Мощите на праведния Лазар

Таня Илиева

След възкресението си Лазар бил изгонен от Юдея, като бил качен на лодка без весла, и пуснат в морето.

Лазар бил ръкоположен за епископ на Кипър от апостол Варнава. В Кипър Лазар, като апостолите проповядвал Христовото учение.

След като бил възкресен Лазар живял още 30 години и е починал приблизително през 63 година, на 60- годишна възраст. Свети Лазар е водач на християнската общност на града в периода 45-63 година. След втората му смърт той е погребан на мястото, където се намира църквата,, Свети Лазар". 

Подробности за неговия живот  като епископ на Кипър са неизвестни, защото няма запазени писмени документи от епохата на неговото служение. Има само предположение, че пастирското му служение не е било много леко, като се отбележи и разпространения култ към Афродита на остров Кипър, и от друга страна фанатизма на еврейското население на острова. Кипърската църква е била принудена да води дълга и тежка борба, за да победи.

За пребиваването на свети Лазар в Ларнака разказват преданията, които са достигнали до наши дни. Едно от тях разказва, че в течение на 30 години след възкресението си свети Лазар никога не се усмихвал и само един път нарушил това правило. Веднъж един човек се опитал да открадне гърне от глина и виждайки това свети Лазар се усмихнал и възкликнал:,, Глината се опитва да открадне глина". Този обичай да не се усмихва, се дължал на това, че след престоя си от четири дни в Ада след смъртта си. Той там видял душите на онези, които не били още спасени от жертвата Иисус Христос, и той бил потресен от това. Тогава още не било станало Възкресението на Христос, което спасило човечеството от осъждане и от греха. 

Входа на гробницата на свети Лазар

Друго предание свързва свети Лазар със Соленото езеро, което се намира близо до Ларнака. Според легендата, по времето на свети Лазар било огромна лозова градина. Веднъж се случило той да отиде на това място. Изпитвал жажда, той помолил собственика да му даде малко грозде, за да утоли жаждата си. Собственикът на лозето му отказал, като казал, че това е сол, за лъжата на стопанина лозето се 

Саркофагът на свети Лазар 

превърнало в солено езеро. 

Мощите на праведния Лазар били открити в Кити, това е днешната Ларнака, в мраморна рака, на която било написано:,, Лазар Четиридневния, приятеля на Христос". Ларнака била основана от финикийците през 9 век преди Христос, и произхожда от гръцката дума,, ларнакс", което означава гробница или саркофаг, първото име на града било Китион.

След намирането на мощите на свети Лазар през 890 година, император Лъв Мъдри е пренесъл мощите в Константинопол, където били положени в църквата посветена на свети Лазар в красив саркофаг украсен с дърворезба. На саркофага имало надпис,, приятелски настроеният Лъв построи в  Константинопол църквата,, Свети Лазар". Също така били отделени средства за построяването на църквата в Ларнака над гроба на свети Лазар. Според сведенията базиликата била с три купола, чиято съдба е разказана в следната легенда:,, Един турски офицер, виждайки блясъка на куполите под залязващото слънце над храма на свети Лазар, го помислил за джамия и започнал да се моли според мюсюлманския обичай, направил намаз. Когато той разбрал, че е сгрешил, в яростта си заповядал да се разруши купола на християнският храм".

Преподобни Йоан Лествичник: За злословието и клеветата- стъпало десето

Преподобни Йоан Лествичник

1. Никой от благоразумните, мисля, не ще противоречи на това, че от омразата и злопаметността се ражда злословието. И тъй, по ред, след неговите родоначалници, предлагам самото него.
2. Злословието е изчадие на омразата, тънък недъг; голяма скрита и спотайваща се пиявица, която изсмуква и унищожава кръвта на любовта, причина за оскверняване на сърцето и отежняване на съвестта;  то е погубване на чистотата.
3. Някой момичета грешат безсрамно, а други тайно и срамежливо, но се предават на още по-тежки пороци, отколкото първите. Същото може да се види и в страстите на безчестието. Много са тайно лукавите момичета, като: лицемерието, лукавството, скръбта, злопаметността и сърдечната клевета, които представят едно, а вътрешно гледат на друго.
4. Като чух, че някои злословят против своите ближни, аз им забраних; а ония, които вършеха това  зло, за извинение ми  отговориха, вършат това с любов и грижа за злословения. Но аз им казах:,, оставете такава любов, за да не излезе лъжа казаното:,, оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня"-Пс.100:5. Ако ти  наистина обичаш своя ближен, както казваш, то не го осмивай, а се моли за него тайно; защото тоя начин на любов е приятен на Бога. Ще започнеш да се пазиш да осъждаш ония, които грешат, ако винаги помниш, че Юда беше в групата на Христовите ученици, а разбойникът- в числото на убийци: но за един миг с тях  стана странна промяна.
5. Който иска да победи духа на злословието, такъв нека приписва вина не на оногова, който греши, но на подстрекатеващия го бяс. Защото никой не желае да греши против Бога, макар че всеки от нас греши не по принуждение.
6. Аз видях, как някой, който бе съгрешил явно, се разкая тайно; и той именно, когото аз осъдих като блудник, беше вече целомъдър пред Бога, като Го умилостиви с чистосърдечно разкаяние.
7. Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен; но по-добре кажи му:,, Брате, престани! Аз всеки ден падам в най- тежки грехове  и как мога да го осъждам?". По този начин ти ще извършиш две добрини и с един пластир ще излекуваш и себе си и ближния. Това е един от най-кратките пътища за получаване опрощение на греховете, т.е.никого да не осъждаш. Защото е казано:,, не съдете и няма да бъдете съдени" Лук.6:37.
8. Както е огънят противен на водата, така и на онзи, който се разкайва, не е свойствено да осъжда. Ако ти би видял някого да греши дори в предсмъртния си час, то и тогава не го осъждай; защото Божия съд е неизвестен за хората. Някои явно падаха в големи грехове, но тайно извършваха големи добродетели; и ония, които обичаха да ги осмиват, се излъгаха, като тичаха след пушека, а не виждаха слънцето.
9. Послушайте, послушайте ме, зли съдници на чуждите дела: ако е истина това(както е истина в действителност), че с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени" Мат 7:6, то, разбира се, за каквито грехове- телесни или душевни- съдим ближния, сами падаме в тях; иначе не може да бъде.
10. Бързите и строги съдии на съгрешенията на ближния затуй(именно)страдат от тоя порок, защото нямат съвършен и постоянен спомен и грижа за своите съгрешения. Защото ако човек би могъл  да види своите зли дела ясно, без покривалото на самолюбието, той не би се грижил вече за нищо друго, което се отнася до земния живот, размишлявайки, че не би му стигнало време да оплаче дори самия себе си, макар да преживее и сто години и да излее из очите си сълзи колкото цялата река Йордан. Аз наблюдавах плача на истинското покаяние и не намерих в него и следа от злословене и осъждане.
11. Бесовете човекоубийци ни подбуждат или да грешим, или когато не грешим, да осъждаме ония, които грешат, та с второто да оскверняваме първото.
12. Знай, че и  това е признак на злопаметни и завистлив човек, ако той лесно, с удоволствие, порицава учението, делата и добродетелите на ближния, бидейки обхванат от духа на омразата.
13. Аз съм виждал такива хора, които тайно и скрито извършваха тежки грехове, а същевременно, считайки себе си за по-добри от другите, безжалостно нападаха ония, които се увличаха в леки, но явни простъпки.
14.  Да съдим значи безсрамно да си присвояваме Божието достойнство(привилегии); а да осъждаме значи да погубваме своята душа.
15. Както гордостта, и без друга страст, силно погубва човека, така и осъждането само по себе си може да ни погуби напълно, защото фарисеят затова бе осъден.
16. Както добрият градинар вкусва само зрели зърна, зелените оставя, така и благоразумният и разсъдлив ум старателно обръща внимание на добродетелите, които вижда у някого; а безумният човек открива пороците и недостатъците. За него именно е казано:,, дирят неправди, правят разследване подир разследване"Пс.63:7.
17. Макар ти с очите си да видиш някого да греши, не осъждай; защото често очите лъжат.
18. Десето стъпало. Който е възлязал на него, той става подвижник на любовта и плача.   

