Главните грехове

Таня Илиева 

Главните грехове или коренните грехове  е термин в римокатолическото богословие с което се наименоват основните пороци , които лежат в основата на множество други грехове : гордост , алчност , завист , гняв , похот , чревоугодие , ленност или униние . В източната християнска традиция за тях е прието наименованието смъртни грехове . В православната традиция за тях се говори като за осемте главни греховни страсти : чревоугодие , прелюбодейство , сребролюбие , гняв , печал , униние , тщестлавие   , гордост . Съвременните православни автори винаги пишат за тях като за осемте смъртни гряха . Седем или осем смъртни гряха следва да се отличават от понятието смъртен грях , които е въведено за класификация   на греховете по степен на тежест и спрямо последствията . 

Учението за осемте главни гряха е оформено  в монашеските среди , в източната християнска аскетика . Още Киприян Картагенски , починал през 258 година , в съчинението си ,, За смъртността " упоменава осемте главни гряха . Йоан Касиан в началото на 5 век в съчинението си ,, Събеседвания " говори, че учението за осемте главни гряха е  прието навсякъде . Един от първите християнски автори , чиито трудове точно и определено се излага учението за осемте главни гряха се счита Еваргий Понтийски , който в края на 4 век е изложил това учение в съчинението ,, За осемте зли помисли " 

В съчинението си Еваргий Понтийски още в началото на съчинението си започва с думите :

,, Има осем главни помисли , от които произхождат всички други помисли . Първата помисъл е чревоугодието , и след него прелюбодейството , третата е сребролюбието , четвъртата е печалта , петата гневът , шестата унинието , седмата тщестлавието , осмата гордостта . И ако тези помисли тревожат душата , или не тревожат душата , това не зависи от нас , но ако те ни оставят за дълго време или не ни оставят , ние ставаме проводници на страстите , или не сме проводници , това зависи от нас самите "

След Еваргий   Понтийски се появяват и други християнски автори , развиващи учението за осемте главни грехове , например Нил Синайски , Ефрем Сирин , Йоан Лествичник , и много други , от по-късните православни светии- Игнатий Брянчанинов . В различие от традиционната схема на осемте главни гряха от списъка на Еваргий Понтийски се менят местата на гневът и печалността : гнева е на четвърто място , печал е на пето място . Осемте гряха условно се разглеждат като ,, плътски " (чревоугодие и прелюбодеяние ) и ,, душевни " (сребролюбие , гняв , печал , униние , тщеслевие , гордост ) .
В западното християнство учението за осемте главни гряха е получило разпространение от Йоан Касиан благодарение на неговите трудове , който пренася в западното монашество аскетичните традиции и практики , разпространени в Египет през втората половина на 4 век . В египетското монашество Йоан Касиан  изпитвал силното влияние на учението на Еваргий Понтийски и е възможно да е бил познат на Еваргий . Касиан взаимства учението  за осемте главни гряха или страсти , както е прието в източното християнство , от Еваргий Понтийски . Различното в схемата на Касиан от схемата на Еваргий се явява взаимното разположение на страстите гняв и печал . За осемте главни гряха Йоан Касиан е писал в две от известните си   съчинения ,, За правилата в общежителните манастири " и в ,, Събеседвания " , които са писани между 420 година и 427 година . 
След Касиан за осемте главни гряха в западната християнска традиция също са писали свети Колумбан и Алкуин .
Числото седем , което е разпространено в римокатолическата традиция , за главните грехове в западното християнство е въвел папа Григорий Първи Велики  . Той въвел седемте гряха , които включил в катехизиса на църквата под названието ,, Тълкувание на книгата на Йов или Нравствени тълкувания " . Той обединил печалта с унинието , тщестлавието   с гордостта и добавил завистта . Той също изменил последователността  на греховете , поставил на първо място гордостта след което следвали другите душевни грехове , плътските грехове поставил накрая . И списъка на папа Григорий изглеждал така :

1. Гордост 
2. Завист 
3. Гняв
4. Униние 
5. Алчност
6. Чревоугодие
7. Похот , прелюбодейство 

Поетът  Данте Алигиери в поемата си ,, Божествена комедия"  , във втората част , описва седемте кръга на чистилището в ред , съответстващ на този списък съставен от папа Григорий   Велики . 

