понеделник, март 18, 2024

Великият пост


 Таня Биринджиева

Великият пост е установен от Църквата 48 -дневен пост, предшестващ Пасха , предназначен за духовна подготовка на вярващите за Деня на Светлото Христово Възкресение.

Периодът на Великият пост включва в себе си шест седмици Светата Четиридесетница до петък на шестата седмица и последната преди Пасха- Страстната седмица. Наименованието Света Четиридесетница е по причина, че Четиридесетницата съставлява основната дължина на Великият пост.

Предпасхалният пост и прието да бъде свързван със съществуването в раннохристиянската Църква през ІІ-ІІІ век, практика на съблюдаването на пост в предпасхалната нощ, във възпоменание на кръстните страдания на Иисуса Христа. Счита се, че обичаят на продължителния пост преди Пасха се е формирал паралелно с древната практика на оглашението. Работата е там, че през ІІІ век в Църквата се разпространила да се извършва Тайнството на Кръщението на Пасха. По такъв начин, поста, който се съблюдавал от оглашените в препасхалният период, е служил за тях като период на покаяние и аскетически упражнения .

В александрийските източници от втората половина се упоменава за 40-дневният пост. Не е ясно дали ,  той е бил свързан този пост с Пасха или не.

Най-ранните безспорни свидетелства за 40-дневния пост преди Пасха , по мнение на голяма част от изследователите, следва да се счита второто предпразнично послание на свети Атанасий Велики. Постът започвал шест седмици преди Пасха, а числото 40 се достигало като се изключвали съботата и неделята преди Пасха. В това време на Изток той още не се възприемал като задължителен , какъвто то бил в Рим. Има и версия, че в Рим той бил свързан не толкова с прекръщелната подготовка, а с приемането на каищите се , отново, в църковно общение.

В днешно време Великият пост се разглежда като период на покаяние, като акт на подражаване на 40-дневният пост на Спасителят в пустинята и като средство за подготовка за празнуването на Пасха. Значимостта на духовния пост е отразена в песнопенията на Постния Триод.

През времето на поста православните християни се стараят да се въздържат от обичайните си развлечения например посещения в театрите и киносалоните, да се отделя повече време за душеполезни четива, милосърдие и участие в богослужения. 

Молитвословията на Великия пост се отличават по покаяното настроение, на богослуженията  се чете покаяната молитва на свети Ефрем Сирин. Пълна литургия се извършва в неделя и събота, а също и на празника Благовещение, независимо в какъв ден е . По време на Четиридесетницата в сряда и петък, в четвъртъка на петата седмица, а също и в понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица се извършва Преждеосвещена литургия. В първите четири дни на Великия пост на повечерията се чете Великия покаен канон на свети Андрей Критски.

Великият пост започва не по - рано от 15 февруари и не завършва не по късно от 7 май включително, в зависимост от датата на празнуване на Пасха.

69 апостолско правило предписва задължителен четирдесетдневен пост за всички, с изключение на случаите на телесна немощ.

50 то правило от Лаодийкийския събор забранява да прекратява поста в четвъртък на Страстната седмица и предписва да се пости със суха храна по време на Четиридесетницата.

56 -тото  правило на Трулският събор уточнява, че в събота и неделя през периода на Четиредеседницата  се смекчава поста, но остава обезателното въздържание от храна от животински произход- месо, мляко, яйца.

В съвременната практика, поста се съблюдава в различни степени, според силата на всеки и с благословението на свещеник. През първата и четвъртата седмица и Страстната седмица обикновено постът е усилен .

49 правило на Лаодикийския събор забранява да се извършва пълна литургия в делничните дни.

52 правило на Трулския събор е установено да се извършват в делничните дни литургията на Преждеосвещените дарове.

51 то правило на Лаодикийския събор забранява в периода на поста да се извършват празниците на мъчениците, като изключение правят съботите и неделните дни.

52 ро правило на Лаодикийския събор забранява да отбелязват рождени дни и да се сключват бракове.

89 то правило на Трулският събор предписва да завършва поста през Страстната седмица около среднощните часове след Велика събота.

Леки и спасителни пости!

