In memoriam

Негово Високопреосвещенство митрополит на Филипи,Неапол и Тасос Прокопий ( Михаил Цакумакис)

                   1939 година- 29 юли 2017 година

 Бог да прости и помилва душата му!

Чудотворната икона на Хилендар: Пресвета Богородица Троеручица

Таня Илиева

Чудотворната икона на Хилендар е иконата на Пресвета Богородица Троеручица. Тя е свързана с живота на преподобни Йоан Дамаскин, виден богослов, един от противниците на иконоборческата ерес, насадена от император Лъв Исавър.Императорът оклеветил Йоан Дамаскин, като изпратил писмо от името на Йоан,в което той уж предлагал своята помощ на императорът,да нападне своя повелител емира. Емирът заповядал да бъде отсечена дясната ръка до китката на Йоан. През нощта Йоан Дамаскин прилепил отсечената си ръка пред иконата на Пресвета Богородица, и така цялата нощ се молил.Получил изцеление.В знак на благодарност към Пресвета Богородица за своето изцеление,Йоан поръчал да се направи една сребърна ръка и поставил на иконата.След това Йоан приел монашество и постъпил в лаврата на свети Сава Освещени.Там иконата престояла около 500 години, докато не била посетена лаврата от сръбският принц Растко Неманя( свети Сава Сръбски), който била предадена. 

Първоначално иконата била занесена в Сърбия, но избухнал бунт,и иконата била сложена на едно магаре и то било пуснато да ходи по волята на Пресвета Богородица. Така иконата достигнала до Хилендар.

Първоначално иконата била сложена в олтара на катедралата в Хилендар. Но се случило, да започнат разправии, кой да стане игумен, монасите не могли да решат.Един ден те видяли,че иконата се намира на мястото на игумена.Върнали я обратно в олтара, но на следващия ден пак била на същото място.

И така три пъти, накрая братството решило Пресвета Богородица да бъде тяхна игуменка. До ден днешен в Хилендар няма избран игумен, а когато е нужно да се вземе важно решение, монасите вземат благословия от своята игуменка. Интересен факт е,че тази икона е двустранна, на едната страна е Пресвета Богородица, а от другата страна е свети Николай Мирликийски чудотворец.

Частицата от мощите на свети Николай Мирликийски Чудотворец се завърнаха в Бари

Таня Илиева

Частицата от мощите на свети Николай Мирликийски чудотворец беше върната в град Бари с полет от Санкт Петербург. Делегацията на Ватикана е била ръководена от кардинал Курт Кох, епископа на Бари- Бинтонто, монсеньор Франческо Какучи, ректора на базиликата свети Никола в Бари,отец Чиро Капостото и представители на Московската патриаршия. Делегацията е била посрещната от епископ Назарий от Кронщад, игумен на лаврата,, Свети Александър Невски", която е приютила делегацията на Ватикана по време престоя им от 26 юли до 28 юли в Москва.

На 27 юли делегацията на Ватикана е била приета от Волколамския митрополит Иларион.

На 28 юли кардинал Курт Кох и останалите придружаващи го са били приети от патриарх Кирил.Бил е отслужен съвместен молебен пред мощите на свети Николай Мирликийски, преди завръщането им в Бари.

Урната с частицата  от мощите на светеца е пристигнала в Бари в 19 часа на 28 юли, и е била занесена в базиликата на светеца, където е била отслужена вечерня.Частицата от мощите са били положени в гробницата в присъствието на нотариус, който е съставил документ удостоверяващ, който удостоверява за бъдещите поколения,, завръщането на свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Свети Николай Мирликийски е почитан от всички християнски църкви и деноминации.Пред мощите му да се поклонили около 2 милиона и половина души.

Хилендарски манастир

Таня Илиева

Манастирът Хилендар е посветен на Рождество Богородично. Той е съществувал още през 10 век, но се случило така че, да бъде обезлюден. Първо той се е наричал на името на пустинника Георги Хилендар, той се е подвизавал в манастира в края на 10 век. От първоначалния вид на манастира се е съхранил само един кладенец. През 1198 година император Алексий Трети Ангел издал указ за предаването на манастира на сръбския светия Сава и неговия баща Стефан Неман. Те двамата възстановили  обителта. Ктитори на манастира са също крал Стефан Урош Милутин и Стефан Душан. Ставайки най- значителна от славянските обители на Атон, Хилендар е мост между Сърбия и Византия, център на исихазма и основен негов разпространител в славянския свят. Всички предстоятели на Сръбската църква са свързани с манастира.

Хилендар е бил покровителстван от руските царе и византийски императори като Андроник Втори и Михаил Седми Палеолог.

През 18 век са преобладавали българските монаси.Тук е написана,, История славянобългарска"от Пайсий Хилендарски, тук е пребивавал и екзарх Антим Първи.

Катедралата в Хилендар е построена през 13 век, на мястото на старата катедрала. Това е една от църквите на Света Гора, която се слави със своето великолепие.Фреските са от 1320 година и са дело на Георги Калиергиу от гръцката провинция Македония. Дървеният иконостас се датира от 1774 година, някои от иконите са от 16 век.Зад тях има стар мраморен иконостас.В западната част на притвора може да се види изображение на крал Стефан Урош Милутин и до него византийския император Андроник Втори Палеолог. Там може да се види хоругвата подарена от крал Александър Първи Обренович през 1896 година.