През Средновековието голямо влияние в развитието на учението за седемте гряха е оказал Тома Аквински , които се занимава с развитието на това учение в труда си ,, Сума теология ". Тома е писал на латински съчиненията си и затова е предпочитал да използава един термин ,,vitium " които означава порок , склонност на характера да извършва грях . Тома отличавал това понятие от греха като невярно от гледна точка на морала . 

Тома       Аквински      е       определил   главните            пороци       като        източник       на      множество         грехове       :    
,, Главният порок е този , които има за цел нещо желано , като във въжделението си човек прибягва към извършване на множество грехове , които водят началото си към този порок и като главна причина ". 

През 18 век учението за седемте смъртни  гряха прониква и в Русия . И в частност много активно го използва свети Тихон Задонски :

1. Гордост
2. Лакомия 
3.  Прелюбодейство 
4. Чревоугодие 
5. Завист 
6. Гняв 
7. Леност 

следва Гордост

Архимандрит Ефрем : Благодаря на гръцкото правосъдие

Таня Илиева

На 21 март 2017 година приключи едно от знаковите дела в Гърция , делото ,, Ватопед " .  Дело , което беше във фокуса на вниманието на обществеността в Гърция в продължение на няколко години . Делото беше свързано със заменки на земи пренадлежащи на манастира Ватопед и конкретно със земите около езерото Вистонида . Като в края на 2011 година игуменът на Ватопед беше арестуван и прекара три месеца в затвора ,,Кориталос " и впоследствие освободен под гаранция на стойност 300 000 евро . За да се стигне до оправдателната присъда , която го оневини .

Игуменът на Ватопед , архимандрит Ефрем след края на делото даде своето първо интервю . Въпросите зададе журналистката от вестник Реал Анна Кандили 
- Какви са  последствията  от съдебният процес за Ватопедския манастир и за Света Гора - Атон ?

-Там , където е Бог , има скърби и Кръст . Това не е първия път , когато Църквата и Света Гора са подложени на изпитания . Ако вие се върнете в историята , ще видите ,че така е ставало винаги . Атон се явява като място за духовен и телесен подвиг , а не като място за самоуспокоение . Света Гора е място на една непрестанна борба за издигането на нашата душа . Скърбите и Кръста са необходимата цена , която човек плаща , за да изпита своята вяра и да има упование за възкресение . Това се отнася за всички . 

Днешната борба е трудна , но води човек към свръхестественият свят на Христос . Без подвига , без изпитанията не можем да се умиротворим . Само Бог решава кога и колко да бъдем изпитани .

Аз не искам , да си помислите ,че изпитанията , които ние сме преживели са ни накарали да се почустваме обидени и наранени , ние получихме такива сили , които ни направиха неуязвими . Напротив всеки от нас , Атон като цяло , се сблъскахме с недостатъците на този свят . Но , въпреки всичко ние продължаваме да славим Бог . 

Аз казах още веднъж след като беше произнесена оправдателната присъда : благославяме всички и се молим за всички . Ние се борихме и тази борба беше страшна , но в нашите души остана място за човешките страсти .

- Съдът прие решение , според което  езерото Вистонида и крайбрежните територии са собственост на държавата . Това как ще го коментирате ?  

- Нашият манастир , и Атон в цялост , Вселенска патриаршия и всички Поместни църкви са твърдо убедени в това , че тези земи от древни времена принадлежат на манастира , а не на някого които е смъртен .... Това го е признала гръцката държава през последните сто години три пъти с официални решения на правителствено ниво . В такъв случай сме длъжни и е наш дълг да продължим съдебната битка , за да се възстанови справедливостта . 

Историята е показала ,че именно държавата се опитва винаги да превземе имуществото на Църквата и на манастирите , а не Църквата и манастирите да посягат на държавната собственост . Във всеки случай , църковното и манастирското  имущество служи за потребностите на нуждаещите се . И в този случай е така .

- Как ще действа Ватопедският манастир за в бъдеще  ?

- Манастирът  ще продължи със своите благотворителни и духовни дейности , които не са преставали никога , а напротив усилвали са се . Все някога ще стане ясно в какъв мащаб са . Трябва да отбележа , че нашият манастир следва преданието и изпълнява работата , която са изпълнявали нашите предшественици .

- И все пак какво е    било   т . нар. ,,  ватопедско дело "?  