Библейски разкази:Каин

Таня Илиева

Каин е големия син на Адам и Ева, името му означава,, създава". Каин е баща на Енох. Каин бил земеделец. Неговият конфликт с брат му Авел започва с жетвоприношението на Бог, направено от двамата братя, това е първото жертвоприношение споменато в Библията. Господ приел даровете на Авел и пренебрегнал жертвата на Каин. Каин убил Авел, за което бил наказан от плодовете на земята и бил обречен на скитане. Той бил първия убиец на земята, той бил белязан с особен знак от Бог, т.нар. печат на Каин. Каин се заселил в страната Нод, оженил се и му се родил син на име Енох, на които бил наречен основания от него град.

Историята на Каин принадлежи към разспространения сюжет за двама съперничещи си братя. Има неяснота, поради какво Бог не е зачел жертвата на Каин, непонятно е и защо и от кого трябва да го пази този печат, как се е случила тази загадъчна сватба.

В представите на християнството Каин е представител на синовете на дявола, убил невинният си брат Авел; също се прави връзка с Иисус Христос, които е убит и наказан от евреите.

В мюсюлманската традиция причината за конфликта между братята Каин и Авел е спор за една от техните сестри, за която са искали да се оженят и двамата. Каин е убил Авел и се оженил за нея. 

Името на Каин е събирателно название на един народ наречен каинити, този народ се споменава в книгата Съдии 4:11.

Време за изкуство: Картината,, Иисус Христос в пустинята"

Таня Илиева

Работата на Иван Крамски,, Христос в пустинята е била замисляна почти десет години. Докато се намира в Академията за изкуства, той работи върху първите скици. През 1867 година е нарисуван първия вариант на картината, но той не покрива изискванията  на художника. Когато заминава за чужбина, той посещава галерии и салони за изкуство. През 1871 година художникът започва да работи по втория вариант на картината. Избира се хоризонтален формат, а не вертикален. Това позволява да представи пустинята като по-разгърната. Картината е разделена на две части: земната и небесната. И фигурата на Христос, седнала на един камък, за да изпъкне на фона на пустинята. Стъпките на Христос са ранени, ръцете му са заковани. Но преди всичко лицето на Иисус изразява невероятна воля.

Тази картина е показана за първи път след смъртта на художника, и предизвиква небивал интерес.

Снимка на деня: Патриаршески манастир,, Свети великомъченик Георги Победоносец" Кайро

Манастирът и храмът,, Свети великомъченик Георги" в Кайро е един от най-забележителните паметници на християнството в Кайро. Той се намира близо до пирамидите, между Мемфис  и Хелиополис. Той е построен върху основите на Стария форт на Вавилон, в областта на Мемфис; която е била столица на Долен Египет.

През 383 година Теодосий Велики, издава декрет и превръща форта в храм в чест на войника свети великомъченик Георги. Светият храм е построен на четвъртия етаж на кулата на римската крепост, която често е служела за убежище на християните. В храма се съхраняват оковите на свети великомъченик Георги.

Полезно е да се знае: Гетсиманската градина

Таня Илиева 

Гетсимания е местност в подножието на Елеонската планина, в долината Кедрон, в Източен Йерусалим, в Израел.

Гетсиманската градина в днешно време е неголяма, размерите и са 47х 50 метра и се намира в Гетсимания, по евангелските времена така се наричала цялата долина, която лежала в подножието на Елеонската  планина и гробницата на Пресвета Богородица. Традиционно се почита като място на молитвата на Иисус Христос в нощта на ареста му. Според Новият завет, Иисус Христос и неговите ученици посещавали често това място- това позволило на Юда да намери Иисус в нощта на ареста му. В Гетсимания растат най-старите маслинови насаждения. 

В християнството Гетсиманската градина се почита като едно от местата, които са свързани със Страстите Христови, и е предпочитано място за поклонничество. На мястото, където се е молил Иисус Христос през 4 век е била построена византийска църква, в по-късни времена разрушена. През 1681 Гетсиманската градина се намира под управлението на братята францисканци, и през 1848 година тя е оградена с каменна ограда. В нея се намират няколко християнски църкви:Църквата на всички нации,църквата на Успението на Пресвета Богородица, църквата на света равноапостолна Мария Магдалина.

В Гетсиманската градина растат осем много стари маслинови дървета. Според изследване на италиански учени през 2012 година, има доказателства, че някои от тях се отнасят към най-старите дървета. Годините на тяхното засаждане се отнасят към 1092 година от новата ера, 1166 и 1198 н.е. Тестовете на ДНК доказват, че тези дървета произлизат от едно родителско дърво.   

