вторник, октомври 27, 2020

Свети Паисий Атонски :,, Маймуната отсъства "


Блогът на Таня Биринджиева

Едни младежи , които нямали духовни интереси, решили да посетят свети Паисий Атонски в килията му в Панагуда. Искали от любопитство да го видят. Светецът разбрал за идването им , но не искал да  го посетят, взел си торбичката с псалтира, затворил килията си и отишъл в гората, след като оставил бележка на вратата на която пишело:,, Зоопаркът е затворен! Маймуната липсва...."
Чудотворното е, че посетителите били докоснати от бележката, осъзнали се, и отишли да се изповядат. От този ден те станали осъзнати християни.

 

събота, октомври 24, 2020

Отец Константин Сирбу :Идва време , когато няма да има свещеници, вратите ще бъдат заключени

Отец Константин Сирбу
Внимавайте , предстоят трудни години.
Идва времето, когато няма да има свещеници, вратите на църквите ще бъдат заключени, катинарите на вратите ще плачат, тъй като няма да има кой да отслужва литургия.
Отивайте при свещениците дори и без повод. Докато ги имате близо до себе си  ( свещениците ) , изповядвайте се и общувайте с тях. 
По това време Небесата ще бъдат затворени и тогава няма откъде да вземете вяра. Това, което имате, запазете го. Не се гордейте, не лъжете, правете добро. Малкото място, дълбоко в сърцето ви, оживява всеки път, когато направите добро дело.
Но ако не правиш нищо , не постиш, не се молиш, не се изповядваш, не даваш милостиня всичко губиш.
Молете се ! Не отлагайте . Продължавайте да казвате тези думи:,, Господи, бъди с мен по всяко време и на всяко място!"
Тогава злото ще бъде премахнато.
Отец Константин Сирбу е съвременен мъченик и изповедник. Той е бил затворен за 12 години от комунистическия режим заради смелостта си да изповядва православната вяра, без да се поддава на заплахата от смърт. До последния му дъх режимът в Румъния го наблюдава отблизо. Умира на 23 октомври 1975 година. Спуква му се язвата и умира при подозрителни  обстоятелства от сепсис.

събота, октомври 17, 2020

Българската православна църковна общност в Манхайм набира средства за свой храм


Таня Биринджиева 

Българската православна църковна общност в Майнхайм обслужва духовните потребности на православната диаспора в югозападния регион на Германия. Ролята на общността  налага да бъде построен православен храм за нуждите на диаспората. За тази цел се набират средства по банковата сметка на общината:

Bulgariche orthodoxa Kirchengemeinde IBAN DE 74 6709 0000 0095 054200 BIC GENODE 61MA2 VR Bank Rhein-Neckar eG
Българската православна църковна община,, Света Петка Търновска" в Майнхайм е основана на 12 декември 2009 година от Негово  Преосвещенство епископ Тихон.  Общината в Майнхайм първоначално е била обгрижвана от свещеноиконом Недялко Калинов от БПЦО ,, Свети Климент Охридски" в Мюнхен и от протоиерей Милчо Маринов от БПЦО ,, Свети цар Борис Покръстител" .
От  2017 година общината има свой свещеник в лицето на отец Васил Бечевски, който с грижата на добър пастир обгрижва православните в региона на Рейн-Некар.

понеделник, октомври 12, 2020

Монахът- тайноядец

Блогът на Таня Биринджиева

Картината е нарисувана в наше време през 2007 година, въз основа на чудо , случило се на Атон в един от манастирите . Тя се намира в помещението за посрещане на гостите в манастира Дохиар. Един от монасите  работещи в кухнята , откраднал храна и я изял вечерта в килията си тайно от другите монаси. И един ден след службата , когато всички отишли да се хранят, в присъствието на всички братя , земята се отворила и се появила змия, която погълнала душата на монаха.
Тайното хранене е грехът да се яде храна в неподходящо време, така че никой да не вижда. Той е присъщ на монах, който в нарушение на устава и правилата на манастира яде тайно от братята си.
Интересна е съдбата на монаха, който я е нарисувал. Това е отец Йеротей, монах от манастира Дохиар. Известно време след като я е нарисувал самият монах е изпаднал в греха на тайното ядене и неподчинението. В последствие той изгубил интерес към духовният живот и страха от Бога. Понастоящем той живее в Лондон.