-  За нас беше нашият кръст , както ви казах . Аз няма да коментирам другите аспекти на делото . За нас е достатъчно , че в краят на краищата справедливостта  възтържествува . Позволете ми днес да благодаря на цялото гръцко правосъдие , като цяло , не защото бяхме оправдани , а защото в продължение на две години , с благоразумие , абсолютен  професионализъм и справедливост му се удаде да разреши такъв сложен въпрос 

Завършен е първият етап от паметника на Романови в Дивеево

Таня Илиева

Работата по паметника на император Николай Втори и неговото семейство върви по график . В момента е завършен първият етап от неговото строителство - паметника е изработен от глина и се нанасят последните корекции , за да продължи работата с бронза .

В работната група влизат представители на фондацията ,, Свети Василий Велики" , митрополията на Нижни Город , която е инициирала строителството на паметника на територията на Свято- Троицкия Серафимов - Дивеевски манастир . 

Приемането на паметника от специалната комисия в състав митрополита на Нижни Город и Азмас Георгий и Константин Малофеев учредител на фондацията ,, Свети Василий Велики " е планирано​ за 10 април 2017 година.

Монументът ще бъде монтиран на катедралният площад на манастира през месец август 2017 година . Автори на паметникът са Ирина Макарова и Иля Глазунов . 

Преподобни Серафим Саровски и императорското семейство  са свързани .  Император   Николай   Втори е инициирал канонизацията на преподобни Серафим Саровски през 1903 година . Тогава  се  е  сбъднало предсказването  на   преподобният   за  това , че ,, посред лято ще се възхвалява Възкресението на Иисус Христос " . Императорската фамилия е участвала в прославлението на преподобни Серафим Саровски заедно с стотици хиляди хора . 

Семейството на император Николай Втори Романов е канонизирано на 20 август 2000 година с решение на Руската православна църква и паметта им се чества на 4 юли , те са причислени към новомъчениците и изповедниците Руски , знайни и незнайни .


Стойността на паметника е 16 милиона и 165 хиляди рубли .

В очакване на Края

Таня Илиева

 Темата за Края на света е предизвиквала вълнение през Средновековието в немалко народи в Западната част на Европа . В книгата се дава един по-голям хоризонт на познаването на темата , защото показва , че очакването на Края не е характерно за християните на Запад , а също така за много други държави и преоритетно за политическите  и духовните елити , сред които са естествено  и българите , хазарите , византийците и русите .

Книгата е един много добър анализ на свидетелствата от много части на Европа , като прави демонстрация на огромния пространствен обхват на въпроса , дават се съществените характеристики на проблема и се открояват неговите специфични   черти на и отлики в регионите между средата на 10 век и края на 12 век . Очакването на Края на света е феномен присъстващ и в  трите монотеистични  религии .  

Автор на книгата е доцент доктор на науките  Цветелин Степанов , преподавател в Историческия факултет на Софийският университет ,, Свети Климент Охридски "

Моменти от откриването на църквата ,, Свети апостол Андрей Първозвани и всички руски светии просияли в Русия " в град Епископио , Кипър

Таня Илиева

Вчера 27 март 2017 , бeше  тържествено открита църквата ,, Свети апостол Андрей Първозвани и всички руски светии просияли в Русия " в град Епископио . Откриването на църквата стана един ден след първата литургия отслужена от митрополита на Тамасос Исаия и митрополит Иларион Волколамски . Откриването е беше почетено президентът на република Кипър  Никос Анастиадис .

Първа литургия в руският храм в Кипър

Таня Илиева

Вчера 26 март 2017 година беше извършена първата Божествена литургия  в новопостроеният храм посветен на Свети апостол Андрей Първозвани и на всички светии просияли  в Русия . Храмът се намира в град Епископио , в пределите на митрополията Тамасос , в Кипърската православна църква . 

В съслужението на    митрополита  на  Тамасос , Исая , митрополит Иларион Волколамски и ректора на Санкт- Петербурската духовна академия   архиепископ Амвросий Петерховски  са взели участие и представители на други поместни църкви . Песнопенията е изпълнил  хорът     на     Санкт - Петербургската духовна академия . 

В същият ден митрополит Иларион Волколамски е посетил Лимасол , където се строи втори руски храм посветен на свети Николай Мирликийски Чудотворец . Чиито основен камък на мястото  на построяване е осветил патриарх Кирил Руски при неговата визита през 2002 година в Кипър .  

