Баскетболистът, който стана свещеник след като се излекува от рак

Той се казва отец Константин Лимбери, и в момента служи в църквата,, Света Троица" в Ступа, западна Мани, Гърция.

В интервю той разказва за изпитанието на болестта, за Бог в живота му и как е избрал да следва пътя на Бога.

Кога и по какъв повод решихте да станете свещеник?

Аз бях ръкоположен за дякон на 23 октомври 2010 година и за свещеник на 24 октомври 2010 година.

Причината беше рак на кръвта в четвърти стадий. Причината беше и е моята вяра и любовта ми към Христос! Преди да се разболея от рак, аз бях усетил грижата на Господ, не един път. Той винаги беше до мен и аз чувствах Неговата любов. Семейството ми ме научи да обичам Христос. Ходех в църковното училище в годините ми на основното и средното образование.

Какво изпитвахте докато бяхте болен от рак?

Когато научиш, след мъчителни изследвания, че страдаш от рак, губиш земята под краката си и сив пейзаж покрива клепачите ти, живееш в един кошмар..... Веднага моята вяра ме поведе към Лаврио, до светата църква,, Свети Нектарий", където се поклоних на светия му образ. Там придобих огромна сила от стареца Нектарий Виталис, по време на моята изповед! Ракът е едно болезнено преживяване, тогава разбирате вашата слабост, като молите Христос да ви даде сила да издържите!

Сега загрижени ли сте за здравето си?

Винаги има страх от рецидив до известна степен, но не и първия път, когато не знаех дали тялото ми ще се справи с лечението. Болката, която Господ я превръща в благословия.

Понякога обаче краят на историята не е винаги щастлив. Какво ще кажете на тези, които се борят с рака?

Първата грижа на човека трябва да бъде за безсмъртието на неговата душа. Обаче ние, борещи се да оцелеем в ежедневието си, пренебрегваме необходимата подготовка- молитва, пост, изповед, ходене на литургия за нашето отклонение от този временен живот. Така в повечето случаи ние не можем  да разберем волята на Господ, който винаги се грижи за спасението на душите ни. Неговата воля понякога е болезнена и неразбираема за нашата човешка логика, защото хората бързат и това е винаги полезно за душата ни. Ние трябва  да се подчиняваме на Неговата воля! Той е всемогъщ .  Той познава по-добре нашите интереси. Пожелавам на всички болни търпение и вяра в Христос!
Дали Бог е изходът на нашите проблеми?

Христос, нашият истински Бог, е Този, който дава истински мир на душата, истинската радост, силата да се устои  на изпитанията. И както казва старецът Паисий, броеницата  е нашата пряка комуникация с Господ, нека я използваме малко, просто не е като декоративна гривна на китката ни.
Баскетбол- играехте ли професионално?

Беше, е ще бъде моята голяма любов! Не съм играл професионално, само аматьорски в местния отбор на Пегас Мани.

Сега играете ли? 

Поради травма не се занимавах с баскетбол за  около  една година и половина. Сега се връщам на тренировки и се надявам този сезон да бъда част от екипа.
Вашето семейство как реагираха, когато казахте, че ще бъдете ръкоположен за свещеник?
Моите родители, от които получих християнските основи, приеха решението ми с ентусиазъм.  Също така, съпругата ми, веднага се съгласи, чувствайки честта и благословията на свещеничеството за нашето семейство. Моите съотборници, когато отивам на терена с расото и след това сменям дрехите си, със спортни, имат много положителни реакции.

И накрая, някой хора които губят, какво ще им кажете на тях?
Хората, които са израснали в една християнска среда и особено ние гърците, са много благословени от Бога. Научени сме да  обичаме, да даваме, да прощаваме!Ние сме членове на Христовата Църква, кръстени сме в името на Отца и Сина и Святия  Дух при нашето кръщение. Хората, които казват, че са атеисти или се въздържат от Църквата, по-скоро лъжат себе си. Те са доста разочаровани от човешкото поведение, което виждат в църковните хора, от някои погрешни примери. Така че те реагират, като казват, че са атеисти или че няма да се върнат в църквата. Но когато колелото на  живота им се подхлъзне по някакъв път, тогава първото име, което те изричат, е името на Дева Мария! Доколкото знам, най-важният критерий ще бъде любовта, която сме дали  или не, така че нека да направим опит да вървим по пътя на любовта. Там може да се срещнем с атеисти.......
Вие пишете стихове, наред с другите неща.....

