Остров Корфу, е известен с житието на свети Спиридон Тримитунски, но на острова се намира манастира на света Богородица Касопитра в чест на чудото на едноименната икона. Иконата изобразява Пресвета Богородица, която поставя ръка върху един сляп младеж, който е легнал на земята до неговата майка, която се моли.
Това се случило през 1530 година на остров Корфу, в северната част на Йонийско море, което по онова време е било венецианско господство.
Един благочестив младеж на име Стефанос се връщал от града в своето село. По пътя си той срещнал пътници, към които се присъединил и заедно продължили по пътя си. В един момент забелязали млади хора, които носели брашно от близката мелница.
Спътниците на Стефанос изпаднали в изкушение:
- Защо да не откраднем брашното им? - казал един от тях- Никой няма да ни види. Ще си го разделим и ще го отнесем в домовете си.
Всички се съгласили,освен Стефанос.
- Това е грях!-възразил той- не може да избегнем от правосъдието. Ще бъдем наказани като разбойници и злодеи.
Но останалите не обърнали внимание на думите му. И така неусетно се приближили, те се нахвърлили върху младежите, били ги и им взели брашното. Битите работници отишли в дома на собственика, който се казвал Симон Байл, и му казали. Той изпратил войници да арестуват злодеите.Като заподозрян войниците арестували само Стефанос, защото другите успели да се скрият. Бидейки уверен в своята невинност, юношата се държал спокойно. Той разказал искрено на войниците за това какво се е случило, но те не му повярвали и го заключили в тъмницата.
Когато изправили Стефанос пред съда, отново той разказал, какво се случило:
-Наистина аз заедно с разбойниците вървях, но не съм взел участие в кражбата. Вие ме обвинявате без причина.
Но съдията не повярвал на Стефанос и го осъдил.
- Какво наказание ти предпочиташ- попитал съдията- да ти се отрежат ръцете или да бъдеш ослепен?
Стефанос избрал второто, защото на него му се сторило по-мъчително.
От този момент Стефанос, не можел да се придвижва самостоятелно, затова го водела за ръката неговата майка.
На седемнадесет мили от столицата на острова се намирало едно крайбрежно село на име Касиопея. То било известно с храма на Пресвета Богородица, където ежедневно идвали много хора да се поклонят на Нейната чудотворна икона.
Стефанос взел решение да отиде в това село, и да посети храма на Богородица и да проси милостиня от добрите хора. Поклонявайки на иконата заедно с неговата майка пред чудотворната икона и поискал от монаха-прислужник да му даде някоя малка килия, да живее.
Първата нощ те останали да нощуват в храма. Нещастната майка, изнемощяла, заспала. Но Стефанос не можел да се успокои от болките, които изпитвал. В даден момент той се успокоил и заспал в лек сън.
Изведнъж той почувствал, как някой го докоснал с ръка и започнал да отваря затворените му зеници. Това било толкова действително, че той се събудил и се замислил: как може някой да направи това? Изведнъж той пред себе си, Жена, обвита в светлина и сияеща. Тя останала пред него и изчезнала. Стефанос се обърнал и видял горящите кандила. Той събудил своята майка и я попитал:
-Кой запали кандилата?
-Успокой се и спи- отговорила му тя, мислейки, че нейния син бълнува в съня си.
Но той настоявал:
-Аз виждам иконата на Богородица!
Майката се привдигнала и се загледала в лицето на своя любим син, и това не било измама, там където липсвали очите имало чифт сини очи, макар че преди ослепяването му те били черни!
Със сълзи на радост майката и сина започнали да благодарят на Пресвета Богородица за нейната бърза намеса и помощ.
Събудени от шума в храма монасите изтичали в храма. Чудото на това изцеление, което се случило, изненадали игумена и той веднага заминал за столицата на острова, за да уведоми губернатора на острова. Губернаторът, не повярвал на думите на монаха, взел със себе си още двама от неговите хора и тръгнал да види Стефанос. Той просто бил изумен да види очите на младежа. Реалността на това чудо е била потвърдена от още свежите отпечатъци на лицето на младежа от нажеженото желязо. Затова следа като се върнал в столицата извикал палача и го попитал:
- Наистина ли ослепи Стефанос, както поръчах?
-Разбира се, аз го ослепих. Ето още очите му са в паничката. Наистина очите му бяха черни.
Така истината е била потвърдена по най-убедителния и неоспорим начин. Владетелят поканил Стефанос и му се извинил, той поискал да компенсира страданието му, като му даде богати дарове. Също така той обновил оградата на храма на света Богородица.