Света Литургия в храм Свети апостол Андрей Първозвани и Всички светии просияли в Русия - 26 март 2017 година

Атонските светии : Свети Пайсий Светогорец за поста

,, Посредством поста човек се превръща в агънце . Но когато той се превръща в звяр , това означава две неща : или ,че предприема строги икономии и това  превишава неговите сили , или че  това , което прави , го прави от егоизъм , и затова не получава божествената помощ . Дори и дивите животни , когато постят стават питомни , и смирени  "

Неделя на преподобни Йоан Лествичник

Таня Илиева

Свети Йоан Лествичник е роден през 579 година в Константинопол , той е получил отлично образование в младостта си . Когато е бил на 16 - годишен отишъл в Египет , в Синайската планина и станал послушник , под духовната грижа на старецът Мартирий . След смъртта на Мартирий , при които бил 19 години Йоан избрал отшелническото битие и живял още 40 години в пустинята Фола . Когато станал на 75 години Йоан Лествичник бил избран за игумен на Синайската света обител и управлявал манастира 4 години . Според източници , той е починал през 649 , когато бил на 80 години . Мощите му не е известно къде са .

Житието му е било съставено от иконома на Раифския манастир Данаиил , които е бил съвременник на преподобни Йоан Лествичник ,и негов приятел . Откъслечни сведения за живота на преподобни Йоан Лествичник е оставил един неизвестен негов ученик , които допълва житието съставено от Данаиил​ , и  нарича Йоан   ,,  новият  Мойсей " .

Йоан Лествичник е обединил духовните и аскетичните традиции в манастирите в Египет . Той е автор на Лествицата или още е известна като Райската Лествица и Духовни скрижали . Книгата е написана през средата на 6 век по молба на Йоан , игуменът на манастира в Раиф . Тя е единно ръководство за нравствено самоосъвършенстване . Прототип на Лествицата е заимствана от Библията , където е описано видението на стълбата на Иаков , където го води един ангел .
Свети  Йоан  Лествичник е написал още една книга , която се нарича ,, Към пастиря " отнасящо  се за духовните задължения на духовниците . 
В четвъртък на петата седмица от Великия пост на утренята се чете целият Велик покаен канон на свети Андрей Критски , и  също  житието  на преподобната Мария Египетска . 

Цитат от преподобни Йоан Лествичник :                   ,,   Бог  съди за покаянието не толкова като труд , а като за смирение " 

Благовещение

Таня Илиева

В православието Благовещение е причислен към дванадесетте господски празници . И се отбелязва на 25 март .

Събитията случили се на Благовещение са описани само и единствено от евангелист и апостол Лука . В своето Евангелие той разказва,че в шестият месец след зачатието на праведната Елисавета , архангел Гавриил бил изпратен от Бог в Назарет при Дева Мария с вестта за бъдещото раждане от нея на Спасителят на света . 
Според богословите , думите на архангел Гавраиил  ,,   Радвай се  ,  Благодатна "  -  е първата блага вест за човечеството след грехопадението .  Според  Теофилакт Български  в  тълкуванието  на  Евангелието   на Лука пише  : ,, Когато Господ казал на Ева : ,, С болка ще  раждаш   децата  си (Битие 3:16 ) , след това тази болка предполага тази радост ,каквато носи ангела на Девата като говори : радвай се , Благодатная !
Колкото Ева е била прокълната , Мария след това слуша : благословена си "
Съмняващата се - според мнението на свети Григорий Неокесарийски- за нарушаването на своята девственост , Мария задала въпрос на ангела ,, Как ще стане това , когато аз не познавам мъж ? " . Но тогава ангелът обещал безсеменно , тайнствено зачатие - ,, Дух Светий ще дойде над теб , и силата на Всевишният ще осени Тебе " , а като потвърждение , ,, че за Бог не остава безсилна никоя дума " , дал пример с нейната родственица Елисавета .
Мария, когато видяла в думите на ангела волята Божия , произнесла  известните думи ,, аз съм рабиня Божия , да бъде по волята му ". Счита се , че в момента в които Дева Мария е произнесла тези думи и се осъществило непорочното зачатие на Иисус Христос . 
Според преподобни Атанасий Велики , Мария изразила своето изповедание на вярата . Той я сравнява със скрижал , ,,на които Писец пише , това което му е угодно и твори , това което иска "
Историята на Благовещение намира и своето отражение и в апокрифните текстове . За него се разказва в апокрифа от 2 век ,, Протоевангелие на Иаков " и също в ,, Книга за раждането на Блаженната Мария и детството на Спасителя " . Апокрифните текстове не изменят в общи линии историята за появяването на архангел Гавриил пред Мария с вестта за раждането от нея на Спасителя , но добавя към историята  редица подробности , които са залегнали в иконографията на празника .
Според апокрифа ,  Мария  предяла преждата за  новата завеса от пурпур   за   Йерусалимският храм . Отивайки към кладенеца за да налее вода , тя чула глас , който ѝ казвал : ,, Радвай се Благодатна ! Господ е с теб ,благословена си ти между жените " .