Текстовете, които пиша, са моят кислород.   Трябва да изразя това, което чувствам, възхитително е да се изразяваш с рима.

Митрополит Емануил,, чрез диалога става, вярата да е вектор на мира"

Негово Високопреосвещенство митрополита на Франция, Емануил Адамакис в интервю за сайта ,,Agesir Religuone'', говори за въпроса за даването на автокефалия на Украйна. Той говори също за срещата във Фенер, между Константинополския патриарх Вартоломей и московския патриарх Кирил,, Мога да потвърдя, че Вселенската патриаршия осъзнава своята отговорност като Църква-Майка и в отговор на молбата на украинците, след обстойно проучване на въпроса, е взето решение  да се започне процеса на предоставяне на автокефалия на православната църква на Украйна като решение на разделението на православните в страната".

Съществува решимостта да се следва процесът на ,, автокефалия" на УПЦ, защото  това е непоколебим знак за една история, която се движи и развива.Съществува обаче и ангажимент, че този процес по някаква причина не е причина за разделение или дори, ,,разкол". Това, накратко, е позицията на Вселенската патриаршия към чувствителния,,украински" въпрос, който беше на фокус в разговорите във Фенер между двамата патриарси Кирил и Вартоломей. Интервюто на Негово Високопреосвещенство митрополит  Емануил, който заедно с митрополит Иларион Алфеев присъства  на срещата при закрити врати между двамата патриарси. Процесът на автокефалия на УПЦ е чувствителен въпрос от много гледни точки. Със започването му, се изчислява, че засяга почти 30 милиона души. Процесът е не само започнат , но и неустойчив, като трябва да се отбележи за неотдавнашното назначение на двамата екзарси от страна на Вселенската патриаршия в Украйна. Става дума за архиепископ Даниил Памфилски и епископ Иларион от Едмънтън от Канада(според някои източници и двамата са вече в Украйна).

Ето и интервюто на Негово Високопреосвещенство митрополит Емануил, то е взето от М. Киара Биаджони:

Ваше Високопреосвещенство може ли да обясните по-добре тези назначения и преди всичко каква роля ще имат двамата екзарси в Украйна?

Неодавнашното назначение на Вселенската патриаршия на двамата екзарси в Украйна, свидетелства като определението на Вселенския патриарх Вартоломей , за да се види разделението на православните украинци, но също показва, че историята следва своя път. Да се търси смисъла на историята е постоянна отговорност, както и да се защитава непрекъснато единството на църковното тяло. Двамата екзарси трябва да отворят пътя към автокефалията. Трябва да подчертая, че в този случай процесът е толкова важен, колкото и целта. Тъй като точно през този процес трябва да се подхожда към различните компоненти на украинското православие. Ето защо основната  им мисия ще бъде да улеснят контактите, да изградят мостове, да насърчат  диалога и накрая да допринесат за изграждането на независима местна църква.
- Вие бяхте единствения заедно с митрополит Иларион , който участва на срещата при затворените врати между патриарх Вартоломей и патриарх Кирил. Може ли да кажете какво се случи ?

Аз вярвам, че е необходимо да се отбележи, че срещата между патриарх Вартоломей и патриарх Кирил  се състоя в топъл климат на братство. Патриарх Кирил също благодари на патриарх Вартоломей и по-специално за специално за приятелската атмосфера на тази среща. И в това отношение  бил искал също да добавя, че не става дума за желание да се направи добро впечатление пред обществото. Същият климат продължи два часа и повече, в които двамата патриарси прекараха заедно. Трябва да се каже , че те не бяха се срещали от месец януари 2016 година, преди да се проведе Великия и Свещен събор през месец юни, тъй като руската църква, заедно с още три от църквите, за съжаление не участваха. Следователно тази среща е била необходима, независимо от украинския въпрос.
- Патриарх Кирил поиска да се срещне с патриарх Вартоломей. Това какъв сигнал е ?

Пристигането на патриарх Кирил във Вселенската патриаршия в Константинопол е силен сигнал в услуга на единството на православният свят. Православието е сварзано с пътя на диалога. Последното  подхранва желанието за единство и общение. Сигурен съм,че този ден Святият Дух е бил на работа. Защото църквата не е институция. Това е тялото на Христос, в което Святият Дух действа за спасението на света.

