Снимка на деня: Неприемливо

Източник:orthodoxianewsagency.gr

Индийските власти прилагат метода,, печат на ръката" в случай на пристигане на летищата в Индия, като се аргументират, че ще засилят чувството за лична отговорност за спазването на карантината, печатът се поставя на ръката на пристигащия, поради заплахата от разспространението на короновируса, който е показан на снимката.

Молебен в дома на свети Никифор Прокажени

Таня Илиева

Молебен в родния дом на свети Никифор Прокажени, къщата, в която е видял светлината на живота, и която е възстановена в първоначалния си вид и е превърната в място за поклонение е извършил Негово Високопреосвещенство митрополита на Кисамо и Селино Амфилохий.

Родният дом на свети Никифор Прокажени се намира в красивото село Сирикари.

Негово Високопреосвещенство митрополит Амфилохий е споменал стотици имена, които вярващите са изпратили в митрополията.

Негово Високопреосвещенство се е обърнал към вярващите по интернет към вярващите:,, В това свето място, което е осветено от присъствието на свети Никифор Прокажени, ние коленичим и отправяме смирени молитви към светеца на сърцата ни, Свети Никифор Прокажени. Светецът на болката, изпитанието, но и също така светецът на търпението и молитвата.

Онзи Божи човек, който със своя живот и Своето състояние ни показа в изобилие, че болката, болестта, и изпитанията на живота могат да се трансформират в освещаване на човек, когато животът му протича с вяра, целомъдрие и молитва. Това е светецът, който според свидетелствата на своите братя, е казвал,,Аз съм с теб и ще ти помогна" превръщайки се в пътеводна светлина на нашето време. Братя мои, изправяйки се пред трудностите и изпитанията на живота, в тези трудни времена нека да отворим сърцата си и да отправим нашите молитви към нашия Небесен Отец, Дева Мария, светиите, свети Никифор Прокажени."

 Молитва към свети Никифор Прокажени

О,пречудни отче свети Никифоре, велик застъпниче пред Господа.

Като се прекланям пред твоята воля и сила на духа, с които си изтърпял толкова тежки мъки и страдания, но не си предал Божията воля, застъпи се за нас, грешните, пред Всевишния да опази Светата Православна църква и всички Божии чеда от нашествия на врагове и иноверци, болести и зарази. О, пречудни свети отче Никифоре, ти най- добре знаеш що е страдание. Избави ни! Велик застъпниче  пред Господа, Смирено те моля: застъпи се за мен и моите близки ( имената) пред нашия Господ Бог и Го моли да ни избави от всяка епидемия, болест и душевно страдание. 

О, пречудни отче Никифоре, велик застъпниче  пред Господа, моли Го и тази година да даде на всички нас благоденствие- да няма напаст по посевите, овошките и животните; да  паднат добри валежи, да грее ярко слънце; да се роди богата и изобилна реколта. Амин!

Как свети Спиридон е спасил жителите на остров Корфу от чума

Таня Илиева

Във времената за изпитание нека да си спомним едно от чудесата на свети Спиридон, което ни показва пътя, които трябва да извървим. Нещата, които ни трябват са покаяние и молитва към Господ и светиите. 

Това се случило през месец октомври 1629 година на остров Корфу, разразила се епидемия от чума, която до това време вилнеела в Италия. Първите четири случая се появили на Рождество Христово 1629 година, но в течение на времето заболелите се увеличили. Въпреки мерките, които били взети от властите на острова, броят на заболелите се увеличавал. Местните жители се обърнали за помощ към застъпничеството на покровителя на остров Корфу свети Спиридон, който бил тяхната надежда и утеха в тези тежки мигове. И чудото се случило , малко преди Възкресение  Христово, от болните жители на острова видяли свети Спиридон да ги благославя, явяйки се в съня им, като те оздравявали . Нощните стражи на Старата крепост била свидетели на необикновено сияние, което идвало от църквата на свети Спиридон. И за радост на жителите на острова чумата изчезнала, и до Неделята на Вайа,1630 година чумата била изчезнала напълно. 

Свети Спиридон неведнъж е спасявал населението  на остров Корфу. 

В Гърция беше даден ход на делото за оспорване на признаването на автокефалията на т.нар Православна църква на Украйна

Таня Илиева

На 11 март Държавният съвет на Гръцката република започна разглеждането  на жалбата на Панелинския православен съюз срещу  решението на Събора на епископите на Църквата на Гърция за признаване на автокефалията на т.нар Православна църква на Украйна.

Панелинският православен съюз изисква решението на Събора  на епископите на Гърция, което беше прието на 12 октомври 2019 година , да бъде отменено на основание - нарушение на гръцките закони , по-специално член 19 от Декрет 1/1977 година относно процедурите на Събора на епископите на Гърция. Изтъква се, че противно на правната процедура не е взето оспорвано решение, в което е взето решението , подкрепено с квалифиирано мнозинство от 2/3 от участниците в събора. 

Трябва да се отбележи, писменото решение на Събора все още не е публикувано  

Полезно е да се знае : Лъжичката за причастие

Таня Илиева

Лъжичката за причастие на гръцки λαβις или ,,клещи" е малка лъжичка с кръст в края на дръжката, с чиято помощ се осъществява причастието на миряните и духовенството.

Гръцкото наименование на лъжичката наподобява клещите , с които Серафимът е взел горещите въглища и е докоснал устата на пророк Исая „ Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти."( Исая 6:6-7)

Причастяването   на миряните с лъжичката в духовен план означава, че вярващите в Христос се обединяват с Бога  подхранвайки се с духовна храна. 

Като всички свещени съдове, тя е изработена от благородни метали или метали, които не се окисляват.

