Той се казва отец Константин Лимбери, и в момента служи в църквата,, Света Троица" в Ступа, западна Мани, Гърция.
В интервю той разказва за изпитанието на болестта, за Бог в живота му и как е избрал да следва пътя на Бога.
Кога и по какъв повод решихте да станете свещеник?
Аз бях ръкоположен за дякон на 23 октомври 2010 година и за свещеник на 24 октомври 2010 година.
Причината беше рак на кръвта в четвърти стадий. Причината беше и е моята вяра и любовта ми към Христос! Преди да се разболея от рак, аз бях усетил грижата на Господ, не един път. Той винаги беше до мен и аз чувствах Неговата любов. Семейството ми ме научи да обичам Христос. Ходех в църковното училище в годините ми на основното и средното образование.
Какво изпитвахте докато бяхте болен от рак?
Когато научиш, след мъчителни изследвания, че страдаш от рак, губиш земята под краката си и сив пейзаж покрива клепачите ти, живееш в един кошмар..... Веднага моята вяра ме поведе към Лаврио, до светата църква,, Свети Нектарий", където се поклоних на светия му образ. Там придобих огромна сила от стареца Нектарий Виталис, по време на моята изповед! Ракът е едно болезнено преживяване, тогава разбирате вашата слабост, като молите Христос да ви даде сила да издържите!
Сега загрижени ли сте за здравето си?
Винаги има страх от рецидив до известна степен, но не и първия път, когато не знаех дали тялото ми ще се справи с лечението. Болката, която Господ я превръща в благословия.
Понякога обаче краят на историята не е винаги щастлив. Какво ще кажете на тези, които се борят с рака?
Първата грижа на човека трябва да бъде за безсмъртието на неговата душа. Обаче ние, борещи се да оцелеем в ежедневието си, пренебрегваме необходимата подготовка- молитва, пост, изповед, ходене на литургия за нашето отклонение от този временен живот. Така в повечето случаи ние не можем да разберем волята на Господ, който винаги се грижи за спасението на душите ни. Неговата воля понякога е болезнена и неразбираема за нашата човешка логика, защото хората бързат и това е винаги полезно за душата ни. Ние трябва да се подчиняваме на Неговата воля! Той е всемогъщ . Той познава по-добре нашите интереси. Пожелавам на всички болни търпение и вяра в Христос!
Дали Бог е изходът на нашите проблеми?
Христос, нашият истински Бог, е Този, който дава истински мир на душата, истинската радост, силата да се устои на изпитанията. И както казва старецът Паисий, броеницата е нашата пряка комуникация с Господ, нека я използваме малко, просто не е като декоративна гривна на китката ни.
Баскетбол- играехте ли професионално?
Беше, е ще бъде моята голяма любов! Не съм играл професионално, само аматьорски в местния отбор на Пегас Мани.
Сега играете ли?
Поради травма не се занимавах с баскетбол за около една година и половина. Сега се връщам на тренировки и се надявам този сезон да бъда част от екипа.
Вашето семейство как реагираха, когато казахте, че ще бъдете ръкоположен за свещеник?
Моите родители, от които получих християнските основи, приеха решението ми с ентусиазъм. Също така, съпругата ми, веднага се съгласи, чувствайки честта и благословията на свещеничеството за нашето семейство. Моите съотборници, когато отивам на терена с расото и след това сменям дрехите си, със спортни, имат много положителни реакции.
И накрая, някой хора които губят, какво ще им кажете на тях?
Хората, които са израснали в една християнска среда и особено ние гърците, са много благословени от Бога. Научени сме да обичаме, да даваме, да прощаваме!Ние сме членове на Христовата Църква, кръстени сме в името на Отца и Сина и Святия Дух при нашето кръщение. Хората, които казват, че са атеисти или се въздържат от Църквата, по-скоро лъжат себе си. Те са доста разочаровани от човешкото поведение, което виждат в църковните хора, от някои погрешни примери. Така че те реагират, като казват, че са атеисти или че няма да се върнат в църквата. Но когато колелото на живота им се подхлъзне по някакъв път, тогава първото име, което те изричат, е името на Дева Мария! Доколкото знам, най-важният критерий ще бъде любовта, която сме дали или не, така че нека да направим опит да вървим по пътя на любовта. Там може да се срещнем с атеисти.......
Вие пишете стихове, наред с другите неща.....
Текстовете, които пиша, са моят кислород. Трябва да изразя това, което чувствам, възхитително е да се изразяваш с рима.
Първата грижа на човека трябва да бъде за безсмъртието на неговата душа. Обаче ние, борещи се да оцелеем в ежедневието си, пренебрегваме необходимата подготовка- молитва, пост, изповед, ходене на литургия за нашето отклонение от този временен живот. Така в повечето случаи ние не можем да разберем волята на Господ, който винаги се грижи за спасението на душите ни. Неговата воля понякога е болезнена и неразбираема за нашата човешка логика, защото хората бързат и това е винаги полезно за душата ни. Ние трябва да се подчиняваме на Неговата воля! Той е всемогъщ . Той познава по-добре нашите интереси. Пожелавам на всички болни търпение и вяра в Христос!
Дали Бог е изходът на нашите проблеми?
Христос, нашият истински Бог, е Този, който дава истински мир на душата, истинската радост, силата да се устои на изпитанията. И както казва старецът Паисий, броеницата е нашата пряка комуникация с Господ, нека я използваме малко, просто не е като декоративна гривна на китката ни.
Баскетбол- играехте ли професионално?
Беше, е ще бъде моята голяма любов! Не съм играл професионално, само аматьорски в местния отбор на Пегас Мани.
Сега играете ли?
Поради травма не се занимавах с баскетбол за около една година и половина. Сега се връщам на тренировки и се надявам този сезон да бъда част от екипа.
Вашето семейство как реагираха, когато казахте, че ще бъдете ръкоположен за свещеник?
Моите родители, от които получих християнските основи, приеха решението ми с ентусиазъм. Също така, съпругата ми, веднага се съгласи, чувствайки честта и благословията на свещеничеството за нашето семейство. Моите съотборници, когато отивам на терена с расото и след това сменям дрехите си, със спортни, имат много положителни реакции.
И накрая, някой хора които губят, какво ще им кажете на тях?
Хората, които са израснали в една християнска среда и особено ние гърците, са много благословени от Бога. Научени сме да обичаме, да даваме, да прощаваме!Ние сме членове на Христовата Църква, кръстени сме в името на Отца и Сина и Святия Дух при нашето кръщение. Хората, които казват, че са атеисти или се въздържат от Църквата, по-скоро лъжат себе си. Те са доста разочаровани от човешкото поведение, което виждат в църковните хора, от някои погрешни примери. Така че те реагират, като казват, че са атеисти или че няма да се върнат в църквата. Но когато колелото на живота им се подхлъзне по някакъв път, тогава първото име, което те изричат, е името на Дева Мария! Доколкото знам, най-важният критерий ще бъде любовта, която сме дали или не, така че нека да направим опит да вървим по пътя на любовта. Там може да се срещнем с атеисти.......
Вие пишете стихове, наред с другите неща.....
Текстовете, които пиша, са моят кислород. Трябва да изразя това, което чувствам, възхитително е да се изразяваш с рима.