Житието на преподобна Мария Египетска във факти

Таня Илиева

1. Когато е била на 12 години Мария напуска родната си къща и родителите си.
2. Повече от 17 години тя се била предала на плътските страсти, като не вземала пари от мъжете, считайки, че това е целия смисъл на живота да утолява плътта си.
3. Тя продавала прежда.
4. Заедно с поклонниците се отправила към Йерусалим, с цел да ги съблазнява.
5. Божията сила не и позволила да влезе в храма, където се съхранявал Кръста Господен. Тя могла да стигне до прага на храма, и не могла да влезе вътре, направила четири неуспешни опита.
6. Дала обещание пред иконата на Богородица, че повече няма да съгрешава, и като се поклони пред Кръста Господен, ще отрече от света.
7. След като се помолила пред  иконата на Богородица, Мария е влязла в храма и се поклонила на светинята.
8. Когато излязла от храма, тя чула думите на Богородица:,, Ако преминеш река Йордан, то ще намериш покой и блаженство".
9. За три медни монети тя купила три хляба и отпътувала за река Йоардан.
10. Първо тя се причастила в храма на свети Йоан Предтеча на река Йордан.
11. Единственият човек, който е видял Мария след пристигането и в пустинята, е йеромонах Зосима. По време на Великия пост той прекосявал река Йордан. В пустинята той срещнал Мария, която му разказала живота си.
12. Мария Египетска живяла  в пустинята цели 47 години, 17 години от които преминали в борба с греховните помисли, спомени за младостта, прекарана в грехове.
13. Одеждите и били изтлели и  тя останала гола.
14. Хранила се   с твърдите хлябове и корени.
15. Когато нахлували спомените за греховете, тя коленичила се молила.
16. Борейки се с помислите си тя виждала пред себе си Пресвета Богородица, която я осъждала.
17. Знаела Светото Писание, но никога не го е чела. Тя не можела да чете и пише.
18. Тялото и било почерняло от слънцето, а косите и били побелели и изгорели.
19. Имала дар на прозорливост, назовавайки по име преподобни Зосима.
20. По време на молитва тялото и се издигало над земята.
21. Прочела мислите на Зосима, който си помислил, че тя е привидение.
22. Помолила Зосима да отиде повторно при нея след една година повторно и да я причасти.
23. По време на срещата им тя прекосила реката по водата. След като я причастил тя помолила Зосима да отиде след една година. Зосима изпълнил молбата и, и я заварил след една година мъртва.
24. Преподобната Мария не можела да пише, но на пясъка до тялото и било написано следното:,, Погреби, авва Зосима, на това място тялото на смирената Мария. Дай прахта на прахта. Моли се на Господ, за мене, представила се на първият ден на месец април, в нощта на спасителните Христови страдания".
25. Лъвът облизал краката на преподобната Мария и след заповед от страна на Зосима изкопал гроба и.
26. Житието на преподобната Мария Египетска се съхранява в манастира на свети Йоан Предтеча на река Йордан. Дълги години монасите разказвали житието и. То било записано през 8 век от патриарх Софроний Йерусалимски.
27. В храма на Гроба Господен, на мястото на обръщането и има параклис в нейна чест.
28.  Православната църква счита Мария Египетска за образец на съвършеното покаяние.

Стелата на вратата на манастира Кутлумуш

Таня Илиева

Това е входната врата на манастира Кутлумуш. От дясната страна на стената има една погребална стела. Тя е направена в средата на 4 век преди Христос. Двете фигури безспорно са жени. Седналата фигура е на починалата. Тази, която е права вероятно е нейната слугиня, тя държи една кутия и я подава на починалата. Вероятно това е някакво бижу. Стелата вероятно е поставена на стената през 17 век и идва от Метохия- земя собственост на манастира, намираща се извън Атон и в източната част на Гърция. 

Червеният манастир в Египет

Таня Илиева

Отвъд високата старинна стена, която е принадлежала на фараонски храм или на римска крепост, гласовете на дяконите изпъкват в ранните часове на деня. Дяконите хвалят славата Божия и звукът от гласовете им се отразява в един отворен каменен храм, широко разтварящи се в пространството. Поклонниците влизат от малка дървена врата с древни надписи в средата на една огромна стена и се присъединяват към молитвите на монасите в църквата на Червения манастир.

Той се намира в покрайнините на малкото село Нага Ед Дийр, на около 11 километра западно от Сохаг в Горен Египет. В света няма второ такова място, уникалното в случая е непокътнатостта на манастира датиран още от първите векове на византийския свят.

Християните започват да населяват пустинята в края на 3 век, те понякога бягат от бедността или от подтисничеството, други са търсели място за отшелничество и място за поклонение. Те са отивали в сърцето на пустинята или на върховете на планините, за да бъдат далеч от населените места. Червеният манастир е построен през 4 век, в началото на християнското монашество, в празната, суха пустиня.

Манастирът се състои от група стари сгради: църквата, която е построена от червен гранит, както и крепост, която се смята за убежище на монасите от нападения и включва един подземен кладенец. Каменни коринтски колони се разпределят по протежение на кораба.

Църквата съчетава няколко стила, между дърворезба и рисуване, ние виждаме светиите и мотиви на растения, както едни великолепни рисунки на пауни и елени, които покриват около 80% от стените на църквата. 

В манастира има един много рядък стенопис на Иисус Христос като млад, обръснат и с дебел черен мустак. Богословското обяснение за тази икона е, че Христовата църква винаги ще бъде млада и силна като Господ Иисус Христос. 

Стенописът на Дева Мария, която кърми Иисус Христос, обхваща една арка. Той е уникален и необичаен образ, показващ човешката страна на живота на Христос тук на земята. Християните вярват, че божествената същност на Христос е неразделна част от човешката му от раждането и този образ отразява периода от живота на въплътения Бог на земята- дете, почиващо на гърдите майка си и същевременно    и Владетел на Вселената.

Така цветовете изглеждат толкова ярки, сякаш са положени вчера; зелен и червен контраст на върха на светилището. 