През 1200 година е била изградена Кулата на свети Сава.Също има и един параклис посветен на свети Йоан Кръстител и един параклис посветен на Арахангелите. Също могат да се видят и два кипариси подадени от свети Сава. Камбанарията на манастира се намира в източната част на обителта.Също има и един параклис посветен на свети Йоан Рилски, на юг е манастирската болница и параклиса на Света Богородица.

Вътре в катедралата в дясно от клироса се намира посребрената гробница на преподобни Симеон, основателя на манастира.

В обителта се съхранява фиала с кръвта на Иисус Христос, част от Кръста Господен, трънения венец, пелените на Иисус Христос и част от смирната от подаръците на влъхвите. Също се съхранява главата на пророк Исая, мощи на свети великомъченик Пантелеймон и Теодор Стратилат, на мъченик Евстратий и мъченица Марина, свети Григорий Богослов, на патриарсите Евтихий и Никифор Ц

Константинополски.

На този ден: Битката при Велбъжд

Таня Илиева

На 28 юли 1330 година се е състояла битката при Велбъжд (сега Кюстендил). Тя е последната голяма кампания от военен характер в историята на Второто българско царство.Приключила с големи загуби от страна на България, макар и да си е възвърнала някои от териториите, тя губи авторитета си на Балканите.

Събитията предшествали битката са дали отражение върху цялостното състояние на двете държави, които са се сблъскали помежду си: Сърбия и България.

България в началото на 14 век била в много голяма политическа криза.Царската институция била слаба, татарското влияние било силно.По времето на управлението на цар Теодор Светослав вече имало стабилност, която била разклатена по времето на цар Георги Втори Тертер.Той оставил престола без наследник.Нещо благоприятно за Византия, която опустошила Тракия.Когато на престола на България се възкачил видинския аристократ Михаил Шишман започва период на стабилизация.

Михаил Трети Шишман е бил български цар в периода 1323-30 година.Той е бил син на видинския деспот Шишман и брат на деспот Белаур.Точната година на раждането му не е известна, но има предположения, че е роден между 1280 година и 1292 година.Той се смята за основател на последната династия управлявала в България преди падането на царството под османска власт, династията на Шишмановците, въпреки че използва след коронацията си името Асен, за да подчертае връзката си с династията на Асеневци. 

Михаил Трети Шишман бил енергичен и амбициозен водел агресивна, но изпълнена с противоречие политика в отношенията с Византия и Сърбия, нещо знаково и станало причина за катастрофата при битката при Велбъжд, коствало му живота.Той  е последният български управник, който е искал да установи политическа и военна хегемония на Балканския полуостров и които се е опитал да превземе Константинопол. Той е бил наследен от сина му Иван Стефан, и след това от Иван Александър, негов племенник.

В Сърбия по това време е бил периода на управлението на династията на Неманичите и е бил период на възход.От едно малко княжество, Сърбия станала силно и обширно кралство.На сръбският престол по това време е бил крал Стефан Урош Трети Дечански. За него се приема,че е роден през 1276 година от брака на крал Милутин и сръбската аристократка Елена

според други източници майка му е била Анна Тертер, българска принцеса дъщеря на цар Георги Тертер. Баща на сръбските крале Стефан Душан и Симеон Синиша. Продължил политиката на разширяване на Сърбия за сметка на  Византия и направил кралството най- могъщата сила на Балканите

Бил детрониран от сина си Стефан Душан.Починал при загадъчни обстоятелства по време на заточението си в Звечане. Канонизиран за светец.

През 1324 година между България и Византия е подписан пореден мирен договор, които бил подсилен с династичен брак между цар Михаил Шишман и Теодора, сестра на византийския император Андроник Трети.Имало една пречка, цар Михаил вече бил женен за сестрата на крал Стефан Дечански, Анна- Неда, която била изгонена и изпратена заедно със синът им Иван Стефан и останалите им деца обратно в Сърбия. Това влошило отношенията между двете държави.Но и във Византия не било спокойно и цар Михаил,замислял да превземе Константинопол.На 25 май 1328 година във Византия имало държавен преврат, Андроник Трети превзел Константинопол и детронирал дядо си.В същата година имало и един военен конфликт между България и Византия в областта Кримни,но се постигнало споразумение, което включвало и общи военни действия срещу Сърбия.

Последвало и едно нахлуване на османска войска в Тракия, докато Византия се бранела, сърбите обсадили Охрид, но бързо била снета обсадата.

На 1 май 1330 година крал Стефан Дечански забранил на търговците от Дубровник да изнасят стоки за България. Това била причината Византия и България да нападнат Сърбия заедно.

Командването на сръбската войска е било в ръцете на крал Стефан Дечански, участие в сражението е взел и сина му Стефан Душан.

На 27 юли 1330 година е имало еднодневен мир.
На другата сутрин на 28 юли 1330 година,крал Стефан Дечански е разделил на три войската си.

