Свети Илия Минятий, епископ Кефалонски,, Молитва към Пресвета Богородица"

Епископ Илия Минятий, епископ Кефалонски е роден на остров Кефалония. Дълго време е изучавал богословие, философия, древни и нови езици. Голям проповедник, чиито слова са обичани и до днес.

,,За това, и аз благодатна Дево, премълчавайки чудните ти добродетели, и се чудя с ума си. И тука, като припадна в твоите пречисти нозе, друго нищо не желая от тебе освен твоето необоримо представителство в помощ, и съхранение на Христолюбивите наши провославни християни; и в изгнание, и изстребление на всяка злина.... Молим те, милосърдна Марио, за думата: радуйся, която ни причини радостта; за ангелското целувание, което стана началото на нашето спасение; подари на бедния наш род първата му чест, и издигни го от гноището на невежеството в науката, и просвещението: от суеверието в истинското благочестие. И ако тия наши гласове не докарат милосърдие, то нека да докарат тия горчиви сълзи , които се проливат от очите ни. Но ако не стигат и те, то нека тя накара гласовете, и моленията на твоите светии, които непрестанно зоват към тебе от всички страни на вселената.

Приеми, прочее,, пресвета Дево, сълзите ни, които показват тайнството, което се е изпълнило в тебе: защото сълзите текат без да докарват вреда на очите, тъй и Божието Слово е произтекло от твоята утроба, без да повреди девството ти. Дай съгласие, и разум на благочестивия наш народ, та да може да прогони съвсем тъмнината на невежеството, и да отблъсне чуждите внушения на своите неприятели, да блесне животворната заря на тайственото слънце; да се разпростре по целия свят силата на кръста, и от всички да се прослави святото твое име с Отца, и Сина, и Светаго Духа, нине, и присно, и во веки, Амин.

Едно рядко срещано изображение на свети Паисий Светогорец

Таня Биринджиева

Това е едно рядко срещано изображение на преподобни Паисий Светогорец. То се намира в църквата,,Свети Паисий" в Неа Ефесос, Пирея. В иконата има вградено парче от расото на свети Паисий, което е носел докато е бил жив.

,, И се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца"

Таня Биринджиева

В шестия член на Символа на вярата се казва, че Иисус Христос с пречистата си Своя плът се е възнесъл на небето и е седнал отдясно на Бог Отец.

Възнесението на Господ е станало четирдесет дни след Неговото възкресение. 

Господ Иисус Христос се възнесе чрез своята човечност( плът и душа) и чрез своята Божественост Той винаги е прибивавал при Отца.

,, Седящ отдясно на Отца" означава от дясната страна, на първо място, в славата.

С тези думи се изразява, че човешката душа и тяло на Иисус Христос са получили същата слава, която Христос има в Своята Божественост.

Със Своето възнесение, нашият Господ Иисус Христос е обединил земното с небесното и прослави нашата човешка природа, като го възвиси на Божия Престол, и ни посочи, че нашето отечество също е небето, в Царството Божие, което вече е отворено за всички истински вярващи в Него.

,, На оногова, който побеждава,ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол(Откровение 3,21)

Възкресение Христово на Мехмет бей или историята на тайния християнин

Таня Биринджиева

Тази история се е случила през 1942 година в турската част на Ираклион. 

Три часа след полунощ, минувачите по улицата са малцина. Те са последните, които се връщат от първото Възкресение и бързат към домовете си. Пълна тишина цари в турския квартал на Ираклион.

Изведнъж  входната врата една от големите къщи се отваря безшумно и се появява човешка глава. Поглежда надясно и наляво и внимателно се вглежда в тъмнината. От тъмнината се чува:

-Давай, няма никой.

Три сенки, една голяма и две по-малки, излизат на улицата.

- Да вървим бързо, прошепва високия човек, защото закъсняваме. Покрийте лицата си с кърпите, Есме!Дай ми ръка!

И тримата вървят безмълвно в тъмнината. Но щом излязоха на алеята, видяха една стара жена, която държеше запалена свещ в ръката си. Ходеше трудно, защото беше много стара. И тя пазеше със свободната си ръка свещта да не изгасне от вятъра, да занесе вкъщи светлината на Възкресението, която получи в църквата.

