Чудото на великденските яйца

 Т. Решетникова кандидат на биологичните науки

Великденските яйца не се развалят- всички православни християни знаят това. От гледна точка на науката това е непонятно, неестествено.

Миналата година отидох с малките си внуци да осветя великденските яйца в Киево- Печерската лавра. Запазих едно от великденските яйца, като го поставих на бюфета. И тогава един ден от кухнята чух как нещо пада в стаята и възклицанието на сина ми:,, Мамо, случайно счупих великденското яйце!,,

Не го укорявах, а само го посъветвах да отвори прозореца възможно най-бързо, за да не се разпространи миризмата, която е обичайна за такъв случай, из стаята. Изведнъж чух в отговор:,, Не, не мирише!,,

Бързо отидох в стаята и наистина не усетих никакъв мирис. От вътрешната страна на черупката имаше плътен слой сиво- бяла маса и малко светлосива течност, изтичаща навън. Очевидно не беше твърдо сварено. 

Нямаше ограничение за моята изненада. Като биохимик не можах да никакво научни обяснение. Но загадъчните явления не свършваха дотук. Няколко месеца по-късно получих обаждане от мой приятел с недоумение:

- Може ли да ми обясниш защо вчера експлоадира яйцето, което ми даде преди година по Великден? Четях окултната книга,, Жива етика,, пасажът завършваше с думата,,Аум,,. В момента, в който го прочетох, се разнесе силна експлозия, като тапа от шампанско.

Всички трепнаха от изненада. Намерихме: великденското яйце нарушено на малки парченца. Но това, което впечатли моите познати, бе липсата на някаква неприятна миризма. Тоест, точно като нашето. Експлозията може да се случи само ако налягането вътре в яйцето е много по- високо от външното налягане на въздуха. Но дори развалените яйца не могат да експлоадират, тъй като получените газове постепенно могат да излязат извън порите на черупката.

Какво стана? Господ, желаейки да просветли читателите на окултната книга, показа благодатта на Светия Дух, тъй като яйцето не се е развалило, а наказанието е, за дяволския капан- думата ,, Аум,, е нечестива,оскверняваща светинята. ,, Не давайте светинята на кучетата,, казва Евангелието.

Иконата на Иисус Христос плаче и отваря и затваря очите си в Пещерата на Рождество Христово във Витлеем

Блогът на Таня Биринджиева

От 19 април изображението на Иисус Христос в пещерата на Рождество Христово във Витлеем е започнало да плаче и да отваря и затваря очите си. Изображението представлява Неръкотворния образ.

 

Рядко срещана снимка на един от скритите аскети на Света гора

 Това е рядка снимкa на свети Агатон от Света гора. Снимката е направена през 1925 година. Монахът Агатон е един от скритите аскети на Света гора. Снимката е направена по време на едно от слизанията му в скита ,,Света Анна,, за да приеме причастие. След това той се върнал на връх Атон, и никога повече не е бил видян.

Той се хранел рядко, обличал се само в парчета животински кожи. Никога не преставал да се моли, винаги  очите му били наведени надолу и затворени. Никога не поглеждал събеседника си в лицето, защото казвал, че не е достоен да погледне Христос в личността срещу себе. Отдалеч излъчвал сиянието на светец, а всички, които са го виждали отивали при него като жадни пчели, които пиели духовна вода от извора. С малкото духовни думи, които казвал, изцелявал.

Изповедта на един млад човек

Източник: John Sanidopoulus

Свещеникът чакаше следващия човек за изповед. Видя едно младо момче на около 15 години, което колебливо влезе. Той го поздрави и му даде знак да седне на стола срещу него.

Разпнатият на малката маса с малка маслена лампа ги гледаше нежно. Въздухът ухаеше на тамян от вечернята.

Момчето с наведена глава влезе и застана мълчаливо. Свещеникът също изчака, като изрече кратка молитва, както правеше за всички вярващи, намерили смелост да се изповядат.

