Мария: Какво означава името на Дева Мария?

Таня Илиева

Името на Дева Мария е гравирано в сърцето и ума на всички. За нея са написани хиляди химни, които възхваляват нейното име. Но дали сме си задавали въпроса какво означава името и?

М означава като Мириам сестрата Мойсеева и Ааронова, заради нейната чистота.(Изход 15 глава)

А като майката на пророк Самуил, Анна, заради нейното търпение.(1 Царства 1)

Р като Рахил,жената на Яков, заради нейната красота.(Битие глава 29)

И като Иудит, пресветата вдовица , заради нейната вярност и вяра.( Книгата на Иудит)

 А като мъдрата и смирена Авигея(1Царства, глава 25) 

Да сътвориш красота

Таня Илиева

Манастирът,, Свети Александър Невски" Ново- Тихвински манастир се намира в Екатерининбург, той е един от най-големите манастири в Русия. Основният храм е посветен на свети Александър Невски и е паметник на архитектурата на късния класицизъм. Манастирът има своя история от края на 18 век, когато от едно бедно жилище около църквата ,, Успение Богородично". През 1809 година женската общност в него се преобразува в общежитие за жени. През 1922 година манастирът е затворен от съветските власти, през 1994 година отново е възобновен.

Той е известен с работилницата си за църковна утвар.

В манастира повечето от сестрите работят  в работилниците по иконопис, шивачество, преводи на православна литература и пеене. Въпреки това сестрите носят послушанието си в манастирския храм( четат на службите, поддържат реда) подготвят просфори, работят в трапезарията. Има назначени касиери, келари, юрист. Едно от най-трудните послушания е послушанието на игуменката да отговаря за реда и ежедневието в манастира. Няколко сестри отговарят за снабдяването на църковния магазин с православна литература, икони  и сувенири.

Въобще всяко нещо в манастира се нарича послушание. Тук е уместно да се отбележи, че думата послушание в манастирския лексикон има две значения: послушанието като вкоренен навик да се придава внимание мнението на другия, и послушание в смисъл на работа, която послушно се изпълнява с внимание и старание.

Монахиня Теодора Видеску от водещ журналист до православните мисии на два континента

Монахинята Теодора Видеску, която в този момент е игуменка на манастира Будещ - Вълча, има интересна житейска история.

Тя се е отказала от журналистическата работа, като продуцент от известни телевизии в Румъния и е избрала да проповядва Евангелието на два континента : Америка и Европа.

Монахиня Теодора Видеску разказва как е направила крачката към монашеството, въпреки голямата промяна в живота и. Тя е имала висок социален статус, който и е осигурявал много материални удобства.

В един момент , според нейният разказ, тя е работила върху продуцирането на документален филм за монашеството в Румъния, за което е  трябвало да посети всички манастири в Румъния, и от там е дошло желанието да се посвети напълно на Иисус Христос. Тя признава, че решаваща роля, за да се посвети на монашеския живот е изиграла нейната среща с отец Йоан Балан от Сихастириа, с когото е имала много разговори за духовния живот.

Ето какво разказва тя:

,,След като завърших филма си, бях на кратка почивка в Молдова и отидох с двама приятели в Сиастрия. Отец Йоан вървеше през двора на манастира бързайки за вечернята. Той застана  за един момент пред нас, погледна ни дълбоко и каза:,, А ти, хайде, побързай, няма повече време. Автобусът идва и трябва да отидеш  там. Когато искаш, ще имаш място тук. И той си тръгна. Много се чудих.Какво имаше предвид? Струваше ми се, че думите му са пророчество.

,, Стоях и мислех и осъзнах, че чувствам желание да се отдръпна от живота, от това което  правех, че вече нямам място в света и че бях белязана от всичко, което знаех за монашеството от времето на правенето на филма. И тогава възникна моята идея: ако тези монаси и монахини можеха, защо не можех и аз?" си спомня майка Теодора.

Тя започва монашеският си живот в манастира в Драгомирна, след това посещава Светите земи, след това отива на мисия в Америка. Когато се завръща в Румъния е назначена за игуменка на манастира Будести във Вълча.