Начело на войската на България бил цар Михаил Трети Шишман,той се опитал да  я подреди въпреки неизгодните обстоятелства.Към 12 часа на обяд сърбите предприели атака. При тази атака бил пленен българския цар Михаил Трети Шишман и отведен при крал Стефан Душан. Последвал разгром на българската войска и били пленени болярите и много войници. На четвъртия ден след пленяването си цар Михаил Трети Шишман починал от раните си.
На цар Михаил Трети Шишман било предсказано,че ще умре в Теранова, той си мислел,че ще почине в Търново.Но Мавро Орбини подсказва,че в близост в района на битката има място с такова звучене. Днес има Трнаник,в Кратовско има с.Търновац.

Тъй като в момента на сражението българската войска е била малка част от общата войска, загубата не е била много голяма.Смъртта на цар Михаил Трети Шишман е създадена политическа криза в държавата. Наред с това България е била затруднена, защото е била между два колоса Византия и Сърбия.



                  

Свети великомъченик Пантелеймон

Таня Илиева

Свети великомъченик Пантелеймон е роден в град Никомедия, през 275 година, в семейството на знатния езичник Еусторгий, и бил въведен в християнската вяра от майка му, която е била християнка, нейното име е било Евбула.Тя починала, когато е бил много малък.Под влиянието на баща си е получил прекрасно за онова време образование.Панталеон( до връщането му в християнството е носел това име, което означава,, лъв във всичко") изучил медицината при един от известните лекари по онова време Ефросин. След това той бил назначен за лекар на император Максимин.Младият лекар се завърнал към християнството благодарение на един свещеник на име Ермолай.След смъртта на баща му,той придобива голямо богатство.

Негови завистливи колеги го наклеветили пред император Диоклециан.Императорът искал да го спаси и се опитал да го откаже от вярата в Иисус Христос.Панталеон обаче открито изповядал вярата си и като доказателство за това излекувал един паралелки( болест нелечима по онова време). Независимо от това, той бил осъден на смърт от императора, който сметнал това чудо за магия. Тялото му било горено с факли.Христос многократно се явявал да го укрепи и оздрави.След това разпалили огън и сложили един казан с разтопено олово, но когато ги пуснали вътре, огънят изгаснал и оловото станало студено.Бил хвърлен в морето, но не потънал.Тогава го хвърлили на дивите зверове, но не бил разкъсан.Бил вързано за колело,но въжетата се скъсали и колелото се счупило.Накрая бил посечен.Той в сетния си час се помолил за палачите.От този момент той се наричал Панталеймон (всемилостив).
Първите сведения за почитта към свети великомъченик Пантелеймон са при Теодор и Прокопий Кесарийски.Светият великомъченик е почитан като покровител на лекарите и акушерките в западната църква, също той е един от четиринадесетте светии помощници.

В Константинопол се съхранява една фиала, за което се смята,че е съдържа част от кръвта на свети великомъченик Пантелеймон.

Част от мощите на свети великомъченик Пантелеймон

Черепът на свети великомъченик Пантелеймон

Преподобномъченица Параскева Римлянка

Таня Илиева

Преподобномъченица Параскева Римлянка е родена в Рим по времето на управлението на император Антонин Пий.Родителите ѝ се казвали Агатон и Полита, те били благочестиви християни.Параскева била измолено дете и носела името си,защото е била родена в петък.

Когато Агатон и Полита починали, тя раздала наследството си на бедните и започнала проповедническа дейност в Рим и в неговите околности.

За всичко това научил император Антонин Пий(138-161 година),  и света Параскева била изправена пред съда. Тя без страх заявила,че тя е християнка.Нито обещанията, нито заплахите са могли да я пречупят. Тя била предадена на зверски мъчения.На главата ѝ надянали нажежен шлем и я хвърлили в казан с кипяща смола.Тя останала невредима.Императорът погледнал в казана и няколко пръски от смолата достигнали до очите му.Той ослепял. Веднага започнал да я моли да го излекува, и тя го излекувала. След това тя била пусната на свобода.

Параскева тръгнала да проповядва от град на град,докато достигнала един град, където управлявал Асклепий.Тук пак последвал съд и смъртна присъда.Тук те я повели към един змей,които живеел в една пещера,за да я изгори с огън.Света Параскева направила кръст и той умрял.Асклепий и хората,като видяли това чудо, повярвали в Христа и пуснали светицата. Така тя продължила проповедническата си дейност. В един град, където управител бил някой си Тарасий, света Параскева приела мъченическа смърт.След жестоки мъчения тя била обезглавена.

Арестуван свещеник в Атина

Таня Илиева

На 20 юли 2017 година беше арестуван 39 - годишен свещеник,служещ в една от църквите в Южна Атика.Поводът за ареста е,че изпращал голи снимки на 14- годишно момче през Viber и Facebook.Това е основанието, което е повод за задържането му от страна на служителите на службата за защита на малолетни.

Срещу свещеникът е образувана преписка от прокуратурата в Атина, обвинението е за сексуално посегателство върху достойнството на пострадалото момче.

Успението на света Анна

Таня Илиева

Света праведна Анна, произхожда от семейство на свещеник от рода на Аарон.Съпругът ѝ Йоаким произхождал от домът на цар Давид, според старото пророчество е трябвало от този дом да се роди Месията.