неделя, октомври 11, 2020

Свети Йоан Златоуст: Как можем да се справим с тези, които ни обиждат и обвиняват?

Свети Йоан Златоуст

Проклинат ли те? не отговаряй на проклятието, защото все едно ти проклинаш.
Удрят ли те? Не удряйте вие, защото тогава няма да има разлика за отношението ви.
Натъжават ли ви? Не причинявай тъга, защото няма да имаш полза, но ще станеш подобен на него.
Само тогава ще можеш да го накараш да промени отношението си, ако го изтърпиш с доброта и разбиране, това е единственият начин да накараш човек да се засрами, така само ще му попречиш да се ядоса.
Никой не може да излекува злото по лош начин, но злото лекува по добър начин.
Но дали сте били ощетени от някой? Смили се над него и не го мрази, плачи и скърби за него, и не му отвръщай.
Защото ти не си този, който ще влезе в конфликт с Бога, но Той, и ще постигнеш напредък в добродетелта, ако страдаш от несправедливост.
Мислете, че когато Христос е трябвало да бъде разпънат, той се е радвал за себе си.
Ето как трябва да се държим. И колкото повече бъдем ощетени, толкова повече трябва да скърбим за тези, които ни ощетяват. 

събота, октомври 10, 2020

Свети Нектарий Егински и светогорските монаси

Източник: Aγαπω του Χριστού
 Когато през 1961 година свети Нектарий бил канонизиран в един от манастирите на Света гора се оформили две групи от монаси. На тези които го признавали за светия и на тези които не го признавали. Игуменът на манастира, виждайки създалата се ситуация в манастира, извикал монасите и им казал:,, Въпросът за светостта на свети Нектарий Егински няма да е въпрос на загуба на душите ни, и борба помежду ни. Затова нареждам тридневен пост и молитва, за да  помолим Бог да ни разкрие дали преподобни Нектарий е светец или не!"
Това наистина  се случило и на третия ден игуменът се готвел да слезе в църквата, на вретата тихо се почукало и свети Нектарий влязъл! Когато влязъл, игуменът го разпознал и паднал на земята. Тогава свети Нектарий Егински му казал:,, Брат Анастасиос, отиди и кажи на отците да не се морят! Господ ме е благословил и аз съм свят, чудотворен и мироточив! Господ не ме освети по друга причина освен,че аз простих!!

четвъртък, октомври 01, 2020

Старицата Гаврилия Папаяни

Блогът на Таня Биринджиева

Герондиса е названието в Гърция на възрастна монахиня или на игуменката на даден манастир. Ако посетим някой гръцки манастир ние можем да видим как към всеоще младата игуменка се обръщат с ,, Герондиса". Герондиса Гаврилия в края на своя дълъг живот се превръща в ,,стара жена", тоес носителка на духовния талант на старчеството. Но нейният път е бил по особен. Тя е пътувала много и, както се е изразявала ,, изорала съм почти цялото земно кълбо". Тези нейни пътувания винаги са били посветени на ближните или заради мисионерската работа.
Специално място в живота и заема престоят и в Индия, където тя полага грижи за прокажените и където тя, без да знае езика, проповядва на ,, петте езика" на любовта , които са разбираеми за всички. В Индия е живяла заедно с йоги в ашрама на гуру Шивананда. Там тя е преживяла действието на окултните сили, когато другата духовност им е станала неприятна. Но благодарение на Божията благодат тя се задържа. Тя се влюбва в тази красива страна, за която казва, че Индия все още преживява ,, предхристиянската ера" и че е готова да приеме хистиянството. Там тя често се е срещала с ,,изгубените овце от дома на Израел" т.е. с християни от Европа и Америка, който са дошли в Индия,, да търсят истината", много от които тя отново е обърнала към Христос.
Геронтиса  Гаврилия е познавала много видни личности  от миналия век. И където и да се е намирала, тя навсякъде с живота си тя въплъщавала евангелските заповеди  и преди всичко заповедта на любовта, защото тя винаги е живяла с Божието присъствие. Тя се е отличавала с абсолютно нестяжение. Имала е специален афинитет към  ангелите.
Коя е геронтиса Гаврилия? Тя е родена на 2 октомври 1897 година в Константинопол, известна православна физиотерпевка, мисионер, монахиня, старица, която е посветила целия си съзнателен живот на бедните и болни хора. Тя е родена в богато семейство, което е живяла в района на Фанари. Баща и Илия Папаяни, е бил представител на голяма френска компания. Майка и Виктория Папаяни е била дъщеря на лекаря Кристакис, личен лекар на турския султан. Нейният прадядо е Харисия Мегданис, свещеник, мислител и писател, участник в националноосвебедителното двежение, той дарява своята богата библиотека на Казанското духовно училище, където е бил учител.