- Вярно ли е това, което се чете в медиите, и означава ли това, Вселенската патриаршия е внесла предложение до Московската патриаршия по украинския въпрос? С други, в хода на срещата дали е било възможно да се намери решение, което би било полезно и за двете страни?

За съжаление не мога да споделя с това с вас, което се каза по време на срещата на четири очи от двамата патриарси, защото съдържанието на разговорите е поверително. Но както казах преди, атмосферата беше много братска и приятелска.
- Ще има ли и други срещи? Как е тръгнало? Как смятате да продължите да решавате окончателно оставащите въпроси?

Отново не мога да отговоря пряко на този въпрос. Въпреки това, мога да потвърдя, че Вселенската патриаршия осъзнава своята отговорност като църква-майка и в отговор на това на искането на самите украинци- след обстойно проучаване на въпроса, е взето решение да се започне процеса за предоставяне на автикефалия на православната църква на Украйна, като решение на разделението на православните в страната. Съзнавайки своята историческа отговорност, патриарх Вартоломей ще запази тялото на църквата на Украйна, за чиито хора имаме отговорност, тъй като митрополита на Киев зависи канонично от юрисдикцията на Вселенската патриаршия, въпреки че от 1686 година Московската патриаршия има право да посочва митрополита на Киев.
- Католическата църква следва, без да се намесва в процеса на двустранния диалог. Колко важно е лидерите на църквата да могат да се срещат и да говорят открито?

Православната църква вярва,че Божията слава непременно преминава в единство. Това се осъществява по различни начини: чрез литургичната молитва, споделянето на евхаристията, ангажирането към бедните и най-уязвимите и накрая чрез диалог. Диалогът е съществено богословско пространство, чрез което се проявява присъствието на Логоса. Чрез диалога вярата става вектор на мира. Както е писано в енцикликата на Светия и Велик събор,, Балсамът на вярата трябва да служи за изцелението на стари рани, а не за съживяване на стари центрове на омраза". 

Като ответен отговор на Вселенска патриаршия е възможно Руската църква да създаде епархия в Турция

Като ответен отговор  Руската православна църква на действията на Констатинопол по отношение на Украйна може да създаде епархия подчинена на Московската патриаршия в Турция, казва социолога и специалиста в православието, професор Роман Силантиев пред ,, Интефакс -религия".

,, Очевидно ответното решение е да се създаде епархия на територията на Турция, където членовете на Руската православна църква, даже и тези,  които са постоянно живеещи в тази страна, минимум са най-малко десет пъти повече и като се има предвид, че има около пет милиона от нашите туристи отиват в Турция всяка година, това е друг аритметичен порядък. На Кипър в много от храмовете реално се служи на руски език, въпреки че има  малка част от наши туристи, но ако се открият такива църкви в Турция, в Истанбул и в курортите, ще има тълпа от наши енориаши"- казва Силантиев.

Според него, Московската патриаршия също може да е заинтересувана  от създаването на Турска православна църква, която може да не е голяма, но официално да е призната в Турция, ,, и че църквата може да бъде призната за наследник на Цариградската патриаршия от времената на Византийската империя".

,, С други думи, ще има разкол в Констатинополската патриаршия, и нищо няма да ни попречи да го използваме този разкол, както те използват нашия. Това е само една хипотеза, но може да се обсъжда в реда на дискурса, който ние наблюдаваме сега".

По негово мнение, Константинопол ,,играе опасна игра,  която в действителност разделя на две части, не само нашата страна, но Константинополската църква".

Както бе съобщено, Константинопол назначи двама екзарси на Киев,, като подготовка за предоставяне на независимост на православната църква на Украйна". Това е отговорът на искането на президента  Петро Порушенко за даването на томос за създаването на църква в тази страна.

източник: Интерфакс - религия

Руската църква:Има консесус по главните въпроси за даване на автокефалия"

Православието е в центъра на интереса на политици и медии поради инициативата на украинския президент Петро Порошенко за създаване на,, независима църква".

Светият синод на Вселенската патриаршия изрази своята готовност да обсъди с всички поместни православни  църкви, искането на Порошенко.

Защото, ако в момента има някои православни църкви предприемат процедури за независимост, то трябва да се съобразят с църковните канони. Пред кореспондент на Риа Новости е говорил експертът по тази тема протойерей Николай Балашов, заместник председател на Отдел за външни църковни връзки на Московската патриаршия.