По време на епидемии (за да спазят указанията на правителството) могат да се вземат специални предпазни мерки. Те са описани книгата Пидалион на преподобни Никодим Светогорец:,, свещениците и епископите по време на чума трябва да дават причастие на болните по този начин, който не противоречи на това правило. Те трябва да сложат Светия Хляб в някакъв свещен съд, от който да го дават на болните с лъжичката. След това съдът и лъжичката трябва да се потопят в оцет и след това оцетът да се излее в кладенеца на олтара. Или могат да причастяват използвайки някакъв друг, много по надежден способ, не нарушавайки правилото." Пидалион е сборник от правилата на православната църква с тълкувание на свети Никодим Светогорец, един от най-големите теолози и учители на Църквата.

Съкровищата на християнството : Частицата от Животворящия Кръст Господен в манастира ,, Дохиар"

В манастира ,, Дохиар" се съхранява най-голямата частица от Светия и Животворящ Кръст Господен.

Телата на изчезнали преди два месеца християни са намерени

Блогът на Таня Илиева

Тялото на Симони Дирил е било намерено на 20 март 2020 година в Турция, 70 дни след като възрастното семейство изчезна. Семейството е било отвлечено на 11 януари от тяхното село Мехр, провинцият Сирнак.

Тялото на Симони е било открито в река близо до село Мехр. Тялото на съпругът и Хърмуз все още не е открито.

Свидетел на отвличането разсказва, че на 11 януари следобед група хора отвели Хърмуз и Симони от дома им и ги завели в неизвестна посока.

Техният син Ремзи Дирил е свещеник в Истанбул на следващия ден отишъл да посети родителите си и намерил къщата празна.

Хърмуз Дирил и съпругата му са се били върнали в Мехр, преди десет години, в родното си село. Те са били последните християни в селото и през всички тези години те са отказвали да го напуснат.

Страсти по време на Великия пост или наръчник за отстраняване на игумении

Таня Илиева

Великият пост е време да се смирим и укротим своите страсти и възджеления, но за някои хора е време за рушене на съграденото. Така се случва и в манастира в Самоков. Точно в началото на Великият пост е подменена игуменката на манастира Пелагия. Избрана през 2015 година да ръководи  и наставлява сестринството след смъртта на предишната игуменка майка Гавраиила.  Та на мястото на игуменката Пелагия е поставена монахиня пребиваваща от 4 години 38-годишната Максима . Някои ще кажат добре, млад човек, но има едно ,,но". Това ,,но" е,че монахиня Максима е изгонена от манастира,, Свети свети Козма и Дамян" намиращ се в Пловдивска епархия с решение на епархийския съвет и лично подписана от митрополит Николай Пловдивски със забрана монахиня Максима( Мариана Василева Щерева) от село Кочово, област Пловдив да пребивава в който и да е манастир в Пловдивска епархии. Ще ви кажа и причината, а тя е непристойно поведение. Монахиня Максима е изведена с полиция от манастира и впоследствие приета по думите на игуменката Пелагия ,, по милост" в манастира в Самоков. И така до началото на месец март, по точно на 10 март 2020 година, когато е посетена в светата обител от двама ревизори от Софийската мит рополия, които и връчват заповед за освобождаване от длъжността със задна дата т.е считано от 1 март подписано от Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, без да са упоменати мотиви за това решение. Интересно в случая, е че официалния сайт на Софийската света митрополия няма уведомление за смяната на игуменката, както би трябвало. Има само отрязяване на визитата на епископ Поликарп в манастира.

Някой ще каже, нормално е, но не е така, защото в касата на манастира има сумата от 171 000 хиляди лева, които са средства осигурени по проект предвиждаш построяването на магазин, архондарик и тоалетна за поклонниците в двора на манастира. 

И за да бъде чиста със съвестта си игуменката Пелагия е изготвила отчет за извършеното от нея през годините, а то не е малко.

Сега майка Пелагия е предала поста на монахиня Максима, като ключалките в манастира са подменени, безплатният инетернет е заменен с такъв платен, прерязани са кабелите посред нощ за видеонаблюдението в храма. 

На извършителите на това деяние ще кажа, че Божието око е навсякъде и не отминава никого.

Снимка на деня

Пандемията от коронавирус изведе вярата на преден план.
източник: Ortodoxia info

Молитва срещу короновируса

Молитвата срещу короновируса е съставена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Едеса, Пелa и Алмопоя Йоил

Тя е публикувана за първи път на уебсайта ISTOGRAFOS , който е официалният уебсайт на Светата митрополия на Едеса, Пела и Алмопоя и се разспространява безплатно.

Господи Иисусе Христе Боже наш, пръв лекарю на душите и телата; Който заради нас стана човек, та да изцелиш човек от голямата рана; Който не презря нелечимо болните десет прокажени, но ги очисти чрез спасителната Си благодат; Който прекара като Богочовек дните на Своето земно пребиваване, бидейки благодетел и лекар на всички болни  и страдащи зле; Който обоготвори и възвърна здравето на разслабени, слепи, тежко съгрешили, бесновати и страдащи едновременно и с плът, и с ум! Приеми благосклонно молението ни и прогони със силата Си убийствения вирус, що предизвиква страх или смърт у немощни и незаслужено страдащи. И ако заради многото наши грехове си допуснал това изкушение, умоляваме Те като милостив да го премахнеш от нас и от цялата вселена. Ако заради изпитание на вярата  си допуснал разспространението му, спри смута на немощните от тази пораза. Ако пък той ни се даде от злодеянието на противника или от нехайството на служащите му човеци, съкруши действието му като Бог всесилен. Запази младежта и огради немощните, и тези, които са в старост, излекувай от прокълнатия вирус и всички освободи от притеснение на сърцата, а вместо него дари ни здраве, опрощение и отрада, заради молитвите на пречистата наша владичица Богородица и на всички Твои светии.

Защото Ти си нашето изцеление, и на Тебе слава въздаваме, защото с безнечелния Твой Отец, и с пресветия и благ и животворящ Твой Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин

Да се постави Христос под карантина?