Двамата съпрузи живеели в град Назарет.Те се били посветили живота си на благотворителността, те давали две трети от доходите си на бедните и на Йерусалимския храм. Те били бездетни,и това било повод за скръб от тяхна страна, защото това се смятало за голямо нещастие и Божие наказание в онези времена.

Света Анна смятала себе си за виновна за това.Тя проливала сълзи и отправяла молитви към Бога да я дари с рожба.Тя дала обет ,ако роди дете то да бъде посветено на Господ.

В същото време Йоаким бил в пустинята и се молел също за рожба.И на двамата бил изпратен Ангел Господен с вестта,че молитвите им са чути и ще им се роди момиченце, на което ще дадат името Мария. Така и станало. До тригодишна възраст Мария живяла в дома на родителите си, и тогава тя била отведена от светите Анна и Йоаким в Йерусалимския храм, където останала до навършване на пълнолетие.Не след дълго Йоаким починал на 80- годишна възраст.Света Анна живяла още две години след смъртта на съпруга си и тя починала на 79 години.

При император Юстиниан Велики е бил построен храм в Константинопол,посветен на нея, при император Юстиниан Втори станало обновяването му, поради причината,че света Анна се явила на бременната му съпруга.По същото време покривалото на света Анна било пренесено в Константинопол.

Полезно е да се знае: Пътят и катедралата на свети апостол Яков

Таня Илиева

Катедралата,, Сантяго де Компостела" е едно от важните места за поклонение.Тя е крайната точка на множество християни, които са тръгнали на поклонение, този маршрут се нарича Камино или Пътят на свети апостол Яков.

Този път е дълъг почти 800 километра и започва от лозовите масиви в Южна Франция и минава през провинция Галисия. Благодарение на своята популярност този маршрут е оказал влияние върху развитието на културата в епохата на Средновековието. Историята разказва,че на император Карл Велики му се присънило,че Млечният път, които се простира през Франция и Испания, трябва да се разчисти от маврите, и затова е призван сам той  императорът да го направи.Императорът повел войската си през Пиринеите и освободил Кастилия,Леон, Галисия, Навара и Ла - Роха( това е провинция населена с баско население, със столица Логроньо).

Първият известен поклонник е бил епископа на Беневенто, на име Голдшак от Пюи.Той е осъществил своето поклонение през зимата на 950-51 година.По този маршрут са минали Ел Сид,крал Луи Седми Френски, свети Франциск от Асизи.

Крайната цел на всички поклонници са мощите на свети апостол Яков. Той е един от 12-те ученици на Иисус Христос, той е бил брат на свети Йоан Богослов. Загинал е като мъченик, цар Ирод е заповядал да го екзекутират.Двама от неговите ученици, Анастасий и Теодор са пренесли тялото му от Йерусалим с лодка през Средиземно море до град Компостела.

Мощите му са открити през 819 година и се издига базилика върху гробницата му. Тази базилика е била разрушена от маврите, даже те отнесли камбаните в Кордоба.Новата базилика е започната при крал Алфонсо Шести, като е довършена през 1211 година. Фасадата е дело на местния архитект Фернандо Касае и е изработена през 18 век.

На централния фронтон са поставени статуите на апостол Яков, на Атанасий и Теодор.Главният вход на катедралата се нарича Врата на Славата, която е изработена от маестро Матео през 1188 година. Тимпанът и колоните на трите портала са украсени със статуите и картините от Страшния съд.Арките по страничните врати са изрисувани с Христос в Славата си, които е заобиколен от четиримата евангелисти : Йоан, Марк, Матей,Лука и също 24-мата царе от Апокалипсиса, които свирят на различни музикални инструменти.

Точно под фигурата на Иисус Христос се намира статуята на свети апостол Яков,под  него има автопортрет на маестро Матео.

Старият олтар в романски стил е подменен с бароков стил олтар, които е изработен от Доминго Антонио де Андраде.

Свети апостол Яков е изобразен по три начина, като учител, убиец на маврите и поклонник.Точно под изображенията му се намират неговите мощи поставени в ковчег от сребро.

Света мъченица Христина Тирска( Болсенска)

Таня Илиева

Христина била дъщеря на един знатен жител на град Тир на име Урбиан.Баща ѝ я подготвял да стане жрица, като в дома им имало един неголям храм, и я изолирал от света, за да съхрани чистотата ѝ.

В тази изолация,света Христина, докато разсъждавала върху вярата и обръщайки се с молитва към идолите, когато била на 11 години получила прозрение, и открила вярата в Иисус Христос.Кръщението си получила от един ангел.Тогава момичето изхвърляло всички идоли през прозореца си.В този момент тя заявила, че от този момент, че ,,Божие чадо".

След това започнали опитите на Урбиан да откаже дъщеря си от християнството.Тя преминала през много изпитания.Случило се,че баща ѝ починал и мъченията били продължени от Дион.

Христина умира от желязо, но не е ясно дали това е било меч или лък.Но тя не се е отрекла от Христос.

В латинското житие се говори,че Христина е произхождала от знатната фамилия на Акциите. Била е наказана, като я удавили в езерото Болсена през 4 век.

Археологическите разкопки в Болсена, показват,че почитанието на света мъченица Христина датира от 4 век, там където е била погребана, впоследствие е възникнало раннохристиянско гробище, първото ѝ житие е написано през 6 век.