-Отец Николай, защо въпросът за предоставяне на независимост на определена църква не дава категорично ясен отговор веднъж завинаги- няма съответстващи основни рецепти  за това?

- Наистина, условията и реда за предоставяне на автокефалия не е изрично посочено в решенията на Вселенските събори( техните решения са от съществено значение и от първостепенно значение за всички църкви ).

Следователно, когато подготовката за Пан-Ортодаксалния събор започна на остров Родос през 1961 година, Тази тема беше с общо съгласие вписана в списъка на темите за обсъждане. За практическите съображения поместните църкви започнаха разискванията на сесията на Междурегионалната подготвителна комисия в Шамбези, близо до Женева през 1993 година.

До този момент осем поместни православни църкви представиха своите доклади по темата ,, Автокефалията и начините на нейното придобиване". В разнообразните мнения могат да се разграничат две концептуално различни позиции.

Константинопол, Алексанодрия, Йерусалимската патриаршия и Гръцката църква подчертават приоритет на юрисдикцията на Вселенските събори и светия синод на Константинополската патриаршия за предоставяне на автокефалия.

Московската, Румънската и Българската патриаршии, както и полската православна църква, изхождат от независимото право на всяка автокефална църква да даде автокефалия на каноничната си част.

Въпреки това, по време на дискусиите могат да постигнат споразумение за едно нещо:няма автокефалия без съгласието на Църквата -майка, т.е всяка поместна православна църква, към която принадлежи тази част, която желае да получи автокефалия. И няма автокефалия без всеправославно съгласие, което се изразява със съгласие на Събор на автокефалните църкви. При достигане на пълно единодушие на църквите по отношение на тези принципе остава да се договорят процедурата, и детайлите на този процес.

- За какви детайли се говори на първо време?

- С оглед на важността на въпроса, който сега се дължи на добре познатите събития е получил особена острота и трябва да се вгледаме в документа от 1993година, който е скрепен с подписите на представителите на всички поместни църкви.

По такъв начин, при пълното съгласие в основополагащите принципи е предстояло да се постигне съгласие за провъзгласяването на автокефалията, представляващо общото съгласие на поместните църкви, а именно кой и как да подписва съответния документ. След всичко това е преостановена работата.

-Кое попречило на пълното съгласуване на процедурата и накрая решаването на този въпрос?

- След 1993 година Константинополската църква, която председателстваше не свика в продължение на  шест години заседанията, а когато беше направен опит през 1999 година- тогава беше предотварватено избухването на три години преди това на естонската църковна криза. Константинополската патриаршия поиска да участва на равни начала в заседанията естонската православна църква, основана на каноничната територия на Руската православна църква. И руската православна църква не можеше да се съгласи с това.

,, Но по-късно разговорите по този въпрос бяха възобновени. Как беше постигнато това?"

,, Още девет години преди Константинополската патриаршия да отхвърли предходните искания през 2008 година. Процесът на подготовка на Всеправославния събор беше възобновен. По време на заседанията в Шамбези през 2009 година имаше възможност да се направи още една стъпка за постигане на пълно съгласие: беше разработена формула.

 В същото  време не беше формулиран въпросът за съдържанието на Томосът за автокефалия и начина, по който да се подписват предстоятелите.

- Защо начинът за подписването на Томосът за автокефалия не е дефиниран и досега?

- Въпросът за начина на подписването на томос бе обсъдено по време конференцията през 2011 година, но не беше постигнато пълното съгласие на поместните църкви за него. Но консенсуса на всички общопризнати автокефални църкви беше основният принцип на всички предишни действия за подготовката на Всеправославния събор.

Всички църкви се съгласиха, че Томос може да бъде подписан от всички предствоятели. Всеки се съгласи, подписът на Вселенския патриарх ще заема първо място. Делегацията на Константинополската патриаршия обаче настояваше, че подписът на Вселенският патриарх трябва да стои на специално място. По-специално, беше позицията на думата,, решава" и подписът на приматите на другите поместни църкви да са ,, съвместно решава". Делегацията на Руската православна църква изрази мнението, че томосът трябва да бъде одобрен от с подписите на всички предстоятели на поместните Православни църкви и Константинополският патриарх трябва да е пръв измежду равни. Поради непреодолимите различия в това, като цяло, на въпроса за автокефалията тази тема не беше дискутирана на Всеправославния събор. Според решението взето на заседанието на предстоятелите, което се проведе в Истанбул през 2014 година, този въпрос беше по подробно разгледан в интер-православната комисия, така че в случай на постигане на консенсус, да бъде разгледан по време на събора. В действителност обаче тази комисия не можа да започне да разглежда този въпрос, въпреки призивите на редица църкви. Така че, през 2015 година представителите на грузинската, сръбската и българската православни църкви в своята кореспонденция с Вселеския патриарх Вартомей започнаха да настояват за налагането на темата на Събора.