свещеник Валентин Георгиев

Повод да напиша този текст са излезлите решения на ръководствата на някои поместни църкви, както и изказаните мнения на руски и гръцки духовници и богослови по повод епидемията от короновирус и участието на християните  в Светата Евхаристия. Още в началото искам да подчертая, че той няма претенцията всестранно и изчерпателно да анализира проблема за причестяването по време на епидемия, а само да напомни за богословската логика, която да определя позицията ни. За целта първо ще преведа няколко цитата, която ще разделя на две групи-според богословската позиция, която изразяват-след което ще ги коментирам и посоча в какъв богословски дискурс трябва да се разсъждава.

-Първа група:,,...Светите тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквито и да било болести, а са лекарство за телесно и душевно изцеление и здраве"(Решение на Софийската митрополия, т 2) ,, Вярваме, че болести не се предават чрез Причастието"( Волоколамски митрополит Иларион Алфеев)

-Втора група:,, Православната църква знае, че Светото Причастие е противоотрова на смъртността. Нищо по-малко от това и нищо повече. Това не е противовирусно лекарство." ( Константонополски патриарх Вартоломей) ,, Мисля, че чрез Чашата може да се предават вируси. Да мислиш различно, е докедическо отношение към Даровете"( Архимандрите Кирил Говорул) ,,Сега, когато епидемията от короновирус  се превърна в пандемия, бих искал от самото начало ясно да подчертая, че опасни и смъртоносни вируси се като Covid-19 се предават с Божественото причастие" Петрос Василиадис. Могат да се преведат още изказвания, с цел да не натоварвам текста няма да го правя( въпреки, че заслужава да бъдат разгледани).

Както се вижда, няма единомислие по въпроса могат ли да са приносител на зараза(в случая с короновирус) или не Тялото и Кръвта Христови в Светата Чаша. Напротив, позициите са напълно противоположни и точно това не просто смущава  християните и ги противопоставя, но и не им помага да вземат адекватното решение дали да се или да не се причастяват в тази епидимиологична  обстановка. Според мен в тези две мнения се забелязват два много важни проблема:1) И двете не са достатъчно богословски аргументирани, което прави трудно тяхното анализиране и 2)  това дава възможност те да бъдат разбрани по различен начин. Като се има предвид обаче начина, по който са изказани тези мнения, те и двете основателно повдигат някои важни въпроси. Така например, пред тези, които твърдят, че чрез Тялото и Кръвта Христови в Светата Чаша не могат да се предават болести, стои един много важен въпрос: Върху обективни научно - лабораторни изследвания ли се позовава твърдението им  или на вяра, която е основана на библейското Откровение, на светоотеческия или литургичен опит? Допускам, че зад този изказ стои по-скоро пастирската грижа на архиереите ни, изразена в Евангелиено с думите на Христос,, Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте"(Йоан 14:1). В този смисъл те са напълно прави, че Тялото и Кръвта Христови в Светата Чаша не могат да  бъдат източник на зараза с короновирус. Липсата  обаче на прецизиране би предизвикало у някои християни разбирането, че Светото Причастие е един вид антивирусно лекарство, което трябава да приемаме като по-добра алтернатива от лекарствата предписвани от  лекарите. Пред тези пък, които твърдят обратното- че чрез Тялото и Кръвта Христови в Светата Чаша може да се предават смъртоносни вируси- стои един много страшен въпрос- дали е Иисус Христос разпространител на зараза, т.е отрова, и съответно трябва ли да Го поставяме под карантина при всяка грипна епидемия? Според мен едно такова твърдение, което(волно или неволно) създава подобно внушение, е най-малкото признак на сериозен дефицит на православна  църковна идентичност. В опита на Църквата това е засвиделтелствано с факта , че светите отци никога не са разглеждали темата за Причастието по време на епидемия в такъв противоевхаристиен дискурс( дискурс, който по същество може да бъде изведен само от рационалистичните предпоставки на западното схоластично богословие). Така например, непредубеният прочит на тълкованието, което прави свети Никодим Светогорец върху 28-мото правило на Петошестия вселенски събор, показва, че първата и основна му грижа на светителя е не как някой (здрав или заразно болен) да бъде лишен от Тялото и Кръвта Христови, а преди всичко как да не се предаде заразата чрез начина на причастяване.

Мерките, които св. Синод трябва да предприема в тази ситуация са самоучевидни. Това трябва да са същите онези мерки, които държавната власт предписва за подобряване на личната и обществена хигиена, за което има съответните стандарти. Към това Църквата, водена от пастирската си грижа, може да препоръча и още  нещо: 1. Болните и възрастните, които в случая са рискова група, да стоят по домовете си и при тяхно желание да бъдат причастявани от свещеника по реда и начина, предписани в Служебника за случаите на епидемия.; 2 . Служителите (клисарите) към храмовете  да бъдат максимално отговорни и да следят за стриктното  спазване на всички инструкции и препоръки на компетентните органи.;3 Да се преустанови целуването на ръка на свещениците, на иконите, на Потира и въобще на всичко в храма.; 4 . Да се промени начина на причастяване. Най-удачен е, когато свещеника,, разделя" Светото Тяло Христово (нещо, което и сега се прави) и след като се потопи св.частица в Св.Кръв внимателно  да я постави в устата на причастяващият се. Това е древна практика за причастяване.; 5. Всеки да използва индивидуална кърпа за причастяване (само за забърсването на устните):;6 . Разстоянието между миряните по време на причастяване да е съобразно изискванията на държавните власти.; 7. Да се ограничи броят на участниците в една Литургия. Тези мерки могат да бъдат прецизирани и променяни в зависимост от ситуацията. 

