Апостол Ерм Филипополски

 

Таня Илиева 

За свети апостол Ерм се споменава в Посланието на апостол Павел до римляните . От посланието се разбира , че апостол Ерм е бил езичник покръстен в християнството . Гръцкото име Ерм много рядко се срещало в римската система на имена , и подсказва за източният произход на неговия носител . По това време , първи век в Рим е имало предостатъчно гърци . 

В Църквата апостол Ерм винаги се свързва с произведението ,, Пастир " . Основание за това ни дават сведенията на блажени Йероним и Евсевий Кесарийски , които се опират на твърденията и тълкуванието на Ориген . Според византийските  списъци  на 70-те апостоли на Псевдо -Епифаний и Псевдо - Доротей , Ерм е бил епископ на Филипопол . Той се споменава като автор на ,, Пастиря " от архиепископът на Виена Адон , от него е влязъл мартиролога на Узард и от там е преминал  Римския мартиролог на Цезар Бароний .

Атонските светии : Преподобни Генадий Ватопедски

 

Таня Илиева 

Преподобни Генадий Ватопедски  е станал известен във връзка с чудото от иконата на Пресвета Богородица Елеоточива в манастира Ватопед . Иконата се намирала в манастирския склад (дохиария ) , където се съхранявало маслото . Веднъж когато маслото било оскъдно , недостигало дори за нуждата на църквата , игумена , уповаващ се на помощта на Майката Божия , казал на келаря Генадий да даде последното масло , за да се сложи в храната на братството . Генадий се смутил , защото искал това   масло да остане за кандилата . Но маслото , когато отишъл до склада , преливало и отишло чак до вратите .

Историците свързват иконома Генадий с йеромонах Генадий , който се споменава през 1415 година , станал впоследствие игумен на Ватопед през 1499 година и преобразувал манастира в общежителен . 

На този ден : Падането на Константинопол

Таня Илиева

На 29 май 1453 година е превзета столицата на Византийската империя от османците . 

В края на 14 век вече оформилата  се Османска империя е държала под свой контрол голяма част от Мала Азия и на Балканския полуостров . За кратко време е спрян нейния възход след битката при Анкара , където нейните войски са претърпели поражение. Към средата на 14 век възходът на османците е ограничил сферата на влияние на Византия в рамките на столицата Константинопол и няколко владения в района на Егейско море . Византия е разчитала изцяло на дипломатическите си споразумения с османците и обещана помощ от Западна Европа .

През 1451 година на власт идва младият султан Мехмед Втори и си поставя заветната цел да покори Константинопол . И за да бъде осъществена тази цел сключва тригодишен мирен  договор с Унгария и затвърждава своята власт в Смедеревското деспотство и бейлика Караман . След това установява контрол върху Проливите . През есента на 1452 спира доставките на храна за Константинопол по море и завършва похода в Пелопонес , където Византия не е вече господар . 

Истинската обсада на столицата Константинопол започва на 5 април 1453 година , когато османската войска заема позиция на две и половина мили от градските стени . Османските войници били 160 000 , а войската на император Константин Единадесети Палеолог само 7500 , от които само половина били чужденци . 

На 7 април османците били вече на четвърт миля от стените на Константинопол , и лагера им бил разположен точно срещу Романовата порта .От ляво по фланга към Златния рог са били войските от Анадола , а от към Мраморно море , войските от Румелия , има един сръбски контингент ,който е бил разположен срещу портата на Адрианопол . На 12 април пристига османския флот , които хвърля котва срещу Долмабахче . 

За да се стигне до 29 май при изгрев слънце , когато има една мощна атака срещу градските порти на столицата . При тази атака е ранен Джовани Джустинияни и неговото оттегляне окончателно сломява защитниците на Константинопол. Така войската на султан Мехмед Втори влиза в столицата на Византия , настават дни на масов терор , убийства и грабежи , само 60 000 души са взети в плен . Три дни е продължило разграбването на Константинопол . Император Константин се бие до последен дъх . 

Падането на Константинопол през 1453 година и превръщането на катедралата ,, Света София " в джамия е края на Византия , но и край за средновековието  в Европа . През същата 1453 година пада и последният непокорен от османците град в България - Несебър .

 Император Константин  Единадесети Палеолог е канонизиран за светец  , и тук е мястото да отбележа ,че в него е имало и българска кръв.  

