Таня Илиева
Фераро- Флорентинската уния е сключена на 6 юли 1439 година, между папа Евгений Четвърти и византийския император Йоан Осми Палеолог. Тя получава името от градовете, в които са проведени преговорите и разискванията, първо в град Ферара, а после във Флоренция. Основната цел на император Йоан Осми Палеолог е била да получи военна помощ срещу османците, и по такъв начин да спаси Византия от тях. В замяна на това е трябвало да се признае върховенството на папата. Кръстоносният поход е бил организиран, като начело на него са били унгаро - полския крал Владислав Трети Ягело и трансилванския воевода Януш Хуняди, те търпят поражение при град Варна и османските войски не били спрени. В състава на византийската делегация българското присъствие е било осезаемо. Когато се пише за Фераро- Флорентинският събор и за унията се изтъква присъствието на митрополита на Ефес Марк Евгеник, но не се споменава за духовниците с български произход. Днес ще разкажа за тях. Сред византийската делегация са присъствали: патриарх Йосиф Втори Константинополски, българин по произход,Игнатий митрополит на Търново,Дамян митрополит на Молдова,Теоктист митрополит на Молдова, Исидор митрополит на Русия, папски кардинал и латински патриарх на Константинопол,митрополит Григорий Българина, Йосиф Болгаринович.
Най-видната личност във Византия, но и в цяла Европа през първата половина на 15 век е един българин за когото данните са много оскъдни, това е патриарх Йосиф Втори Константинополски. Предполага се, е роден около 1363 -65 година в Търново като незаконен син на цар Иван Шишман, които бил прекалено млад по това време. Йосиф,чието име остава за нас и историята неизвестно, приема монашество като юноша. Знае се, е че е пребивал Света гора. През 1393 година е ръкоположен за митрополит на Ефес или както е известен„Градът на Пресвета Богородица, една катедра, която има хилядолетна история и славеща се като най- престижната в целия християнски свят. Това не е било случайно назначение, то предполага един обоснован престиж на тогава 30 -годишния монах. Йосиф е бил прекрасен познавач на богословието , добър администратор, с висок авторитет на атонски монах. Следват 23 години на митрополитско служение в Ефес, за да се стигне до 21 май 1416 година, когато е избран за вселенски патриарх.
В една от хрониките от онова време пише:„ Йосиф
беше избран за константинополски патриарх в дните на господин василевса
Мануил(Палеолог) и епископства 32 години. Той беше с красива външност,
посивели коси и (висок) ръст, неопитен във външната(светска)мъдрост.
Казваха,че е незаконороден син на василевса Шишман. Той възобнови
манастира Филантропос във Византион(Константинопол).“Също са запазени спомените на дубровнишкият дипломат Йоан Стойкович съвременник и негов личен познат,посланик в Константинопол и привърженик на идеята за обединение на Европа, казва че, Йосиф е с български произход или както се изразява той„По народност и език е българин“(Bulgaros est natione et de lingua moa).
Времето на управление на патриарх Йосиф Втори е време на политическа безизходица, на едни отчаяни опити за оцеляване на Византия, време на спорове за това дали да се приеме унията или не. Патриарх Йосиф се е явявал като един балансьор между привържениците и противниците на унията, но не е бил никога съгласен да се прави отстъпление от вярата.
Двамата, Йосиф Втори и император Йоан Осми Палеолог са били начело на една делегация наброяваща приблизително 700 души, които е трябвало да участват във Фераро-Флорентинския събор, събор които е трябвало да намери търсеното единство между Римокатолическата и Православната църкви, което е трябвало да се достигне с взаимно зачитане и уважение.
Дълго проточилите се спорове са накарали някои кръгове да действат с крути мерки и има версия, че патриарх Йосиф е удушен и по този начин една от големите фракции в православната делегация е обезглавена. Но историците я отхвърлят като неоснователна. Йосиф Втори умира на 10 юни 1439 година и е погребан в църквата„ Санта -Мария Новела. на гроба му пише следното:„ Аз, Йосиф, който съм велик архиепископ на Източната църква, лежа тук. Вдъхновен от прекрасна любов, бих искал да видя,че култът в Европа е един и е една вярата.“ Всяка година в църквата„Санта Мария Новела “се отслужва панахида в негова памет.
Има спорове относно произхода му и той се състои в това дали е син на цар Иван Шишман или е син на Михаил Трети Асен-Шишман, който е отишъл на служба във Византия. Според професор Иван Дуйчев, Йосиф Втори е бил син на цар Иван-Александър, а проф. Иван Божилов,смята че е син на цар Иван Шишман, а известният византолог Виталиен Лоран,смята че е извънбрачен син на цар Иван Шишман и жена представителка на рода Филантрипос.
