В продължение на цели десет години монахът Хрисант Куцулогианакис е бил утехата на прокажените на остров Спиналонга. Той благославял и социализирал болните, като им помагал и получавал светото причастие от същата лъжица, без да се страхува от болестта и нейните последствия. Тези, които са го познавали, говорят за себеотдаване и милосърдие, които били предназначени да се облекчат страданията на хората, които били болни. Те са го наричали,,светец".
Повече информация за монаха Хрисант можем да получим от разказа на Димитрис Пападакис, бивш председател на Литературната асоциация на Ираклион, Крит, който го е познавал отблизо.
,, През 1947 година свещеника на Спиналонга Мелетиос Вургурис получи от епископа на Петра Динисиос Марагудакис двумесечен отпуск, от 20 юли до 20 септември, за да посети Светите земи. След като му изтече отпуска той не се върна на своя пост. Епископът не можа да намери свещеник, който да го замести", разказва Пападакис,той разказва за запознанството с отец Хрисант като подчертава: ,, Имах щастието да се запозная с монаха Хрисант на 15 август 1967 година в неговия манастир. Той беше нисък, с аскетична визия, с бяла брада. От годините раменете му тежаха. Дрехите и расото му бяха избледнели. Една сутрин бях с игумена на манастира извън главния храм. Тогава се появи старец. Като видя отец Хрисант, той възкликна с изненада и радост:,, Отец Хрисант..."И в същото време го прегърна. Отидахме в килията на Хрисант, и така ми бе дадена възможност да го опозная, да го предизвикам да говори за своите преживявания и контактите на свещеника на острова:,, Имах късмет" каза той.
,, Живях в Спиналонга много години. Болестта деформираше. Страхът от инфекция накара всички здрави хора да не смеят да се приближат до нас. Лекарите, медицинските сестри, другите държавни служители и жените, които перяха дрехите, напускаха острова малко преди залез и отидоха в село Плака, западно от Спиналонга. Журналистите нарекоха Спиналонга ,, островът на живите мъртви", а служителите не желаеха да прекарват нощта с прокажените. Всички са чувствали нуждата от свещеник. Само той би могъл да утеши с Божието слово, да ни подкрепи духовно. Но свещеник идваше на нашия остров от Елунда само два пъти месечно. В събота той отслужва вечернята и тръгна. Той идваше отново на следващия ден, отслужваше божествената служба и си тръгваше. Той идваше отново и отново. Трябваше спешно да погребем нашите мъртви!
Един ден седяхме с едни мъже в задния двор близо до портата. Тогава се появи свещеник. Всички разбрахме, че идва да служи при нас. Той любезно ни поздрави , всички се изправихме и го поздравихме. Но никой от нас не протегна ръка, за да го поздрави. Прокажените не трябваше да се ръкуват. И това, е за да не предаде болеста. Тогава той ни поздрави с ръкостискане! Той просто ни каза, че ще остане с нас, за да ни помогне да изпълним нашите християнски задължения. Нашата емоция беше страхотна" Историята на втория ден на острова на Хрисант е следната: ,, На следващия ден отидохме в църквата ,, Свети Панталеймон". Всички гледаха, мъже, жени, деца по време на Божествената литургия, изпълнявана с простота и с безупречно благочестие. Не се постихме тази неделя. Нямахме информация за Божествената литургия и не постихме. В края на службата взехме нафора от ръката му, и всички целунахме ръката му. Следващата неделя отидохме на църква почти всички. Църквата беше препълнена , както и нейния двор. В този ден всички се смяхме. В края на Светата литургия видяхме как нашия свещеник да пие от чашата за причастие, онова което е останало от нас. Всички изненадано отворихме очи. Мислехме, че мечтаем. Гъсти и горещи сълзи се стичаха от очите ни. Монахът Хрисант остана през деня и нощта . И остана с нас десет години. През годините той прояви любов към всички нас. Той посети домовете ни. Той ни ръководеше всички . Той ни помагаше с пари, които бяха за бедните. Той казваше : лявата ви ръка не трябва да знае какво прави дясната. Благодарен съм , като всички болни от Спиналонга, на отец Хрисант за..." , но не успях да допълня фразата си.
,, Мисля, че не е толкова страхотно това, което направих. Това би направил всеки служител на Всевишния, всеки християнин. Помагах, доколкото можех, на нашите събратя да си носят кръста на своята Голгота. Болестта не се предава от Светото причастие, от тялото и кръвта на Христос...." Остана да обгрижваш гробовете! Хрисант беше развълнуван да говори с господин Пападакис за неговото решение да остане на острова, когато вече е нямало никого:,, Островът Спиналонга беше затворен. Беше юли 1957 година. Всички напуснаха острова, аз бях единственият там" Попитах го защо и той ми отговори,, Трябваше да се грижа за гробовете. Пред гробовете трябваше да споменавам техните имена, за да може душите им да си почиват. Напуснах острова през 1959 година. Здравето ми беше разклатено. Тогава напуснах острова.