Стълбът на сълзата в църквата ,, Света София"

Блогът на Таня Биринджиева

Църквата ,, Света София" винаги е препълнена с посетители и християни, които правят своя кръстен знак, когато влизат в най-важния религиозен паметник на Византия.

Стълбът на сълзата е квадратна мраморна колона, която според преданията върши чудеса. Пред нея ежедневно се събират хиляди хора и се редят на опашка, за да се докоснат до нея. Той е изграден от мрамор и облицован с мед, където има отвор в центъра, от който капе вода. 

Според преданието император Юстиниан Велики страдал от непоносимо главоболие и този стълб го оздравил. Лекарите християни от двореца не успели  да облекчат страданията му и императорът  изпаднал в отчаяние. Мислейки какво да прави, той тръгнал към църквата ,, Света София". Влязъл в храма и несъзнателно подпрял глава на стълба близо до входа.

Това стигнало до двореца и бързо се разспространило из целия град. Народът на Константинопол нарекъл колоната неофициално сълзотворен, индетифицирайки нейните лечебни свойства с чудотворната сълза на Пресвета Богородица. След време установили ритуал. Всеки път, когато ходели в храма, те поставяли ръката си в отвора на ,, сълзния стълб" и я завъртвали на 360 градуса. Така те вярвали, че благословението на Дева Мария се предава на тях. 

Преподобна Ирини Хрисоваланту, светицата на бездетните двойки

Блогът на Таня Биринджиева

 Преподобна Ирини Хрисоваланту е родена  в Кападокия в богато семейство през периода след смъртта на император Теофил(842 година).Когато императрица Теодора поела регенството , тя започнала да търси съпруга за сина си, император Михаил Трети. Пратениците на императрицата , забелязали красотата на Ирини и нейният благороден  произход, я изпратили в Константинопол  заедно с нейната сестра, която по - късно станала съпруга на кесаря Варда, брат на Теодора. На път за Константинопол  те преминали през планината Олимп във Витиня, където Ирини посетила свети Йоаникий Велики, който я посрещнал, казвайки, че тя е предопределена да стане игуменка на манастира Христоваланту.

Ирини не станала императрица, нещо което изпълнило душата и с радост и облекчение, след като раздала имуществото си тя постъпила в манастира Христоваланту основан от патриция Никита. По време на пострижението на Ирини заедно с трите кичура коса, които били отрязани тя отрязала всички връзки със света и с усърдие се отдала на монашеските подвизи. 

Тя имала една туника в продължение на една година, ядяла хляб и вода, тя с готовност и щастливо приемала  всички послушания без протест и оплакване. Божията нежност непрекъснато изпълвала  сърцето и, правейки лицето и да свети. Била като плодородна земя, която дава богати плодове на светите добродетели. Сестрите и се смятали за горестоящи, докато тя се смятала за обикновена слугиня, която се заела да им служи усърдно. От устните и се чували само думите на Светото Писание и светите отци , които тя четяла неуморно. След като прекарала по-малко от година в манастира тя се запознала с живота на свети Арсений Велики, който от изгрев до залез се отдавал на молитва, така света Ирини решила да му подражава. И постепенно с Божията благодат, тя започнала да се моли, заставайки с протегнати ръце към небето през целите ден и нощ. Дяволът се опитал да я отклони с мисли за предишния си славен и богат живот, света Ирини признала тези мисли на игуменката, удвоила строгите си усилия и тези мисли веднага я напуснали.

След смъртта на игуменката света Ирини пряко нейната воля е била избрана за игуменка  и била въдворена от светия патриарх Методий. Тя си спомнила за пророчеството на свети Йоаникий и поела поста. Тя удвоила продължителността на постите си, молейки се ден и нощ, като постоянно се покайвала. По този начин тя привлякла към себе си Божията благодат и придобила такава мъдрост, че успяла да насочи много души по пътя на спасението. Тя помолила сестрите да не  я смятат за по-висша от себе си, а да съслужат заедно. Тя получила дара на прозорливостта  и така тя научила всички на ползите от покаянието , което всеки път ни помага  да получим Божието благоволение.

