Кръв и миро са потекли от икона на свети Йоан Предтеча в Сирия

Таня Илиева

Вчера на празника на светия Кръстител Христов и по-точно отрязването на неговата глава са потекли от негова икона кръв и миро.

Това се е случило по време на Божествената литургия в църквата ,, Свети Йоан Предтеча" в град Сейдания, Сирия. 
Град Сейдания е изключително православен град с около 30 000 жители и в него се намира манастира на Дева Мария, който е известен  със своите чудеса.

Бившият патриарх на Йерусалим пристига утре за лечение в Атина

Таня Илиева

Утре 29 август 2019 година бившият патриарх на Йерусалим ще пристигне в Атина, където ще бъде отведен в новооткрития център за възрастни хора в Дилеси, на север от столицата Атина.

На летището той ще бъде посрещнат от новия финансов директор на гръцката църква, архимандрит Никодимос Фармакис, който ще поздрави патриарха на летището.

Бившият патриарх първо ще бъде лекуван в частна  клиника в Атина, преди да бъде отведен в центъра за грижи за възрастни хора,, Свети Порфирий" в Делеси.

Разходите за медицинската помощ, транспорт и пребиваване на бившия патриарх в Гърция ще бъдат поети от Атинската архиепископия.

Монах Авел Щулькин от манастира Валаам изпълнява класическа музика

Монах Авел Щулькин :

,, Освен молитвите, службите и послушанията при нас има и други дейности.

Някой плетат кошници, други пишат разскази, някои могат да свирят на музикални инструменти. Музиката заема особено място в живота на човек, а красивата музика облагородява душата.

Във Валаам някой от братята се стараят да свирят на пиано и със своята музика се стараят да донесат утешение не толкова на себе си, но и на другите наоколо.

Всичко това е за слава Божия, и музиката също."

Митрополит Калиник посмъртно ще бъде обявен за почетен гражданин на град Мъглиж

Таня Илиева

В рамките на тържествата по случай 50-годишнината на град Мъглиж за почетен гражданин на града посмъртно ще бъде обявен митрополит Калиник Врачански. Събитието ще състои в последният ден на празненствата по случай годишнината на града-1 септември.

В програмата същия ден е предвидено Негово Високопреосвещенство митрополитът на Стара  Загора да отслужи празнична литургия по повод началото на църковната  година в храм,,Успение на Пресвета Богородица", след което ще бъде отслужен тържествен водосвет в сградата на Община Мъглиж.

Негово Високопреосвещенство митрополит Калиник Врачански  е роден като Димитър Райчев Александров на 12 март 1931 година в село Мъглиж. На 6 юни 1960 година е приел монашество в Казанлъшкия манастир с името Калиник от митрополита на Стара Загора Климент. На 27 октомври  1974 година е избран за митрополит на Враца, а на 10 ноември 1974 година е утвърден канонически. Той е почетен гражданин на град Враца, град Мездра. Той почина на 26 декември 2016 година в град София.

Удостояването на митрополит Калиник с това почетно звание посмъртно е проява на гордост от страна на съгражданите му от град Мъглиж.

Започнала е проверка срещу митрополит Николай Пловдивски заради специалната сигнализация на автомобила му

Таня Илиева

Започнала е съвместна проверка на СДВР и ОД на МВР Пловдив за полицейските лампи на предното стъкло на автомобилът му.

Проверката е по повод снимките на митрополит Николай пред мол в София, където аудито му на предното стъкло има синя полицейска лампа.

Полицията в Пловдив е започнала проверка. Проверката включва оглед на автомобила. Интересното в случаят е, че аудито е потънало в нелегалност. Според информация аудито е изпратено миналата събота в Гърция с цел да се прикрие скандала.

Шефът на ОД на МВР Пловдив старши комисар Георги Рогачев коментира ситуацията по следния наччин:,, Предстои при завръщането му да бъде направен оглед, за да се изясни дали в действителност устройството на таблото е такова, което е предназначено за движение със специален режим, както  и поводът за поставянето му".

Паралелно с това ще бъде извършена и проверка по компетентност и от СДВР, на чиято територия е направен снимковия материал

Митрополит Николай и синята лампа

 Таня Илиева

Митрополит Николай Пловдивски се  е сдобил незнайно как със светлинно сигнализиционно устройство за автомобили със специален  режим. Тук трябва да се отбележи, че автомобилите на БПЦ-БП нямат статут на специален режим, а използването им подлежи на наказателна отговорност. 

Колата от автопарка на пловдивската митрополия се е сдобила по неведоми пътища  със специално светлинно устройство което е пресъщо на автомобилите със специален режим на движение. Снимката е от личен профил във Фейсбук и е публикувана на 3 август тази година, предполага се, че е направена в София, пред мола на Цариградско шосе. 