                           

Баща му император Михаил Втори Палеолог е внук на Ирина Асенина , потомка на цар Иван - Асен Трети 

Майка му императрица Елена Драгаш е дъщеря на деспота на Велбъжд (Кюстендил )Константин Деян от първата му съпруга Кера Тамара , дъщеря на цар Иван Александър .

                          



Според          легендата султан Мехмед Втори предава тялото на император  Константин на малкото оцелели християни и им дава заповед да го погребат по достоен начин . Той е погребан в църквата ,, Въведение Богородично " в квартал Вефа при акведукта на Валент в Цариград . Маслото за кандилото е плащано от 1453 година до 1923 година от хазната на султаните .    

Император Константин е герой на много поеми и стихове . Според поверието когато османците обградили Константинопол , той бил вдигнат от изпратен Ангел Господен , който го отнесъл в една пещера . Там той спи вкаменен непробуден сън и чака да бъде освободен царственият град Константинопол , за да заеме отново престола си .

                                                                  

Неделя на светите отци от Първия Вселенски събор

Таня Илиева 

Първият Вселенски събор е свикан от император Константин Велики , той е започнал през месец юни 325 година в Никея , сега е Изник, Турция . Продължил е повече от два месеца и е станал първи Вселенски събор в християнската религия . 

На него е бил приет Символът на вярата , предмет на осъждане е било арианството , окончателно е било отделянето от юдеизма , бил определен за ден на почивка неделния ден вместо събота , фиксирано е времето за празнуването на Пасха , приети са 20 правила (канони ).

Основно се черпят сведения за работата на събора от двама участници в него : Евсевий Кесарийски  и преподобни Атанасий Велики , също събитията са описани от историците : Руфин Аквилейски , Сократ Схоластик , Созимен и блаженият Теодорит Кирски . 

Източниците за събора съобщават за различно число участници , но е прието , че те са били 318 епископа , както казват Иларий Пиктивийски , Василий Велики и Атанасий Велики . Други пък споменават за 250 епископи . Трябва да  се вземе предвид , че на Изток е имало около 1000 епископски катедри и 800 на Запад - основната част в Африка . Така изчислено трябва да са взели участие на събора около 1/6 от вселенския епископат .

Като цяло представителството е много непропорционално . Западът бил представен много  малко , само по един епископ от Испания , в  лицето на Осий Кордубски , от Галия , Африка и Калабрия , папа Силвестър не е взел лично участие , а чрез свои легати  , които били упълномощени да го представляват , това били двама презвитери . Също на събора е имало представители на земите , които не са били част от империята от Понт от Кавказ , от Боспорското царство - Теофил Готски , от Скития , имало двама представители от Армения , и от Персия - един. Голямата част от епископите били от източнота част на империята и много от тях били изповедници на християнската вяра . 

Съществуват едни непълни списъци на отците от събора , където отсъства името и споменаването на една много ярка личност , тази на епископ Николай Мирликийски , и за неговото участие може да се предполага само . Съборът бил председателстван от свети Осий Кордубски и свети Александър Александрийски . 

За предпоставките за свикването на събора Евсевий Кесарийски разказва , че император Константин Велики бил много разочарован от борбата на  Изтока между  Александър Александрийски и Арий , и в писмо до тях двамата той им предложил своето посредничество за да се реши този спор . За свой посланик императора изпратил епископ Осий Кордубски , който по време на посещението си в Александрия разбрал че , трябва да има много сериозен подход ,за да има решение по този въпрос . По това време бил и на дневен ред въпроса за изчислението  на пасхалията , и било взето решение за свикване на Вселенски събор .

Първо се предполагало да се свика събора в  град Анкира в Галия( днешна Франция) , но на по-късен етап била избрана Никея , тя била град където имало недалеко от нея резиденция на императора . В градът имало дворец , където се провеждали заседанията на събора . Епископите били призовани да пристигнат в Никея на 20 май 325 година , на 14 юни император Константин официално  открил заседанията на Събора и на 25 август той приключил . 
Почетният председател бил император Константин Велики , по това време още не е бил покръстен , нито оглашен и бил към ,,слушащите" . Основните източници за това събитие не дават сведения кой  е бил ,, председател " , но по-късните изследователи посочват свети Осий Кордубски , който в списъците достигнали до нас е посочен на първо място , изказват се също предположения също за председател Евстатий Антиохийски и Евсевий Кесарийски . Но според Евсевий , император Константин бил ,, помирител".