Когато тримата нощни минувачи видяха светлината на свещта, те обърнаха главите си на другата страна, за да не бъдат разпознати. Но старата вдигна свещта си и ги освети.

-За много години , Мехмет бей!- каза старата жена.

- Добра сутрин, госпожо- отговори той.

Старата жена ги погледна отблизо, докато не ги изгуби от поглед.

,, Странно нещо!"-каза си тя на ум. ,, Къде би отишъл Мехмет бей по това време с жена си и сина си?" Боже мой, не се ли опитваш да спасиш християни от турчина?"

Църквата,, Свети Мина"също бе потънала в тъмнина. Преди малко тук имаше хиляди християни, които бяха запалили свещи и радостно пееха,, Христос воскресе". Сега беше останал аромата на тамян и свещи. И само свещта, която светеше пред образа на Богородица, трептеше. Всичко бе потънало в тишина.

Два пъти се потропа на входната врата. Някой стана и отвори, това беше свещеникът от свети Мина, отец Григорий.

Тримата нощни пътници тихо влязаха в църквата и целуват ръката на свещеника. Те добре затварят вратата и благоговейно  тръгват към иконостаса, коленичат и прекръстват.

Отец Григорий влиза в олатара през дясната врата, отваря Царските двери и казва на най-малкия от тримата:

- Ела,дете мое, помогни ми! Той подава малка свещ, която е запалил от свещеният огън, който е на олатара.

Отец Григорий облича бродираният със сърма епатрахил, взима Потира и се доближава до Царските двери.

Пред него стои красиво турско момче, бледо, развълнувано, със свещ в ръка.

,, Елате по-близо", казва свещеникът на двамата възрастни.

Първо жената, която е на около тридесет и пет годишна възраст. Тя е бледа и слаба. В момента, който се изкачи по стълбите на олтара, тя трябваше да бъде подкрепена от Мехмет бей, за да не падне. Големите и черни очи бяха със сълзи.

,, Причастява се Божията рабиня Мария в името на Отца и на Сина и на Светия Дух" каза свещеникът и и даде Светото Причастие.

Две големи сълзи се търколиха по лицето на тази жена и тя шепнеше,, Помни ме Господи, когато влезеш в своето Царство"

След това жената взе свещта в ръка и се приближи до детето.

,,Причестява се Божият раб Николаос в името на Отца и на Сина и на Светия Дух" като обичливо погледна детето, което беше много красиво.

Дойде ред и на Мехмет бей. Той се  изкачи смело и се приближи до свещеника. Светлината на свещта потрепери, защото и ръцете на Мария трепереха.

,, Причестява се Божият раб Емануил, в името на Отца и на Сина и на Светия Дух" казва свещеникът за трети път и плаче от радост.

- Амин- казва тайният християнин с дълбок глас.

След няколко минути трите сенки изчезват отново по тъмните улици на Ираклион и бързо се връщат у дома. Този път я нямаше старата жена, която ги срещна и да каже отново:

- Господи, защо не направиш всичко възможно, за да спасиш християните от лошите турци?

Само отец Григорий знаеше, че Мехмет бей е християнин, по-вярващ от мнозина, които само се наричаха християни.

В сърцето ми ще намериш Христос

Блогът на Таня Биринджиева

Едно малко момченце спешно е било прието в болница. След изследванията лекарят реши: ,,Ще оперирам сърцето ти...."

Момченцето му отговорило:,, В сърцето ми ще намериш Христос"

Хирургът го погледнал странно и тъй като не бил вярващ, повдигнал вежди и казал:

,,Ще оперирам сърцето, за да разбера щетите насени от болестта ти..."

,,Да, но когато отвориш сърцето ми, ще намериш Христос."

Лекарят погледнал странно родителите му, които били седнали до детето и продължил:,,Когато видя уврежданията, ще затворя гърдите ти и ще реша какво да правя."

,, Давай, но ще намериш Христос в сърцето ми. Светото Писание казва, че Христос пребивава там. Всички църковни химни казват, че Христос пребивава там, в сърцата ни. Ще го намериш в сърцето ми."

Сърдечният хирург казал:,,Ще ти кажа какво точно ще намеря в сърцето ти. Ще намеря износен сърдечен мускул, намалена циркулация на кръвта и отслабени кръвосни съдове. И тогава мога, ако знам, ще те излекувам."

