Блогът на Таня Биринджиева
Герондиса е названието в Гърция на възрастна монахиня или на игуменката на даден манастир. Ако посетим някой гръцки манастир ние можем да видим как към всеоще младата игуменка се обръщат с ,, Герондиса". Герондиса Гаврилия в края на своя дълъг живот се превръща в ,,стара жена", тоес носителка на духовния талант на старчеството. Но нейният път е бил по особен. Тя е пътувала много и, както се е изразявала ,, изорала съм почти цялото земно кълбо". Тези нейни пътувания винаги са били посветени на ближните или заради мисионерската работа.
Специално място в живота и заема престоят и в Индия, където тя полага грижи за прокажените и където тя, без да знае езика, проповядва на ,, петте езика" на любовта , които са разбираеми за всички. В Индия е живяла заедно с йоги в ашрама на гуру Шивананда. Там тя е преживяла действието на окултните сили, когато другата духовност им е станала неприятна. Но благодарение на Божията благодат тя се задържа. Тя се влюбва в тази красива страна, за която казва, че Индия все още преживява ,, предхристиянската ера" и че е готова да приеме хистиянството. Там тя често се е срещала с ,,изгубените овце от дома на Израел" т.е. с християни от Европа и Америка, който са дошли в Индия,, да търсят истината", много от които тя отново е обърнала към Христос.
Геронтиса Гаврилия е познавала много видни личности от миналия век. И където и да се е намирала, тя навсякъде с живота си тя въплъщавала евангелските заповеди и преди всичко заповедта на любовта, защото тя винаги е живяла с Божието присъствие. Тя се е отличавала с абсолютно нестяжение. Имала е специален афинитет към ангелите.
Коя е геронтиса Гаврилия? Тя е родена на 2 октомври 1897 година в Константинопол, известна православна физиотерпевка, мисионер, монахиня, старица, която е посветила целия си съзнателен живот на бедните и болни хора. Тя е родена в богато семейство, което е живяла в района на Фанари. Баща и Илия Папаяни, е бил представител на голяма френска компания. Майка и Виктория Папаяни е била дъщеря на лекаря Кристакис, личен лекар на турския султан. Нейният прадядо е Харисия Мегданис, свещеник, мислител и писател, участник в националноосвебедителното двежение, той дарява своята богата библиотека на Казанското духовно училище, където е бил учител.
Гаврилия получава добро образование. През 1923 година след като учи в агротехническото училище в Швейцария постъпва като студентка във философския факултет на Солунския университет. От 1932 година тя работи в различни лечебни заведения в Атина. По време на Втората световна война живее във Великобритания и там тя получава специалност като физиотерапевт, по-късно открива частна клиника в Атина. През 1955 година тя продава и разпределя имуществото си и остава без пари и заминава за Индия, където прекарва 5 години посветени на прокажените и проповядване на православието като пример от живота си. Тя проповядвала православието не толкова с думи колокото с дела. Тя обърнала много хора в православието. През 1959 година става послушница в манастира на светите Марта и Мария във Витания, където живее 3 години. През април 1962 патриарх Антинагор я изпраща като част от православното присъствие във Франция, след това като мисионер в САЩ и Канада. През 1963 година тя е подстригана на остров Патмос от свети Амфилохий Макрис и скоро след това заминава отново за Индия. Тя живее в продължение на 3 години в град Найни Тал(Утар Прадеш) където помага на православния мисионер йеромонах Лазар Мур в превода на псалмите и делата на светите отци. Монахиня Гаврилия през 1966 година се установява в манастира Новия Йерусалим в Атика. От 1967 до 1977 година пътува до Кения, Танзания, Западна Европа, САЩ, Канада, Индия, Светите земи и Синай. От 1979 година в продължение на 10 години тя живее един апартамент в центъра Атина, който става известен като ,Домът на ангелите". През 1989 година Гаврилия се премества в манастира на Покров Богородичен на остров Егина основан от свети Нектарий Егински, митрополит на Пентаполис. В началото на 1990 година старицата Гаврилия е хоспитализирана с диагноза рак на лимфните възли. На Великден същата година тя приема Светото Причастие и ракът напълно изчезва. След това чудо тя се премества на остров Лерос, където се заселва в килията на светите ангели. Тя почива на 28 март 1992 година на 95 години и е била погребана в манастирската църква Пресвета Богродица Кастру.
Всяко място може да стане мястото на Възкресението. Достатъчно е да живеете със смирението на Христос.
Не желайте много неща- повече, отколкото имате, това, което е далеч. По-скоро се стремете да се погрижите за това, което имате, за да го осветите.
Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бог.
Ако имате любов към целия свят, целият свят е красив.
Ние желаем нашата свобода. Заща? За да бъдем роби на нашите страсти.
Всяко отхвърляне и негативизъм унищожава нашата работа.
Бог често не желае постъпката, а намерението. Достатъчно е, че Той вижда, че сте готови да изпълните Неговите заповеди.
Християнинът трябва да уважава тайната на съществуването на всички и всичко.
Никога не пожелавайте нищо, освен волята на Бог, и приемайте с любов злото, което ви дава.
Не отговаряйте на човек със злото, което носи, но виждайте Христос в сърцето му.
Божият език е мълчанието.