В първата част било разгледано арианското изповедание на вярата на Евсевий Никодимийски . То било отхвърлено с голямо болшинство , за сведение арианските епископи били само 20 на брой и е имало много защитници на православието като Александър Антиохийски , Осий Кордобски , Евстатий Антиохийски , Макарий Йерусалимски . 

След като били направени няколко опита , които били несполучливи от страна на арианите бил предложен да се приеме по предложение на император Константин Велики( но има вероятност предложението да излиза от като предложение на Осий Кордобски ) била добавена още една  характеристика на Син ,, единосъщен " (ομοουσις) на Отца , която потвърждавала , че Сина се явява сам Бог по своята същност , и че и Отец е ,, Бог от Бога " , което се явявало като противовес на Ариевото твърдение , че Сина и Отец имат имат една същност - на Божество . Този Символ на вярата бил приет на 19 юни и бил задължителен за всички християни в империята , и тези които не го подписали като епископите на Либия , Теон Мармарски и Секунд Птолемаидски  , били отстранени от събора и изпратени заедно с Арий в изгнание . Под заплахата за изпращане в изгнание подписите си поставили най- големите привърженици на арианите , и техни лидери епископите Евсевий Никодимийски и Теогнит Никейски . 

Съборът също се произнесъл за начина за определяне на празнуването на Пасха , за съжаление текста на това решение не е запазен , но е известно едно от посланията към Църквата на Александрия, където се казва : 
,, ... всички източни братя , които преди празнуваха Пасха заедно с иудеите , от сега ще трябва да я празнуват според това как се празнува от римляните , с нас и с всички , които от древността я пазят по наш обичай " 
Епифаний Кипърски пише , че празнуването на Пасха трябва да съвпадат с три на брой фактора : пълнолунието , равноденствието , и неделята . Това е според постановлението на Първия Вселенски събор . 

Съборът е отправил Посланието към  ,, Църквата на Александрия и братята в Египет , Либия и Пентапол" , в което заедно с осъждането на арианството се говори още и за една ерес и за решението спрямо нея . Тази ерес е мелитианския разкол . Съборът е приел 20 правила (канони )     ,     които касаят    различни въпроси на     църковната   дисциплина .


Освен че , е осъдено арианството , бил е изработен Символът на вярата от седем точки и впоследствие наречен Никейски , са били фиксирани четири огромни   митрополии : Римската , Александрийската ,  Антиохийската и Йерусалимската в 6 и 7 правило . Събора също така установил принципът на   определяне на   Пасхата в първата седмица след първото пълнолуние след     пролетното    равноденствие . 

В днешно време Православната църква празнува всяка година в седмата неделя след Пасха и споменава в молитвите 318 -те богоносни отци от Първият Вселенски събор . На великото повечерие  преди този ден се четат три парамии от Стария Завет и първата е от книга Битие  14:14- 20 .   

Чудотворните икони на манастира Ватопед

Таня Илиева

Иконата на Пресвета Богородица Ктиторска е получила наименованието си след като е била намерена през 10 век след възстановяването на манастира . Според преданието , по време на едно от нападенията на пирати иеродякон Сава ,  за да спаси иконата , я скрил под престола заедно с Кръста на Константин , и     до тях сложил едно кандило . След около 70 години при възстановителни работи            иконата и кръста са били намерени невредими , а кандилото горяло

Фреската от 14 век , първоначално се намирала в притвора , а по-късно била пренесена в едноименният параклис Света Богородица Отрада . Според историята на манастира , един от игумените един ден чул глас от иконата ,, Днес не отваряйте вратите на манастира , вместо това се качете на стените и ги прогонете " Игуменът се извърнал и видял , че младенецът Иисус Христос закривал устата на майка си Богородица , говорейки ,, Не трябва да се грижим за това грешно стадо , остави ги . Те ще погинат от пиратите , защото се умножиха греховете на този манастир ".В същото време Пресвета Богородица  пак да повтори своето предупреждение ,лекичко отместила ръката на Христос , за да може говори , и до ден днешен стои в това положение . Монасите побягнали и видели от стените , че манастира бил обкръжен от пирати . В знак на благодарност за спасението  всеки петък се отслужва Божествената Литургия .