,, И ще намерите и Христос, който е там...."

Докторът излезъл от стаята раздразнен. Горкото дете...!

Както се очакваше то преживя операцията.... Уврежданията бяха значителни, както мислеше. Нищо не можеше да се направи....

Когато операцията преключи, лекаря седнал в кабинета, за да напише епикризата: увредена аорта, увредена белодробна вена, без надежда за трансплантация. Лечение:болкоуспокояващи и абсолютна почивка. Прогноза: Смъртта ще настъпи след време....

Лекарят остави компютъра и стана.... Обърна се към Христос:,, Защо, Всемогъщи, правиш това? Ти го изпрати тук. Изпрати го с това зло. Ти го осъди да умре толкова малък.Защо, защо?

Тогава зад него той чу глас, който му казваше:,, Това дете не е предназначено да живее дълго при вас. Това дете принадлежи на стадото ми и така ще бъде завинаги. Тук при мен няма, болка няма. Той ще бъде облекчен, колкото не може да си представиш. Някой ден родителите му ще дойдат и те при мен. Стадото ми ще продължи да расте."

Сълзи течаха в очите на сърдечния хирург. Но чувствата му към Бог, пълни с неговото его реагираха:,, Ти си създал това създание, създаде това сърце. Обречено е да е умре до няколко месеца.... защо"

Гласът отново му отговорил:,, Детето трябва да се върне към стадото ми,защото изпълни дълга си. Не съм създал това дете на земята, за да го изгубя, а да намеря отново друга изгубена овца."

Лекарят разбрал, че това дете не е дошло в болницата случайно.... То беше дошло за него....Беше получил християнско образование... Спомените нахлуха в съзнанието му. Заради многото му професионални успехи душата му се беше превърнала в последната му грижа.

Влезе в стаята на детето, седна срещу родителите му и срещу него.

Момченцето се събуди и попита:,, Отвори ли сърцето ми?"

,,Да" отговори лекаря

,, И какво откри" попита хлапето

,, Открих Христос" отговори хирургът, плачейки като малко дете, каквото беше преди петдесет години...

Детето и лекаря станаха много добри приятели......

Библейски разкази: Борбата на Иаков с ангела

Таня Биринджиева

Когато стигнал във Ветил Иаков получил ново(второ ) име от Бог - Израил. От този момент нататък потомците на Иаков в Писанието често са наричани израилтяни.

Веднъж по време, когато бил сам през нощта на Иаков му се явил Бог в лицето на ангел, с който той се борил до зазоряване, вземайки благословия от него. По време на борбата Иаков наранил своето бедро, но Бог останал удовлетворен  от неговата ревност. Иаков получил благословия и ново име- Израил,, Борба с Бог" . Този епизод се разказва в книга Битие: ,, И остана Иаков сам. И с него се бори Някой  до зори; и видя, че не го надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше  с Него. И (му) рече : пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да те пусна, докле не ме благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. и (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита  Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори, защо ме питаш за името Ми?( то е чудно) И го благослови там."

Иаков нарекъл това място Пенуел. 

Когато пристигнал в Хеврон, Иаков получил прошка от баща си Исаак в последните дни от неговия живот и погребал баща си, когато той самият бил на 120 години....

Чудното явяване на света Елена в Саранти , Кипър

Негово Високопреосвещенство митрополит на Морфу Неофит

За да се разбере мащаба и силата на службата за освещаване на един храм, ще ви разкажа една история случила се през 2011 година, която е станала в село от моята митрополия, Саранти.

Там света Елена се явила на една жена, която живее в това село, а църквата там е посветена на равноапостолните Константин и Елена.

Тази жена имала здравословен проблем и един ден и един ден света Елена и се явила и казала:,,Ще ти помогна да оздравееш! Но и аз също имам проблем, тъй че имам нужда от твоята помощ."

-Какъв проблем имаш, света Елена?

,, Във вашето село църквата никога не е била осветена. Искам да кажеш на свещеника, за да може той да се увери, че не е извършено освещаването.

Когато празникът на светиите наближил, на 21 май тя отишла да намери свещеника, който днес е покойник отец Стилианос, и тя му казала.