Голяма част от мощите на света мъченица Христина се намират в град Палермо,в катедралата на града,,Санта Мария Асунта"( Успение на Пресвета Богородица".Тя се смята също за съпрокровителка на Палермо.Мощите ѝ се съхраняват в малък параклис, в богато обкована със сребро мощехранителница.Тези мощи са подарени от град Санта Кристина Гела през 1991 година на Палермо.

Друга малка част от мощите са в град Тофия.

Историята разказва,че през 1099 по време на кръстоносните походи, френски поклонници пътували към Палестина на поклонение. Те спряли в Болсена и откраднали мощите,за да ги отнесат със себе си.Те почивали в един град на име Молизе, там хората разбрали какво носят и ги пренудили да оставят откраднатото в този малък град.

Светицата е покровителка на градовете Палермо, Болсена, Галиполи, чиито жители са ѝ признателни за спасяването им от холерата през 1867 година.

Базиликата на свети апостол Йоан Богослов в Ефес

Таня Илиева

Базиликата,,Свети апостол Йоан Богослов"е построена на мястото, където се предполага,че е гробът на свети апостол Йоан Богослов. През 37-42 година свети Йоан Богослов напуска Йерусалим и се установява в Ефес.Когато починал,той бил погребан в църквата, която е съществувала по това време,сега на нейно място е базиликата.На мраморната плоча на олтара, които се намира над гроба му е имало надпис с думите от 14- и стих от 131 Псалм, които гласи:,,Това е моето място за почивка,тук ще живея вечно". Когато извършили отваряне на гроба му, имало само прах.Има предание, което гласяло,че свети Йоан Богослов не е мъртъв, а само спял в гроба си и при всяко дихание се вдига прах, и то се казва манна.Манната се смятала за лечебна.За тази манна се споменава от свети Августин Блажени и в книгите на един автор наречен Вилибалд.

Първата постройка на базиликата е датирана през 4 век, тя била с внушителни размери 246-146 метра, кръстокуполна.Абсидата и синтрионът образували един голям тунел,покривът ѝ бил направен от дърво.Има спор дали е построена през времето на управлението на император Константин Велики или на император Теодосий Първи.

През управлението на император Юстиниан Велики вече базиликата е била много по-великолепна и по- голяма.Предполага се,че е била изградена в периода 550-65 година.Вече размерите ѝ били 428-213 метра.

Историкът Прокопий Кесарийски разказва,че тя е била построена по подобие на църквата,, Светите Апостоли" в Константинопол.Има запазени монограми на императорската двойка Юстиниан и Теодора. Строежът е наблюдаван от епископ Ипатий, като за водните нужди на района има и построен водопровод. Довършителните работи били продължили при управлението на императорите Юстиниан Втори и Тиберий Втори. 

Базиликата била кръстокуполна, състояща се от 6 купола. Подът бил изработен от мноцветна мозайка, а по стените имало мрамор и прекрасни стенописи.Южната врата се наричала,, Портата на гоненията", предполага се ,че от нея е изгонен от града апостол Павел.На север има баптистерий.От източната страна има елипсовиден коридор, които води до малък параклис и ризницата.

Време за изкуство: Явяването на Иисус Христос пред Мария- Магдалена след Възкресението

Таня Илиева

Картината е рисувана от Александър Иванов през 1835 година, техниката е дърво и масло.Тя се съхранява в Държавния Руски музей.Тя е рисувана в Италия.От 1836 година се намира в Санкт Петербург.За нея Александър Иванов е получил званието академик, а самата картина е била поднесена като подарък на император Николай Първи.

Света равноапостолна мироносица Мария-Магдалина

Таня Илиева

Света равноапостолна Мария-Магдалина е родена на брега на Генисаретското езеро,в селището Магдала, в северната част на Светите земи, недалеч от мястото, където е кръщавал Йоан Кръстител.Тя е жената, в чието тяло пребивавали седем демона, и след като Иисус Христос ги прогонил, тя е оставила всичко и го е последвала.

Станала една от неговите последователки и когато Иисус Христос е бил арестуван, не го е изоставила.Тя заедно с Пресвета Богородица е стояла под кръста му.Тя първа е научила за Неговото възкресение и е възвестила това на останалите негови ученици.

Според преданието, Мария-Магдалина не е проповядвала само в Йерусалим.Когато апостолите отишли да проповядват,тя тръгнала също на път.Проповядвала в Рим,пред император Тиберий.След това тя продължила в Италия,тя присъствала когато е бил съден апостол Павел, при първия съдебен процес срещу него.

Тя е служила вярно на църквата,разделяйки с апостолите трудностите.Когато станала на преклонна възраст,тя отишла да живее в Ефес, където помагала на свети Йоан Богослов.Там е била погребана.През 10 век император Лъв Философ пренесъл мощите ѝ в Константинопол.Когато кръстоносците напускали града взели мощите,и били отнесени в Сан Джовани до Латерано.В по- късни времена храмът бил преосветен на нея.Части от мощите ѝ се съхраняват на Света Гора и в Йерусалим.

Манастира Белха в Кападокия

Таня Илиева

Манастирът Белха в Кападокия,е едно от онези места, които не са много посещавани от туристите. Намира се на близко разстояние от една от популярните забележителности, подземните градове в Юзконак . Историята на манастира е обвита в мистерия.