В заключение ще споделя, че в никакъв случай не бива да се преустановява служенето на Светата Литургия в храмовете ни, т.е да поставяме Христос под карантина . Затварянето на храмовете( т.е мястото, където се събират християните и стават Църква) за един неопределен период би дало възможност на много недоброжелатели на Църквата-а такива не са малко - да я атакуват точно в Нейното сърце- съборността. 

Това впрочем се случва. Свидетели сме как напористи неолиберални активисти се възползват от ситуацията и правят внушение по медиите, че едва ли не най-големият източник на зараза с короновирус е Църквата с нейните ,, безумни " традиции. Именно в тази връзка трябва да разбираме и появата на информация за това колко католически свещеници в Италия са починали от короновирус. Нека обаче да не им даваме повод с безотговорно поведение и да помним думите на Христос:,, Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана от пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.  Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?..... Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го  възкреся в последния ден. Защото плътта Ми наистина е храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който  яде тоя хляб, ще живее вовеки"(Йоан 6:48-58).

Предполагаем случай на короновирус на Света гора

Таня Илиева

Италиански гражданин на 50 години, който е пребивавал   на Света гора, е показал симптоми на короновирус и е бил откаран в болница в Солун.

Това се е случило вчера в манастира Хилендар, където монасите забелязали , че човекът силно кашлял и е имал треска. Той е бил откаран в здравния център в Карея, и от там е бил транспортиран в болницата в Солун.

Контактите му се проследяват, знае се, че е имал контакти с монаси от Хилендар и манастира Зограф.

Вече някои от манастирите са спрели да приемат поклонници и са наложили ограничения на работниците.

Как да победим короновируса с десет практически духовни мерки

1. Отиваме на изповед,защото , както казва свети Йоан Лествичник, всеки, който се страхува от смъртта, има  невероятни грехове.
2. Спираме да извършваме грехове, защото грехът е източник на болести, умствени и физически, грехът е смърт.
3. Отиваме в Църквата, защото там намираме Христос, Който ни каза : ,,Кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба? Или, ако поиска яйце, ще ме даде скорпия? И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чадата си, колкото повече Отец Небесний ще му даде Дух Светий на  ония, които Му искат".
4. Продължавам с покаянието, изповедта, поста със страх от Бог. Причастието за вярващите, когато го получат, е лекарство, не само за болестите, но и ,, лекарство за безсмъртие". Ако имаме големи грехове, и без изповед, не отиваме на причастие, преди това трябва да се изповядаме и да получим опрощение на греховете.
5. Връщаме се към Бога с покаяние, защото Бог е решението на всяка задънена улица. Ние се поверяваме на Божието Провидение.
6. Ако сме здрави, съблюдаваме постите на Светата Четиридесетница
7. Не се страхуваме от смъртта, защото смъртта ще ни доведе час по-скоро при Онзи, който обичаме, Христос.
8. От това, което ни казват лекарите, държавните служби и политическата власт, спазваме онези, които не противоречат на нашата вяра, Евангелието и истината на Христос, защото Бог е над всичко и над короновируса, над лекарите, над министър - председателите, пред всичко. Ако Той го иска, нито едно листо не пада от дървото.
9. Посещаваме Акатиста на Пресвета Богородица  всеки петък, защото Дева Мария е наша майка  и само добрата майка може да се грижи за децата си.
10. Ако съм добър християнин, по-скоро бих предпочел да придържам короновирусът, отколкото други хора, защото не мога да гледам как страдат други хора. Това ще премахне проблема с короновируса веднъж завинаги.

Това са десетте препоръки на един монах от  Йерусалим.

източник : Вима ортодоксиас.

Хиляди вярващи се молят на свети Никифор Прокажени

Таня Илиева

Във връзка с изпитанието, което е изпратено на човечеството в лицето на инфекциозното заболяване ,, Короновирус" с благословията на митрополита на Морфу Неофит в параклиса изграден в чест на свети Никифор Прокажени се отслужват всекидневни молебени.

Създаден е специален имейл: agiosnikiforosolepros@gmail.com, така че всеки вярващ да има връзка и да може да се записват имена, които ще бъдат споменавани по време на молебените.        

Преподобни Никифор Прокажени е причислен  към лика на светците през 2012 година. Свети Никифор(със светско име Николай Дзаникакис) е роден в селско семейство на остров Крит, в село Сирикари. На 13- годишна възраст се е разболял от проказа. В началото на 20-ти век прокажените били изпращани на остров Спиналонга, затова когато станал на 16 години и болестта му била в напреднал стадий Николай заминал за Александрия, където работил като бръснар. Когато проказата обхванала лицето и ръцете му, един свещеник му казал да отиде на остров Хиос, където имало социално заведение за лечение на прокажени, което било създадено от преподобни Антим Вайянос.

Той  пристигнал на остров Хиос през 1914 година. Там той  служил като певец и градинар. Поради заболяването  си той ослепял и през 1957 година бил преместен заедно с другите болни на остров Егалео. Заради своето смирение, любов към ближните му бил даден дарът на пророчеството.

Починал е на 4 януари 1964 година на 74-годишна възраст.

Когато бил отворен гробът му мощите му излъчвали благоухание. Благодарение на молитвите му са станали факт много чудеса, които са били записани от неговия ученик Евмений, също прокажен

Богородичният акатист

Блогът на Таня Илиева

Това се случило през 620 година, от Изток дошли персите и аварите от Запада, те били с голяма армия и обсадили Константинопол, докато император Ираклий отсъствал.

Изведнъж се извило торнадо, което избило много от противниковата армия. Труповете им били хвърлени пред църквата Влахерна, посветена на Богородица. Така народът получил смелост и победил варварите.

Вечерта  всички се събрали в църквата на Богородица и никой не мигнал цяла нощ, така се родил химна на благодарността, наречен Акатист. Други казват, че Богородичния акатист е бил съставен от Константинополския патриарх Сергий, а трети от Георги Писидийски.