Историята на нейния живот ни предава пламъка на вярата и на Божията любов.

Снимка на деня: Един пънкар целува ръката на православен свещеник

Видът на тези хора предизвиква страх сред хората. По-рано тези хора с подобен вид ги наричаха пънкари, сега се наричат скинари- дума, която е заклеймена. Скинхед  за повечето хора са насилствена и расистка група от хора. Но всичко това не пречи на един от тези хора да вземе ръката на свещеника, за да поиска неговата благословия.

Истината е, че не трябва да се съди по външния вид, защото той може да скрие богатството на една душа.  

Сълзите на свети архангел Михаил

Таня Илиева

Сълзи от чудотворната икона на архангел Михаил са потекли в православния манастир Крка, намиращ се на три километра източно от Кистане в централна Хърватия.

Какво ни очаква?

Манастирът се намира в Далматинската епархия на Сръбската православна църква, разположен в Северна Далмация на територията на Хърватия, на три и половина километра южно от Кистане.

Пожар в манастира,, Свети Панталеймон" на Света гора

Таня Илиева

В манастира,, Свети Панталеймон" на Света гора е станал пожар, в резултат на който е изгоряла електроцентралата на манастира и той е бил лишен от електричество. И във връзка с това манастира преустановява приема на поклонници. Манастирът моли за разбиране и извинение пред поклонниците.

Пожарът е избухнал в нощта на събота срещу неделя. Освен щетите жертви няма.

Но приемът на поклонници е преустановен до пълното възстановяване на манастира.

Снимки: Афонит.INFO

Едно модерно чудо в Мадагаскар

Таня Илиева

Едно модерно чудо се е случило в Мадагаскар с две бебета. Бебетата, които били болни са били спасени след намесата в епархията Толиарас в южната част на Мадагаскар, а тяхната майка е взела решение да ги кръсти в православието. И имената на двете деца са Козма и Дамиан.

Това е написано в страницата във Фейсбук на светата епархия Толиарас и Южен Мадагаскар.

Госпожа Мана, била срещната на вратата на болницата от хора от епархията, в ръцете си тя държала двамата малки ангела. Когато я попитали какво се случва, тя показала двете бебета, които били болни от треска и поради липсата на безплатно лечение, те не можели да бъдат лекувани.

Тогава хората от епархията отишли при лекарите и покрили разходите по лечението. Когато били изписани, майката отишла със сълзи на очи и казала, че сега децата и принадлежат на Църквата, която ги е спасила. Тя помолила те да бъдат кръстени, и имената които били избрани за тях били Козма и Дамиан.

От модният подиум до манастира

Таня Илиева

Един от популярните модели в Грузия и притежател на титлата Мистър Грузия станал монах на 20 години. Това е 27 годишният в момента Ласа Борджикули. Когато  става монах  новината е била впечатлителна.

Но ако се вгледа човек в детството  на Ласа ще открие факта, че той е бил иподякон по време на служба на патриарха на Грузия Илия Втори. По-специално, той е служил в катедралата,, Света Троица", докато заминава на обучение  в Солун.

Там постъпва в един гръцките манастири, където приема името Дионисий. Тогава той обявява решението си в социалните медии:,, Преди известно време всичко в живота ми се промени, аз почувствах, че светът има реална цел и че аз ще бъда много щастлив, само ако стана монах, и избягам от светлината на прожекторите.

Аз постъпвам в гръцки манастир в Кардица и решавам да посветя остатъка от живота си на Бога. Аз моля Бог да прости на тези,които волно или неволно причинявам болка с това мое решение".

В момента монахът Дионисий се намира в един православен манастир в Норвегия.

Няколко необичайни икони на света Богородица

Таня Илиева

Иконата на Пресвета Богородица Троеручица се съхранява в Хилендарския манастир на Света Гора.