Невиждайки никого до себе си , тя се изплашила и се върнала в дома си . Когато взела вретеното , тя видяла ангела , който я успокоил с думите : ,, Не се бой , Мария , ти си избрана от Бог и ще заченеш в Неговата слава ".
В апокрифите се подчертава тайнствената форма  на  зачатието и въпросът на Мария ,, Как ще зачена от Бог и ще родя , като всяка жена ли както ражда ? " , а ангелът отговаря : ,, Не така , Мария , но силата на Всевишния ще те осени Тебе ".След като небесния пратеник си отишъл Мария прекратила да преде преждата и я отнесла на първосвещеника , които я благословил , и казал ,, Бог ще възвеличи Твоето име , а Ти ще бъдеш благословена сред всички народи на земята ".

Също в църковното предание говори , че Дева Мария  в момента на явяването на ангела тя четяла откъса от книгата на пророк Исая и неговите пророчески думи : ,, И , Девата в утробата си ще приеме ,и ще роди Сина ".
За Благовещение също се говори и в Корана , където този сюжет няма толкова значение , защото в исляма Иисус Христос не е Бог , а пророк .
Наименованието на празника до 7 век е било различно .В Римокатолическата църква официалното наименование на празника е Благовещение на Господ Иисус Христос и е било прието след Втория Ватикански събор . До това време се употребява наименованието Благовещение на блажената Дева Мария .
За първи път датата 25 март се появява в съчиненията на западните автори от 3 век - Тертулиан и свещеномъченик Иполит Римски като деня на разпятието на Иисус Христос по римския календар . Това обстоятелство е залегнало в александрийските и византийските хронологично системи за определяне на датата на Благовещение и Възкресение Христово . Установяването на празника в Константинопол се отнася към средата на 6 век като следствие на процеса на ,, историзация на евангелските празнувания в литургичния календар . В ,, Беседата за Благовещение на Пресвета Богородица " написана от Григорий Неокесарийски и свети Йоан Златоуст в своите трудове назовават Благовещение като първият празник и корена на празниците , затова се смята че ,по това време се е празнувал като значим празник . За празнуването на Благовещение свидетелства една постройка в Назарет , мястото , където се счита , че се е случило Благовещението , в началото на 4 век императрица Елена е построила Базиликата на Благовещение. В началото на 8 век арменския автор Григор Аршаруни е написал , че празникът е установен от светителят Кирил Първи , епископ на Йерусалим , в средата на 4 век . В същото време епискоът на Ефес Авраам свиделства, за това че до негово време не е била написана нито една проповед , посветена на Благовещение , това е 530  година и 553 година. През 7 век Благовещение започнало да се празнува в Рим и Испания , Галия започнала да го празнува чак през 8 век .

През  6 век преподобни Роман Сладко певец написал кондак за Благовещение . Химнографията на празника била допълнена през 8 век от творенията на свети Йоан Дамаскин и Теофан, митрополит Никейски , които съставил канона на празника под формата на диалог между Дева Мария и архангел Гавраиил .