Акатистът е най-свещеният и благочестивият химн посветен на Пресвета Богородица и тя е много доволна, че се четат, самата тя е казвала на много от светиите пред които се е явявала: ти посрещна денят с Акатиста, който много обичам, ще бъдеш защитен, ще те пазя от всяко зло, ще бдя през целия ти живот и в деня на Второто пришествие ще бъдеш защитен пред моя Син".

След всичко това ние трябва да четем акатиста на Пресвета Богородица толкова пъти, колкото можем през деня и при всеки случай и нужда, защото,, много е Божествената милост за доброто на Отца" 

Свещеникът от Спиналонга причистявал прокажените и използвал същата лъжичка за себе си

Блогът на Таня Илиева

В продължение на цели десет години монахът Хрисант Куцулогианакис е бил утехата на прокажените на остров Спиналонга. Той благославял и социализирал  болните, като им помагал и получавал светото причастие от същата лъжица, без да се страхува от болестта и нейните последствия. Тези, които са го познавали, говорят за себеотдаване и милосърдие, които били предназначени да се облекчат страданията на хората, които били болни. Те са го наричали,,светец".

Повече информация за монаха Хрисант можем да получим от разказа на Димитрис Пападакис, бивш председател на Литературната асоциация на Ираклион, Крит, който го  е познавал отблизо.

,, През 1947 година свещеника на Спиналонга Мелетиос Вургурис получи от епископа на Петра Динисиос Марагудакис двумесечен отпуск, от 20 юли до 20 септември, за да посети Светите земи. След като  му изтече отпуска той не се върна на своя пост. Епископът не можа да намери свещеник, който да го замести", разказва Пападакис,той разказва за запознанството с отец Хрисант като подчертава: ,, Имах щастието да се запозная с монаха Хрисант на 15 август 1967 година в неговия манастир. Той беше нисък, с аскетична визия, с бяла брада. От годините раменете му тежаха. Дрехите и расото му бяха избледнели. Една сутрин бях с игумена на манастира извън главния храм. Тогава се появи старец. Като видя отец Хрисант, той възкликна с изненада и радост:,, Отец Хрисант..."И в същото време го прегърна. Отидахме в килията на Хрисант, и така ми бе дадена възможност да го опозная, да го предизвикам да говори  за своите преживявания и контактите  на  свещеника на острова:,, Имах късмет" каза той.

,, Живях в Спиналонга много години. Болестта деформираше. Страхът от инфекция накара всички здрави хора да не смеят да се приближат до нас. Лекарите, медицинските сестри, другите държавни служители и жените, които перяха дрехите, напускаха  острова малко преди залез и отидоха в село  Плака, западно от Спиналонга. Журналистите нарекоха Спиналонга ,, островът на живите мъртви", а служителите не желаеха да прекарват нощта с прокажените. Всички са чувствали нуждата от свещеник. Само той би могъл да утеши с Божието слово, да ни подкрепи духовно. Но свещеник идваше на нашия остров от Елунда само два пъти месечно. В събота той отслужва вечернята и тръгна. Той идваше отново на следващия ден, отслужваше божествената служба и си тръгваше. Той идваше отново и отново. Трябваше спешно да погребем нашите мъртви!

Един ден седяхме с едни мъже в задния двор близо до портата. Тогава се появи свещеник. Всички разбрахме, че идва да служи при нас. Той любезно ни поздрави , всички се изправихме и го поздравихме. Но никой  от нас не протегна ръка, за да го поздрави. Прокажените не трябваше да се ръкуват. И това, е за да не предаде болеста. Тогава той ни поздрави с ръкостискане! Той просто ни каза, че ще остане с нас, за да ни помогне да изпълним нашите християнски задължения. Нашата емоция беше страхотна" Историята на втория ден на острова на Хрисант е следната: ,, На следващия ден отидохме в църквата ,, Свети Панталеймон". Всички гледаха, мъже, жени, деца по време на Божествената литургия, изпълнявана с простота и с безупречно благочестие. Не се постихме тази неделя. Нямахме информация за Божествената литургия и не постихме. В края на службата взехме нафора от ръката му, и всички целунахме ръката му. Следващата неделя отидохме  на църква почти всички. Църквата беше препълнена , както и нейния двор. В този ден всички се смяхме. В края на Светата литургия видяхме как нашия свещеник да пие от чашата за причастие, онова което е останало от нас. Всички изненадано отворихме очи. Мислехме, че мечтаем. Гъсти и горещи сълзи се стичаха от очите ни.  Монахът Хрисант остана през деня и нощта . И остана с нас десет години. През годините той прояви любов към всички нас. Той посети домовете ни. Той ни ръководеше всички . Той ни помагаше с пари, които бяха за бедните. Той казваше : лявата ви ръка не трябва да знае какво прави дясната. Благодарен съм , като всички болни от Спиналонга, на отец Хрисант за..." , но не успях да допълня фразата си.

,, Мисля, че не е толкова страхотно това, което направих. Това би направил всеки служител на Всевишния, всеки християнин. Помагах, доколкото можех, на нашите събратя да си носят кръста на своята Голгота. Болестта не се предава от Светото причастие, от тялото и кръвта на Христос...." Остана да обгрижваш гробовете! Хрисант беше развълнуван да говори с господин Пападакис за неговото решение да остане на острова, когато вече е нямало никого:,, Островът Спиналонга беше затворен. Беше юли 1957 година. Всички напуснаха острова, аз бях единственият там" Попитах го защо и той ми отговори,, Трябваше да се грижа за гробовете. Пред гробовете трябваше да споменавам техните имена, за да може душите им да си почиват. Напуснах острова през 1959 година. Здравето ми беше разклатено. Тогава напуснах острова.

Пресвета Богородица Пантанаса закрилницата на остров Сикинос

Таня Илиева

Пресвета Богородица Пантанаса е покровителка  на остров Сикинос. Историята за намирането на нейната икона е описана от епископа на Сикинос Спиридон  Върлакос.