Легендата разказва, че образът на иконата е свързан с един от епизодите от живота на свети Йоан Дамаскин. Разказва се, че по времето на иконоборството император Лъв Трети Исаврянин,  което било подкрепено от него, Йоан написал три трактата в защита на почитането на иконите и ги  е изпратил на императора. Лъв Исаврянин се ядосал,но не можел да накаже Йоан Дамаскин, защото той бил на служба в двора на халифа. За да попречи на Йоан да пише творби в защита на иконите, императорът прибягнал до клевета. Написал едно фалшиво писмо от името на Йоан , в което се твърдяло, че Йоан е предложил помощ на императора за завладяването на Дамаск. Това писмо било изпратено на халифа. Йоан бил отстранен от длъжност и наказан, като му била отрязана ръката до китката, и оставена на площада за назидание. След известно време, Йоан получил ръката си обратно, тогава той се затворил в стаята си сложил ръката на мястото и  и започнал да се моли пред иконата на Дева Мария. На сутринта се събудил и открил, че ръката му  е зараснала.  В знак на благодарност за изцелението Йоан прикрепил към иконата, изработена от сребро ръка.

В последствие иконата е пренесена от свети Йоан Дамаскин в манастира ,, Свети Сава", където е съхранявана до 13 век, когато е подарена на сръбския архиепископ Сава. Според легендата, по време на нашествието на османците в Сърбия, иконата била поставена на едно магаре, което я донесло до портите на Хилендарския манастир на Атон. Монасите поставили иконата в олтара, но тя се преместила на мястото, където стои игумена. От този момент, в манастира, игуменът е престанал да се избира.
Иконата,, Богородица  на смъртта" се намира на остров Липси, точно срещу остров Патмос. Тя се нарича така, защото Пресвета Богородица вместо да държи младенеца Иисус, тя държи разпятието и на него Спасителят.
Тя е свързана още и с едно повтарящо се чудо с лилиите, които отново и отново цъфтят всяка година.




Тази икона се намира в църква на една от скалите на остров Лесбос. Иконата е дело на неизвестен художник и представя света Богородица в цял ръст и познатите ни дрехи. Но има тяло на русалка и държи в едната си ръка кораб, а в другата държи тризъбец.

Въпреки че се твърди от православната традиция, произходът на тази икона има своите корени в римокатолицизма. Първите сведения за почитта към иконата са записани през 12 век в хрониките на един баварски манастир в Шонау. Всеки меч символизира едно събитие в живота на Дева Мария и най-накрая разпятието и погребението на нейния.В руския манастир,, Свети Пантелеймон" на Света Гора има изображение на седемстрелната Дева Мария. В същия манастир има и икона на Дева Мария, която стои пред кръста, докато мечът пронизва сърцето и.










Иконата на Божията Майка Млекопитателница е една от най- почитаните икони на Богородица. Иконата е образ на Богородица кърмеща младенеца Иисус.
Тя се намира в Света Гора. Има още една икона на кърмещата Богородица във Витлеем, в Млечната пещера- там според преданието Божията Майка е кърмела Своя Божествен Син. Преданието разказва, че няколко капки от Нейната кърма паднали на земята и цялата пещера се оцветила в бяло. Досега в Млечната пещера не секва потока от поклонници, даже съществуват много свидетелства как след искренна молитва на това място жените се изцеляват от безплодие, а бебета с недъзи оздравяват.

Иконата на света Богородица Акатистна се намира на един малък остров наречен Схинуса, той е част от Малките Източни Циклади и се намира на изток от остров Наксос и североизточно от Ираклия. Островът е  хълмист и има население от 206 души. Жителите му са предимно фермери и има три села: Хора,Месария и Мерсини.
В Хора се намира църквата на Света Богородица Акатистна, която носи това име защото в нея се съхранява рядка икона на Дева Мария, а Христос облечен като епископ стои прав.
Иконата е дошла на остров Схинуса от остров Санторини. Една бедна жена от Санторини чувала в определена точка от къщата си удари по стената. Тя не можела да си обясни това и не обръщала внимание на това. 
Но една нощ и се присънило, че тя била на Богородичния акатист и Богородица и казала да копае на местото, където ще чуе почукване в къщата си. Жената изкопала и намерила кухина, в която се намирала иконата и маслена лампа и кана с масло.
По това време  Санторини е бил много беден остров и жителите му се намирали в трудни времена. Когато разбрали за иконата, селяните отишли да се поклонят и да оставят дарове. Така се събрали малко пари и масло, и така жената можела да помисли за по-добро място за иконата. Тя отишла на остров Схинуса, където била приета добре и тя решила да установи там.
Иконата винаги се намирала в дома на жената и по някакъв начин тя се възползвала от това. При едно посещение на острова митрополит Гавраил предприел действия за прехвърляне на иконата в църквата на света Богородица на острова. 