,, Нашата църква е на 400 години,"казал той.,, Как няма да е осветена? В нея има стенописи. Ако в съня си видяла някой светец, сега да вярваме във фантазиите си? Всъщност трябва да внимаваме с фантазиите....

Така смирената жена си тръгнала мълчалива.

Минала една година и когато празникът отново приближил, Света Елена се явила отново за втори път пред нея. Този път тя била ядосана:,, Когато дойде епископът, да му кажеш".

И така на вечернята на светиите по време на литанията, забелязах, че тази жена плаче, без да спира. Попитах я защо плаче  и тя ми каза, че ще ми каже по-късно.След ,, чрез молитвите на нашите свети отци" тя ме информира за своето преживяване.

Когато влязох в светилището със отец Стилиянос и вдигнахме покривките от олатара, за да видим дали има поставени свети мощи на мястото, където е основния камък. 

И видяхме, че няма нищо. След това погледнахме под Светия олтар, защото  в някои стари църкви мощите на светиите са поставени под него. Нямаше и следа от освещаване, затова определих дата за освещаването . 

В деня на освещаването  и по - конкретно в момента, когато извършихме миенето,поръсването и помазването с миро на Светия олтар и когато казахме,,Нека бъдем внимателни" и три пъти изпяхме ,, Алилуия", цялата църква стана ароматна.

Това показа, че света Елена е доволна от акта на освещаването.

източник Джон Санидопулос

По стъпките на стареца Йосиф Исихаст(филм)

Създателят на филма Аргирис Ляпис е предоставил безплатно за качването му с български субтитри, за да може в България повече хора да научат за големия светогорски подвижник и съвременен светец на Православната Църква, преподобния старец Йосиф Исихаст.

Какво се случва когато Светото Причастие падне ?

Блогът на Таня Биринджиева

Светото Причастие е ,, лек за бесмъртие и противоотрова срещу смъртта", както казва свети Игнатий Богоносец в 110 година след Христа. То се смята от Църквата за самите Тяло и  Кръв Христови, в които хлябът и виното тайнствено се променят.

Какво се случва, когато то попадне на пода или върху дрехите ни?

Ако Светото Причастие падне на пода, тогава свещеникът трябва да се наведе и да го оближе и след това да почисти мястото с алкохол и да избърше с кърпа, така че да не остане и следа от Светото Причастие и то да не бъде тъпкано от обувките на вярващите.

Ако Светото Причастие падне върху дрехите ни, първо трябва да го оближем и след това да отрежем мястото, където е попаднало и да го изгорим.

Трябва да хвърлим пепелта в течаща вода, или на място, където не може да бъде настъпвано.

В случаи в миналото е имало свещеници, които прилагат съответните мерки, плачейки и молейки Христос за прошка заради падането на Светото Причастие.

Интересен е случаят, който е станал през 1942 година в Янина. Свещеникът отец Бенедикт Петракис починал на 8 септември  1961 година след литургията, отишъл в близката болница, за да причасти  болните.

Пациент с тежка туберкулоза изпуснал причастието върху болничния чаршаф. Веднага отец Бенедикт го взел с светата лъжичка, изял го и им казал  да изгорят чаршафа.

Лекарите като го видяли и се уплашили.,,Какво направи този луд човек?"- извикали те.

,, След кратко време ще хване туберкулоза"!

Отец Бенедикт останал здрав, благодатта на тайнството не позволила нищо да се случи.

Как стареца Филотей Зервакос спаси живота на 125 млади хора

Блогът на Таня Биринджиева

 

В ранните часове на 15 май 1944 година британски военен кораб пуснал котва на крайбрежието на остров Парос. Група войници отишли до село Цимпидос, и убили двама немски войници и ранили един офицер след това напуснали острова.

На следващата сутрин германците арестували 23-годишния Николаос Стела, като го обвинили в помощ и съдействие на врага. Освен това германският военнокомандващ на Парос поискал от управителя на общините на острова да му изпратят 125 младежи, който да бъдат разстреляни.

Представителите на общините, свещениците на острова и игуменът на манастира Лонгобарда стареца Филотей Зервакос се събрали да решат как да се справят със ситуацията. Те решили да помолят командира да отмени решението си, но той бил непреклонен.