,, В стари времена  на малкия остров Сикинос, разположен между островите  Йос и Фоленградос и на север от Санторини, имало много частни църкви, които образували енория. Така на свещеника на една от църквите , която бил посветена на свети Йоан Кръстител, му се случило чудно събитие.

Една нощ той видял в съня си великолепна жена, която го подканила  да отиде в северната част на острова, в местността Кара, на границата, за да я посрещне. На сутринта свещеникът разказал съня си на един по-стар свещеник, който го посъветвал да не обръща внимание на сънищата. Но сънят се повторил отново на следващата вечер. Свещеникът отново повлиян от съвета на събрата си, останал безразличен. На третата нощ отново той видял прекрасната жена, която му казала, че ако не отиде, ще бъде наказан.

Изплашен  свещеникът се събудил, сложил расото си и, без да казава нищо на никого, веднага тръгнал към мястото, което му показала жената в съня му. Пристигайки на това място, което се намирало близо до брега, видял светлина като от свещ от морето, близо до брега. Когато се приближил, той видял икона, която била в морето и близо до брега. Той си свалил обувките, свалил расото и влязъл в морето, за да вземе иконата. Приближавайки иконата се изместила, което отчаяло свещеника.

Той излязал от морето и тръгнал към града. Там той разказал за случилото се, и така всички свещеници от града се събрали и със звън на камбани, и хората със свещи в ръце тръгнали към мястото, където всички видяли светлината. Тогава свещеникът паднал на колене и с молитва достигнал иконата. Светата икона на Богородица била отнесена в църквата,, Свети Йоан Кръстител".

На следващата сутрин обаче иконата не била открита в храма, в който била положена, и всички жители били загрижени, че някой я е откраднал. След търсене те я намерили в една от централните църкви посветена на Светия Кръст, в град Кастро.

Иконата била върната обратно църквата на свети Йоан Кръстител. Но същото се повторило и на следващата нощ и така решили да останат двама мъже и да наблюдават какво ще се случи. В полунощ се чуло, че зключената врата на църквата се отваря, иконата сама отива в другата църква. Тогава разбрали хората за желанието на Богородица да остане в другата църква.

Затова било взето решение иконата да остане в църквата на Светия Кръст, където и до ден днешен тя пребивава. Собственикът на църквата направил дървен престол и го поставил от лявата страна в църквата, която Богородица е избрала.

Снимка на деня: Нощна Маалюля

Маалюля през нощта. Тук е едно от последните села, където все още се говори на арамейски език, езикът на Иисус Христос.

Професор доктор Елени Ямарелу,, Светото причастие е тялото и кръвта на Христос и не е източник на инфекция"

източник :Ромфеа 

,,Принадлежа към тези, които биха отишли на църква, но бих препоръчала на хората над 65-годишна възраст, които са с сърдечносъдови и белодробни заболявания, диабет, бъбречни проблеми или са на имуносупресия/имуносупресията е подтискане на имунната система от вътрешните регулаторни системи на организма или е под въздействието на въшни фактори  като медикаменти или радиация/, докато се развива тази цялата история(става дума за епидемията от короновирус) и да не става разспространение на случаите на това заболяване, по-добре гледат Божествената литургия от домовете си пред телевизора“ е заявила пред предаването „Хулиганите “и пред радио Realfm заедно с Манос Нифлис и Акис Павлопулос, професорът по патология и инфекциозни болести Елени Ямарелу.

Относно темата за приемането на Светото причастие професор Елени Ямарелу казва следното:„Тази тема беше напразно предизвикана . Божественото причастие е еднот Тайнство, когото отиваш да се причастяваш не го правиш по навик, приемаш Божественото причастие, затова  защото е тялото и кръвта Христови. Или вярваш в него и се причастяваш  нормално, или не вярваш в него. Няма среден път, лъжички и т.н. Аз съм абсолютно против това. Ако вярваме в него, не можем да предизвикаме съдбата си. Ако вярвам в това, че мога да се заразя, тогава нямам вяра в най-великото тайнство. Хората, които искат да се причастят, не трябва да се страхуват, защото Светото причастие никога не може да бъде източник на инфекции“, казва професор Ямарелу.

Професор доктор Елени Ямарелу  е завършила Медицинският факултет към Националния Каподистрийски  университет в Атина през 1960-1966 година, през периода 1966 -1969 година е асистент  по вътрешна патология в Терапевтичната клиника на Атинския университет, доктор по медицина на Националния Каподистриев университет в Атина през 1969 година, придобива специалност патология през месец май 1970 година. Университетски асистент в Първа клиника по образователна патология на Атинския университет през 1969-1973 година. Има следдипломни квалификации в САЩ.

Директор на Първа клиника по патологични и инфекциозни болести.

Тази сутрин ни напусна завинаги ,, светецът на затворниците" архимандрит Гервасиос Раптопулос

Таня Илиева

Тази сутрин на 89-годишна възраст ни напусна архимандрит Гервасиос Раптополус, една от светлите фигури на Православната църква, която прегърна хиляди затворници. Неговият девиз беше:,, Нашият живот е кратък. Нека бързаме да правим добро в света."

Той беше посветил живота и служението си на затворниците. Чрез създадената от него асоциация той помогна за освобождаването на повече от 14 000 лишени от свобода.

Отец Гервасиос( в света Георги) Раптополус  е роден през 1931 година в Гревена. През 1950 година  е постъпил в Богословския факултет . Става духовник и впоследствие е издигнат в сан архимандрит. Служил е в митрополиите на Сидерокастро , Серес, Солун, Нигрита и Касандрия.

През 1966 година основава братството за подпомагане на затворници, а през 1978 година е създадено,, Освобождаване на военнопленниците". Той е посетил всички гръцки затвори и затвори за границите на Гърция- Албания, Египет, Израел,Кипър, Мадагарскар, Румъния, Русия, Австралия и други.