Тя по време на Великия пост не ядяла хляб, а само по малко зеленчуци веднъж седмично. Будуването било присъщо за нея. Понякога  тя прекарвала два дни в молитва, понякога седмица, така че сестрите от манастира е трябвало да и помогнат да свали изтръпналите си ръце. Една вечер една от монахините, излизайки на двора, видяла света Ирини да се моли и по чудо висяла над земята. Двата огромни кипариси, които се извисявали на двора се поклонили до земята. Те се върнали в предишното си положение едва когато света Ирини направила кръстния знак.Тази нощна молитва донесла голям страх на демоните, които удвоили атаките си.

Веднъж една от сестрите почукала на вратата преподобната. Дрехите и били обгърнати от пламъци. Въпреки това тя стояла неподвижна и щяла да изгори напълно, ако монахинята не влезла в килията на игуменката. Тя видяла преподобната в дим и пламъци, но тя спокойно си продължавала да се моли спокойно. Когато монахинята започвала да гаси огъня, Ирини осъъдително и казала:,, Защот ме лишаваш от такова удоволствие с намесата си? Ангелът застана пред мен и изтъче венец за мен от неувавяхващи цветя, които човешко око не са виждали, и беше готов да ми го даде, когато влезе и го изгони."Когато сестрата махнала остатъците от дрехите от тялото и , прекрасен аромат се разнасъл из целия манастир.

Друг път пък един моряк от остров Патмос, пристигнал в манастира с три невероятни ябълки, които светия апостол Йоан му бил наредил да и даде. Първата ябълка я изхранила цели 40 дни, докато от устата на светата не се появил чудесен аромат, втората ябълка тя споделила със сестрите, а третата запазила като реликва.

Благодарение на своя пророчески дар и благословена памет света Ирини извършила много чудеса. Тя предвидила убийството на кесаря Варда, което последвало след убийството на император Михаил Трети, както и завземането на престола от Василий Първи Македонец. С помощта на свети Василий и света Анастасия , тя изцелявала хората, обладани от демони. Светицата спасила свой роднина, когото императорът искал да екзекутира като предател, като се явила пред него, блестяща от слава. Император Василий осъзнал грешката си, помолил за прошка и оттогава проявил благоволението си към манастира Хрисоваланту.

Света Ирини достигнала до 103 години, запазвайки красотата си, признак на духовно величие. Ангел и известил за времето на смъртта и една година по-рано. Когато дошло време , тя събрала своите сестри, назначила игуменка, която сам Господ бил избрал. Тя казала на сестрите си, да презират всичко, което е временно, за да доближат до любимия си Жених. Светицата била погребана в параклиса на свети великомъченик Теодор. На гробът и се изливала непрекъснато небесен аромат. И днес света Ирини не прастава да се застъпва за всички , които я молят с вяра. На днешния ден 28 юли се освещават в нейна памет ябълки и се раздават на бездетни семейства.

Чудото с кръвта на свети великомъченик Панталеймон

Блогът на Таня Биринджиева

След мъченическата смърт на свети великомъченик Панталеймон през 305 година се разказва, че кръвта, смесена с мляко, течала от обезглавеното му тяло и тази кръв била събрана от една благочестива жена от Никомедия, която тя пазила в дома си. Търговци от град Амалфи отпътували за Никомедия, за да я вземат. Част от кръвта на великомъченика се съхранявала в Константинопол, донесена от Никомедия вероятно през десети век, където кръвта излизала на повърхността, а на следващата млякото. Веднъж по времето на император Михаил Палеолог кръвта се появила  и се оказала година на битки. Кръвта, взета от търговците от Амалфи е отнесена в град Равело намиращ се на 22 мили от Неапол.

Един летописец от 16 век свидетелства, че е виждал тази кръв и чудото , което се случва ежегодно в деня на празника на свети великомъченик Панталеймон:,, В Равело, град в Неаполското кралство, има флакон с кръвта му, която се втечнява всяка година , и може да се види в това състояние, пресечена с мляко, както аз, авторът на това произведение, го видях".

Колбата, която съдържа кръвта,е плоска  отгоре с тясна шия и е доста стара, като се вижда от примитивния и вид. Има пукнатина от лявата страна на колбата, която е причинена през 1759 година, който държал свещ твърде близо, докато изследвал състоянието на съдържанието.

През 1781 година църковните власти решили да закупят нова колба, но поради стечение на обстоятелствата никога не се е случило. И е било прието, че волята на Бог, както и тази на светеца, е кръвта да остане в обикновената напукана колба, която е оригиналното хранилище. Съдържанието на колбата е разделено на четири слоя. Най-ниското ниво изглежда е от пясък, който е смесен с кръв, тъй като е гъста и тъмна. Вторият слой, който е толкова дълбок, колкото ширината на един пръст, е съставен от пръст, но с по-голямо количество кръв. Третият слой е чиста кръв с рубинен цвят , когато се разтопи  и тези слоеве е под най- високото ниво, и то се състои от белезникава пяна.