Богородица развръзваща възлите

Таня Илиева

,, Ева с непокорството си, завързала възела на този позор на човешкия род, а Мария, чрез нейното послушание, го е развързала" Свети Ириней  Лионски

Но какви са тези възли? Това са проблемите и борбите, с които се сблъскваме, за които не виждаме и намираме решение. Това са възлите на раздорите в нашите семейства, липсата на разбиране между родители и деца, неуважение, насилие, възли на дълбоко неразбиране между съпрузите, липсата на радост и мир у дома. Това са възлите на страданието на разделените двойки, разпадането на семейството, възела на син наркоман или дъщеря наркоман, болен или отдалечен от Бог, възлите на алкохолизма, на депресията, на безработицата. Това са възлите на нашия живот! 

Как душат душата ни, удрят ни и ни предават радостта на сърцето и ни разделят от Бога.....

Църквата под небето

Таня Илиева

На остров Лимнос на върха на планината се намира един параклис, който е уникален и единствен в света със своята архитектура. Той е разположен  в пещера и няма покрив. Нарича се,, Света Богородица Какавиотиса" на планината Какавос, която се намира в близост до село Земата, на 4 километра от пристанището наречено Мирина.

Параклисът се предполага, че е построен през 1300 година от  монаси, които водели отшелнически живот, до днешни времена това място е тихо и спокойно и невероятно красиво. През 1305 година е било място населено и собственост на Великата Лавра, това е място предпочетено от монасите от манастира,, Свети Евстратий", като място за уединение и защита от османските  набези. Под скалният балкон отшелниците построили малък храм, за да може да се отслужва светата литургия.

През годините монасите намалявали, а когато последния от тях решил да напусне остров Лимнос и да отиде на Света гора, поверил на едно от семействата чудотворната икона на Пресвета Богородица. След това според легендата монахът влязъл  в морето, разтворил расото си, което се превърнало на лодка и отплавал  за Атон. Нови монаси не са заселили мястото, и то остава като място за посещение. Малката църква оживява само на светли вторник след Великден, когато се изнася иконата на Пресвета Богородица Каковиотиса.      

Снимка на деня:Свети апостоли Петър и Павел

Икона от слонова кост на апостолите Петър и Павел.

Надписът на Сусана

Таня Илиева

При разкопки на три византийски църкви, археолози в Галилея, на брега на Галилейското езеро, са открити седем непокътнати мозаечни надписи, който дават сведения за тогавашния живот през 5 век. Надписите са на гръцки език, и се смята, че градът и околността са били населени по време на римския период от семити, които са били езичници. Те стават християни към средата на 5 век. Един от тези надписи, които е един от най-дългите, говори за имената на властите и имената на епископите. 

Друга мозайка споменава за жена на име Сусана или Шошана за дарителка на строителството на църква. Този надпис, е първият в региона, които споменава дарителка, нещо показателно, че дори в малките населени места на Галилея, жените подкрепяли църковните  структури, и са имали силно лично, социално и финансово положение.

Снимка на деня: Монограм от Света София

Монограм ,,Иисус  Христос е победител" катедралата,,Света София"Истанбул

Открита е най-старата църква в света

Таня Илиева

Археолозите твърдят, че са открили най-старата църква в света, която датира от малко след разпъването на Иисус Христос и е използвана от 70-те апостоли.

Ако текстовете потвърдят, датира от 33 година до 70 година пр.н.е, както твърдят археолозите, то ще се превърне най-ранното място за поклонение на християните с около 200 години.

Под древната църква,, Свети Георги" е открита една много ранна подземна църква, която е датирана от 230 година след Христос. Тя се намира в Рихаб, северна Йордания, близо до границата със Сирия. Има доказателства, че тази църква е използвана от ранните християни- 70 ученици на Иисус Христос. Една мозайка, която е намерена в църквата, описва тези християни като,, 70 възлюбени от Бог и Божествения". Смята се, че те са избягали от Йерусалим при преследването и са основали църква в северните части на Йордания. Цитират се исторически факти, които сочат, че те са живеели и практикували религиозни ритуали в подземната църква и тя е била изоставена едва след прекратяване на гонението на християните през 4 век от римските владетели.      

Атонските светии: 26 зографски мъченици

Таня Илиева

Император Михаил Осми Палеолог, управлявал от 1261 година до 1282 година, се опитвал да внесе със сила сред византийците унията с Римокатолическата църква подписана на Събора в Лион през 1274 година. Това било необходима стъпка за осигуряването на политическата подръжка на папата за Византийската империя.

По съвета на патриарх Йоан Века император Михаил се обърнал срещу монашеството, което до това време покровителствал. То жестоко преследвал всяка съпротива срещу унията и изпратил войска на Атон, който бил център и твърдина на православието. С цената на кръвта император Михаил искал да подчини монасите, които отказвали да признаят унията.

По това време близко до манастира Зограф се подвизавал старец, имайки за правило да чете ежедневно много пъти Акатист пред иконата на Пресвета Богородица. Един от пътите през деня Богородица отговорила на приветствията, с които старецът се обръщал към нея по свой начин и му възвестила за приближаването на войската изпратена от императора към обителта. Богородица му казала на него да отиде в манастира и да предупреди братята, за да може слабите във вярата да си отидат, достигналите духовна зрялост да се приготвят за мъченичество.

Получавайки това известие, голямата част от монасите побегнали към планината, само дведесет и шест от тях останали и се укрепили в кулата на манастира. Укрепени от Господ, те знаели, че е настанал часа да приемат мъченическият венец. Увещанията от страна на войниците да приемат унията, нямали никакво действие. Светите останали непоколебими в изповеданието на Христос, единствения Глава на Църквата. С похвала на уста, те починали в кулата,  запалена от войниците. Имената им са : игумен Тома,монасите Варсануфий, Кирил, Михаил, Симон, Иларион, Яков, Йов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан, Партений и четири  мирянина.  

Света Матилда

Таня Илиева

Света Матилда е германска кралица, като съпруга на крал Хайнрих Първи Птицелов. Майка е на крал Отон Велики.

Чудотворната икона на манастира Зограф: Фануиловата икона на свети великомъченик Георги

Таня Илиева

По времето на император Лъв Мъдри и цар Симеон Велики имало трима братя - Мойсей, Аарон и Йоан, родени в Охрид. От преголяма любов към Бога те оставили света и приели монашество. Избрали да се поселят в Атонската пустиня. Постепенно те се прочули и към тях се присъединили други желаещи да бъдат монаси. Така се основал манастира Зограф на Света Гора- Атон.