Църквата ,, Света Богородица на лястовиците" се намира на пътя от Мениди до Кифисия, близо до борова гора. Легендата разказва, че преди много години църквата е била част от манастир. И по време на османското владичество имало монахини. Пашата на Мениди искал да ги унищожи и опозори. Монахините помолили Богородица да ги спаси. Богородица чула молитвите им ги превърнала в лястовици.

Зачестяват случайте, когато съдилища в Европа дават деца от християнски семейства в мюсюлмански приемни семейства

Таня Илиева

В Европа вече има не един или два случая, когато съдилищата  дават деца от християнски семейства, които губят правото си на настойничество или нямат възможност да ги отглеждат, да живеят в семейства на мюсюлмани, които често са фанатици.

Показателен е случаят с руснакът Денис Лисов, той е отишъл преди седем години в Швеция. През 2017 година съпругата му се разболяла, след което социалните служби решили да изведат децата му на 12, 6 и 4 години  от семейството , с твърдението че няма пълна заетост и не може да се грижи за тях. Така трите момичета били настанени в семейство на ливански мюсюлмани. Семейството на Денис Лисов официално запазило попечителството над децата, но имал право да ги вижда само за шест часа седмично.След като прекарали близо една година в мюсюлманското семейство, на около 300 километра от баща си, търпението на Денис Лисов се изчерпало. Той взел дъщерите си и решил да се върне в Русия. Но той бил спрян на летището в Полша, тъй като шведските власти съобщили за изчезването на дъщерите му. След което той подал молба за убежище в Полша.

Полският съд постановил, че шведските социални служби са нарушили конвенцията на ЕС, която забранява да се настаняват деца в чужда културна среда. Също е отбелязано в решението на съда, че правата на Денис Лисов не са отменени, и от това следва, че децата могат да останат при баща си.

Съдията по делото отбелязва следното:,, Децата имат много силна връзка с баща си, а когато разговарях с тях, те ми казаха , че искат да останат с баща си и  го обичат и не искат да бъдат отделени от него."

Според Денис Лисов, по-малките момичета не са разбрали нищо, но по-големите са имали проблеми с адаптацията към условията в мюсюлманското семейство.

Подобен случай има и във Великобритания, който се е случил през 2017 година. Петгодишно момиче от християнско семейство е било настанено в приемно семейство на мюсюлмани, въпреки протеста на семейството му.

Момичето е било принудено да махне кръста, който е носело, също в семейството се говорело на арабски, език който е бил непознат на детето.

Съдът в Източен Лондон е решил да премести в християнско семейство детето, за да се чувства по -конфортно.

Социалният работник взел това решение е бил задължен да вземе това в предвид.

На детето му е било забранено да яде ястия съдържащи свинско месо и му било втълпявано, че Рождество Христово и Възкресение Христово са глупости.

Според конвецията на ООН за правата на човека се предвижда децата да растат със семейство от същия произход като етнически, езикови, културни и религиозни. 

