Неделно четиво: Неделя на Блудния син

И още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той беше петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие  хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река:татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана , та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; като се  затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко съгреших против небето и пред тебе, и вече не съм достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си, изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща  на нозете му; па докарайте и  заколете  угоеното теле: нека ядем  и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше  и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита:що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща  ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си,  и като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле. А той му рече:чедо, ти си  винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя,изгубен беше, и се намери.

В тази притча под бащата се разбира Бог и под блудния син покаял се грешник. Всеки човек прилича на блудния син, който с душата си се е отклонил от Бог и се поддава съзнателно на грешен живот. С греховете си той унищожава душата си и всички дарове като живот, здраве, сила, способности, които получава от Бога. Когато грешникът, дойде на себе си, и носи искрено покаяние на Бог, със смирение и с надеждата за Неговата милост, Господ, подобно на милостивия Отец, се радва заедно с ангелите за обръщането на грешника, прощава му всички беззакония, колкото и да са големи, и връща Своята милост и дарове за него.

В историята на по-стария син, Спасителя ни учи, че всеки вярващ християнин трябва искрено да желае всеки да бъде спасен, да се радва на обръщането на грешниците, да не завижда за Божията любов към тях и да не се счита за достоен за Божиите милости повече от онези, които се обръщат към Бога от бившия си беззаконен живот.












Отдалечи се Каин от лицето на Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем. И позна Каин жена, и тя и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох. На Еноха се роди Ирад; Ирад роди Мехиаеля; Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха. Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила. Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички които свирят на гусли и пищялки. Цила също роди Тувалкаина, ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема. И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и, момче, което би ме наранило; ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха-седемдесет пъти по седем. Адам пак позна жена си Ева, и тя роди син, и му даде име Сит; понеже, тя казваше, Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби. На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават  името на Господа Бога. 

Из книга Битие

Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, мъжът и жената ги сътвори и ги благослови, и им даде име,, човек" в деня на тяхното сътворение. Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие и по свой образ, и му даде име Сит. Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха осемстотин години, и той роди синове и дъщери. А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и тридесет; и той умря. Сит живя сто и пет години и роди Еноса. След рождението на Еноса Сит  живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря. Енос  живя деветдесет години и роди Каинана. След рождението на Каинана Енос живя осемстотин  и петнайсет години  и роди синове и дъщери. А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години, и той умря. Каинан живя седемдесет години и роди Малелеила. След рождението на Малелеила  Каинан живя осемстотин и четирдесет години и роди синове и дъщери. А всички дни на Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря. Малелеил живя шестдесет и пет години и роди Иареда. След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. А всички дни на Малелеил бяха осемстотин и деветдесет и пет години; и той умря. Иаред живя сто и шестдесет и две години и роди Еноха. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. А всички дни Иаредови бяха деветстотин и шестедесет и две; и той умря. Енох живя шестдесет и пет и роди Матусала. И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. А всички дни Енохови бяха триста и шестедесет и пет години. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.