На снимката се вижда ясно Николай Пловдивски и неговия шофьор, автомобилът е с регистрация РВ 3737КС. Под предното стъкло се вижда светлинно сигнализиционно устройство, което не би трябвало да е  на тази кола.

Негово Високопреосвещенство  подлежи на наказателна отговорност за тези си деяния.

Въпросът остава дали компетентните органи ще реагират адекватно.

Чудо под микроскоп

Франция била потресена от безпрецедентно чудо на Пресвета Богородица. За него разказал Башам Ашаф, който работил в Париж за един сирийски предприемач на име Михаил Мерез.

На 12 август 1988 година Мерез не бил у дома си. Той позвънил на Ашаф и му наредил да приготви всичко необходимо за предстоящия празник на Успение Богородично. В къщата на заможния предприемач имало малка църква. Верният слуга я прикадил с тамян, запалил кандилата и поставил цветя пред иконата на Богродица. 

След това се помолил за семейството си, което живеело в Сирия, и за господаря си, когото обичал като свой роден баща.

В този момент на благочестивия слуга се явила Богородица и казала:

- Аз те пазя и съм с теб. Приеми този подарък.

В същата секунда Ашаф усетил как някаква течност, която по състав и мирис приличала на чисто маслиново масло, започва да пълни ръцете му.

Когато Мерез се върнал в Париж, слугата му разказал какво се е случило, но той предпочел всичко това да остане в тайна. Но чудото се повторило отново и много сирийци и ливанци били излекувани от чудотворното масло. Едва след това Мерез разказал на митрополита на Франция Иеремия и на представителя на Антиохийската патриаршия епископ Гавриил за случилото се.

Чудесното знамение не спирало. Сега то се случвало не само в църквата на Мерез , но и на други места, където Ашаф се молел или просто произнасял името Иисус и на Неговата Пресвета Майка.

На 17 септември 1988 година по време на Божествената Литургия в гръцката църква,, Свети Стефан" на улица ,, Жорж Бизе", цял час се изливало масло пред очите на всички вярващи.

Ашаф е на тридесет години. Той е просто човек с чисто сърце. Целият си живот е прекарал в смирение и простота. И казва, че всеки път, когато се случва това чудо, той се изпълва с неземна радост.

С изследване на чудото се заела науката. Създадена била комисия, членовете на която три пъти ставали свидетели на това явление. Те взели маслото и го подложили на биохимичен анализ. Анализът бил извършен от професор З.Л. Де Жено в биохимичната лаборатория на Парижката университетска болница,, Салпетриера"

Заключението на комисията било представено на митрополит Иеремия. Според резултатите от анализа съставът на течността съотвествал на състава на растителното масло. Той включва мазнини, предимно фитостерол, който липсва в кръвта. Човешкото тяло не може да произвежда такива мазнини. Течността също съдържа холестерин, елемент от животински произход, който не се съдържа в зехтина. Въз основа на последното, комисията стигнала до заключение:,, Тази течност няма външен източник". Комисията също така потвърдила изцелението на двама души, помазани с масло, взето от ръцете на Башам Ашаф.

Докладът и завършва със следните думи:,, Това събитие не подлежи на никакво научно и логично обяснение. Най-вероятно то е едно от неизброимите чудеса на Пресвета Богородица, познати в църковната история и светоотеческото предание".

из книгата,, Явявания и чудеса на Пресвета Богородица"

Змиите на Пресвета Богородица излязоха и тази година

Таня Илиева

Пресвета Богородица Фигитуса от Кефалония е една от посещаваните и известни църкви на острова, тя приема хиляди поклонници всяка година, и освен обикновените поклонници има едни необикновени посетители. Това са малки, безобидни  змии, които имат малки кръсчета на главите. Те обикновенно се появяван в периода от 6 до 16 август по скалите на църквата и навлизат без страх вътре  и наоколо.

Според съобщението на Кефалония прес първите змии са се появили в понеделник вечерта.

Жителите на остров Кефалония и посетителите му очакват с нетърпение появата на змиите на Богородица всяка година, тъй като мнозина се страхуват, че ако не се появат, ще има катаклизми. 

Змиите на Богородица не са се появили два пъти: през месец август 1940 година, когато избухва война и през август 1953 година, тогава на Кефалония е имало силно земетресение

Почаевската икона на Пресвета Богородица

Блогът на Таня Илиева

Иконата на Почаевската Пресвета Богородица е почитана както в православната, така и в римокатолическата църква. Историята на иконата е свързана неразривно с Почаевския манастир в чест на Успението на Божията майка, който се намира в Украйна, в който тя пребивава  вече около 400 години. Но много преди това планината Почаев  е белязана от благодатта на Дева Мария. 

