Таня Илиева
Всяка година на 14 октомври в катедралата на град Яш се отваря саркофага с мощите света Петка(Параскева) Българска и се прави лития с тях.
Според преданието гробът на света Петка е бил потънал в забрава.Докато наблизо не бил погребан един моряк, и двама местни християни имали видение,в което света Петка била облечена в царски дрехи и заобиколена от множество ангели.Тя помолила да се пренесат мощите и, и така те били пренесени в църквата„Свети Апостоли“в Каликратия.Преданието за постническия живот довел до появата на почитание към нея,било съставено кратко житие на гръцки език,но то не било в синхрон с каноните на църквата, и тогава патриарх Николай Четвърти Музалон поръчал на дякон Василиск да напише ново житие,за съжаление оригинала е загубен.
След битката при Клокотница състояла се на 9 март 1230 година цар Иван Асен Втори постигнал апогея на военната и политическа слава, изискал от Латинската империя мощите на светицата.Нетленното и тяло било донесено и посрещнато с подобаващо уважение в столицата Търново.Тогава било съставено български вариант на житието, като има и разказ за пренасянето на мощите в Търново.Но най-известното от житията и е написаното от патриарх Евтимий житие.
Света Петка(Параскева) се споменава в междудържавни актове като договора с Венеция,цар Иван Александър дава клетва в Иисус Христос,Пресвета Богородица и в света Параскева Търновска.Мощите и са пренесени през 1395 година във Видин по молба на цар Константин Втори Асен.Във Видин те са останали до 1397 година,когато султан Баязид Първи ги подарява на Стефан Лазаревич.Мощите на света Петка са останали до 1521 година в Белград,след което те отишли в Константинопол.През 1641 година те били изпратени на княз Василий Лупу в столицата му Яш.Оттогава те се намират там в катедралата„Сретение Господне“.