неделя, март 17, 2024

Сиропустна неделя


 Таня Биринджиева 

Сиропустна неделя е последната неделя в навечерието на Великия пост и тя има три названия : Неделя сиропустна ,Адамово изгнание или Прощална неделя . Първите ве названия се срещат в богослужебните книги Триода и Типика, когато се нарича ,,Прощална неделя " то е изключително обходно наименование и се употребява в само в православният бит. 
Неделя сиропустна се нарича този ден , защото се извършва заговяване на млечната храна и сиренето . Млечното сирене тип брънза било основна храна на скромната храна на монасите.
Наименованието,, изгнание Адамово" е свързано с това , че самото богослужение почти всички песнопения през Триода са посветени на възпоменанието за създаването на човека, за неговото падение и изгнание от рая. Накрая, названието ,, Прощална неделя ,, се свързва с изпълнението вечерта в този ден на Чина на прощението.

Обичаят преди Великия пост предната неделя,в която спираме да ядем месни продукти , но продължаваме да ядем млечни храни , се появявава в шести век. В Йерусалимският Лекционарий през 7 век вече е обозначена Неделя сиропустна. В самата Неделя сиропустна е указано в литургията евангелското четене Мат.6:1-33, в това число има слова за опрощението и за истинския пост. Съвременната литургия на Неделя сирропустна е възникнала през 9-10 век.
Тази неделя няма свои особенности, като службата изцяло е такава каквато в предходните недели на блудният син и месопустна . За последен път се пее на утрината псалом 136 ,, На реките Вавилонски,,
Тези три названия на неделята , богослужението заключва в себе си три теми: 
грехопадението на Адам и неговите последствия 
встъпването във Великия пост и
прощаването на ближните.

Грехопадението на Адам и изгонването от рая е основната тема на всенощното бдение. Актуалността на това възпоменание е основна тема на бдението в предверието на Великия пост и се заключава в следното: първата заповед за поста, дадена на човека, даже и в мека форма- забраната за употребата на плодовете от едно конкретно дърво . Адам нарушил тази заповед  и се лишил от тези блага, които имал при сътворението . В стихирите и тропарите на канона често става дума и се говори от първо лице, като се изразява идеята , че ние със своите грехове повтаряме греха на своя прародител и подобно на него се лишаваме от рая. Също така ние се съкрушаваме, че поради причината на греха на Адам цялото човечество е изгубило безсмъртието и съвършенството.
Встъпването  във Великия пост е втората тема на богослужението, която в пълна мяра звучи в края на всенощното бдение в стихирите,, Хвалите.....,, 2 - 4 стих от Триода, а също в апостолското и евангелското четене на литургията. В 3 хвалителен стихир е отразена връзката между възпоменанието за изгнанието на Адам и началото на поста.  В заключителните стихири е указана и крайната цел на поста да се поклоним на страстите Господни и светото Възкресение.
 Както беше отбелязано названието ,, Прощална неделя,, се използва и е свързано с това, че на вечерната служба се извършва Чина на прощаването , на което настоятелят на храма или на манастира в края на вечерната със земни поклони изпросва прощение от своя клир и миряните, и те отговарят също със земни поклони . После един след друг пристъпват към настоятелят и изпросват от него прощение . 
При този обичай иереите се подреждат по старшинство, целувайки един друг ръцете си, а дяконите , църковните служители и миряните правят поясен поклон и приемат благословение. Също миряните просят един от друг  прощение.
В основата на чина на опрощение стои древната традиция на египетските монаси . Съгласно тази традиция в периода на Светата Четиридесетница монасите се уединявали в пустинните места . Това е описано например , житието на преподобната Мария Египетска. Те там усилвали аскетическите си подвизи, предавали се на съсредоточена молитва и покаяние, заради своето вътрешно очистване , и достойно да се приготвят за Пасха.
И преди да напуснат стените на обителите си , братята се събирали на съвместно богослужение. Това се случвало в последния ден на Сирната седмица. В този ден те измолвали един от друг прощение, забравяли за обидите помежду си , и просели благословение. В края на вечерта монасите се разделяли .
Тази добра монашеска традиция е свързана със заповедта на Христос за опрощаване на греховете на ближните-Мат.18:21-22, за съхранение на любовта и мира .
Но имало и една частна причина за това. Отивайки в полудивите краища, братята излагали своя живит на опасността  от дивите зверове . Много от тях не знаели , дали ще се върнат на Пасха, и даже - ще се върнат ли  въобще. Мислейки за това, те разбирали, че да простиш на своите ближни и изпросиш ли упрощение от е много важно. Кой би искал да умре без прощение?
Впоследствие традицията на опрощаването и примирението с ближните преди Великият пост е получила широко разпространение в средите на миряните.
Тази практика помага на човек да се настрои за покаяние и    да пристъпи към поста във възвишено състояние на духа .                     