,,Когато чух това решение, душата ме заболя- разказвал старецът Филотей и добавил:,, Побързах като духовен баща , да спася духовните си деца".

Въпреки отказа на командира, стареца го поканил да посети манастира. Командирът приел.

,, Страхувах се, че той ще дойде и ще отхвърли молбата ми и затова прибягнах към неизбежната помощ на християните, единствената надежда за убежище  и спасение, Пресвета Богородица. Ние всички се молехме с всички отци и братя на манастира и се молихме с вяра и я молихме за ходатайство пред нейния син и Бог да промени решението на несправедливия командир и да им даде живота".

На молитвата присъстват и командира и неговите придружители.

Молитвата свършила и немците си тръгвали. Игуменът мислел как да отвори дума за младите хора. 

Тогава се случило чудото:командирът му казал, че би искал да му направи услуга.

,, Първо, бих искал да обещаете, че ще изпълните всичко, което поискам от вас", казал старейшината Филотей. Командирът протегнал ръка и обещал да изпълни всяко желание.

,, Моля ви", казал игуменът, ,, да не екзикутирате младежите, защото това наказание е абсолютно неспреведливо!"

Но командирът отговорил: Всичко друго поискайте, но не и това! Не мога да изпълня такова искане: не зависи от мен. Имам заповед за екзекуцията на 50 гърци, за всеки  убит германец. Ако не го направя това, те ще ме екзекутират. Затова поискайте нещо друго.

- Обещахте да направите всичко, което ви помоля да направите. Трябва да спазите обещанието си, казал стареца Филотей.

Командирът бил непреклонен и тогава старецът решил да се жертва.

,, Е,", казал той, "ще поискам друго: нека да бъда сред осъдените на смърт!"

Командирът се изненадал и след малко извикал:,, Давам ви живот!"

Филотей Зервакос е роден през май 1884 година като Константинос Зервакос, духовен  син на свети Нектарий Егински. 

Молитва към свети свети Кирил и Методий

Свети равноапостолни Кириле и Методие, уверени във вашето всемогъщо застъпничество за единоверните и еднокръвните братя и сестри, ние прекланяме глави днес пред вас и усърдно се молим. Вашите дела и подвизи са свързани с нас, вашата мисъл е била обърната постоянно към непросветените, но добродушни с широки сърца славяни. Заради тях вие денем и нощем сте се молили и работили. Славянската азбука е знакът на вашата любов. Чрез нея вие сте отворили очите на славянските народи за евангелската просвета,чрез нея сте научили нашия народ на добродетели, чрез нея сте обединили славянските племена, та винаги да радеят за мир, една мисъл, една вяра.
Посветени в званието на пастири Христови, вие не сте отавили нито една овца от Христовото стадо да погине. За всекиго сте полагали душата си. Подобно на първовърховните апостоли, обременени от евангелска проповед, вие сте взели и свои помощници да ви помагат и широко да сеят Христовото учение. Пред вашето свято дело ние днес се прекланяме и знаем, че светият ви подвиг постави в небесните чертози да славословите троичния Бог и да бъдете постоянни наши застъпници и закрилници.
Молим ви, свети Кириле и Методие, запазете нашето Отечество в мир и единство, обединете славянските народи в единомислие, православие и миролюбие. Нека евангелското учение, което вие пръскахте с огнените си слова, се ширне навсякъде и облагородява нашите сърца. Прострете своята отеческа ръка над нашата младеж. Помагайте на професори и учители, студенти и ученици да расте просветата в нашата страна, та Отечеството ни да се слави с добри човеколюбиви, справедливи, ученолюбиви граждани, които изграждат добруването на народа ни и растежа на Православната Църква. Нека божествената премъдрост, с която вие сте били надарени, да се излее и върху тези ученици и студенти(имената), за да могат да възприемат преподаваните им науки(да издържат предстоящите им изпити), да израстнат в послушание с добри обноски и примерен характер за слава на Бога и за утеха и радост на родителите им!

Закриляйте  и нас, които сега предстоим пред вашия свят образ. Тези божии раби(имената) са като клонки от същото Божие лозе, което вие сте работили.
Помагайте ни в нашите нужди и ни пазете от злото в света, та с едно сърце и с една уста да слевословим триединния Бог- Отца и Сина и Светия Дух.Амин!