Кладенецът , където Света Богородица е срещнала архангел Гавриил , в Назарет , на това място е построена гръцка църква 

За Светият​ Кръст

Негово Светейшество  Данаил Първи , архиепископ на Букурещ , митрополит на Влашко и Добруджа , местоблюстител на престола на Кесария Кападокийска и патриарх на Румъния 

1. Кръстът на Иисус Христос е Божията любов , показана на хората в свят пълен с омраза и насилие .
2. Светия Кръст е знак за любовта , която побеждава греха и смъртта .
3. Кръстът на Иисус Христос стана принцип за новия живот за всеки християнин може да се каже , той е дълбок принцип на духовно обновление , за да може да се придобие светлината на любовта на Христос .
4. Където и да видим Светия Кръст , трябва да помним колко много Бог ни обича и очаква нашия отговор на Неговата любов .
5. Смирението и издържливостта на Иисус Христос ,показани на Кръста , прави Светия Кръст непобедимо оръжие срещу терора и за победа над демоните , тъй като те не могат да бъдат скромни .
6. Ако приемем Кръста , то ние тръгваме по пътя към спасението .
7. Силата на Кръста изказва славата на Възкресението .
8. Господ Иисус Христос беше разпънат за да получат хората спасението и от любов към тях и като пое върху себе си греховете на Света , превърна Кръста от инструмент на срам и изтезание в символ на животворната любов .
9. Кръстът е знак за спасение и вечен живот .
10. Светия Кръст е знака на победата и принцип за вечен живот .
11. Кръстните знаци остават вечно на прославеното тяло на Иисус Христос и той воскресе и се възнесе на небето 
12. Кръстът  е  светлина  и  благословия за спасение .

Атмосферата на Гроба Господен

Откриването на реставрирания параклис на Божи Гроб (източник Ромфеa)

Приключи реставрацията на Гроба Господен

Таня Илиева 

На 22 март ще се отслужи служба на която ще участват Римокатолическата църква , Гръкоправославната и Арменската църква , и ще бъде отбелязан края на реставрацията на параклиса на Гроба Господен  т.нар Кувуклия в базиликата на Възкресението в Йерусалим . Това става факт след девет месеца на въстановителни намеси .

Координаторът на реставрацията Антония Моропуло е заявила следното : ,, По време на различните етапи на реставрацията станахме свидетели на исторически моменти . На първо място бе самото отваряне на гроба на Иисус Христос през октомври 2016 година , което беше първото след цели двеста години и третото в историята. Открихме един пласт мрамор и под него един друг пласт сив мрамор . С разрешението на надзирателите от трите християнски общности , премахнахме пръстта.Под нея открихме една издълбана скала , която ни разкри , че тук е бил погребан някой , че тук е било положено тялото на Иисус Христос ".

Госпожа Моропуло определила Божи Гроб като жив паметник , където милиони поклонници имат възможността да отправят своята молитва непрекъснато и е добавила , че намесите по реставрацията са били ,, голяма благословия , но също и голяма отговорност и същевременно и предизвикателство преди всичко в решаването на по-добрия начин на проблемите , работата и грижата за всички които участваха в реставрацията . Успяхме да видим със сърцето си  и разума  един гроб изпълнен с изразност , нещо което можахме да усетим много добре , когато го отворихме . Всички , които бяхме ангажирани в реставрацията  го почуствахме много силно "

Въстановителните работи на параклиса на гроба Господен  започна през 2016 година на 8 май , като сумата от 3,3 милиона долара , която беше необходима за реставрацията е поделена по равно между Римокатолическата църква , Православната църква и Арменската апостолеческа църква . През месец април 2016 година кралят на Йордания , Абдула Втори , който е ,, настойник и попечител на светите християнски и мюсюлмански места намиращи се в Йерусалим " , дари лично , под формата на ,, кралска благотворителност " значителна  сума в полза на реставрацията . През месец октомври палестинският президент , Абу Мазен , направи също лично   дарение за работата по реставрацията на параклиса на гроба Господен . 

В хода на реставрационните работи целия параклис е бил демонтиран , за да може да бъде изцяло и по огледален начин  въстановен . Заменени са били най-засегнатите или неустойчиви части , тези мраморни плочи които са били запазени са били почистени , а основите на структурата са били укрепени . Като през цялото време достъпа до Гроба Господен  е бил разрешен за поклонниците и вярващите . 

Констатирани са били загниване и упадък на гроба на Иисус Христос , които се намира в центъра на базиликата на Възкресението , като причина са изтъкнати много фактори , сред които дефекти на сградата , последствие от изграждането и и многобройните туристи и поклонници . Основната причина за така нареченото ,, усукване на мраморните блокове " е било причинено от изменението на строителните материали , което пък се дължи  на голямата влажност , която е следствие от издишания въздух от посетителите . Освен това и употребата на свещи , които са на близко разстояние  от самия гроб .