През 919 година изградили малък съборен храм, на който трябвало да дадат име. Един от тях предложил да бъде посветен на свети Никола, а други предлагали да се нарече на името на Климент Охридски чудотворец. Братята се обърнали с гореща молитва към Бог, Той сам да определи как ще се казва църквата. През нощта изведнъж се появила светлина и се разляла в църквата. На сутринта влезли в нея и заварили на  приготвената дъска се самоизписала иконата на свети великомъченик Георги. Тази икона била причината храма да бъде наречен на,, Свети Георги  Зограф".

За произхода на тази икона легендата е следната. В Палестина, близо до град Лида, се намирал манастир, наречен Фануилов, там  в храма, имало неръкотворна икона на свети великомъченик Георги от времето на император Константин. Много хора са били получили изцеление от неличими болести. Един ден този образ станал невидим и това причинило много болка в монасите. Една нощ великомъченик Георги се появил насън на игумена Евстратий, и му казал,, Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен,човече? Аз си намерих храм и обител на Света Гора Атон, където е жребият на нашата Пресвета Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си, и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята на обителта, които ти посочих, там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарцините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните."

След всичко това монасите и игумена от Фануиловия манастир, без да се бавят, потеглили и отишли в Света Гора, там намерили изоставилия  ги образ на свети великомъченик Георги. Те не пожелали да се върнат в родината си, но останали завинаги в избраната  от техния покровител свети великомъченик Георги обител. Така Зографската света обител се разраснало. За игумен бил избран Евстратий, монаха, на който   се явил светия великомъченик.

Манастир,,Свети Георги Зограф"

Таня Илиева

Манастирът на свети Георги Зограф е разположен на западното крайбрежие на Света Гора- Атон. Той е заобиколен от гъсти живописни гори. Самият манастир прави впечатление с богатството и разнообразието на архитектурни форми, които са типични за Зограф, което се дължи на постройките от различни епохи. На територията на Зограф се намират осем параклиса. Един от тях е посветен  на светите братя Кирил и Методий, и близо до него е разположен архондарика, украсен с потретите на българските царе. Зограф заема девето място в йерархията на Света Гора. От средата на 19 век е изключително населен с монаси от български произход. Факт, които е интересен е, че те  не са попаднали в схизмата, в която е била българската църква. В средновековието манастира е бил двуезичен.

Според преданието, обителта е била основана през 919 година от трима братя, Мойсей, Аарон и Йоан, те идвали от Охрид. Първото писмено споменаване на манастира е през 972 година в Типикона на Йоан Цимисхий. Преданието разказва, че когато съградили една неголяма църква, не знаели как да я нарекат и каква икона да нарисуват. Те усърдно се молили на Бог, и тяхната молитва била чута. Когато влезли в църквата, те се изумили, видели на приготвената от тях дъска образа  великомъченик Георги Победоносец, и така манастира започнал да се нарича,, Зограф"т.е.,, Живописец".

В новия манастир идвали много поклонници, даже император  Лъв Мъдри и българският цар Йоан.

В началото на 16 век след пиратските набези бил обновен манастира от молдовския княз Стефан Четвърти, който се сражавал с турците.

В обителта се съхраняват част от Животворящия и Честен Кръст, мощи от апостол и евангелист Матей и Андрей Първозвани, пъррвомъченик и архидякон Стефан, великомъченик Георги, мъченик Прокопий, равноапостолна Мария Магдалена, свети свещеномъченик Игнатий Богоносец,свети Иаков Персянин, Терапонт, Климент, Поликарп Смирленски, мъченици Антипа и Харалампи, мъченик Никита, Нестор и Кирик, мъченица Матрона, Анастасия, Марина, преподобни Теодосий, и Евтихий, патриарх Цариградски.

През 19 век Зограф преживял бурен разцвет, обителта станала една от най-богатите на Атон. През 1801 година бил построен катедралния храм, а през 1850 година манастира станал общежителен, какъвто е и до наши дни.

Личности: Митрополит Иларион Ловчански- екзарх за няколко дни

Таня Илиева

На 12 февруари 1872 година митрополит Иларион Ловчански е избран за екзарх на България, но поради неодобрението на Високата порта, той е принуден да се оттегли. На негово място е избран Антим Първи. Кой е Иларион Ловчански?  

Роден като Иван Иванов през 1800 или 1801 година в махала Горно Чукани на град Елена. Постъпва като монах в Къпиновския манастир, като учи в килийното училище към манастира.  Служи като дякон във Велико Търново, замонашва се през 1819 година, в митрополията достига до сан архимандрит и става епископ през 1849 година.

Става епископ на Ловчанска епархия и е там в периода 1852 до 1872 година. Той е изпратен в Ловеч поради желанието на гражданите да имат българин за епископ. Там той се занимава с търсенето на учители и подпомагане на българските училища, преустроява църквата,, Света Неделя, занимава се с благотворителност. Понася  критики от богатите граждани на града, като фанариот и лихвар. Те забраняват на свещениците да споменават името му по време на литургията и настояват да напусне дома на митрополита. Спорът е решен с посредничеството на ловчанския каймакам. На 31 януари 1860 във Видин служи на български език, събитие отразено в пресата.

Иларион Ловчански взема участие в движението за църковна независимост и заминава за Цариград, той оставя като наместник в Ловеч дякон Пайсий, а след неговото убийство за наместник е определен свещеноиконом Кръстю Никифоров. В края на 1868 година той подава оставка заедно с още трима епископи от Патриаршията,  като е имал намерение да се присъедини към бъдещата българска църква. Неговата оставка не е приета от патриарх Григорий Шести, но решението един път взето от Иларион Ловчански не е променено. От 1870 година той става председател на Привременния синод на Българската църква. В качеството си на най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно народен събор проведен през 1871 година.

Иларион Ловчански заедно с още трима епископа извършва през 1872 година Богоявленската служба без да имат разрешението на патриарха. Затова е изпратен на заточение в град Измит, но за кратко, след като е била проведена акция на протест начело с Петко Славейков и Тодор Икономов.

На 12 февруари 1872 година е избран за екзарх от синодът на Българската екзархия. Но има обвинения за участие във Вътрешната революционна организация на Васил Левски, затова подава оставка си пет дни след избора си под натиска на Високата порта. На свикано извънредно заседание проведено на 16 февруари 1872 година синодът избира за екзарх Антим Първи, по това време митрополит на Видин, който е вече утвърден от Високата порта.

През месец юли 1872 година е избран за митрополит на Кюстендил, също участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Починал е на 2 февруари 1884 година и е погребан в църквата,, Успение Богородично".