Света Богородица Елеоточива е икона от 14 век и се намира в склада за маслото в манастира . Според преданието по време на  глад Пресвета Богородица сама е напълнила цистерните с масло

Иконата на Пресвета Богородица Всецарица е от 14 век и се намира в левия олтар на катедралният храм . Тя много помага за излекуването на онкологични заболявания .

Света Богородица Предизвестилница  се намира в параклиса на Свети великомъченик Димитър . Тя така се нарича в чест на събитията , когато императрица Гала Пладиция , дъщерята на император Теодосий Първи на път за Рим решила да посети Ватопед . Иконата със силен глас е забранила на Гала Пладиция да влезе в катедралата , защото никоя жена не трябва да престъпва на Атон ,, Градината на Пресвета Богородица "

Иконата се намира в параклиса на свети великомъченик Димитър . Тя е от скита на Свети Андрей , откъдето била пренесена в манастира . Иконата е намерена на стената на една джамия в Константинопол . При ремонта на джамията работниците които били християни я намират , след това я продали на иконома на скита Софронио , които живеел в района на Галата . От там иконата била пренесена от руски монаси в скита Свети Андрей . 

Иконата на Пресвета Богородица Пировлифиса или Простреляна се намира на входа на манастира . През 1822 година един турски войник произвел изстрел в дясната ръка на иконата . След това той си изгубил разсъдъка .

Иконата на Пресвета Богородица Заклана се намира в частта на свети великомъченик Димитър в катедралния храм на манастира . Иконата се нарича така , след като дякон Еклисиарх в пристъп на безумие ударил бузата с нож на Пресвета Богородица , където веднага  потекла кръв . След което ослепял . В продължение на години той се каел и молел Пресвета Богородица да го излекува . Той бил излекуван и не след дълго  починал . Неговата дясна ръка ,с която той извършил това деяние не се разложила , и до днешни времена се пази в катедралата . 

Ватопед

Таня Илиева 

Ватопедският манастир се намира на около три часа път от скита ,, Свети пророк Илия " . Той е един от най-старите манастири на Света Гора , и втори по важност  след Великата Лавра на свети Атанасий Атонски. Според ръкописите манастира бил построен през 10 век върху развалините на един по-стар манастир . Той бил построен от Константин Велики през 4 век и разрушен при гоненията при император Юлиан Апостат . В края на века бил възстановен от Теодисий Велики като знак на благодарност за избавлението на сина му Аркадий . Първият известен игумен е бил ученика на Атанасий Атонски , монах Николай . Заедно със следващите двама игумени Атанасий и Антоний се смята за ктитор и Николай . 

Ватопед бързо се разрастнал и вече през 1046 година бил споменаван като вторият по чест манастир . 

В края на 12 век във Ватопед били бъдещите ктитори на манастира Хилендар : свети Симеон , свети Сава Сръбски . Манастира преживял трудни години през латинската власт и османската , и като другите манастири бил подложен на набези от пирати и     кръстоносци . През 1287 година той получава наименованието    ,, царски манастир ".Това наименование се среща в множество документи , и е свидетелство за една особена връзка между манастира и византийският двор . Оттук започва исихасткото движение . 

По време на османската власт манастира бил обложен с високи данъци , но бил подпомогнат от руските царе .

Новото начало за Ватопед е било през 1989 година - най-накрая се било върнало  общежителното устройство . 

Голяма роля  за издигане на авторитета  на манастира изиграла неговата академия наречена Антониада . Тя е създадена през 1748 година , и много  скоро станала едно от водещите учебни заведения на Балканския полуостров . Нейни преподаватели са били Никодим Светогорец , Макарий Коринтски , Козма Етолийски , Атанасий Пароски .

Катедралният храм на Ватопедския манастир е един от обширните на Атон и посветен на Благовещение на Пресвета Богородица .

При входа на храма пред очите на поклонниците се появява един мозаечен образ на Иисус Христос ,  също мозаечни образи на Пресвета Богородица и свети Николай Мирликийски Чудотворец . 