понеделник, февруари 12, 2024

понеделник, август 28, 2023

Пресвета Богородица Дипли


 Таня Биринджиева
Иконата на Пресвета Богородица Дипли ( две Богородици в една икона) се намира в църквата Пресвета Богородица Хрисамиотиса в Никозия , на метри от разделителната линия , която Турция е наложила на Кипър по време на инвазията си през 1974 година.
Двете изобразени Деви носят названията Елеуса и Пътеводителка.
 Обяснението на тези названия е следното, че Любящата Дева Мария е тази , която носи любов и кара хората  да обичат себе си, и другите , а тя отвръща от злото, и го отпраща от хората. 
Пресвета Богородица Пътеводителка , е тази, която кара прелюбодейците били те мъже или жени да разберат грешката си и да намразят греха , който извършват, и да могат да се върнат обратно в семейството си и в брачното огнище.                              

четвъртък, март 30, 2023

Кръщение на Света гора

Таня Биринджиева

Това е кръщение на възрастен мъж в морето на Света Гора. Моментът е уникален и малцина имат възможност да го изживеят, тъй като всеки път, когато се случва присъстват малцина.
Кръщението се е състояло в пристанището на Великата Лавра. Без прожектори и официални дрехи и други екстравагантности, малкото присъстващи са имали възможност да изживеят това уникално изживяване.
 

четвъртък, март 23, 2023

На днешния ден преди 2000 години

 

Таня Биринджиев

На днешния ден преди 2000 години небето станало черно.

На 23 март 33 година Иисус Христос е разпънат на кръст в 9 часа сутринта и починал точно в 3 часа следобед. А Между 12 и 15 часа имало всемирно затъмнение.  Всичко било в мрак. Възкресение Христово било на 25  март 33 година. Двамата разбойници, Дизма и Геста, били разпънати заедно с Иисус Христос. Дизма бил от дясната страна на Христос, а Геста от ляво. Дизма показал покаяние и бил спасен.


четвъртък, март 09, 2023

Покаянието на Мис Европа 1930 година нарушила забраната за посещение на Атон от жени


 Таня Биринджиева


През 1930 година в Гърция станал нечуван скандал  -  победителката в конкурса Мис Европа 1930 , проведен в Париж, осемнадесетгодишната гъркиня Алики Диплараку, дъщеря на известен гръцки адвокат нарушава вековната забрана за посещение на Атон от жени. Като гостенка на яхтата на един от най-богатите гръцки бизнесмени тя се преоблича в мъжки дрехи и слиза на брега на Света Гора. Когато това става известно, избухва голям скандал. И ако преди това гърците са изразявали своето възхищение, то голяма част от тях са били възмутени и дават прякор,, Сатаната,, 
Малко след това Алики Диплараку се разболява тежко и заминава за Швейцария. Там тя преосмисля действията си и се покайва публично, като пише писмо до управата на Света Гора с молба да ѝ бъде простен греха.
Ето какво пише за това в  спомените си архимандрит Гавриил  Дионисиатски: През 1930 година бях представител на моя манастир и един ден през месец октомври в ръцете ми дойде писмото на Алики Диплараку в което тя се покайваше и молеше за прошка. Според архимандрит Гавриил Дионисиатски,, милосърдната въздишка на небето и земята прие покаянието на Алики Диплараку и възвърна здравето ѝ,,
Алики Диплараку живее 90 години и почива през 2002 година.
Този пример ясно показва колко опасно е за хората да нарушават вековни забрани, и освен това се доказва и силата на покаянието, способна да върне Божията милост дори и на последния грешник, осъзнал и покаял се за неговите грехове.


вторник, март 07, 2023

От какво се страхуват бесовете най-много


 Най-много от всичко бесовете се страхуват от шест неща
  1. Жаждата
  2. Молитвата Иисусова
  3. Гладът
  4. Кръстното  знамение
  5. Честото причастие
  6. Упованието в Бог
Свещенноинок Доротей 



четвъртък, юли 14, 2022

Бележката, която Свети Паисий Атонски поставял на вратата си по време на болестта си


Блогът на Таня Биринджиева

,,Напишете каквото искате, пуснете го на посоченото място в кутията и аз ще ви помогна повече с молитви, вместо с много думи. Така ще имам повече време да помогна на повече хора и тяхната болка. Тук съм за молитва, а не да се правя на учител.,,
          Монах Паисий 



 

Translate