Поклон пред паметта му! 

Първите три дни от Великият пост на Света гора

Блогът на Таня Илиева

Всички монаси в манастирите и келиите в неделя вечер след вечерта на всеопрощението се затварят в килиите си, и излизат само, когато е необходимо това. Това са три дни на мълчание и непрекъсната молитва.

През тези три дни има храна само за гостите.

В продължение на три дни монасите излизат от килиите си, само за да отидат на литургия. В продължение на тези три дни ядат само тези, които трябва да се хранят по здравословни причини.

Някои от монасите дори не пият вода през това време.

Прекарват в мълчание, те бдят в продължение на три дни.

За тези три дни те отправят непрекъсната молитва, едни коленичат, други стоят прави, дори болните, които не могат да станат от леглата си, и те са с броеници в ръцете си.

Тяхната молитва достига високо в небето и завинаги!

Християнката от Иран Мария Фатимах Мохамади е освободена от затвора след жестоки изтезания

Таня Илиева

Иранската християнка Мария Фатимах Мохамеди е била освободена под гаранция на стойност 2500  долара, колкото е годишната заплата за един средностатистически ирански човек.

Мария е била арестувана на 12 януари след протестта в Техеран и за съдбата и не е било известно нищо оттогава.

Станало е ясно, че иранските власти са я били затворили в един от най-големите и опасни затвори за жени Куарчак намиращ се пустинята южно от Техеран. 

Мария е била пребивана жестоко от надзирателите. Била е принуждавана да стои на силния студ часове наред, без адвокатска защита, била е оставяна без храна в продължение на 24 часа и с белезници.

Въпреки ареста и затвора тя не се е отказала от вярата си в Иисус Христос и продължава да води борбата си за Него.

Мария вече е била арестувана три пъти  и е била затворена в затвор за 6 месеца заради своите религиозни убеждения  и е изключена от университета.

Нашият съперник не е вирусът, а паниката

Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, митрополит на Месогия и Лаврио

Скъпи братя и сестри, тези дни има напрежение, дори в световен мащаб и причината е новият грипен вирус, и този факт, който за съжаление се преувеличава в медиите, в резултат на което примерът ще трябва да признае ,че ,, най- големият ни противник не е коронавирусът, а паниката. Наистина вирусите се предават лесно!

Защитата на здравето ни със сигурност не е лошо нещо. Паниката е лоша. Превенцията и благоразумието нямат нищо общо. Проблемът е невниманието или преувеличението .

За съжаление, цялата тази ситуация е следствие от лошото ни здраве. Нека да запазим самообладание, нека се съобразим с инструкциите отговарящите за това и нека да разберем час по- скоро, че освен болести, заплахи, вируси и микроби, има и Божие присъствие в нашия живот и защита от Дева Мария.

Вирусът на неверието, атеизма, отхвърлянето на Бог е хроничният проблем на нашето време и общество.

В края на краищата бих искал да кажа две или три неща за ваша полза, с оглед на поста, и Великата Четиридесетница.

1. Безспорно е, че е задължително да спазваме всички изисквания за хигиена, чистота и безопасност, които са ни дадени, без , разбира се, болезнените страхове или притеснения
2. Вече започваме Великия пост. Но тези от вас с крехко здраве, физическа слабост, хронични проблеми би било добре да избягват строгите условия на поста, които може да сте пазили в миналото. Постенето се практикува предимно от здравите. Когато сме болни, се нуждаем от внимание и прозорливост, за да не навредим на здравето и тялото си, което е храм Божий. Постът, когато е правилен, той е свещен, който цели здравето както и на тялото. Великите аскети и постници на Църквата са живели здрави и са доживели до преклонна възраст. В днешно време ние се разболяваме и затлъстяваме. Въпреки това,всеки болен, е препоръчително да избягва преувеличения и крайности и трябва да се консултира с неговия духовен наставник.
3. Тези, които имат симптоми на грип, кашлица, кихане, треска, може би някаква болест, болки в гърлото, е препоръчително да избягват да ходят на публични места толкова дълго, колкото е необходимо, за да възстановят здравето си, за да бъдат защитени от нежеланите последствия. Църквата желае както ,,за тези, които са болни,, и за тези които оправдано отсъстват от събранието да се моли. Нека здравите да се молят за болните в храма, а болните за здравите и себе си в дома си.
4. В крайна сметка най - добрият щит за нашето здраве и добро, заедно с лекарствата, препоръките на лекарите и медицинските мерки, е увереността,че нашия живот и здраве са в Божиите ръце. Нашата вяра в Неговото провидение и любов е най-доброто лекарство за всяка заплаха, и за всяка болест.

С пожелание за леки пости митрополит на Месогия и Лаврио Николай.

Царстващата икона на Божията майка

Таня Илиева

Иконата ,, Царуваща" на Божията майка  се появява на 2 март 1917 година, това денят на абдикацията на император Николай, в едно близко до Москва село Коломское.

През февруари 1917 година една възрастна жена на име Евдокия сънувала Божията майка, която и казала да отиде в Коломско, за да намери голямата почерняла икона в църквата. Евдокия сънувала това три пъти, тя отишла в Коломско да потърси иконата със свещеник Николай.

В мазето на църквата те намерили иконата и започнали да я избърсват от натрупания прах. Тогава те видяли Пресветата Богородица, носеща корона и седнала на трон. Веднага отец Николай отслужил служба на благодарност и акатист.

Новината за откриването  на иконата се разспространила  из цяла Русия и имало чудеса на изцеление на физически  и психически болести. С течение  на времето иконата се обновявала и цветовете и ставали по-ярки и ярки. Особено поразителна била кървавочервената роба на Богородица.