В храма има 19 на брой параклиси . Най-забележителен е този на светите безсребърници Козма и Дамян . Според преданието той бил построен от свети Сава Сръбски . 
В манастира се съхраняват мощите на много светии : честната глава на свети Йоан Златоуст , Григорий Богослов , Модест Йерусалимски , Яков Персианин , великомъченик Меркурий , дясната ръка на апостол Андрей , частици от мощите на свети Йоан Кръстител , апостол Вартоломей , първомъченик архидякон Стефан , великомъченик Пантелеймон , свети Прокопий , великомъченик Димитър Солунски и Теодор Стратилат ,светивеликомъченик Харалампий и Андрей Критски , мъченик Трифон, Кирик , Сергий и Вакх , света великомъченица Екатерина и Марина , мъченица Параскева , Пелагия и Теодосия , праведни Йоан Милостиви , преподобни Евдоким Ватопедски Чудотворец   . Също се съхраняват ценни за цялото християнство реликви като хламидата на Иисус Христос , частици от Животворящият Кръст , поясът на Пресвета Богородица .

В библиотеката могат да се видят редки книги и ръкописи . Ръкописите са около 2068 , а книгите са 10 000 . Там се намира ,, Географията " на Птолемей . Съхраняват се в ризницата много не големи икони ,пред  които императрица Теодора се е молила по времето на иконоборчеството . 

Манастирът Ватопед е свързан с българския народ още от  времето на цар Иван Асен Втори . Със свой хрисовул (грамота ) той е обдарил манастира  със  села от Серска област и имоти на полуостров Халкидики . В съкровищницата на Ватопед освен Хрисовул на цар Иван Асен Втори се пази и кръст на друг български владетел  - Георги Тертер , които е дарен на манастира през 13 век .

Възнесение Господне

 Таня Илиева

Възнесение Господне е събитие описано в Новия завет , то е въздигането на Иисус Христос на небето , и установяването на празника е в памет на това събитие и за неговото обещание за Второто пришествие . Той се отбелязва на 40 тия ден от Възкресение Христово и винаги се пада в четвъртък . Преподобни Атанасий Велики казва за празника , е че Възнесение Господне означава обожание на Неговата човешка природа , която остава невидима за телесното зрение .

В книгата ,, Деянието на светите апостоли "(Деян. 1:2-11) Иисус Христос след Възкресението си ,, продължение на 40 дни се явява и говори за Царството Божие" , след което събрал апостолите в Йерусалим им казал да не го напускат казвайки им ,, вие след няколко дни след този , ще бъдете кръстени от Светия Дух " . За Възнесение Господне е разказано накратко също в две от Евангелията : от Марко ( Мк . 16:19-20) и от Лука (Лука 24:50-53) . На поклонниците в Йерусалим се показват отпечатъците в параклиса на ,, Възнесението " , които са останали от нозете на Христос върху камъка.

Полезно е да се знае : Епископската базилика в Пловдив

Таня Илиева

Християнската религия е била позната във Филипопол още в първото столетие , когато свети апостол Ерм , първият епископ в града е покръстил първите християни . В по - късни времена , по времето на управлението на император Диоклетиан , 37 на брой християни били посечени . Четвъртото столетие било изпълнено с много опасности за изповядващите християнската религия . Тяхните вярвания били кодирани под формата на символите на Христос , птици , риби и други .

През 313 година Филипопол станал средище на арианите , хората които подлагали божествената природа на Иисус Христос под съмнение. По време на Сердикийския събор през 343 година , било заклеймени учението на арианите като еретическо учение . Като отговор на това арианите свикали контрасъбор , на които те пък си взели техни решения (нищо ново под слънцето) . Този събор се е провел в Епископската базилика . На него присъствали общо 76 епископи ариани , под председателството на тогавашния епископ на   Филипопол . Жителите на града имали афинитет към ересите , защото през средните векове тук избуяло павликянството .

За един от епископите , Силван на име , Сократ Схоластик пише в своята ,, Църковна История " следното , че той бил философ , но религиозната му отдаденост била силна , дори прекалено силна . Силван станал монах , и бил толкова отдаден , че привлякъл вниманието на тогавашния епископ в Константинопол  Атик и бил изпратен на служение във Филипопол .

Той прекарал три години в града и когато си тръгвал всички го изпратили . Населението знаело , че е един изключителен духовник и човек . По негово време е започнал строежът на църкви . В града се появили няколко базилики , които били прекрасни . Епископската базилика е била катедралата на града и най - голяма в българските земи . Има вероятност да е построена върху сграда с подобен план , заемала е две карета , определени от четири улици , които се пресичали под прав ъгъл . Базиликата била гордост за всеки епископ , нещо което не било виждано . 