На новата среща на предстоятелите, която се проведе в Шамбези през 2016 година януари месец, Руската православна църква препоръча да се завърши въпроса, и да се достигне споразумение по въпроса за автокефалията и така да се вземе окончателно решение на Събора. Но Константинополската патриаршия се опасяваше, че това може да се доведе до забавяне на свикването на събора.

-Но  Съборът на Крит не стана Всеправославен. Това отлага ли решението по въпроса за автокефалията? Или има надежда?

- За съжаление, по-нататъшна подготовка за Събор е извън контрола на Руската православна църква, не беше предоставено внимание на многократните изявления на Антиохийската църква да вземе участие в него, без решаването на въпросът за църковната юрисдикция на Катар, както и онези възражения, повдигнати от грузинската и българската църкви. Всичко това доведе до факта, Съборът, въпреки това, че се е състоял, не стана Всеправославен. 

Но това е друга история. Това не променя факта, че основните въпроси за автокефалията- ролята на Майката-Църква като процес, инициатор на наменим консенсус на всички поместни църкви, са изразени в единодушие- Всеправославно съгласие, или по думите на документа, ,,пълно сближаване на възгледите", беше достигнато преди около четвърт век.

Митрополит Антоний за протестите пред Светия Синод

Таня Илиева

В интервю за вестник,,Зов нюз" митрополит Антоний коментира протестите пред Светия Синод, както и за оказвания натиск, който някой общественици се опитват да наложат на митрополитите, по отношение на въпроса за Македонската православна църква. 

Негово Високопреосвещенство е казал следното:,, Аз не мисля, че има някакъв скандал, дори ако може да се нарече скандал, то трябва да бъде поставен в кавички. Този,, скандал" се инспирира от една група маргинали, които не са църковници и нямат нищо общо с Българската православна църква. Те не разбират канона, устава, устройството на БПЦ. По-скоро това са едни анархисти, които искат да всяват смут в обществото и да се изживяват като медиатори между БПЦ и Македонската православна църква без никой да ги е молил за това.

Естествено, ако си спомним, преди шест месеца,  когато Светия Синод заседаваше, същите тези маргинали упражниха натиск над БПЦ, което е недопустимо.

БПЦ устоя на този натиск,тъй като тяхното императивно искане беше БПЦ да стане автоматично Майка-църква на Македонската православна църква. Хората,които са запознати с устройството и реда на БПЦ,  нейният устав,каноните, много добре знаят, че тя е правоприемник, според устава и, а и исторически, на Охридската архиепископия. Така че няма как да изхвърлим нашата история и първоприемственост и дефакто да подкопаем основите на БПЦ, като признаем Македонската православна църква- Охридска архиепископия и им дадем автокефалност.

Тази шепа хора, които се опитват чрез викове и крясъци да наложат една или друга идея, се опитаха и във вчерашния ден отново да се намесят пряко в делата на Българската православна църква.

Те много добре знаят, че БПЦ е отделена от българската държава. Тя е независима институция, която има своя устав и нейните решения се взимат не въз основа на председателството на България на ЕС или приоритета на Западните Балкани, а те се взимат дългосрочно с цел преди всичко Божията правда и върху основата на канона.

Затова това е една безпрецедентна, недопустима  намеса. Скандална, не за църквата, но за самото общество, защото, пак казвам, това са хора, които по един или друг начин се опитват да извиват ръцете на БПЦ.