Предполага се,че е създаден през 6 век, което му отрежда мястото на един от най-старите християнски центрове в Кападокия.  Според историците, преди да стане християнски манастир е бил езическо светилище.

Манастирът се състои от църква, трапезария,избени помещения, килиите, голяма зала и погребални камери.Част от килиите са разрушени, запазени стенописи няма.

Когато се прави обиколка из него,човек попада на един 15 метров тунел.Има множество издълбани дупки в стените и пода, като тяхното предназначение е неясно.

Свети пророк Илия

 

Таня Илиева

Свети пророк Илия е един от великите пророци  във Вехтия Завет той е роден в град Тесвия,Галатия,в коляното на Аарон .

Свети Епифаний Кипърски разказва за раждането на пророк Илия следното:

„Когато се е родил Илия, неговият баща Совах имал видение, че красиви мъже с божествени лица са го поздравили“. Името на детето било   Илия в превод от еврейски език означаващо„Крепост на Господ“ или „Мой Бог“, име определило живота му. От ранна възраст  той се е бил посветил на единия Бог, живеещ в пустинята и прекарал живота си в строг пост. Обречен на пророческо служение през времето на царуването на цар Ахав, той става пламенен изразител на истинското благочестие и вяра.По това време израилския народ е забравил за своят Бог и започнал да се кланя на едно божество наречено Ваал,чието почитане въвел цар Йеровоам. Най - голямата поддържница на новата вяра била царица Иезавел, съпругата на цар Ахав. Новата религия причинила на израилския народ пълно нравствено разложение. Когато видял това Илия започнал да изобличава цар Ахав в нечестие, и го призовавал да се покае и да се върне към истинският Бог. Царят не го послушал, тогава Илия казал,че наказанието ще бъде три години без дъжд, нито роса и това ще прекъсне само с неговата молитва. И наистина, след молитвата на Илия небето се заключило, настанали мор и суша по цялата земя. Господ със своето милосърдие искал да пощади хората, но не искал да наруши думите на Илия.Илия,за да се спаси от отмъщението на Иезавел,бил изпратен  в Сидон да живее при една вдовица. Брашното и маслото не свършвало при нея заради молитвата на пророк Илия, даже той сътворил още едно чудо -възкресил мъртвият син на вдовицата. След като изтекли трите  години суша, Илия казал всичкият народ да се събере на планината Кармил заедно с жреците на Ваал. Там Илия предложил да се изградят два жертвеника: на жреците на Ваал и на Истинният Бог.„На който от двата падне огън от небето, той е истинският Бог и всички ще бъдат длъжни да му се кланят“. Първи били жреците на Ваал, те отправяли молитви,които не били чути. Привечер свети пророк Илия издигнал свой жертвеник от 12 камъка, според колената на Израил, запалил огън и положил жертвата, заповядал да изкопаят ров  и да полеят жертвата и дървата с вода.Когато рова се изпълнил с вода, той се обърнал към Господ с пламенна молитва. Господ чул молбата му  и огънят слязъл от небесата. Цар Ахав осъзнал грешката си, но царица Иезавел заплашила да убие пророк Илия. Той избягал в Иудейското царство обзет от скръб и безсилие,търсел смъртта. Тогава  му се явил Ангел Господен и му казал да отиде   в планината Хорив.Тук получил видение да помаже за служение Елисей. Заради своята ревност и чиста вяра свети пророк Илия бил взет на Небето жив в огнена колесница.

Според църковното предание, пророк Илия ще бъде предтеча на Второто пришествие на Господ Иисус Христос и по време на своята проповед ще приеме телесна смърт.

Личности: Княгиня Милица Хребелянович

Таня Илиева

Княгиня Милица е родена около 1335 година, в семейството на князете Неманич, през 1353 година е станала съпруга на княз Лазар Хребелянович. След смъртта на крал Стефан Урош Лазар е станал княз Рашки със столица Крешевац.

Княз Лазар и княгиня Милица имали общо осем деца. Трима сина и пет дъщери- Добривой е починал при раждането, Стефан и Вук,Мара е била омъжена за Вук Бранкович, Елена за Джурджа Втори Балшич, Драгана е станала съпруга на българският цар Иван Шишман, Теодора за бан Никола Втори Горянски, а най-младата Оливера станала   любимата жена на султан Баязид Първи.

Когато княз Лазар бил убит при битката при Косово поле, тя станала регент на Сърбия до пълнолетието на синовете и. Тя е водила дипломатически преговори с Османската империя , а през 1398 година заедно с една  своя приятелка вдовицата на деспот Углеш , Елена отишли при султан Баязид и представяла интересите на своят малолетен син Стефан. Тя е измолила да се пренесат мощите на света Параскева Епиватска в Белград.

Когато синът  и Стефан   навършил пълнолетие отишла с Елена в манастирът Любостиня, който самата тя основала. Двете с Елена стнали монахини. Преди смъртта си приела схима с името Ефросиния.

Милица се занимала с литература. Най-известните и произведения са :„Молитвата на майката“ и „Вдовство моему жених“. Предполага се,че литературната дарба е наследена от дъщеря и Елена Балшич и нейният си крал Стефан.

Паметта на княгиня Милица се отбелязва на 19юли .