В знак на признателност и уважение има улици в град Кюстендил и Ловеч, на кабанарията на църквата през 2005 е открита негова паметна плоча.   

Преподобни Йоан Дамаскин: Слово за Неделя Кръстопоклонна

преподобни Йоан Дамаскин

,,Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме,  е сила Божия" 1Коринт 1:18

В третата неделя на Великият пост на всенощното бдение в центъра на храма се изнася Животворящият Кръст, на който се покланяме цяла седмица.

Като пътник, изморен от дълъг път, отдъхващ под разлистено дърво, така и православните християни, извършват духовно пътешествие из Небесният Йерусалим към Възкресението на Господ, и се намират по средата на пътя,,Кръстното дърво", за да получат по сянката му сила за бъдещото си развитие. Или както преди идването на царя, възвръщаш се с победа, първо шестват под неговото знаме и скиптър,  така и Кръста Господен предшества Христовата победа над смъртта- Светлото Възкресение.

Църквата поставя, в средата на Четиридесетницата, на вярващите Кръста, за да напомни за страданията и смъртта на Господ и да ги въодушеви и укрепи за продължаване на подвига на поста. Поклонението на Кръста продължава в четвъртата седмица на поста- до петък, и затова цялата седмица се нарича кръстопоклонна.

,, Кръстът е пазител на цялата вселена,кръстът е красотата на църквата,кръста е цар на властта, кръста е укрепването на вярващите, кръста е на ангелите слава и на демоните язва." Така се обяснява в едно от песнопенията значението на кръста за целия свят,, Кръста, потопен в червено чернило на Твоята кръв, Ти, Господи, по царски си подписал на нас прощението на греховете." се говори в един от стихирите на празника.

,, Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия."1 Кор.1:18.

,, Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.

Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух; за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно." 1 Кор. 2:15-14

За това е безумие за тези, които не приемат вярата и дори не мислят за добротата и всемогъществото на Бога, но божествените  неща изследват посредством човешките и естествените разсъждения, и всичко, принадлежи на Бог, над природата и разума и мисълта. И ако някой каже: как Бог е дал всичко от небитието от битието и заради това, той е поискал да постигне това посредством естествените разсъждения, то той няма да го постигне. Ако това душевно  и бесовско. Ако някой ръководен от вяра,взима предвид, че божественото е добро и всемогъщо и истинско, мъдро и  праведно, тогава той ще намери правия път. Защото външната вяра не може да бъде спасена, защото всичко, човешко и духовно, се основава на вярата. Защото без вяра нито земеделският стопанин не може да прави браздите на земята, нито търговецът на малкото дърво не поверява своята душа на беснеещото море, няма бракове, и каквото и да е било в живота. С вяра разбираме, че всичко е доведено от несъществуващото битие чрез силата на Бога; чрез вярата правим всичко, било то божествено или човешко. Вярата, освен това, е неоспоримо одобрение, и не може нищо друго в живота. С вярата разбираме, че всичко е доведено от несъществуващото битие от силата на Бога; чрез вярата правим всичко, както божествено, така и човешко.  Вярата, освен това, е неоспоримо одобрение.

Всичко, разбира се, е акт, и чудесата на Христос- е много голямо и божествено, и удивително на всичко на Честния Негов Кръст. Защото се побеждава смъртта, потомствения грях е унищожен, ада е съсипан от Възкресението, и ние дадена силата да презираме настоящето, дори и самата смърт, да се върне към първоначалното блаженство, небесните порти да се отворят, нашата природа да се намира от дясната страна на Бог, да станем Божии деца и наследници не чрез друго, а чрез Кръста Господен на нашият Иисус Хростос. Защото всичко е подредено чрез Кръста:,, Всички ние, които бяхме кръстени в името на Иисус Христос се кръстихме в смъртта му." Галатяни 3:27. И понататък:,, Христос е Божията сила и мъдрост на Бога" 1 Кор 1 : 24. Това е смъртта на Христос на кръста, сложен в ипостасното на Божията мъдрост и сила.  Силата на Божието слово е знака на кръста, или защото, чрез него се открива на нас могъществото на Бог, това е победата над смъртта, и защото, е подобно на четирите края на Кръста, съединени в центъра, и твърдо държящи се на височина, дъбочина и дължина и ширина, всичка видима и невидима твар.

Кръстът ни е даден в качеството на знамение на челото, както на Израил обрязването. Защото чрез Него и ние, верните, които се различават от неверните ще се научим. Той е щит и оръжие, и паметник на победата над дявола. Той е печат за това, че няма да бъдем докоснати от Изтребващият, както говори Писанието. Той е въстание, на стоящите опора, на немощните тояга, на пасещите жезъл, на възвръщащите си ръководство, на преуспяващите в пътя към съвършенството, спасение на душата и тялото, отклонение от всяко зло, изтребление на всяко зло, зародиш на възкресението, дърво на вечния живот. 

Снимка на деня : Христос Старият по дни

,, Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли,  и седна Старият по дни; облеклото му беше бяло като сняг, и космите на главата Му- като чиста вълна; престолът Му- като огнен пламък, колелата Му като пламтящ огън". Данаил 7:9

Миниатюра ,, Христос Старият по дни" във византийско Евангелие, темпера, 1297 година. От фонда на Университета в Кеймбридж - Библиотека

Снимка на деня: Византийски пръстен със сцени от живота на Иисус Христос

Тайната на катедралата,,Света София"

Таня Илиева

След падането на Константинопол през 1453 година, той остава център на християнството. В сърцето на града се намира катедралата,,Света София", която е посветена на Божията премъдрост.

Сегашната постройка датира от времето на управлението на император Юстиниан от 6 век. Основите са поставени на 23 февруари 532 година. Тя е едно чудо на архитектурата  и паметник на великата империя от времето на Юстиниан.

Няма две мнения по въпроса, че катедралата е един шедьовър. Но това, което се намира под земята извиква същият интерес, както и самата постройка.

Има ясни доказателства за един подземен етаж  под пода на Света София. Има сведения и е известно, че през първите години на християнството има крипти и катакомби. Известен е обичая християните да погребват мъртъвците си в тайни костници и крипти под самата църква.

Например две от най-големите църкви от 6 век след Христа, църквата на Свети Петър в Рим и тази на Божи гроб в Йерусалим имат също катакомби. Църквата на свети Петър е построена върху гробище и в близост до нея има стар етруски храм, а Божи гроб е построен върху храм, посветен на Афродита.