Преди повече от 500 години, когато планината била напълно необитаема, двама монаси се заселили в малка пещера. Тогава те станали свидетели на чудотворното явление на Божията майка.

Това се случило през 1340 година, след молитва, единият от тях решил да изкачи планината и да стигне до върха. И изведнъж Девата, заобиколена от пламъци върху един камък. Той незабавно извикал и другия монах, който също се  удостоил да бъде свидетел на това събитие. Всичко това видял и един пастир на име Йоан Босии. Той  изтичал нагоре по планината, където намерил двамата  монаси и така тримата прославили Бог. На камъка, на който стояла Божията Майка, останал отпечатък от десния крак на Пречистата Дева. Там сега извира вода, която никога не намалява и никога не прелива.

Самата икона в Почаев се е появила в манастира след посещението през 1559 година на гръцкият митрополит Неофит, който пътувал от Константинопол през Москва. Преминавайки през Волин, той посетил благородничката Анна Гойска, която живеела в имението Орла, което се намирало недалеч от Почаев. Анна Гойска приела радушно госта и му оказала дълбоко уважение. В знак на благодарност за гостоприемството, митрополит Неофит и подарил древна икона на Божията майка с Младенеца, която носел със себе си от Константинопол и която била пазена от него като светиня.

В продължение на тридесет години иконата получена от Анна Гойска била в параклисът на замъка. Постепенно от домакинството на Гойска започнали да забелязват, че от иконата се излъчва някаква  необичайна светлина. Слугите казали на господарката за това, но тя дълго време не искала да повярва на техните думи, докато тя в съня си не видяла иконата в голяма светлина. Тогава Анна Гойска поставила пред нея едно постоянно горящо кандило. Когато нейният брат Филип бил излекуван от иконата, през 1597 година тя предала иконата в планината Почаев на монасите. На скалата на планината Почаев била построена църква посветена на Успение Богородично и създаден манастир, за който Анна Гойска дава пари за издръжка. Оттогава иконата е известна като Почаевска.

След смъртта на Анна Гойска планината Почаев е била наследена от един неин пламенник, който бил лютеран и мразел православието Андрей Фирли. Той ограбил манастира и взел иконата, която съхранявал в дома си дведесет години. Веднъж той решил да се подиграе с православната светиня. Той поканил гости и облякъл съпругата си като православен свещеник и тя започнала да крещи силно на Божията майка и на нейната икона. За което била и наказана.Зъл дух започнал да я измъчва и тя се освободила чак, когато  съпругът и върнал иконата в Почаевския манастир.

В по-късни времена монах от Почаевския манастир бил взет в плен от татарите си припомнил за манастира, за богослуженията, химните. Монахът бил особено тъжен, когато настъпил празникът на Успението на Пресвета Богородица и със сълзи на очи  се помолил на Божията майка за своето освобиждение от плен. И чрез молитвите си към Дева Мария веднага той се намерил  от подземието в пред стените на Почаевския манастир.