Следващ в моя разказ е Игнатий митрополит на Търново. Когато четем хрониката на Силвестър Сиропул има едно изложение на патриарх Йосиф Втори за „филиокве“, където той е съгласен с тезата на Римокатолическата църква, но има двама които гласуват „против“. Патриарх Йосиф се ядосал много на това и се е обърнал с репликата„ Не сте ли мои хора?Нима аз не ви помогнах да напреднете и не ви ли издигнах, не сте ли получили от мене всичко, което имате, не сте ли от моята килия и от моята фамилия?“. Един от тях е бил митрополит Игнатий Търновски.
Той освен че, е бил ученик на патриарха е бил и от неговото семейство, семейството на Шишмановци. Игнатий е бил поставен и избран за митрополит на Търново през 1435 година, по време на събора е бил нещо като координатор на делегацията на Византия.Той се проявява като дипломат, но и помага на един от грузинските епископи да се завърне в Грузия, защото последния бил в затруднено финансово състояние. Митрополит Игнатий продължава делото на патриарх Йосиф, подписва унията и я спазва. Когато се завръща, той полага много грижи за паството си. По негово време се прави преизписване на църквата„Свети Петър и Павел“ във Велико Търново.Игнатий е един от много активните архиерей в Константинопол.Той е починал през 1464 година в Константинопол.
Още една ярка личност от събора във Флоренция е с българско потекло, митрополит Дамян Молдовски. Дамян е сподвижник на митрополит Марк Ефески, ученик на патриарх Йосиф Втори. Той е начело на молдовската делегация. И след събора се завръща в Молдова, оставайки неин митрополит до своята смърт през 1447 година. Той има политическо влияние,което е огромно след смъртта на княз Александър Добрия.
Историята на Молдова е записала името на още едно име свързано с България, то е Теоктист митрополит на Молдова, той е заемал катедрата на Сучава в периода 1453-1478 година. той също взема участие във Фераро- флорентинския събор, като архидякон при Марк Ефески. Предполага се,че той след събора е отпътувал за Молдова и станал игумен на манастира в Нямц. През 1453 година става митрополит на Сучава, но не получава титлата си от Константинопол, а от Сърбия, от ръцете на печкия патриарх Никодим.
Теоктист е митрополит на Молдова около25 години. Това са времената на управление на молдовския княз Стефан, наречен Велики. Когато Теоктист е митрополит на Молдова е изграден един от известните манастири Путна и е осветен от него на 3 септември 1470. Митрополит Теоктист е починал на 18 ноември 1478 година.
Кардинал Исидор е от най - ярките личности през 15 век. Смята се,че той е роден през 1380 година в Солун. Според други източници той е роден в Пелопонес. Прекрасният български език ни кара да смятаме,че той произхожда от елинизирани българи. Ранните години на живота на Исидор са неизвестни. През 1409 година той става монах в Моневмасия в Пелопонес, през периода 1433-36 година е избран за игумен на манастира„Свети Димитър“ в Константинопол. През 1434 година е изпратен като представител на патриарх Йосиф и император Йоан Осми Палеолог на събора в Базел. По-късно е ръкоположен за митрополит на Киев, Москва и цяла Русия.
Митрополит Исидор е начело на руската делегация на Фераро-Флорентинския събор, която е многочислена заедно с Висарион той е водач на пролатинско настроената партия. Нещо, което води до напускането му на Русия, и да се установи в Рим, през 1439 година става кардинал. На катедрата на Русия се възкачва един монах наречен Григорий Българина.
Исидор участва в защитата на Константинопол, начело на един отряд наброяващ 200 войници, които са пристигнали с него през 1452 година.Когато емира Мехмед Фатих Втори превзема на 29 май 1453 година Константинопол, Исидор се завръща в Рим. На 20 април 1458 година заради заслугите си към папската курия е избран за латински патриарх на Константинопол. Кардинал Исидор е починал на 27 април 1463 година.
Наследникът на Исидор на катедрата на Киев и цяла Русия е един малко известен в България митрополит.Роден в България, станал протодякон на Исидор, Григорий Българин е един от доверените му хора. Отива заедно с Исидор на Фераро- Флорентинския събор, а когато бяга от Русия отива заедно с него в Рим.През 1458 година е ръкоположен от патриарх Григорий Мамас, предполага се,че и той има българска кръв по бащина линия. Григорий Българин през 1470 година отказва да поддържа унията. Той е починал през 1474 година, в началото.
В галерията на видните духовници от български произход трябва да спомена и Йосиф Болгаринович, митрополит на Киев, Галиция и на цяла Русия. Той застава начело на руската църква през 1497 година. Следва линията на унията. Хрониките за първи път го споменават като архимандрит от манастира в Салуцк, той изпълнява мисия в Константинопол при вселенския патриарх. През 1494 година той се издига до епископ на Смоленск, и през 1497 година заема катедрата на митрополит на Киев, Галиция и цяла Русия, това е най-обширната епархия в християнския свят.Йосиф Болгаринович е починал през 1501 година.
Само след 10 години след подписването на унията, столицата на Византия - Константинопол е в ръцете османците, а решенията взети на Фераро- Флорентинският събор са отхвърлени от църквите, които са я подписали и признали. Унията остава един документ съхраняван в Лаутеринската библиотека във Флоренция.