Кръвта заема само половината от колбата, когато кръвта не е втечнена. В празните части могат да се видят следи от мазнини и кръв, прилепнали към стената. Когато се втечни, слоевете чиста кръв стават прозрачни и рубинено оцветени като прясна кръв, докато малките мехурчета достигат почти  до върха на контейнера. В горната част на стъклената колба има голямо петно от тъмна кръв, което става мокро и червеникаво в момента втечняването.

Трябва да се отбележи , че колбата по никакъв начин не може да бъде докосвана и да бъде обърната или разклатена . Тя е абсолютно недосегаема, тъй като се държи здраво между две железни закопчалки и е стабилен.

Празникът е 27 юли. Кръвта може да се втечни на този ден, но понякога не се случва. Може постепенно да започне да се втечнява в началото или средата на месец юли и може да продължи един месец или повече, или периода да е за седмица или няколко дни. Това явление е документирано през 1577 година. 

Молитва към Светия Божий Пророк Илия

О, прехвални и пречудни Божий пророче Илие, просиял на земята с твоето равноангелско житие, пламенна ревност по Господа Бога Вседържителя и с преславни знамения и чудеса, и, поради крайното Божие благоволение към тебе, свръхестествено взет на огнената колесница с плът на Небето, сподобил се да беседваш с преобразилия се на Тавор Спасител на света, и непрестанно пребъдващ в райските селения и предстоящ пред Престола на Небесния Цар! Чуй нас, грешните и непотребни, които  в този час предстоим пред твоята света икона и усърдно прибягваме пред твоето ходатайство. Моли за нас Човеколюбивия Бог да ни даде дух на  покаяние и съкрушение за нашите грехове и със Своята всесилна благодат да ни помогне да оставим пътя на нечестието и да преуспяваме във всяко добро дело; да ни укрепи в борбата с нашите страсти и похоти; да насади в сърцата ни дух на смирение и кротост, дух на братолюбие и незлобие, дух на търпение и целомъдрие, дух на ревност за славата Божия и за спасението на ближните. Изкорени с твоите молитви, пророче,злите обичаи на света, и най-вече погибелния и тленотворен дух на този век, заразяващ християнския род с неуважение към Божествената православна вяра, към уставите на Светата Църква и към Господните заповеди, с непочитанието към родителите и властите, и низвергващ хората  в бездната на нечестието , разрата и погибелта. Отвърни от нас, пречудни пророче, с твоето ходатайство праведния Божий гняв и избави всички градове и села в нашето Отечество от бездъждие и глад, от страшни бури и земетресения, от смъртоносни язви и болести, от нашествия и врагове и междуособни войни. Укрепи с твоите молитви, преславни, нашите власти в големия и многотруден подвиг на управлението на народа, помагай им във всички добри дела и начинания за въдворяване на мир и правда в нашата страна.

Подкрепяй христилюбивото  войнство в борбата с нашите врагове. Изпроси, пророче Божий, свята ревност по Бога от нашите пастири, сърдечна грижа за спасението на пасомите, мъдрост в учението и управлението,благочестие и твърдост в изкушенията, измоли безпристрастие и безкористност на съдиите, правота и състрадание към обидените, на всички началстващи грижа за подчинените , покорство и послушание към властите и усърдно изпълнение на своите задължения; та, като поживеем така в мир и благочестие в този век, да се сподобим да станем причастници на вечните блага в Царството на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, на Когото подобава чест и поклонение с безначалния Негов Отец и с Пресветия дух във вечни векове. Амин. 

Никой не се е заразил, само е придобил Вечен Живот

Блогът на Таня Биринджиева

Тази лъжица за причастие е на 250 години и е собственост на отец Йоан Валентин Истрати от енорията на ,, Свети Николай" в град Констанца, Румъния. 

Бащата на отец Йоан Валентин е бил свещеник, дядо му също.

Сребърната лъжичка за причастие  е дадена на отеца от неговият баща . С нея са били предадени Тялото и Кръвта Христови на хиляди хора, без бъде разспространявана никаква болест. Баща му има лъжичката от неговия баща. На нея има гравирана  година 1770 . Така за 250 години кърмачета, млади, стари, войници, майки, умиращи, светци са приели Светото Причастие. Лъжичката е минала през чума, тиф, испански грип, Сталинград, Татра. 

