петък, май 01, 2020

Стихотворението с което свети Паисий Светогорец се прощава с майка си

Блогът на Таня Биринджиева


На 13 януари 2015 година е станало едно прекрасно събитие, бил е канонизиран за светец известният атонски старец Паисий. Той може да бъде сравняван само със светия Серафим Саровски заради изключителното си смирение и любов към Бог и хората. Преподобни Паисий Светогорец е светия от нашето време: той е роден през 1924 година и е починал на 12 юли 1994 година. След като е бил подстриган като монах  през месец май 1957 година. След постригването си като монах, свети Паисий изпраща снимка си, гърба на което е написано стихотворението:
  Моя родна майко, поклоня се ти се синът ти.
  Като монах сега се отдалечава от оживения свят.
  С лице към измамникът- врага, сам в глухата пустиня.
 И цялата си любов към Христа Царя той жертва отсега.
 Световната сладост, и красотата ми са чужди и несладки.
 Аз вървя по трънливата пътека, по пътя кръстен на Христос.
 Моля се, да се срещенем с теб в Царството Небесно.
  Твоята любов е жива връзка, но към вечния живот на Словото
 Стремейки се с ума и сърцето си, режа по жив начин,
 Според плътта на нашите кръвни връзки и отварям връзките.
 И оставам стария товар на притеглянето.
 Майка ми ще бъде отсега нататък- Мария, Божията Майка,
 Под Своя Покров пазейки от вражите нападения.
 В глуха пустиня ще живея, Христа Царя пожелавам. 
 И до края на света ще се моля за теб скъпа майко.

Translate