Архиерейските одежди и тяхното значение

Таня Илиева

Архиерейските одежди са седем на брой според броя на даровете на Светия Дух. Те са стихар, епитрахил, пояс, наръкавници, сакос, омофор и набедреник. Архиереят носи и други задължителни украшения като митрата и енголпие.
Стихар-думата има гръцки поизход от стихос-ивица, линия. Стихарът е дълга одежда, която наподобява риза, покрива тялото, има отвор за главата и два отвора отляво и от дясно на хълбоците. Носи се задължително по време на светата Литургия. Типичен е за архиереите, свещениците и дяконите. Носи се под фелона.
Стъхарът е първообраз на старозаветния свещенически хитон. Първоначално се изработвал от лен и е бил бял на цвят. Символичното му значение е било духовната чистота
Думата епитрахил също има гръцки произход и е съставена от две думи,, епи", което значи около или върху и думата ,,трахилос", която означава врат. Епитрахилът е одежда, която се поставя на врата и се спуска по гърдите надолу. Тази одежда е типична предимно за свещениците и без нея един свещеник не може да извършва богослужение.
В старите времена, когато се извършвало  ръкополагане на свещеник е премятал задния край на орара пред гърдите и така се получавал епитрахил.
В днешно време епитрахила е съединен с копчета с пришити кръстове.
Духовният смисъл на епитрахила е изливането на благодатта на Светия Дух, която свещеника получава да извършва светите тайнства.
Пояс това е една широка лента, с която всеки свещеник препасва върху стихара и епитрахила.
Той символизира Божията сила, която укрепва свещенослужителя и му помага да запази своята чистота и непорочност.
Той изобразява също кърпата, с която е  бил препасан Христос на Тайната вечеря, когато е умил нозете на учениците си. Поясът също напомня , че Бог е винаги готов да помогне на тези които Го обичат.

Наръкавниците са основно с практическа цел и с цел повече удобство  по време на богослужението. 
Те са символ и напомняне  на връзките, които са свързвали ръцете на Иисус Христос в момента, когато е бил отведен на съд при Пилат.
Те подсказват на свещенослужителя, че не трябва да се надява на своите сили, а да има упование  в Божията десница.
Омофорът се носи върху сакоса и символизира загубената овца и донесена от добрия пастир т.е. спасението на хората от Иисус Христос. Епископът, облечен в него, изобразява Добрия пастир, които носи изгубената овца на раменете  си към дома на Небесния Отец.
Има два вида омофори къс и дълъг.

Сакос това е връхна дреха, която се носи от епископа по време на литургията. Напомня за стихара, но е по-къса и с широки ръкави.
Сакосът е бил императорска дреха, но един от византийските императори я е  подарил на патриарха в Константинопол. След това е станала типична за останалите патриарси, и така е възприета от останалите епископи.
Набедреник той има четириъгълна форма във формата на ромб и се закачва отстрани на бедрото. Носи се от като награда за отличили се свещеници. Набедреникът е духовния меч, с който свещеникът е въоръжен в своето служение.
Набедреникът е неизменна част от одеждите на епископите. В стари времена той представлявал торбичка да носене на Светото евангелие при епископа.
Митрата е корона украсена с икони, позлата, скъпоценни камъни, която носи епископа по време на богослужението.
Тя напомня за  трънения венец, който е бил сложен на главата на Спасителя, и също платното, с което е била обвита главата Му.
Енголпието или панагия както е известна още е кръгла икона, която епископът носи на гърдите си. На нея може да бъдат изобразени Иисус Христос, света Богородица или други събития от Светото Писание.
Нейното значение е печата на вярата и изповеданието и от душа и сърце.
Енголпието или панагията произлиза от древните кутии и ковчежета, в които са поставяли частици от свети мощи, също и текстове от Светото Писание. Типично е носенето само от епископи.

При обличането на одеждите се казва и определена молитва.

Трагедия в Сирия - осем деца са убити в неделно училище

Таня Илиева

Осем деца са били убити в неделното училище на православната църква Свети Петър и Павел в град Селефкополи, централна Сирия, и четири са сериозно ранени.

По време на погребението на децата няколко часа след нападението родителите не могат да повярват, че децата им ги няма вече.

Две от жертвите са брат и сестра.

Погребението е извършено от митрополит Никола, който е отишъл веднага в църквата, за да бъде близо до семействата на  жертвите.

Според сведенията нападението, което е станало след литургията по време на неделното училище, е дело на фанатици джихадисти от терористичната организация Ал Нусра.

Църквата през 2016 година също е била цел на джихадистите.