И никой не е хванал болест, само Вечен живот

Света преподобномъченица и велика княгиня на Русия Елисавета Фьодоровна

Блогът на Таня Биринджиева

Елизабет Александра Луиза Алиса Хесен-Дармщат е родена през 1864 година в семейството на великия херцог на Хесен- Дармщат Лудвиг Четвърти и принцеса Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. Като всяка германска принцеса, тя е отгледана според протестанската вяра. Сестрата на Елизабет Алис става съпруга на император Николай Втори, а през  1884 Елизабет се омъжва за великия княз Сергей Александрович Романов и така става руска княгиня. Според  традицията на всички германски принцеси им се дава фамилията Фьодоровна- в чест на Феодоровската икона на Божията майка.

Германка  по рождение, Елисавета Фьодоровна перфектно научава руски език и заобича новата си родина от цялото си сърце. През 1891 година след няколко години размисъл, тя приема православната вяра. Тя се занимава много с благотворителност: посещава болници, затвори, сиропиталища.

През 1905 година генерал-губернарнаторът на Москва, великият княз Сергей Александрович, е убит от бомба хвърлена  от Иван Каляев. Елисавета Фьодоровна била първата, която пристига на мястото на трагедията и със собствените си ръце събира останките на съпруга си, които били разпръснати от експлозията.

На третия ден от смъртта на великия княз тя отишла в затвора при убиеца с надеждата, че той ще се покае. По думите на Каляев той е бил видял великия княз със съпругата му и не желаел да убива нея. Той не се разкаял за престъплението си, но въпреки този факт великата княгиня поискала той да бъде помилван от Николай Втори, нещо което е отхвърлено.

Елисавета Фьодоровна решила да даде всички сили в службата си на Христос. Тя купила парцел на Болшая Ординка и през 1909 година там бил основан Марто-Мариинския манастир. Имало два храма, болница, аптека с безплатни лекарства за бедните, сиропиталище и училище.Игуменка на манастира била Елисавета Фьодоровна. Тя се сбогувала със светския живот без съжаление, казвайки на монахините: ,,Напускам блестящия живот, но   заедно с вас ще се изкача в един по-хубав свят-света на бедните и страдащите"

През Първата световна война великата княгиня активно помага на фронта, формира медицинските влакове, изпраща лекарства и изгражда лагерти църкви за войниците.

След като абдикира император Николай Втори от престола тя пише:,, Изпитвах дълбоко съжаление към Русия и нейните деца, които в момента не знаят какво правят. Те не са ли като болно дете, което обичаме сто пъти  повече по време, когато е болно, а не когато е весело и здраво? Бих искала да понеса страданието му,да му помогна. Светата Рус не може да загине. Но Велика Русия, уви, вече не е така. Трябва да насочим мислите си към Небесното царство и да кажем със смирение : ,,Ще бъде свършено."

През 1918 година Елисавета Фьодоровна  е арестувана и изпратена в град Алапаевск, в Урал. Тя е последвана от две от сестрите от манастира Варвара Яковлева и Екатерина  Янишева. По-късно двете са освободени, но Варвара отказва да напусне и остава до края с Елисавета Фьодоровна. 

На 18 юли 1918  година затворниците - Елисавета Фьодоровна, сестра Варвара и няколко от членовете на семейство Романови, са отведени в село Синячихи. Там в една изоставено мина били пребити с пушки и хвърлени с шахтата на мината. По време на изтезанията Елисавета Фьодоровна се кръстела и се молела на глас:,, Господи, прости им, те не знаят какво правят!

Майката и великият княз Йоан паднали и се наранили, Елисавета Фьодоровна откъснала от дрехата си парче плат и превързала раните им. Запазени са доказателства, че хора, минаващи покрай мината са чували, как мъчениците са пеели Херувимската песен от дълбините на мината.

Няколко месеца по-късно армията на адмирал Колчак влиза в Екатеринбург , а телата на мъчениците били извадени от мината. Мъченица Елисавета, сестра Варвара и великия княз Йоан, били със сгънати пръсти за знака на Кръста.