,, Отче,- каза момчето в един момент,- не искам да се изповядам. Майка ми, която чака отвън, ме доведе практически на сила. Тя е жена от Църквата и винаги се заяжда, да се изповядам, тя е добра жена и затова не искам да я разстройвам. Затова се подчиних заради нея и затова съм тук. Но не се чувствам готов за това.,,

Свещеникът не бързаше да отговори. Той замислено вдигна поглед към Разпнатия и се помоли горещо за малкото момче.

,,Дете мое,, каза той с обич, ,, както знаеш , изповедта е тайнство на нашата Църква и предполага свободна воля на човека. Само този, който идва свободно, само онзи, който е почувствал необходимост да отвори сърцето си за Христос, може да се изповяда. Самият Христос е казал,, който иска да дойде след Мен",, тогава никой не може да Го последва насила или да изпълни някоя от неговите думи. Свободата, моето дете, е кислородът на Църквата. Без нея, каквото и да се случи дори ако изглежда добре, в крайна сметка не е добре. Бог не го приема.,,

,,Да отче", каза детето, докато вдигна глава, леко обезсърчено.

,, Радвам се да чуя това и бих искал майка ми да разбере. Но, казах ви, тя е добра жена, сама в живота- баща ми е мъртъв- и затова не искам да я наранявам,,

,,Ами- каза свещеникът, изпитвайки огромна нежност към този добросърдечен младеж, който показа голяма зрялост със своето отношение,, не е нужно да се изповядваш сега. Седни още няколко минути, за да може майка ти да повярва, че си се изповядал, а след това си тръгни и отиди с Божията благословия. Дотогава ми кажи името си, оценките от училището, което посещаваш, за какво мислиш.....,,

След известно време детето стана, за да си тръгне. Свещеникът го прегърна и му пожела най- доброто в живота му. Майка му беше навън и изглеждаше щастлива за ,,изповядвания,, си син. Свещеникът обаче беше сигурен, че е въпрос на време детето да дойде отново, но този път само.

,, Такива деца, с толкова добро сърце, никога не се губят", помисли си свещеникът, докато дойде време за следващия човек. ,, Господ никога не ги изоставя и те изглежда са сред любимите Му.,,

 

Катехизис

 Таня Биринджиева

Катехизис ( на гръцки κατήχησης, на латински Catechismus) е кратка инструкция за вярата отнасяща се за нови християни или за хора, които желаят да бъдат кръстени. Това е ръководство, съдържащи основните разпоредби на християнската вяра.

В ранното християнство катехизисът се нарича устното обучение на онези, които се готвят да приемат Кръщението. В този смисъл тази дума се използва в Новия Завет. По този начин катехизисът се е превърнала в жанр на християнската литература, разкривайки непоклатимите доктринални принципи на християнството.

В съвременния смисъл катехизисът може да се нарече справочник за основните догматични концепции на православието.

Това е книга, съдържаща в кратка форма, квинтесенцията на християнството, освен това във форма, която не предизвиква объркване или  двусмислени тълкувания.

За първи път катехизисът се формира на запад. Първата книга озаглавена,, Катехизисът,, от Андреас Алтамер, е съставена под формата на въпроси и отговори в началото на 16 век.

Въпреки това, дори в ранната християнска епоха, свети Кирил Йерусалимски, свети Йоан Златоуст, блажени Августин са творили цели цикли по катехизис или проповеди, които са служили за по- късните средновековни и съвременни европейски катехизиси. Тези, които са се подготвяли да приемат Кръщението е трябвало да придобият представа за значението на Тайнствата на Църквата, както и да се запознаят със Символа на вярата като най- важното представяне на основите на християнството, с Господнята молитва като израз на същността на християнската духовност и с Десетте Божи заповеди като основно морално ръководство за християните.

Снимка на деня: Момиченцето знае къде е истината.....

Момиченцето знае къде е истината, затова я държи в ръцете си. А ние порасналите знаем ли?