Тя била трикорабна , с особени мраморни колони , с голяма апсида и атриум . Великолепни фрески са покривали стените ѝ . Един от сюжетите е бил ,, Изворът на живота " Презвитерият , това е нисък подиум където епископът и висшето духовенство стояли по време на литургията,бил изработен от мрамор. 

Мозайките били изящни , изработени с геометрични фигури и т. нар ,, хераклови възли" , извирала вода от великолепни вази , прекрасни птици , символ на праведните души . Площта и била много голяма , тя била с дължина 96 м , и ширина 39 м , при разкопките археолозите са стигнали до заключението , че за поставянето на мозайките са били наети два екипа от майстори . Те съдят за това от различния начин на изпълнение на мозайките. 

Епископската базилика била достойна за високия сан на епископите на Филипопол . Историята е съхранила имената на седем от тях .

За съжаление базиликата била разрушена вероятно през 577 година , когато 100 000 славяни нахлули на Балканите . 

След като била разрушена , през средновековието базиликата била използвана за строителни материали . Няколко години след като била разрушена, към края на 6 век , там където е бил централния кораб изникнал некропол . Погребенията , които са разкрити до сега са 95 на брой и са продължили до 13 век.

Цялата красота на Епископската базилика не е разкрита и на разкопките се трудят археолози от Пловдивския археологически музей под ръководството Жени Танкова .

Мироточенето като явление

Таня Илиева

Мироточенето е явление свързано с появата на маслена влага или както е известно като миро на иконите и светите мощи . Заедно с изпускането на масленоподобното вещество има и благоухание . Различните мироточения се отличават по вид едно от друго , по цвят и консистенция . Може да е гъсто като смола , или  да напомня на роса , от там названието ,, елеоточене " или ,, росоточене " 

За някои вярващи това е проява на чудо , но това е и причина за дискусии между богословите . 

В Светото Писание не се съобщава нищо за мироточенето , а всички упоменавания се съдържат в Свещеното Предание . Най-старите данни за мироточене са за благовонното миро от гробницата на апостол Йоан Богослов , от мощите на апостол Филип , от мощите на мъченик Теодот Анкирски , от мощите на великомъченик Димитър Солунски , от мощите на свети Николай Мирликийски Чудотворец , от по ново време Монреалската икона на Пресвета Богородица , мироточила цели 15 години . 

Съвременните богослови призовават към едно по-трезво отношение към мироточенето . То се установява чрез специална процедура  . Тя е следната : при мироточене от икона фактите се докладват в съответната митрополия (не се огласяват например чрез фейсбук или друг информационен канал ) , след това се назначава специална комисия . В нейните правомощия влизат : разпита на свидетелите (ако има такива) , преглед на местоположението на иконата , условията на съхранение . Прави се проверка за възможността за поява по естествен път на маслена консистенция .

Замъците в Европа : Финландия - замъка Росенборг

 Таня Илиева 

Финландия притежава едни от интересните замъци . Ние можем да открием не малко стари сгради , които ни разказват за велики събития , както и нови необичайни снежни крепости . Най- известните музеи са разположени в замъци нашепващи не толкоз за архитектурата , колкото за историята , традициите и културата на финландския народ . 

В град Росеборг се издига едно от старите укрепления , не приличащо на никой друг замък във Финландия . Росеборгският замък е служел за защита на шведските владения по тези земи . 

Замъка на скалата Росеборг е остатък от крепост , основона , през 14 век , когато скалата е била още заобиколена от вода . Първото споменаване се отнася към 1378 година . Укреплението  на южния бряг било важна военна база с конфликта между шведите и датчаните , а също е служело за отбрана от пиратите . 

Масивните външни стени са служили като надеждна  защита . Съществувало е един защитен ров , които обгръщал крепостта от всички страни . Имало е дървена преграда също . Сега се намира на сушата , но през 15 век се е намирала във водата . Нивото на водата се е снижавало с времето , и е  било труден достъпа до замъка с лодка .

Росеборският замък е бил изоставен през 1553 година , три години след създаването на столицата Хелзинки , която станала по-важна от стратегическа гледна точка . 

Интереса към замъка в Росеборг се проявил след около 300 години .