Архиерейските одежди са седем на брой според броя на даровете на Светия Дух. Те са стихар, епитрахил, пояс, наръкавници, сакос, омофор и набедреник. Архиереят носи и други задължителни украшения като митрата и енголпие.
Стихар-думата има гръцки поизход от стихос-ивица, линия. Стихарът е дълга одежда, която наподобява риза, покрива тялото, има отвор за главата и два отвора отляво и от дясно на хълбоците. Носи се задължително по време на светата Литургия. Типичен е за архиереите, свещениците и дяконите. Носи се под фелона.
Стъхарът е първообраз на старозаветния свещенически хитон. Първоначално се изработвал от лен и е бил бял на цвят. Символичното му значение е било духовната чистота
Думата епитрахил също има гръцки произход и е съставена от две думи,, епи", което значи около или върху и думата ,,трахилос", която означава врат. Епитрахилът е одежда, която се поставя на врата и се спуска по гърдите надолу. Тази одежда е типична предимно за свещениците и без нея един свещеник не може да извършва богослужение.
В старите времена, когато се извършвало ръкополагане на свещеник е премятал задния край на орара пред гърдите и така се получавал епитрахил.
В днешно време епитрахила е съединен с копчета с пришити кръстове.
Духовният смисъл на епитрахила е изливането на благодатта на Светия Дух, която свещеника получава да извършва светите тайнства.
Пояс това е една широка лента, с която всеки свещеник препасва върху стихара и епитрахила.
Той символизира Божията сила, която укрепва свещенослужителя и му помага да запази своята чистота и непорочност.
Той изобразява също кърпата, с която е бил препасан Христос на Тайната вечеря, когато е умил нозете на учениците си. Поясът също напомня , че Бог е винаги готов да помогне на тези които Го обичат.
Наръкавниците са основно с практическа цел и с цел повече удобство по време на богослужението.
Те са символ и напомняне на връзките, които са свързвали ръцете на Иисус Христос в момента, когато е бил отведен на съд при Пилат.
Те подсказват на свещенослужителя, че не трябва да се надява на своите сили, а да има упование в Божията десница.
Омофорът се носи върху сакоса и символизира загубената овца и донесена от добрия пастир т.е. спасението на хората от Иисус Христос. Епископът, облечен в него, изобразява Добрия пастир, които носи изгубената овца на раменете си към дома на Небесния Отец.
Има два вида омофори къс и дълъг.
Сакос това е връхна дреха, която се носи от епископа по време на литургията. Напомня за стихара, но е по-къса и с широки ръкави.
Сакосът е бил императорска дреха, но един от византийските императори я е подарил на патриарха в Константинопол. След това е станала типична за останалите патриарси, и така е възприета от останалите епископи.
Набедреник той има четириъгълна форма във формата на ромб и се закачва отстрани на бедрото. Носи се от като награда за отличили се свещеници. Набедреникът е духовния меч, с който свещеникът е въоръжен в своето служение.
Набедреникът е неизменна част от одеждите на епископите. В стари времена той представлявал торбичка да носене на Светото евангелие при епископа.
Митрата е корона украсена с икони, позлата, скъпоценни камъни, която носи епископа по време на богослужението.
Тя напомня за трънения венец, който е бил сложен на главата на Спасителя, и също платното, с което е била обвита главата Му.
Енголпието или панагия както е известна още е кръгла икона, която епископът носи на гърдите си. На нея може да бъдат изобразени Иисус Христос, света Богородица или други събития от Светото Писание.
Нейното значение е печата на вярата и изповеданието и от душа и сърце.
Енголпието или панагията произлиза от древните кутии и ковчежета, в които са поставяли частици от свети мощи, също и текстове от Светото Писание. Типично е носенето само от епископи.
При обличането на одеждите се казва и определена молитва.
Стихар-думата има гръцки поизход от стихос-ивица, линия. Стихарът е дълга одежда, която наподобява риза, покрива тялото, има отвор за главата и два отвора отляво и от дясно на хълбоците. Носи се задължително по време на светата Литургия. Типичен е за архиереите, свещениците и дяконите. Носи се под фелона.
Стъхарът е първообраз на старозаветния свещенически хитон. Първоначално се изработвал от лен и е бил бял на цвят. Символичното му значение е било духовната чистота
Думата епитрахил също има гръцки произход и е съставена от две думи,, епи", което значи около или върху и думата ,,трахилос", която означава врат. Епитрахилът е одежда, която се поставя на врата и се спуска по гърдите надолу. Тази одежда е типична предимно за свещениците и без нея един свещеник не може да извършва богослужение.
В старите времена, когато се извършвало ръкополагане на свещеник е премятал задния край на орара пред гърдите и така се получавал епитрахил.
В днешно време епитрахила е съединен с копчета с пришити кръстове.
Духовният смисъл на епитрахила е изливането на благодатта на Светия Дух, която свещеника получава да извършва светите тайнства.
Пояс това е една широка лента, с която всеки свещеник препасва върху стихара и епитрахила.
Той символизира Божията сила, която укрепва свещенослужителя и му помага да запази своята чистота и непорочност.
Той изобразява също кърпата, с която е бил препасан Христос на Тайната вечеря, когато е умил нозете на учениците си. Поясът също напомня , че Бог е винаги готов да помогне на тези които Го обичат.
Наръкавниците са основно с практическа цел и с цел повече удобство по време на богослужението.
Те са символ и напомняне на връзките, които са свързвали ръцете на Иисус Христос в момента, когато е бил отведен на съд при Пилат.
Те подсказват на свещенослужителя, че не трябва да се надява на своите сили, а да има упование в Божията десница.
Омофорът се носи върху сакоса и символизира загубената овца и донесена от добрия пастир т.е. спасението на хората от Иисус Христос. Епископът, облечен в него, изобразява Добрия пастир, които носи изгубената овца на раменете си към дома на Небесния Отец.
Има два вида омофори къс и дълъг.
Сакос това е връхна дреха, която се носи от епископа по време на литургията. Напомня за стихара, но е по-къса и с широки ръкави.
Сакосът е бил императорска дреха, но един от византийските императори я е подарил на патриарха в Константинопол. След това е станала типична за останалите патриарси, и така е възприета от останалите епископи.
Набедреник той има четириъгълна форма във формата на ромб и се закачва отстрани на бедрото. Носи се от като награда за отличили се свещеници. Набедреникът е духовния меч, с който свещеникът е въоръжен в своето служение.
Набедреникът е неизменна част от одеждите на епископите. В стари времена той представлявал торбичка да носене на Светото евангелие при епископа.
Митрата е корона украсена с икони, позлата, скъпоценни камъни, която носи епископа по време на богослужението.
Тя напомня за трънения венец, който е бил сложен на главата на Спасителя, и също платното, с което е била обвита главата Му.
Енголпието или панагия както е известна още е кръгла икона, която епископът носи на гърдите си. На нея може да бъдат изобразени Иисус Христос, света Богородица или други събития от Светото Писание.
Нейното значение е печата на вярата и изповеданието и от душа и сърце.
Енголпието или панагията произлиза от древните кутии и ковчежета, в които са поставяли частици от свети мощи, също и текстове от Светото Писание. Типично е носенето само от епископи.
При обличането на одеждите се казва и определена молитва.