Преподобни Паисий Атонски за духовния живот

Блогът на Таня Биринджиева

1. За да бъде истинска любовта ни, ние трябва да я пречистим, да премахнем ,,Аз" от нашата любов. И когато всеки премахне своето ,,Аз" от своята любов, тогава всеки в другия ще се обедини от едната Христова любов
2. Всичко се третира духовно, с вяра и доверие в Бога. Помислете, че сте в ръцете на Бог и ако нещо не се случи по ваше желание, приемете го с благодарност.
3. В състраданието се крие любов с такава сила, че е в повече от обикновената любов. Ако имате състрадание един към друг, тогава започвате да обичате повече.
4. Вие определяте собствените си планове пред Божиите планове и съотвено страдате. Като се доверите на Бога и на смирението , всички проблеми се решават.
5. Човек трябва напълно да се довери на Бога и да гледа на всяко изпитание като подарък, изпратен от Божията любов.
6. Мислите от гордост идват светкавично- това е стар трик на дявола. И прилагайте още един трик- непрекъснато култивирайте смирени мисли , за да го изпреварите.
7. Трябва внимателно  да следим, така че даровете, които ни е дал Бог да са подходящи. Необходимо е да се благодари на Бог и да се притеснявате, за да не бъдете недостойни за такива подаръци.
8. Когато човек осъди и не гледа на нещата духовно, той губи духовна сила.
9.  Когато човек осъжда, прогонва Божията благодат, става беззащитен и следователно не може да бъде поправен.
10. Щом в нас се настани мисълта, че другият човек стои по-ниско от нас, ние се затваряме за Божията помощ.
11. Любовта е неразделна част от смирението. В любовта намираш смирение и в смирението намираш любовта.
12. За да расте любовта, трябва да я дадете. Човек, който не дава дори онази малка любов, която има, сякаш държи в ръката си шепа семена и не иска да ги сее.
13. Хората със светска любов спорят помежду си за кого да грабнат повече любов за себе си. Но онези, които имат духовна любов, спорят помежду си кой ще даде на другия повече любов.
14. Този, който има истинска любов, не се инересува дали неговата любов ще бъде оценена или не. Той дори не помни саможертвата, която прави в името на ближния се от чиста любов.

Как един гръцки свещеник отслужва литургия в църквата,, Света София"

Блогът на Таня Биринджиева

Последната литургия в църквата,,Света София" е била във вторник 29 май 1453 година, след което градът е бил завладян. И въпреки това, един смел свещеник от Крит, през 1919 година, цели 466 след завладяването на града, успява да сбъдне своята мечта да отслужи Светата Литургия в Света София.

Този свещеник се казва Лефтерис Нуфракис от Алонес, Ретимно. Той е бил военен свещеник във втора грацка дивизия, която е била в Украйна. 

По пътя си за Украйна  тази дивизия е била разположена за кратко в Константинопол. Градът на мечтите на гръцкия народ, който по онова време бил управляван от съюзническо управление.

Групата гръцки офицери, които били водени от капитан Францис, майор Ляроматис, капитан Стаматьо и лейтенат Николау се взирали от кораба в града и в Света София, таейки дълбоко в сърцата си едно голямо решение, което бяха взели предната вечер, след предложение и настойчиво настояване на смелия критски свещник Лефтерис Нуфракис. Т.е да влязат в града и да се отслужи литургия в Света София.

Предната вечер, когато бяха чули предложението  на отец Лефтерис, те знаеха , че ще стане много трудно.

Света София в този момент джамия и със сигурност има пазачи, които щяха да са на мястото, други  ходеха на молитва. И със сигурност техните началници нямаше да се отнесат с разбиране. Можеше да стане и дипломатически скандал, който, разбира се , би поставил в тежко положение тогавашния премиер Елефтериос Венизелос.

Но отец Лефтерис бил взел своето решение, и той бил категоричен. Той каза на на Константинос Ляроматис : Вие ще бъдете ли певец. Майорът отговори : ,, Да , отче." В крайна сметка всички са тръгнали към града. Корабът, превозващ дивизията , бил закотвен на открито, така че те се качили на една лодка, която била управлявана от местен жител. Акостирали в Козма, и забързали по най-прекия път до Света София. Турската стража казала нещо на техния език, но останала без думи пред погледа на капитан Францис. Всички влезли с благоговение и направили кръстният знак.

