На 28 юли 1330 година се е състояла битката при Велбъжд (сега Кюстендил). Тя е последната голяма кампания от военен характер в историята на Второто българско царство.Приключила с големи загуби от страна на България, макар и да си е възвърнала някои от териториите, тя губи авторитета си на Балканите.
Събитията предшествали битката са дали отражение върху цялостното състояние на двете държави, които са се сблъскали помежду си: Сърбия и България.
България в началото на 14 век била в много голяма политическа криза.Царската институция била слаба, татарското влияние било силно.По времето на управлението на цар Теодор Светослав вече имало стабилност, която била разклатена по времето на цар Георги Втори Тертер.Той оставил престола без наследник.Нещо благоприятно за Византия, която опустошила Тракия.Когато на престола на България се възкачил видинския аристократ Михаил Шишман започва период на стабилизация.
Михаил Трети Шишман е бил български цар в периода 1323-30 година.Той е бил син на видинския деспот Шишман и брат на деспот Белаур.Точната година на раждането му не е известна, но има предположения, че е роден между 1280 година и 1292 година.Той се смята за основател на последната династия управлявала в България преди падането на царството под османска власт, династията на Шишмановците, въпреки че използва след коронацията си името Асен, за да подчертае връзката си с династията на Асеневци.
Михаил Трети Шишман бил енергичен и амбициозен водел агресивна, но изпълнена с противоречие политика в отношенията с Византия и Сърбия, нещо знаково и станало причина за катастрофата при битката при Велбъжд, коствало му живота.Той е последният български управник, който е искал да установи политическа и военна хегемония на Балканския полуостров и които се е опитал да превземе Константинопол. Той е бил наследен от сина му Иван Стефан, и след това от Иван Александър, негов племенник.
В Сърбия по това време е бил периода на управлението на династията на Неманичите и е бил период на възход.От едно малко княжество, Сърбия станала силно и обширно кралство.На сръбският престол по това време е бил крал Стефан Урош Трети Дечански. За него се приема,че е роден през 1276 година от брака на крал Милутин и сръбската аристократка Елена
според други източници майка му е била Анна Тертер, българска принцеса дъщеря на цар Георги Тертер. Баща на сръбските крале Стефан Душан и Симеон Синиша. Продължил политиката на разширяване на Сърбия за сметка на Византия и направил кралството най- могъщата сила на Балканите
През 1324 година между България и Византия е подписан пореден мирен договор, които бил подсилен с династичен брак между цар Михаил Шишман и Теодора, сестра на византийския император Андроник Трети.Имало една пречка, цар Михаил вече бил женен за сестрата на крал Стефан Дечански, Анна- Неда, която била изгонена и изпратена заедно със синът им Иван Стефан и останалите им деца обратно в Сърбия. Това влошило отношенията между двете държави.Но и във Византия не било спокойно и цар Михаил,замислял да превземе Константинопол.На 25 май 1328 година във Византия имало държавен преврат, Андроник Трети превзел Константинопол и детронирал дядо си.В същата година имало и един военен конфликт между България и Византия в областта Кримни,но се постигнало споразумение, което включвало и общи военни действия срещу Сърбия.
Последвало и едно нахлуване на османска войска в Тракия, докато Византия се бранела, сърбите обсадили Охрид, но бързо била снета обсадата.
На 1 май 1330 година крал Стефан Дечански забранил на търговците от Дубровник да изнасят стоки за България. Това била причината Византия и България да нападнат Сърбия заедно.
Командването на сръбската войска е било в ръцете на крал Стефан Дечански, участие в сражението е взел и сина му Стефан Душан.
На 27 юли 1330 година е имало еднодневен мир.
На другата сутрин на 28 юли 1330 година,крал Стефан Дечански е разделил на три войската си.
Начело на войската на България бил цар Михаил Трети Шишман,той се опитал да я подреди въпреки неизгодните обстоятелства.Към 12 часа на обяд сърбите предприели атака. При тази атака бил пленен българския цар Михаил Трети Шишман и отведен при крал Стефан Душан. Последвал разгром на българската войска и били пленени болярите и много войници. На четвъртия ден след пленяването си цар Михаил Трети Шишман починал от раните си.
На цар Михаил Трети Шишман било предсказано,че ще умре в Теранова, той си мислел,че ще почине в Търново.Но Мавро Орбини подсказва,че в близост в района на битката има място с такова звучене. Днес има Трнаник,в Кратовско има с.Търновац.
Тъй като в момента на сражението българската войска е била малка част от общата войска, загубата не е била много голяма.Смъртта на цар Михаил Трети Шишман е създадена политическа криза в държавата. Наред с това България е била затруднена, защото е била между два колоса Византия и Сърбия.