Тъй като иконата била открита в деня на абдикацията на императора, много хора вярвали, че Небесната царица е приела властта над руската земя и затова иконата станала известна като ,, Царуваща" икона.

Станало ясно, че тя идва от метоха на Възнесение в Москва. През1812 година преди нападението на Наполеон, тази икона и други са били изпратени в църквата на Възнесение  в Коломское за съхранение. Явно са били забравени и така не са били върнати в Москва.

Служба и акатист на иконата съставил Негово Светейшество Патриарх Тихон. 

Имало много нейни копия в цяла Русия, които били конфискувани от съветската власт. Службата и акатиста към иконата също били забранени.

Оригиналната икона се намира в музея на Новодевичият манастир в Москва, а нейно копие има в църквата на Казанската Богородица в Коломское.

Иконата принадлежи към типа Панакранта, която изобразява Пресвета  Богородица, седнала на трон с Нейния Син.

Великият пост

Блогът на Таня Илиева

Тази година постът преди Възкресение Христово започва на 2 март и завършва на 18 април.

Той винаги започва по различно време, но винаги трае 48 дни или седем недели без един ден.

Частите на Великия пост са: първите 40 дни символизират оттеглянето на Иисус Христос в пустинята.

Лазарова събота, предният ден преди Вход Господен в Йерусалим, една седмица преди Възкресение Христово.

Страстната седмица, която символизира последните дни от живота на Иисус Христос на земята.

Главната цел на поста е пречистването на душата чрез ограничаване на храната и молитва пред важният за всички християни празник.

Затова преди началото на поста е нужно да се обърнем за благословение към свещеник, да се изповядаме и причастим, иначе всичко това ще бъде просто една диета.

В този период е забранено всяко месо и продукти от животински произход като мляко, млечни продукти и яйца.

Риба може да се яде само на 25 март ( Благовещение) и на Цветница. Също е препоръчително да се избягват шоколадови бонбони, сладкиши.

Алкохолните напитки са забранени в първите шест дни от поста и през дните на Страстната седмица. В останалото време може по малко вино.

Ето и храните през поста:

Понеделник,сряда и петък суха храна, например вода ,черен хляб, плодове и зеленчуци

Вторник и четвъртък готвено без мазнина

Събота и неделя готвено с мазнина, вино.

Постът не е желателен за бременни и кърмещи жени, военнослужещи, деца до 12 години, стари хора, хора след операция и тежко болни. Но всичко е индивидуално.

През Великият пост трябва да избягваме шумните разговори, сквернословия и конфликти.Не трябва да таим обиди, вредните навици като пушене и употреба на алкохол, да се откажем от празниците, по това време е забранено да се извършват венчавки.

Това е времето за духовно пречистване, затова трябва да усърдно да се молим, да ходим на литургия и правим добри дела.

Продуктите, които можем да консумираме са : бобови храни, орехи, гъби. Различни каши, сезонни плодове и зеленчуци, компоти,мед.

Даже разрешените продукти трябва да се използват ограничено и в съответствие с изискванията на Църквата.

Първата неделя на Великия пост се отличава с особена строгост.Това е време за усърдна молитва. Християните трябва да се стараят да ходят всеки ден в църквата,и в събота или неделя да се причастят и изповядат.

В първите четири дни в храмовете се чете Великият покаен канон на свети Андрей Критски, който е пронизан от съзнанието за своята греховност.

В петък на литургията се освещава коливо- варена пшеница с мед в памет на свети Теодор Тирон, който помага на християните за съблюдаването на поста.

Първата неделя на поста е посветена на Тържеството на Православието. В този ден ние е нужно да благодарим на Бог  за това, че ние сме православни християни.

Постът в този период е много строг. Монасите в стари времена в първите пет дни нищо не са яли. Но съвременните условия са други.

Затова свещениците препоръчват пълно въздържание от готвена храна само в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък.

Към обичайните молитви се добавят Великопостната молитва на свети Ефрем Сирин, която се чете в църквата:


Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.
Ей, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин 

Покаянието за извършените грехове е важна част от духовното пречистване. Затова е нужно ежедневно в течение на поста да произнасяме молитва за прошението на нашите грехове.

Обръщам се аз, раб( иня) Божия( името), към Тебе, Господи, и от цялото си сърце те моля Тебе,да простиш моите грехове.Смили се над мене, Царю Небесни, избави ме от душевните ми мъчения и самоизтезания. Към  Тебе се обръщам, Сине Божий. Ти умря за нашите грехове и възкръсна Ти, за да живееш вечно. Надявам се на Твоята помощ и моля за твоята благословия над мене.Ти винаги си моят Спасител.

Всяка сутрин, особено по време на поста, е необходимо да започнем с молитва, за да можем да защитим себе си от всякакви неприятности можем да казваме кратка молитва.

Господи Боже,бъди милостив към мене грешният. Очисти моята душа от грехове, избави ме от зли помисли.
Защити ме от враговете и от техните злодеяния. Вярвам в Твоята щедрост и Твоята доброта, която ти ни даруваш Ти на нас. Слава Тебе,Боже.Амин.

Да завършваме денят с молитва също е желателно.

Господи Боже,създателю на всичко живо на земята и Царю Небесни, прости ми греховете, извършени от мен през деня, с дума или дела. Дори насън аз, Божият слуга, не губя вяра в Теб. Вярвам,че ще ме спасиш от греховете и ще пречистиш душата ми. Всеки ден се надявам на Твоята защита. Чуй молитвата ми, отговори на молбите ми. Амин.

Преди да си легнем да спим ,можем да се обърнем към нашият ангел пазител.

Ангел пазител, покровител на душата и тялото ми. Ако днес съгреших, избави ме от греховете ми. Моли се за мен, Божият слуга, пред Господ Бог, помоли го да ми прости за греховете и да ме предпази от злото. Амин
Леки и спасителни пости.