Може би г-н Врабевски и сие си мислят, че БПЦ е подвластна на външен натиск тъй като самите те оказват такъв на църквата от една страна. От друга страна твърдението, че зад гърба на Българския патриарх Светия Синод е взел някакво решение е невярно, тъй като Българският патриарх, макар и в болницата, се информира от главния секретар на Св. Синод за дневния ред, а и за всички решения, които са взети на съответното заседание. Самото заседание се проведе под председателството на Сливенския митрополит Йоаникий, който е изрично упълномощен за това от Българския патриарх Неофит. На него присъстваха почти всички членове на Св.Синод, така че имаше кворум. Беше обсъден въпросът с поканата от архиепископ Стефан, глава на Македонската православна църква и естествено тази покана бе счетена за незачитане на правоприемството на БПЦ като правоприемник на Охридската архиепископия. И затова БПЦ реши, че нямаме място на такива тържества. Светият синод в свое решение също реши да бъде изготвено специално послание към българския народ относно тази бележита годишнина от основаването на Охридската архиепископия. Това ще стане на Неделя на всички български светии- най-подобаващо да отбележим със съборна света литургия в Патриаршеската катедрала,, Свети Александър Невски", този празник.

Пак казвам, че в обществото  се насаждат неверни и неправилни усещания от страна на такива фондации и организации, които се опитват по някакъв начин да заработят парче хляб пред македонската държава.

Ако те са имали някакви уговорки с македонската държава да бъдат медиатори между БПЦ И МПЦ, ние не сме поемали такива ангажименти, няма и да поемем, защото каноничните въпроси, въпросът със статута на една или друга православна църква се уреждат сред общото семейство на Православните църкви без да има външни светски лица.

Обръщението ми към българското общество е да не се съблазняват и поддават на такива ,, патриотични" настроения. Бих казал, накратко, че въпросът с вдигането на схизмата на Македонската църква или уреждането на нейния каноничен статут- е църковен въпрос. Този въпрос  зависи от общото семейство на Поместните православни  църкви и за разлика от г-н Врабевски и сие, този въпрос не може да бъде решен като тв рекламата за македонската наденица. Нека всеки да си греда своята работа и да остави БПЦ да ръководи, преди всичко българския народ, в пътя на вярата, правдата и любовта. Имаме доста неща, които  да свършим в България, а по този начин бих казал, че колкото повече се намесват външни лица в делата на БПЦ, толкова повече и това, което са те са поели като ангажимент е обречено на провал".

Посещението на Московския патриарх провъзгласява единството на православието

За мирното съвместно съществуване на хора , които принадлежат към различни религиозни общности, за посещението и обиколката на предстоятеля на Руската църква Кирил в град Тирана и представянето на руската версия на последната книга на архиепископа на Албания,, До края на земята" в културният център на архиепископията на Тирана и Дурас се говори в интервюто на архиепископ Анастасий, което е дал за една от информационите агенции.

По-конкретно, архиепископ Анастасий, говори  за съвместното съществуване на хората от различни религиозни общности, като подчертава, че,, по принцип може да има две противоположни отправни точки. Те могат да бъдат безразличието към религиозния опит или съзнателния опит на най-дълбоката същност на религията. От друга страна, религиозната нетърпимост и враждебността между религиозните общности съжителстват  и могат да развиват краен фанатизъм, или не религиозни фактори като политическите, националистическите и психологическите, които се опитват да използват религията за други цели."

В този момент от интервюто си, той споделя, че,, тези корени са били силни в миналото и те все още се поддържат във всички страни жизнени. Ние правим опит да извлечем живите сокове от корените на религиозния опит и те да бъдат в помощ на социалното развитие и напредък на Албания, да има помирение и мир особено със съседите и с всички други народи."

По отношение на посещението на предстоятеля  на Руската църква в Тирана той заявява:,, мирното посещение на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил е историческо събитие, благословия, откровение и провъзгласяване на единството на православието". Архиепископ Анастасий  изразява мнение, че тридневното посещение,, на Негово Светейшество патриарха на Москва и цяла Русия, Кирил е важен крайъгълен камък в отношенията на двете църкви, които са пострадали тежко от анти-религиозно преследване" В тази връзка посочва, че ,, Албанската православна църква, в действителност е напълно отворена и надделяла кризата. Благодарим на Бога за чудесата и даровете, които ни е дал от началото на 90-те години." Допълнително отбелязва, че ,, Църквата на Русия работи в климат на религиозна свобода, а Албанската православна църква е озарена от светлината на Възкресението." След това говори за усещането, което е създадено от патриарх Кирил и неговите придружители при посещението на Албанската православна църква,, които беше информиран за развитието на нашата църква" след това говори за общата литургия в катедралния храм,, Възкресение Христово".,, По време на богослужението, имахме възможност заедно да достигнем с благодарност и признателност към Бога две неща и да ги подчертаем , че през 21-ви век има все още значение: да се задълбочи единството на местната църква и да се засвидетелства  динамиката на развитие в съвременният свят. За отбелязване е, и представянето на руския превод на книгата  от предстоятеля на Албания озаглавена,, До края на Земята", което се проведе в Културния център на катедралния храм, като чувствах дълбоко вълнение, от високата чест от руския превод