Свети мъченик Емилиан Доростолски

Таня Илиева

Свети мъченик Емилиан Доростолски е пострадал по време на управлението на император Юлиан Отстъпник. В желанието си да възстанови култа към езическите богове в Римската империя,Юлиан издал указ, според който всички християни е трябвало да бъдат предавани на смърт.

Град Доруструм, които бил разположен на брега на река Дунав,където живеел свети Емилиан, бил управляван от сановникът Капитолин.Капитолин наредил да бъде прочетен указът на градския площад. Жителите на Доруструм потвърдили,че няма християни между тях.

Свети Емилиан бил измежду робите на Капитолин и таен християнин. Възмутен от този жесток указ, свети Емилиан проникнал в езическия храм, и разбил с чук идолите,разрушил олтара и счупил светилниците и излязъл без някои да го види. Скоро езичниците установили,че светилището им е разрушено. Разярената тълпа хванала един селянин случайно минаващ и започнали да го линчуват. Тогава свети Емилиан високо извикал, да не тормозят човека и си признал,че той е разрушил светилището.Хванали го и го отвели при Капитолин. По заповед на управителят свети Емилиан дълго и безпощадно го били, а след това го осъдили на изгаряне.Сложен на кладата, той не починал, но огънят запалил много от езичниците.Когато кладата угаснала, свети Емилиан легнал на жаравата и с молитва на уста предал духа си. Това се случило през 363 година.

В Константинопол била построена църква в чест на  свети мъченик Емилиан,в която били пренесени мощите му.

На този ден:140 години от изгнанието на екзарх Антим Първи

Таня Илиева

Днес се навършват 140 години от изгнанието на екзарх Антим Първи. На 17 юли 1877 година, той е затворен в затвора в Анкара, където пребивава една година.

Екзарх Антим Първи е роден като Атанас Михайлов Чалъков през 1816 година, в Лозенград. В многолюдно семейство.Учил е в гръцко килийно училище в родният си град. Шест месеца е бил в манастира Ставроникита на Света гора, през 1837 година е бил подстриган   за  монах в Хилендарският манастир. През 1838 година бил ръкоположен като дякон и се завърнал в родното си място, през 1839 година заминава за Истанбул и започва да служи в църквата„Свети Константин“. Завършва училище в Куручишме през 1844 и Богословското училище на остров Халки с отлична диплома през 1848 година, бил е учител в Лозенград и Смирна. С помощта на руският консул в Смирна заминава през 1852 година за Одеса и завършва висше богословско образование през 1856 година. Той е служил в руски църкви и е ръкоположен от светителят Филарет за йеромонах. Докато пребивава в Русия, той става славянофил. През 1857 се завръща в Истанбул и служи в руската църква към посолството на Русия, преподава  същото време църковнославянски и руски  език, църковна история в семинарията на остров Халки, където става ректор през периода 1865-68 година.През 1861 константинополският патриарх Йоаким Втори го прави митрополит на Преслав, но задълженията си  митрополит отказва да изпълнява до момента, докато не се реши българският църковен въпрос.През 1862 година той заминава за градовете Малко Търново и Кукуш,където се противопоставял на разпространението на униатството. На църковно - народния събор през 1864 година отстоявал идеята за църковна независимост на България. През месец април 1868 година заема катедрата на Видинска епархия вместо митрополит Паисий, които бил грък и предизвикал народни вълнения. През 1868 година по време на литургия, Антим не споменава името на константинополския патриарх по време на литургия. Става един от членовете на временния Синод на Българската църква и дава много от силите си в периода на организацията му. Заедно с митрополит Иларион Ловчавски, Панарет Пловдивски и епископ Иларион Макариополски и други църковни и светски личности участва в събора през месец февруари 1871 година, който е и Първият Църковно -народен събор в историята на нашата църква, на този събор се изработва и Устава на Българския Екзархат. На 16 февруари, Антим е избран за екзарх на България. На  17 март 1872 година отива в Истанбул, където има среща със султана и на 3 април 1872 година взема берат, които признава независимостта на Българската Екзархия. Последва награждаване с ордена„Меджидие“ първа степен, в  качеството си на духовен лидер на Българската църква. На 11 май 1872 година, въпреки изричната забрана от страна на вселенския патриарх, се прочита  по време на литургията акта за провъзгласяване на Българската църква за независима. В резултат на това, Антим Първи е лишен от сан от константинополският патриарх, митрополитите Иларион Ловчански   и Панарет Пловдивски са отлъчени от църквата.Българската църква е осъдена като ентофилетистка на събор свикан на  16 септември 1872 година, и обявена за схизматична църква.

След разгромяването на Априлското въстание през 1876 година, Антим Първи изпраща меморандум до европейските държави, където се  говори за османските жестокости. Отказвайки да оттегли меморандума, Антим Първи под натиска на османските власти на 17 април 1877 година бил лишен поста си  и на 17 юли 1877 година е бил изгнан и затворен в затвора в Анкара, където пребивава до 1878 година.