Отец Лефтерис прошепнал емоционално:,, Влизам в дома Ти, Господи, и ти се покланям в Твоя Свят Храм със страх". Той вървял бързо и намерил мястото, където се намирала Светая Светих и Светата Трапеза, той намерил една малка маса, извадил от една малка чанта всички неща , които са били необходими за Божествената литургия. 

Така след 466 години била отслужена литургия в църквата Света София.

Преподобната София от Клисура гръцката преподобна Ксения Петербурска

Блогът на Таня Биринджиева

По възглавницата и са пълзяли отровни змии без да и навредят. Дива мечка е ядяла от нейните ръце. Това е преподобната София Хотокудиру. Тя е родена в Централен Понт( Турция) и е била изключителна красавица с големи кафяви очи и руса коса, която била толкова дебела, че можело да се оплетат пет плитки. Тя губи сина си, съпруга си, роднините, оцелява от войната, но на устата и била фразата,,Сърцето ми се радва"

Момичетата в Понт се женели на 12-16 години, а София имала много ухажори, тя била богата, красива и умна. Но нейните родители не бързали да я омъжат.  Те се молели детето им да има успех в живота и щастие, и чакали тя сама да си избере съпруг, доверявайки се на сърцето на дъщеря си. По тяхно време това било приемано за странно поведение. Младата София също се молела за съпруг, който да споделя вярата и в Бога. На 23  години тя го срещнала, въпреки че по това време много от нейните роднини били отгледали по няколко деца.

Съпругът и Йордан Хотокуриду бил също толкова искрен християнин, както и неговата невеста. През 1907 те сключили  брак и заживяли в село Тогрул. След три години на семейството се родил син, но две години по-късно ги застигнала загубата на детето им. То било изядено от диви свине, София и Йордан преживели общо своето нещастие, те не възроптали против Небето, нито се упреквали взаимно.

През 1914 започнала Първата  световна война. Нетурското мъжко население, което било на възраст между 18 и 50 години било събрано в работни батальони и изпратено в трудови лагери. Ако някой  не се справял с тежката работа, той бил застрелян. Съпругът на София също бил взет. Тя останала млада бездетна, без съпруг и близките и веднага започнали да говорят  за нов брак- тя имала много ухажори. Но младата вдовица отговаряла, че гледа на втория брак като на предателство към съпруга и, който винаги бил жив за нея.

Тя отишла в планината, живеейки в усамотение и се молила.

През 1919 година хората от Понт се преселват в Гърция. На кораба,, Свети Никола" заедно с бежанците била и света София. По време на пътуването станала силна буря. Както по-късно разказва капитанът на кораба, той не виждал спасение от морските вълни. Корабът обаче достигнал сушата благополучно. Един от моряците си спомнил за жена, която по време на цялото пътуване била на колене в ъгъла на палубата и се молила, не обръщайки внимание на вълните  и бурята. Както по-късно преподобната София разказва, по време на бурята, Божията Майка се явила пред нея и предрича гибелта на кораба поради отклонение от вярата и неправедния живот на хората, които пътували на него.,, Майка Божия, аз съм грешна, може ли да загина аз, а хората да бъдат спасени", казала София. Богородица спасила всички. Въпреки факта, че София обичала самотната молитва, тя трябвало да се грижи за своите племенници които били сираци. Тя ги обградила с майчински грижи. Когато възмъжали и станали независими, Пресвета Богородица се появила пред София и я повикала в своя дом. Домът на Богородица бил манастирът ,, Рождество на Пресвета  Богородица" в Клисура, едно планинско село в Северна Гърция. 

Тя не си сменяла дрехите, докато не ги износи, въпреки че хората и давали нови неща. Винаги била боса. Косата, с която се е гордеела в младостта си, била немита и непипана от момента на изчезването на съпруга и. Въпреки това, вместо неприятна миризма, според спомените на нейните съвременници, тя излъчвала аромат на цветя. София въпреки бедността си тя била сравнима с цвете и изражението и било винаги радостно, сърцето и било изпълнено с хваление към Бога. Преподобната често повтаряла,, Сърцето ми се радва!". По някакъв начин тя приличала на блажената Ксения Петербурска, която е напуснала  света след смъртта на съпруга си, оставила и себе си, и служейки на Бога и хората с молитва, състрадание и всичко възможно.

Манастирът, в който зааживяла София, бил заобиколен гора, където живеели вълци и мечки. Преподобната София разговаряла с тях, даже си имала любима мечка, която хранела от ръцете си. В нейното легло пълзели отровни змии през нощта без да и навредят. Когато се молела птици често кацали близо до нея, сякаш и те хвалели Бог с радостно чуруликане.