Тъй като Света София е била една от най-важните църкви в християнския свят, то би било нормално е да има подземно пространство, точно като другите две църкви в Рим и Йерусалим, и самата църква да е построена върху езически храм.

През 1935 година започва проучване какво има под църквата. Подземните тунели под църквата са известни като Цистерната.Това е най-голямото водохранилище построено в Истанбул, и е с размери 138 метра х 64,5 метра.Той е разположено на дълбочина от 150 метра,югозападно от църквата, построена от император Юстиниан и се простира на площ от 1000 квадратни метра.

В цистерната първоначално е имало 336 мраморни колони с височина 8 метра,поставени в 12 реда с по 28 колони на разстояние 4 метра една от друга. Това е едно от важните обществени неща построени по времето на Юстиниан с цел да се осигури вода за града. През 1937 година започват изследванията на подземната част на църквата,, Света София". Те са били прекъснати от Втората световна война. През 1945 година е било решено да се изпомпва водата намираща се под църквата, за да се улесни изследването. Този опит е неуспешен. През 2005 година започва изследването на кладенците в района, за да може да се проучи начина на работа на тунелната мрежа, както начина на водоснабдяване на сградата и околните постройки. Проучването е открило девет кладенеца в околността на църквата, като пет от тях все още е имало вода, а два били напълно проучени. Имало тунели, които били като система за вентилация и изсушаване. Също са намерени човешки скелет, парчета дърво и части от полилеи от църквата. Проучванията продължават.  

Свети първомъченици Фелицитата и Перпетуа

Таня Илиева

Фелицитата и Перпетуя са християнски мъченици, пострадали в Картаген през 203 година. За тяхното мъченичество, арест и затворничество научаваме от,,Страстите на светите Перпетуа, Фелицитата и с тях пострадалите" един от първите документи в историята на църквата.

Според,, Страстите"действието се развива по време на управлението на император Септимий Север.

Перпетуя била от знатно семейство и живеела в Картаген. Тя приела християнството тайно от баща си и въпреки увещанията му тя останала непоколебима във вярата. Била на 22 години, когато останала вдовица с малко дете, което било кърмаче.По нейния пример брат и на име Сатир, слугите Фелицитата, Ревокат,Саторнил и един младеж от благородно потекло на име Секунд се готвели да приемат светото кръщение. Всички те заедно начело с Перпетуа, били арестувани от картагенските власти и хвърлени в тъмница. По време на ареста бащата на Перпетуя я посетил като се опитал да я разколебае във вярата и,опитвайки да я предума в  името на невръстното и дете. Обаче вярата и била непоколебима.

Разказът с Перпетуя и Фелицитата ни казва,че те били осъдени на смърт. На 7 март 203 година те били посечени.

Най-известните археологически находки през 2017 година

Таня Илиева

През 2017 година археолозите направиха важни за християнството открития.Те спомогнаха да се развият представите ни за живота на хората в изминалите столетия.Находките ни служат да обогатим знанието си старите култури и народи.

Група археолози откриха  мястото на древното рибарско селище Бетсайда, дома на апостолите Петър, Андрей и Филип.То се намира на северния бряг на Галилейското  езеро.

Имаме вече точната възраст на църквата на Възкресението в Йерусалим,която е строена по времето на император Константин и тогава е построен Гроба Господен.

Фреската от една църква в Сирия, се смята за най-старото изображение на Пресвета Богородица открито някога.До този момент се считаше за изображение на самарянката, която говори с Иисус до извора на Яков(Йоан 4:1-42). 

Намерен е пръстен с изображението на Свети Николай Мирликийски Чудотворец

Таня Илиева

В Израел е открит 700-годишен бронзов пръстен в Долна Галилея. На него е изобразен свети Николай, който е почитан в източното християнство като покровител на пътешествениците. Пръстенът е датиран някъде между 12 и 15 век и може би е изпуснат и изгубен от поклонник. Мястото е известно като римски път от Легио до планината Тавор и минаващ през вековете за Тавор и Назарет. 

Певицата,която посвети живота си на Бог

Таня Илиева

-Имаш много хубави очи!-казвам ѝ пред манастира,където тя живее вече 15 години.Тя ме погледна и сведе очи и ми отговори,,Имах!".

Животът на игуменката Теонимфи се разделя на два периода: първият като известната певица Мария Алексиопуло и втория като монахиня в един от манастирите в близост до Атина.Мястото,където е избрала да довърши земните си дни.Ето нейният разказ:

-Израстнах в квартал Перистери.Бяхме 6 деца в семейството,аз бях най-голямата.Майка ми беше от артистично семейство,имало е музиканти и всички те са имали красиви гласове,свирили са на мандолина и,както разбираш, аз бях закърмена с песента.

Баща ми беше божи човек,всяка неделя чувстваше нужда да отиде в църквата,за да се моли.Той проповядваше и в къщи веднъж седмично,ние израстнахме с катехизиса.Баща ми имаше такава вяра в Бог,че когато говореше за Него сълзите  се стичаха по страните му като пълноводна река.Бях добра ученичка и отлична по религия.Когато бях на 10 години мечтата ми беше да стана танцьорка,обичах да танцувам.От всичко,което танцувах най-много обичах класическият балет.Спомням си как пусках и слушах прекрасни мелодии и си представях,че небето танцува в бели дрехи в чест на Бог.Баща ми не желаеше да имам нещо общо с танците и песента.Най-накрая  беше убеден от един от приятелите на дядо ми,музикант.Казаха му:,,Защо постъпваш така с Мария?Тя има такъв хубав глас,остави я да развие дарбата си".В крайна сметка един от тях свирил за една от групите в Екали обеща да ме заведе там,за да  пея и ще ме връща през нощта у дома.Баща ми му имаше доверие и така започнах.Там всички жени ми показаха голяма любов, аз бях ,,малката",те дори ми ушиха хубава рокля от тафта с една роза.Това беше първият ми агажимент и си го спомням досега .Бях хубаво момиченце,много невинно,още не бях живяла.Тогава започнах да пея в ,,Феята на  Атина"в Кипсели.Тогава започнах да пея песните на Вугиолаки и бавно станах известна.Когато отидох в Солун срещнах Клала и започнахме съвместната си дейност и през 1966 година издадох първият си албум.Баща ми вече беше убеден,че ще стана певица.След първия ми албум, аз отидох да пея филмовия фестивал в Солун и там спечелих първа награда.Тогава отидох в Испания,на европейския фестивал,отново бях аплодирана и взех първа награда на фестивала тук в Атина.Междувременно продължавах да пея в нощни клубове и да правя записи.Работих в старата  Атина с много звезди.