На този ден: Падането на Търново под османска власт

Таня Илиева

„То беше през есента на, 1393 година.Ужасна година за България!Столицата и Търново беше превзета от Челеби Сюлейман, едва преди три месеца, на 17 юли. Османските завоевателни орди, преминали през Орхана Дарданелите, бяха опустошили и подчинили Тракия, Македония. На 1364 година Лала Шахин, пълководецът му, беше превзел Стара Загора и после Пловдив, София беше паднала през 1382 година; повечето градове на Северна България един след друг се подчиниха на османците, като Варна, Силистра, Никопол; оставаше само Велико Търново, но след три месеца обсада и то падна, обляно в кръв след един жесток юруш на Челеби Сюлейман въз крепостта.

Последният български цар Иван Шишман бе убит или умрял някъде в плен,в една пловдивска тъмница, казват някои историци.България, като свободна държава, загина печално и глухо, без да даде сериозен отпор-тя няма едно Косово, за да умре, увенчана с трагическия ореол на героизма.

Безконечни вътрешни крамоли,безсмислени свади и войни със съседите бяха я изнемощяли, продажността и упадъка на болярството, тлетвороното влияние на отрицателното учение на богомилството, вечните тревоги, смутове и ненужни борби с византийците бяха убили България беше загинала“(Иван Вазов)  

                                                                                                                                                                                  

Битката при Косово поле на 15 юни 1389 година е началото на края на Второто българско царство. В тази кръвопролитна битка, която няма победител, където е убит княз Лазар Хребелянович,предводител на войската от българи,сърби и албанци, белязана от огромни човешки жертви. Османската войска също претърпява огромни загуби убит е емирът Мурад Първи, и неговото място заема синът му Баязид Първи Светкавицата. 
През 1393 година Баязид Първи предприема военна акция  срещу воеводата Мирчо. Когато войската достигнала град Никопол пристигнали пратеници на воеводата Мирчо и март месец е бил сключен мирен договор,които гласял,че влашкият воевода ще плаща всяка година данък равен на 3000 гроша и става васал на султана. По това време вече Мирчо престава да използва титлата„господар на земята на деспот Добротица и владетел на Силистра“, предполага се,че той е отстъпил владенията на Баязид. Мирът бил сключен,но Баязид на връщане, неочаквано за всички обсадил Търновград. Датата на началото не е известна, но това което се чете в хрониката на Григорий Цамблак, тя е била мащабна и много продължителна.Става ясно,че града е бил блокиран.
За ръководенето на отбраната на Търново няма яснота. Предполага се,че отначало е ръководенето е било лично от цар Иван Шишман и синът му Александър, и на по-късен етап от патриарх Евтимий.

Търново е превзето на 17 юли 1393 година.Според преданието е бил изграден от четири укрепени квартала. Последният четвърти бил по-слабо укрепен и първо от там проникнали османците. Първият османец бил Адил баба, но бил убит. Пак според легенда мястото, където проникнали османците било посочено от един евреин, който бил убит впоследствие.Според Григорий Цамблак,градът паднал заради греховете си и защото Божията воля допуснала това. Това говори за предателство.След превземането на града църквите били разрушени  и превърнати в джамии. Единствено църквата„Свети Петър и Павел“се е запазила през периода на робството като действащ храм.

Света великомъченица Марина Антиохийска

Таня Илиева

Православната църква отбелязва на 17 юли,паметта на света великомъченица Марина, на тази дата е записано нейното житие в Минологият на император Василий Втори, от 979-89 година.През цялото време на същетсвуване  на църквите на Изток нейната памет се почита в тях, както в православната така и в коптската църква.

В по-късната римокатолическа традиция, от времето на„Златната легенда“,написана през 1260 година,Марина Антиохийска става Маргарита Антиохийска.

Светицата е била обявена от папа Геласий през 494 година за неканонична, но нейното почитане на Запад отново се възродило по времената на кръстоностните походи.Маргарита била покровителка на всички, и затова тя станала много популярна на Запад, даже тя е прибавена към списъка на 14-те светии помощници.

Има две жития за светата великомъченица: гръцко и латинско.

Гръцкото житие разказва,че Марина е била една от жертвите на едно от най-жестоките и многочислени гонения, това при император Диоклециан, но времето на нейните мъки не е оказано в старите жития.

Най-ранното житие на великомъченицата е в Минологият на император Василий Втори, съставено в периода 979-89 година.

Според разказаното в Минологият на император Василий Втори, Марина била родом от Антиохия в Писидия, нейният баща Едесий бил  езически жрец.Марина станала християнка и била отведена при Олимврий, епарх на Антиохия, и била принуждавана да се отрече от Христос и да пренесе жертва на идолите. Тя отказала и била хвърлена в тъмница.Там и се явил един огромен дракон,който обвил шията и започнал да я души. Тя направила кръст и той умрял. След това я преместили в една яма с вода. Там се явил един гълъб, благословил водата и я покръстил. Тя излязла от водата и пред епархът изповядала своята вяра.Била осъдена на посичане с меч. Когато я завели на лобното и място,тя дълго се молила и след това била обезглавена.

В латинското и житие има много много нови подробности,други пък противоречат . В западното и житие е споменат първият и житиеписец, Теотим пряк свидетел на наказанието на света великомъченица Марина.

Света великомъченица Марина се ползва с особена почит в Гърция, където в нейна чест са издигнати много храмове.

В Римокатолическата църква нейният празник се отбелязва на 20 юли.