Преподобната София се молила за момичетата, за да си намерят добър съпруг, така много семейства били благодарни. Много разспространено било нейното име в околностите на манастира.

На 84 години преподобната София се разболяла: огромен гноен тумор се бил образувал  в корема и, той и причинявал огромна болка. Лекарите препоръчвали спешна операция, но тя отказала с думите,, Богродица ще поеме болката" Настъпил манастирският празник, състоянието на София се влошило. Но на следващата сутрин новината за нейното оздравяване се разнесла бързо. Притигнали лекари от града, прегледали я и казали, че е напълно здрава, тялото и излъчвало аромат на тамян. По-късно тя разказала как Пресвета Богородица дошла при нея през нощта с архангел Гавриил и свети Георги  Победоносец и ,, и направили операция" Преподобната София говорела за това посещение и за чудотворното събитие като за нещо напълно естествено.

След това тя живяла седем години. Мирната и смърт настъпила на 6 май 1974 година, преди смъртта си тя приела схима с името Мария. Осем години по-късно гробът на света София бил отворен и се излъчвал неповторим аромат.

Преподобната София от Клисура е била причислена към светиите на 8 декември 2011 година от Вселенска патриаршия. 

Прости ни Господи

Таня Биринджиева

Бедра и Зарифа са жителки на християнския град Бахдида намиращ се в северната част на Ирак, провинция Ниневия. Те са оцеляли при Ислямска държава. Жените разказват, че бойците на Ислямска държава са ги принуждавали да плюят върху кръста  и да мачкат иконата на Дева Мария. ,, Съжаляваме много, Богородице, че го направихме. Молим ти се, Господи прости ни" казват Бедра и Зарифа. Двете имат послание към всички християни от Ирак,, Днес повечето от семействата ни сега са в Америка и Австралия. Ние останахме в Ирак. Ние сме родени тук и искаме да бъдем погребани тук. Искаме всички иракски християни да се върнат в Ирак и да възстановят къщите и царквите си. Ирак е нашата страна, вие сте обитателите на тази красива страна, която е известна още като люлката на цивилизацията и на християнството."

Металните обувки на свети архангел Михаил

Блогът на Таня Биринджиева

На света има много чудодейни християнски светилища, чиито чудеса нямат научно обяснение. Едно от тези места е манастира Мандамадос на остров Лесбос, където се намира чудотворното изображение на свети архангел Михаил. Там чудесата се случват буквално пред очите на вяраващите.

Едно от тях са металните обувки на архангел Михаил. Случва се понякога така, че архангел Михаил,, напуска" църквата си, за да помогне на някого, който се намира в беда. Най - известното му напускане, което е записано от братството на манастира е на 20 юли 1974 година. То е свързано с турската инвазия в Кипър и последвалите военни действия. 

Рано сутринта на 20  юли 1974 година, игумена на манастира, бил буквално вкаменен от учудване, като не видял чудотворната светиня на нейното място. Новината се разнесла из целия остров, а вярващите се стичали от всички кътчета. Игуменът на манастира не могъл да даде никакво обяснение на хората. Версията за кражба била изключена, защото не би могло да бъде извадено изображението, което е високо два и половина метра без някой да забележи.

Седмица по-късно изображението отново се появило на мястото си. За това къде е бил архангелът през цялото това време, станало известно шест месеца по-късно. През зимата млад военен дошъл в манастира и, паднал пред лицето на архангел Михаил, и започнал да му благодари за това, че му е спасил живота.

Този военен бил участвал в една от битките, като е бил на линията на огъня на вражестката  картечница. Смъртта на този млад войник била неизбежна и той,паднал  на земята, започнал да моли архангел Михаил да го спаси. Тогава паднала една бомба на мястото, където била турската картечница, а войникът дори не бил леко ранен.

Пред иконата на светия архангел всеки може да види мечове, щитове, военна униформа и дори малък изтребител. Всичко това са подаръци от военни посетили святото място. Сред всичко това може да се види чифт метални обувки, подобни на тези, с които често са изобразявани  краката на архангел Михаил. Като се вгледа човек ще забележи, че подметките им изглеждат доста износени, сякаш са носени дълго време. Монасите казват, че именно с тези ботуши архангел Михаил напуска храма, за да помогне на хората, които отправят молитви към него.