Гробът на Иисус Христос е вкопан до един хълм в изоставена каменна кариера . До 135 година Градината на Възкресението и гроба са били заровени под храма , издигнат от император Адриан. През 324 година император Константин Велики е поискал разрешение от патриарх Макарий да се намери гроба на Христос и да се построи на това място базилика . Така е изградена първата  базилика на Гроба Господен . След което са започнали изкопни работи по заповед на Константин Велики около погребалната камера , където е било положено тялото на Иисус Христос , за да може да се направи място , а оригиналната скала е покрита с мрамор с декорации в римски стил . През 614 година е частично повреден от персите , през 1009 година отново е плячкосан и разрушен по заповед  Ал Хаким Амр Алах , и тогава параклиса е изграден наново, пак  в римски стил през 1014 година . Поради атмосферни условия и грабежи , през 1555 година е изграден нов параклис , по искане на тогавашния управител на Светите земи , Бонифаций от Рагуза . След един пожар през 1808 година се изгражда сегашната сграда на параклиса .

Няма вече щат за експерт по предмета религия в България

Таня Илиева 

Последният щат за експерт по предмета религия е закрит от 1 март 2017 година в Регионалния инспекторат по образованието в град Русе . И така няма вече нито един експерт  по  религия  в  цяла България. В мотивите си за закриването на е  ,че не може да има само един експерт в България отговарящ за предмета религия .

Тази тенденция за обезличаване на предмета религия датира от 2008 година , когато главния експерт излезе в пенсия .

Куриозното в случая е , че няма  и утвърдена програма и същевременно и учебници , които да отговарят на изискванията на новият закон за образованието , които влезе в сила от 1 август 2016 година .

Капитан дьо Тревил

Таня Илиева

Жан - Арман дю Пейре , граф дьо Тревил е роден през 1598 година в Олорн - Сент - Мари , в семейството на Жан дю Пейре , търговец на оръжие , впоследствие си закупил благородническа титла и имението Труа - Виль през 1607 година . 

През 1616 година 17 - годишният Жан - Арман оставя търговията с оръжие и заминал за Париж , за да постъпи в армията . Той първо бил представен на крал Людовик Тринадесети през 1621 година , при обсадата на Монтанбан .  

През 1622 година той станал знаменосец на Наварския Полк , а три години по-късно , през 1625 година , след като се отличил при обсадата на Сент- Антонен и Монпелие , той бил назначен в полка на мускетарите . През 1629 година , при атаката на град Суза , той бил подпоручик , а през 1632  година станал лейтенант . И накрая , през 1634 година той бил произведен в капитан - лейтенанат на ротата на кралските мускетари , които формално командвал  самия крал . Трябва да се отбележи ,че това издигане го приближило до краля . Капитан дьо Тревил бил родом от провинция Беарн , при формирането на полка на мускетарите той предпочитал да приема свои земляци и роднини , гасконски и беарнски аристократи ,  в  това число и своите племеници Анри д Арамис  и   Арман д Атос , а  Исаак  дьо Порто , бил дошъл от ротата на гвардейците по препоръка на сродника си де Есар , а също Шарл - де Батц дьо Кастелмор , известен  под името д Артанян  направил една блестяща кариера и оглавил полка на мускетарите по време на управлението на крал Людовик Четиринадесети . 

Тревил се оказал замесен в един от известните заговири - на кавалер Сен - Мар, и след като бил разкрит по настояване на кардинал Ришельо бил отстранен от длъжност и изпратен в изгнание през 1642 година . Веднага след смъртта на Ришельо през ноември месец на същата година , дьо Тревил бил върнат на поста си . През следващата 1643 година крал Людвик Тринадесети умира , и регентката кралица Анна Австрийска се стремейки се , да привлече на своя страна дава   графска  титла на дьо Тревил .  В същото време твърде скоро се оказал във враждебни отношения с всемогъщият първи министър кардинал Мазарини   ,  които се опитал да назначи  своят племенник Манчини  , а когато не се получило - той разпуснал мускетарите , под предлог че много скъпо струват на държавната хазна , това се случило през 1646 година . Тревил се върнал в родното си място и не се присъединил към Фрондата , и станал   губернатор   на провинция Фуа . В периода 1660 година - 63 година той си построил замък в Елисабл , в Труавил , където е умрял през 1672 година . Имал двама сина , които не са оставили наследници .

Замъка Елисабл

следва Арман Жан дю Плеси дьо Решильо