Гаврилия получава добро образование. През 1923 година след като учи в агротехническото училище в Швейцария постъпва като студентка във философския факултет  на Солунския университет. От 1932 година тя работи в различни лечебни заведения в Атина. По време на Втората световна война живее във Великобритания и там тя получава специалност като физиотерапевт, по-късно  открива частна клиника в Атина. През 1955 година тя продава и разпределя имуществото си  и остава без пари и заминава за Индия, където прекарва 5 години посветени на прокажените и проповядване на православието като пример от живота си. Тя проповядвала православието не толкова с думи колокото с дела. Тя обърнала много хора в православието. През 1959 година става послушница в манастира на светите Марта и Мария във Витания, където живее 3 години. През април 1962 патриарх Антинагор я изпраща като част от православното присъствие във Франция, след това като мисионер в САЩ и Канада. През 1963 година тя е подстригана на остров Патмос от свети Амфилохий Макрис и скоро след това заминава отново за Индия. Тя живее в продължение на 3 години в град Найни Тал(Утар Прадеш) където помага на православния мисионер йеромонах Лазар Мур в превода на псалмите и делата на светите отци. Монахиня Гаврилия през 1966 година се установява  в манастира Новия Йерусалим в Атика. От 1967 до 1977 година пътува до Кения, Танзания, Западна Европа, САЩ, Канада, Индия, Светите земи и Синай. От 1979 година в продължение на 10 години тя живее един апартамент  в  центъра Атина, който става известен като ,Домът на ангелите". През 1989 година Гаврилия се премества в манастира на Покров Богородичен на остров Егина основан от свети Нектарий Егински, митрополит на Пентаполис. В началото на 1990 година старицата Гаврилия е хоспитализирана с диагноза рак на лимфните възли. На Великден същата година тя приема Светото Причастие  и ракът напълно изчезва. След това чудо тя се премества на остров Лерос, където се заселва в килията на светите ангели. Тя почива на 28 март 1992 година на 95 години и е била погребана в манастирската църква Пресвета Богродица Кастру.
Всяко място може да стане мястото на Възкресението. Достатъчно е да живеете със смирението на Христос.
Не желайте много неща- повече, отколкото имате, това, което е далеч. По-скоро се стремете да се погрижите за това, което имате, за да го осветите.
Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бог.
Ако имате любов към целия свят, целият свят е красив.
Ние желаем нашата свобода. Заща? За да бъдем роби на нашите страсти.
Всяко отхвърляне и негативизъм унищожава нашата работа.
Бог често не желае постъпката, а намерението. Достатъчно е, че Той вижда, че сте готови да изпълните Неговите заповеди.
Християнинът трябва да уважава тайната на съществуването на всички и всичко.
Никога не пожелавайте нищо, освен волята на Бог, и  приемайте с любов злото, което ви дава.
Не отговаряйте на човек със злото, което носи, но виждайте Христос в сърцето му.
Божият език е мълчанието.

Translate