Книгата Апокалипсис на свети Йоан Богослов и нейното значение в днешни времена

Блогът на Таня Биринджиева

Книгата Апокалипсис е последната и най-загадъчна книга на Библията. Светите  отци много трудно са тълкували този текст. Тя не се чете по време на богослуженията в църквите. И същевременно много от символите в нея са много известни. Доколко ги разбираме тях и тяхното значение?

Светият Йерусалим ще слезе от небето и ще приеме верните на Бога. Няма да има смърт, няма да има вик, няма да има болест. Само Божествената светлина, чистата река на живота и блаженството на спасените народи....

Това е видението с което завършва Апокалипсиса. Радостно- противно на общоприетата мъдрост за мрачното пророчество на Йоан Богослов. Откровението му е последната книга от Библията. Книга, при четене на която, езикът е изгорен и дишането прекъснато. Тя винаги поражда въображението и много въпроси. Защо текстът за спасението на християните става синоним на ужасни бедствия? Защо Апокалипсисът не се чете в православните църкви? Как да разберем неговите образи?

Откровението не влиза в кръга на православното четене на църквата. Почти всички произведения върху Апокалипсиса са написани от протестанти и римокатолици, единственоната интерпретация на книгата е от 6 век от свети Андрей Кесарийски. Тя е много сбита и оставя много въпроси.

В края своя живот апостол Йоан се намира в изгнание на остров Патмос. Тогава начело на империята е император Домициан един ревностен почитател  на Юпитер и Минерва. Преди него Нерон ораганизира брутална разправа с християните в имеперията. Домициан също започва гонения в Римската империя, тогава вярващите са почувствали смъртта отблизо.

На остров Патмос тогава се случило чудо, свети Йоан Богослов чул глас отгоре. Той погледнал  и видял Господ. Очите му били огнени, гласът като гръм, лицето му светело като слънцето. Йоан чул следното:,, Не се страхувай; Аз съм Първият и Последният и живия;бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков; амин, и имам ключовете на ада и смъртта." Притежанието на ключовете на ада означава, че Създателят на света доминира над всичко, което означава, че злото е обречено на победа. който не се поклони на звяра, нито за неговия образ и не е приел знака на челото и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христос хиляди години."
Мнозина го разбират по следния начин: светиите ще станат истинска сила, земният рай. Праведните ще се молят и ще се радват, а Бог ще им осигури храна от Райската градина-изобилие от плодове.
Но колкото и християните да искат да повярват в по-светлото бъдеще на земята, Църквата не е приела такава теория. Тълкуването на свети Августин се счита за вярно: земното царство на Иисус Христос е възникнало от създаването на Неговата Църква. Благодарение на изкупителната жертва на Спасителя, Сатаната е изгубил абсолютната власт над хората. Тези, които са в Църквата, които участват в нейните Тайнства, вече тържествуват с Господа
Интересна е съдбата на последната книга от Библията. В живота на Църквата тя рядко е цитирана: текстът  и не звучи в храмовете, няма проповеди по темата. Много свещеници вярват,че за спасението  на душите на миряните апостолските послания са достатъчни. В същото време символите на Апокалипсиса са много широко известни . Срещаме ги в книгите, филмите, много художници рисуват картини на тази тема. Апокалипсисът е цитиран от авторите на далечни и плашещи теории, които всъщност се оказват резултат от невежество и суевери.
,, Времето е близо"тези думи в Апокалипсиса са казани два пъти, в началото и в самия край. Те призоват християните към специално духовно внимание, към борбата със злото. Тестът за вярност към Бога се провежда тук и сега.

Обичам те, Иисусе Христе

Блогът на Таня Илиева

Обичам Те, Христе, защото ти си Истинският, Чистият, Вечният, Животът, Изкупителят. Истината за всичко, вчера,днес, утре и във вековете.

Обичам те, Иисусе, защото си любов, най-великата, най - топлата, най-мъдрата, най-силната, най-истинската, най-личната.

Любовта, която беше разпъната на кръст за нас! 