Намерих си работа,напуснах магазина,харесваше  ми тишината,не пушех,не пиех,не играех карти.Отивах в 10 часа вечерта и се връщах сутринта да спя.По това време нямах време да отида на църква,въпреки че бях научена от семейството ми да живея по друг начин.Успехите ми бяха много.И въпреки това, аз смятам,че това беше пътят на Бог и да се посветя на Него.Междувременно се омъжих,родиха ми се две деца,две малки момичета Константина и Елефтерия.Съпругът ми не искаше да работя в нощните клубове и ме спря.Това  беше времето,когато вече бях известна и моите песни звучаха непрекъснато по радиото.Четири години по-късно работата на съпруга ми закъса и трябваше да започна отново работа.За мен беше трудно,защото бях пропуснала много.Същото време, с парите,които бях спестила от песните,започнах да произвеждам здравословна храна,имах намерение да направя голяма верига.През 1984 година Константина беше вече на 18 години,предстоеше да отиде да учи в чужбина политология.Тя работеше заедно с мене в магазините,беше много трудно.Една сутрин тя взе колата си от къщата ни,за да отиде в магазина в ,,Кифисия".На един завой в Агия Марина в Коропи я засекъл един камион.Станало е мигновено.

Казали са на цялото ми семейство само на мене не.После се получи телефонно обаждане от магазина,че тя не е пристигнала и ме запитаха дали нещо не се е случило.Обадих се в полицията и от там ми казаха:,,Дъщеря ви госпожо,е мъртва."Нищо не виждах пред  мен отидох до дивана и паднах.Обърнах се към Бог и го запитах:,,И ти ли плачеш,Господи с мен?" Беше завалял дъжд.Почти веднага дойдоха журналистите в къщи,даваха ми успокоителни,скриха всички вестници да не виждам лицето  на детето ми.Тогава осъзнах,че ние не сме нищо освен кал.Бог ми помогна да се съвзема.Заминахме със съпруга ми за чужбина,за да се успокоим.Тялото  ми стана кожа и кости.Спомням си,когато за първи път влязох в стаята на Елефтерия,втората ми дъщеря и я видях да плаче,не можех да го понеса.Но пред нея аз бях като планина,правех се на силна.Душата ми знаеше как се чувствах,когато бях сама.Опитах се да пея,защото трябваше да работя и отидох в ,,Звезди",но там осъзнах,че трябва да сложа край на кариерата си.Обсъдих го със съпруга ми, казах му,че не мога да пея повече,че искам да се разделим и да бъда сама.Той ме разбра.Той е добър човек и много красив мъж.Днес не поддържаме контакти,но продължавам да го обичам като брат.

Останах с дъщеря ми.Не исках да виждам никого,не исках да чувам никого,не ме интересуваше нищо.Ходех на църква,на литургиите,чувствах облекчение,почувствах,че душата ми се радва.През 1986 година реших да отида при един старец  и да стана монахиня.Никой не е повлиял,сама взех решението си.Прости ми,но не мога да кажа какво точно се случи.Това е между мен  и Бог.Първо станах послушница и през 1992 година станах монахиня.

Тук идват хора от цял свят,гърци от чужбина и Кипър,случват се чудеса с деца,които са болни.Света Богородица е навсякъде  и ме защитава.Моля те,не пиши къде е манастирът,защото няма да отварям на никого,само в неделя.

Този,който с душата си иска да ме срещне и да дойде тук,за да се поклони,бъди сигурно мое дете,ще ме намери.Тук има много монахини.Събуждам се всеки ден в 4:30,просто излизам и говоря с Бог,пиша песнопения,моля се,работя в манастира цял ден.Вечер спя по три часа, и това ми е достатъчно.Понякога забравям да ям,но нямам нищо против.Сега съм много щастлива,душата ми е спокойна.На старини не се страхувам от смъртта,моля Бог да ме вземе,когато е готов.

В манастира има всичко,нищо не липсва,Бог се грижи за нас.Понякога имам изкушения,но се опитвам да ги преборя.Имам две внучета от Елефтерия -Панайотис Николас и Маритана-много ги обичам тези деца.Не съжалявам за нищо,което съм правила в живота си,но Бог е помислил за всичко.Бих искала да стана монахиня по-рано,но тогава Господ е искал това да се случи.

И друг живот да имам,бих искала да стана монахиня отново." 

Преподобни Григорий Палама за молитвата

Преподобни Григорий Палама

Нека никой не мисли,братя мой християни,че хората имащи свещен сан и монасите имат дълг непрестанно и винаги да се молят, а миряните не.Не,не всички ние,християни, имаме дълг да пребиваваме в молитва.

И Григорий Богослов учи всички християни и им говори и ония,които често трябва да помним и поменаваме името Божие,докато дишаме въздух.Същото и начина на молитва,трябва да спазваме начина на молитва,как трябва да непрестанно да се молим,именно с ума си.И винаги можем да го направим това,ако искаме.Защото когато  и когато сме заети с работа,и когато ходим,когато ядем, винаги можем да се молим с ума си и да създаваме умната молитва, благоугодната Богу,молитвата истинна.С тялото си ще работим,а с душата си ще се молим.Нашият външен човек да изпълнява своите телесни работи,а с вътрешността си да се посвети изцяло на служба на Бог и никога няма да изостане от това духовно дело на умната молитва,както ни заповядва на нас Богочовека Иисус, и се говори в Светото Евангелие:,,А ти,кога се молиш,влез в скришната си стая и,като си заключиш вратата,помоли се на твоя Отец,Който е на тайно; и твоят Отец,Който вижда скришно,ще ти въздаде наяве"(Матей 6:6).

Клетката на душата е тялото,вратите ни са петте сетива на тялото.Душата влиза в клетката си,когато умът не скита тук и там по работи и светски неща, но е в рамките на нашите сърца.Нашите чувства се затварят и остават такива,когато ние не им даваме да придържат към външните чувствени неща,и по този начин нашият ум е оставен свободен от всички земни страсти и съкровената умна молитва се съединява с Бог,и неговият Отец.