Архимандрит Ефрем : Благодаря на гръцкото правосъдие

Таня Илиева

На 21 март 2017 година приключи едно от знаковите дела в Гърция , делото ,, Ватопед " .  Дело , което беше във фокуса на вниманието на обществеността в Гърция в продължение на няколко години . Делото беше свързано със заменки на земи пренадлежащи на манастира Ватопед и конкретно със земите около езерото Вистонида . Като в края на 2011 година игуменът на Ватопед беше арестуван и прекара три месеца в затвора ,,Кориталос " и впоследствие освободен под гаранция на стойност 300 000 евро . За да се стигне до оправдателната присъда , която го оневини .

Игуменът на Ватопед , архимандрит Ефрем след края на делото даде своето първо интервю . Въпросите зададе журналистката от вестник Реал Анна Кандили 
- Какви са  последствията  от съдебният процес за Ватопедския манастир и за Света Гора - Атон ?

-Там , където е Бог , има скърби и Кръст . Това не е първия път , когато Църквата и Света Гора са подложени на изпитания . Ако вие се върнете в историята , ще видите ,че така е ставало винаги . Атон се явява като място за духовен и телесен подвиг , а не като място за самоуспокоение . Света Гора е място на една непрестанна борба за издигането на нашата душа . Скърбите и Кръста са необходимата цена , която човек плаща , за да изпита своята вяра и да има упование за възкресение . Това се отнася за всички . 

Днешната борба е трудна , но води човек към свръхестественият свят на Христос . Без подвига , без изпитанията не можем да се умиротворим . Само Бог решава кога и колко да бъдем изпитани .

Аз не искам , да си помислите ,че изпитанията , които ние сме преживели са ни накарали да се почустваме обидени и наранени , ние получихме такива сили , които ни направиха неуязвими . Напротив всеки от нас , Атон като цяло , се сблъскахме с недостатъците на този свят . Но , въпреки всичко ние продължаваме да славим Бог . 

Аз казах още веднъж след като беше произнесена оправдателната присъда : благославяме всички и се молим за всички . Ние се борихме и тази борба беше страшна , но в нашите души остана място за човешките страсти .

- Съдът прие решение , според което  езерото Вистонида и крайбрежните територии са собственост на държавата . Това как ще го коментирате ?  

- Нашият манастир , и Атон в цялост , Вселенска патриаршия и всички Поместни църкви са твърдо убедени в това , че тези земи от древни времена принадлежат на манастира , а не на някого които е смъртен .... Това го е признала гръцката държава през последните сто години три пъти с официални решения на правителствено ниво . В такъв случай сме длъжни и е наш дълг да продължим съдебната битка , за да се възстанови справедливостта . 

Историята е показала ,че именно държавата се опитва винаги да превземе имуществото на Църквата и на манастирите , а не Църквата и манастирите да посягат на държавната собственост . Във всеки случай , църковното и манастирското  имущество служи за потребностите на нуждаещите се . И в този случай е така .

- Как ще действа Ватопедският манастир за в бъдеще  ?

- Манастирът  ще продължи със своите благотворителни и духовни дейности , които не са преставали никога , а напротив усилвали са се . Все някога ще стане ясно в какъв мащаб са . Трябва да отбележа , че нашият манастир следва преданието и изпълнява работата , която са изпълнявали нашите предшественици .

- И все пак какво е    било   т . нар. ,,  ватопедско дело "?  


-  За нас беше нашият кръст , както ви казах . Аз няма да коментирам другите аспекти на делото . За нас е достатъчно , че в краят на краищата справедливостта  възтържествува . Позволете ми днес да благодаря на цялото гръцко правосъдие , като цяло , не защото бяхме оправдани , а защото в продължение на две години , с благоразумие , абсолютен  професионализъм и справедливост му се удаде да разреши такъв сложен въпрос