През лятото на 1675 година по време на Збаражската война с османците, при управлението на полския крал Ян Собески, полкове татари, начело с хан Нуридин, се приближили до манастира Почаев. Стените на манастира били слаби и не осигурявали никаква защита  на обсадените. Игуменът Йосиф Добромирски убедил братята  и миряните да се обърнат към небесното ходатайство на Пресвета Богородица. Монасите и миряните се молели  усърдно, прегърнали чудотворния образ на Божията майка. На сутринта на 23 юли татарите започнали да нападат манастира, тогава игуменът започнал да пее акатистът на Божията майка. С първите думи, самата Най-чиста Богородица изведнъж се появила над храма с небесните ангели, които държали изтеглени мечове. Монахът Йов бил близо до Божията Майка, и я молел за закрила на манастира. Татарите взели всичко това за видение, в ужас започнали да стрелят към Богородица, но стрелите се върнали към онези които ги били изстреляли. Ужас настъпил в редиците на татарите. В безредие, без да се подреждат те започнали да стрелят по собствените си редици. Защитниците на манастира се втурнали в преследване на врага и заловили мнозина в плен. След това много от  пленниците  са приели православната вяра и останали в манастира завинаги. В памет на това събитие е установен празника Почаевската икона на Божията майка на 5 август.
През 1721 година Почаев е окупиран от униатите. Въпреки това тежко за Почаевската Лавра време са записани от монасите 539 чудеса. По време на управлението на униатите през втората половина на 18 век, униатският граф Николай Потоцки става благодетел на Почаевската света обител след чудо станало с него.
През 1832 година едно сляпо момиче на име Анна Акимчукова отишло в манастира с баба си. Когато се помолила и измила очите си с водата то прогледнало и бабата, която била униатка приела православието. Оттогава всяка събота пред иконата се чете акатист на Пресвета Богородица.
През 1869 година иконата е украсена със златна риза със скъпоценни камъни камъни и перли. Размерът на иконата е малък 30х32 см. Надписът е на старогръцки и принадлежи  към иконографския тип ,, Нежност" . Върху иконата  има миниатюрни изображения на свети пророк Илия, свети Мина, първомъченик и архидякон Стефан, свети великомъченик Авраам, великомъченици Екатерина, Параскева и Ирина.
В Успенската катедрала на Лаврата има голяма икона носеща името на почаевската икона. Тя е поставена от киевци в памет на избавянето на Киев от холерата през 1848 година и се смята за чудотворна.
Известни са около  300 чудотворни икони с образа на Дева Мария от Почаев.
По време на Великата отечествена война, когато германците са били  окупирали Почаев, иконата е била скрита и запазена в дома на протодякон Стратоник, който служи шестдесет години в Почаевската Лавра.
На 17 юни 1950 година в Почаевската лавра се случило чудотворното изцеление  на монахинята Варвара. Тя дошла от град Ораниербург, трудно се предвижвала с помощта на своя другарка, монахинята Мария. Когато се докоснала към чудотворния образ на Божията майка, монахинята веднага се изправила на крака. Патериците на монахинята все още стоят  в обителта, пред иконата на Пресвета Богородица, за да напомнят за чудото, което се е случило.
През 1991 година униатите са се опитали да превземат Почаевския манастир. Автобуси със завоеватели напуснали Лвов. Монасите и вярващите, започнали да четат акатистите на Божията майка и монаха Йов Почаевски . Молитвата продължила цяла нощ. Автобусите не могли да пристигнат.

Пренасяне на мощите на свети първомъченик и архидякон Стефан

Таня Илиева

Това се случило през годините, когато гоненията на ранните християни престанали, царуването на император Константин Велики.

Свети първомъченик и архидякон Стефат се явил три пъти на един възрастен и благочестив свещеник на име Лукиан и му разкрил мястото, където били погребани неговите мощи.

Лукиан веднага съобщил на Йерусалимския патриарх Йоан, който от своя страна отишъл на мястото посочено от свещеника и наистина намерил мощите на свети Стефан.

По време на търсенията станало земетресение и мощите на светеца заляли с аромат присъстващите. Тогава от небето се чули ангелски гласове, които казвали:,,Слава във висините Богу, и на земята мир!"

Т. е славата нека да е в Бога, дори в и най-високите части на небето и в земята, нека да царува божественият мир, защото Бог прояви Своята благосклонност към хората чрез въплъщението на Неговия Син.

Така ангелите възпели, първият мъченик Стефан, който е свидетел на любовта и славата 

на Бога.  

По-късно мощите на светията са били пренесени от Йерусалим в Константинопол и поставени в храм въздигнат в негова чест.Това се случило през 415 - 428 година. Оттам мощите на светеца се разпръснали по целия християнски свят.                        

Богородичният пост

Богородичният пост е установен преди  великите празници Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица и продължава две седмици от 1 до 15 август.

Богородичният пост е установен и достигнал до нас от старите християнски времена.

В своята беседа Лъв Велики, която е произнесена от него около 450 година, ние намираме ясно указание за Богородничния пост.

,, Църковните пости  са разсположени така в годината така, че за всяко време е предписан особен закон  на въздържание. Така през пролетта, пролетният пост е през Четиридесетницата, за лятото - летният Петровият пост, за есента - в осмият месец Богородичният, за зимата - Рождественският пост". 

Свети Симеон Солунски пише, че,, Постът  през август е постановен в чест на Божията Майка на Словото,Която, узнавайки за Своето представление, както винаги се е трудила и постила за нас, въпреки че е свята и непорочна, и тя не се е нуждаела от пост, Тя се е молила за нас, когато е трябвало да премине от един живот в друг и когато Нейната благословена душа е трябвало да се съедини със Сина си чрез Божествения дух, и затова ние трябва да постим и да и пеем, подражавайки на нейния живот да я пробуждаме Нея към молитва за нас. Някои, впрочем, говорят, че този пост е постановен по случай на двата празника, Преображение и Успение. Аз също считам за необходимо да припомним и двата празника, единият- като ни дава посвещение, а другият- умилостивение и ходатайство за нас"

  Блогът на Таня Илиева