12-те стъпки към греха според свети Никодим Светогорец

Свети Никодим Светогорец

Дванадесет са стъпките към греха според свети Никодим Светогорец и те са:

1. Когато човек върши добро дело с нечестива цел заради, пари, слава, чест. Т.е. смесва доброто със злото.
2. Наполовина направено нещо, което е добро.
3.  Е изкушението,измамата, всичко което  идва срещу човека от дявола, от света и от тялото, и така се изкушава човека с петте си сетива, което според светите отци се нарича,,душа"
4. е съединяването на ума с изкушението
5. Петият етап на греха е борбата на ума, т.е. на душата с изкушението. Тогава грехът е заченат. От тук започва плена на човека и навличането на Божия гняв.
6. е съгласието на ума за греха, т.е. удоволствието на ума от злото желание и изкушение. От този момент нататък грехът се ражда в ума и сърцето на човека и го прави достоен за наказание,както казва свети апостол Иаков:,, след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт".( Иаков 1:15).
7.  грехът обединен с ума и въображението. И тъй, като човекът се е съгласил да извърши грях, той е принуден от дяволския мотив приеме този грях в ума си, сякаш го е извършил с делата си. С навлизането на греха в разума той расте и навлиза в сърцето на човека.
8. е решението на човешката воля да извърши греха чрез дело.
9.  познаването на злото или страстта към злото, т.е. непрекъснатото изпълнение на греха с волята или без волята на човека.
10. навикът на греха,т.е. осъзнаването на греха многократно.
11.  е отчаянието, когато човек губи надежда за прошка чрез покаяние.
12. Последният етап на греха е самоубийството на отчаяният човек със собствените си ръце заради греховете му, със своята свободна воля. Това е най-лошата степен на греха, от която Бог може да ни избави всички, защото този, който се самоубие, не получава прошка от Църквата и не ни се позволява да се молим за него.

Светите отци ни учат да се борим с греха, дори когато той е още малък, в момента на неговото раждане, а не когато расте и се вкоренява в сърцата ни. Нека го убием, когато той е мравка, а не лъв, защото тогава,,мравката" ни убива. Също така, псалмопевецът Давид, вдъхновен от Святия Дух казва:,, Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци"(Псалм 136:9).

Т.е., благословен е онзи, който смаже греховете си с камъка-Христос, докато те са още малки, като мравки, защото ако пораснат, те ще бъдат в плен на Вавилонските страсти и те ще ни убият.

Снимка на деня: Молитва

Таня Биринджиева

Молитвата на едно сирийско момиче християнка от град Хааския. Тя отива на битка срещу ислямските милиции.

Стихотворението с което свети Паисий Светогорец се прощава с майка си

Блогът на Таня Биринджиева

На 13 януари 2015 година е станало едно прекрасно събитие, бил е канонизиран за светец известният атонски старец Паисий. Той може да бъде сравняван само със светия Серафим Саровски заради изключителното си смирение и любов към Бог и хората. Преподобни Паисий Светогорец е светия от нашето време: той е роден през 1924 година и е починал на 12 юли 1994 година. След като е бил подстриган като монах  през месец май 1957 година. След постригването си като монах, свети Паисий изпраща снимка си, гърба на което е написано стихотворението:

  Моя родна майко, поклоня се ти се синът ти.

  Като монах сега се отдалечава от оживения свят.

  С лице към измамникът- врага, сам в глухата пустиня.

 И цялата си любов към Христа Царя той жертва отсега.

 Световната сладост, и красотата ми са чужди и несладки.

 Аз вървя по трънливата пътека, по пътя кръстен на Христос.

 Моля се, да се срещенем с теб в Царството Небесно.

  Твоята любов е жива връзка, но към вечния живот на Словото

 Стремейки се с ума и сърцето си, режа по жив начин,

 Според плътта на нашите кръвни връзки и отварям връзките.

 И оставам стария товар на притеглянето.

 Майка ми ще бъде отсега нататък- Мария, Божията Майка,

 Под Своя Покров пазейки от вражите нападения.

 В глуха пустиня ще живея, Христа Царя пожелавам. 

 И до края на света ще се моля за теб скъпа майко.

Съкровищата на християнството : Въжето с което е бил завързан Христос

Блогът на Таня Биринджиева

В Кипър, в манастира Омодос, който е разположен в южните склонове на връх Тродос. В главната царква на манастира се съхраняват въжето, с които е бил вързан Христос по време на Неговите страдания.