След възкресението си Лазар бил изгонен от Юдея, като бил качен на лодка без весла, и пуснат в морето.
Лазар бил ръкоположен за епископ на Кипър от апостол Варнава. В Кипър Лазар, като апостолите проповядвал Христовото учение.
След като бил възкресен Лазар живял още 30 години и е починал приблизително през 63 година, на 60- годишна възраст. Свети Лазар е водач на християнската общност на града в периода 45-63 година. След втората му смърт той е погребан на мястото, където се намира църквата,, Свети Лазар".
Подробности за неговия живот като епископ на Кипър са неизвестни, защото няма запазени писмени документи от епохата на неговото служение. Има само предположение, че пастирското му служение не е било много леко, като се отбележи и разпространения култ към Афродита на остров Кипър, и от друга страна фанатизма на еврейското население на острова. Кипърската църква е била принудена да води дълга и тежка борба, за да победи.
За пребиваването на свети Лазар в Ларнака разказват преданията, които са достигнали до наши дни. Едно от тях разказва, че в течение на 30 години след възкресението си свети Лазар никога не се усмихвал и само един път нарушил това правило. Веднъж един човек се опитал да открадне гърне от глина и виждайки това свети Лазар се усмихнал и възкликнал:,, Глината се опитва да открадне глина". Този обичай да не се усмихва, се дължал на това, че след престоя си от четири дни в Ада след смъртта си. Той там видял душите на онези, които не били още спасени от жертвата Иисус Христос, и той бил потресен от това. Тогава още не било станало Възкресението на Христос, което спасило човечеството от осъждане и от греха.
Подробности за неговия живот като епископ на Кипър са неизвестни, защото няма запазени писмени документи от епохата на неговото служение. Има само предположение, че пастирското му служение не е било много леко, като се отбележи и разпространения култ към Афродита на остров Кипър, и от друга страна фанатизма на еврейското население на острова. Кипърската църква е била принудена да води дълга и тежка борба, за да победи.
За пребиваването на свети Лазар в Ларнака разказват преданията, които са достигнали до наши дни. Едно от тях разказва, че в течение на 30 години след възкресението си свети Лазар никога не се усмихвал и само един път нарушил това правило. Веднъж един човек се опитал да открадне гърне от глина и виждайки това свети Лазар се усмихнал и възкликнал:,, Глината се опитва да открадне глина". Този обичай да не се усмихва, се дължал на това, че след престоя си от четири дни в Ада след смъртта си. Той там видял душите на онези, които не били още спасени от жертвата Иисус Христос, и той бил потресен от това. Тогава още не било станало Възкресението на Христос, което спасило човечеството от осъждане и от греха.
 |
| Входа на гробницата на свети Лазар |
Друго предание свързва свети Лазар със Соленото езеро, което се намира близо до Ларнака. Според легендата, по времето на свети Лазар било огромна лозова градина. Веднъж се случило той да отиде на това място. Изпитвал жажда, той помолил собственика да му даде малко грозде, за да утоли жаждата си. Собственикът на лозето му отказал, като казал, че това е сол, за лъжата на стопанина лозето се
 |
| Саркофагът на свети Лазар |
Мощите на праведния Лазар били открити в Кити, това е днешната Ларнака, в мраморна рака, на която било написано:,, Лазар Четиридневния, приятеля на Христос". Ларнака била основана от финикийците през 9 век преди Христос, и произхожда от гръцката дума,, ларнакс", което означава гробница или саркофаг, първото име на града било Китион.
След намирането на мощите на свети Лазар през 890 година, император Лъв Мъдри е пренесъл мощите в Константинопол, където били положени в църквата посветена на свети Лазар в красив саркофаг украсен с дърворезба. На саркофага имало надпис,, приятелски настроеният Лъв построи в Константинопол църквата,, Свети Лазар". Също така били отделени средства за построяването на църквата в Ларнака над гроба на свети Лазар. Според сведенията базиликата била с три купола, чиято съдба е разказана в следната легенда:,, Един турски офицер, виждайки блясъка на куполите под залязващото слънце над храма на свети Лазар, го помислил за джамия и започнал да се моли според мюсюлманския обичай, направил намаз. Когато той разбрал, че е сгрешил, в яростта си заповядал да се разруши купола на християнският храм".