Предстои официално откриване на православна книжарница,, Паралигва,, в Пловдив

Таня Биринджиева

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай на 14 октомври в Пловдив ще отвори врати книжарницата за църковна, богословска, философска, историческа и друга хуманитарна литература,, Паралигва,,.

Адресът на книжарницата е ул.,,Хан Аспарух,, 1 в Пловдив, срещу двора на храм,, Света Петка Българска,,. 

 

Личности : Монахиня Касиния Везенкова

 Таня Биринджиева

Монахиня Касиния Везенкова е родена на 27 март 1909 като Галина Владимирова Везенкова. Нейни родители са Владимир Стоянов Везенков и Мария Митрофанова Фаворская- Везенкова. Майката на Галина била  племенницата на митрополит Филарет Московски и дъщеря на йерей Митрофан Фаворски. Семейството ѝ живеело близо до храма Света Троица. Майката на монахиня Касиния следвала два семестъра медицина. Тя искала да стане лекар, но поради отпадането си от университета получила право да работи като акушерка. Майката на монахиня Касиния свирела превъзходно на пиано. Баща ѝ служил като охрана на Кремъл и взел участие в Сръбско българската война,Руско японската война, Балканската война и в  Първата световна война . През 1916 година той бил ранен и изпратен в тила. През 1919 година заедно с Галина се завръща в България. В Русия остава майка ѝ, която през 1925 година успява да се присъедини към семейството си. Владимир Везенков има двама сина от първия си брак с Вера Тилева и една дъщеря Мария, която била архитект.

След като пристигнала в България монахиня Касиния била заболяла от двоен порок на сърцето. Заедно с баща си тя живеела много бедно. Тя била записана в руското училище в София. Тя получила финансова помощ от богат американски гражданин и се записала да учи в Американския колеж в Самоков. Там възпитанието било изцяло в протестантски дух. Но младата Галина изкарвала летните месеци в Рилския манастир и там се случило чудо, свети Йоан Рилски я обърнал към православието.

Тя завършва Американския колеж през 1927 и започва да посещава лекции в продължение на една година във Философския факултет на Софийският университет след това продължава обучението си във Факултета по славянски филологии, където специализира руски език в продължение на четири семестъра. По това време време почива баща и и тя е принудена да напусне университета , за да издържа семейството си. Тя започва да дава частни уроци на деца по английски език . По късно тя започва работа в Природонаучния музей. През 1944 година става личен преводач на генерал Захари Захариев и получава офицерско звание старши лейтенант от ВВС. Поради заболяването си двоен порок на сърцето тя през 1950 година се пенсионира по болест. На следващата 1951 година тя полага своите монашески обети в Руския Покровски манастир, който е основан от свети Серафим Соболев и приема името Касиния. До 1963 година тя живее в Покровския манастир след което се премества в манастира ,, Свети Йоаким и Анна,, в Бистрица. Тя прекарва там последните си 19 години от живота си в усърдно четени на книги и проповед за Апокалипсиса. По време на пребиваването си там тя е написала множество стихотворения.

Тежките години на гонение започват  в началото на Великият пост, през февруари 1981 година. Обвиненията срещу нея са били основани на слухове. Според нейното духовно чедо Анастасия Бойкикева това са доносите на свещеник Драгомир в Комитета по вероизповеданията. Светият Синод на Българската Православна Църква взима решение тя да бъде отстранена от манастира в Бистрица и да бъде изпратена в Струпецкият манастир във Врачанска епархия. Но поради стечение на обстоятелствата тя не отива в този манастир и е настанена в къщата на една жена.

На 8 октомври 1981 година тя умира мъченически при пожар възникнал в къщата , където тя живеела.

Монахиня Касиния е погребана на гробището в село Бистрица, близо до гроба на майка и, която била тайна монахиня близо до гробищния параклис,, Света Троица,,. Интересно е, че около гроба на монахиня Касиния е погребано цялото семейство на свещеник Добромир, който е правил доноси за монахиня Касиния.

За земетресението и погребаната църква

 Таня Биринджиева

Страхът е навсякъде в община Миноа и особено около Аркалохори, Ираклион Крит, след силното земетресение, което изравни цели села.

Жителите на областта се надяват злото да спре скоро, но дълбоко в себе си те вярват, че няма да бъде спряно, освен ако не бъде отстранено голямото светотатство, което е разтърсило местната общност. Упорито се говори за,, наказанието,, на света Параскева Римлянка. Нейната църква е била засипана и погребана под тонове пръст заради изграждане на летище Кастели, Ираклион.

Църквата на света Параскева Римлянка в Русохория била в плановете на новото летище и била,, пречка,,. Строителната компания била решила да я събори, но срещнало отпор от жителите и свещениците, които се надигнали. Свещеникът на селото, отец Петрос, и селяните не позволили на булдозерите да изравнят малката църква, в която се чествал всяка година празника на света Параскева Римлянка. Строителната компания предложила да се построи нова църква в  рамките на летището, но отец Петрос и селяните не приемат. Дори работника на машината, които е трябвало да разруши църквата отказал да го направи. Последната литургия в църквата е била на 4 юли миналата година.

Снимката на заровената църква, шокират, не само дълбоко вярващите християни, но и всеки, който има уважение на църквата.

Оттогава насам започват да се случват поредица от земетресения, които разтърсват от време на време Алкалохори, много от селяните свързват с,, желанието,, на светицата да се върне в дома си. Други настояват, че това е просто съвпадение.

Според слуховете, които се разпространяват в района, твърдят, нощния пазач на строителната площадка е видял една нощ женска  фигура да се движи в района на летището, когато се приближил до нея тя изчезнала. Друг път хора са видели облечена в черно старица , която се разхождала по улицата около летището. Други  пък са я сънували.

Погребаната църква е издигната върху руините на оригиналната сграда на света Параскева Римлянка, която не е известно кога е построена. Жителите, които пазели паметта жива, решили да възстановят църквата, посветена на света Параскева Римлянка. Строежът на църквата е започнал през 1956 година от свещеника Антониос Василакис. След продължително спиране на строителството е възобновено и е завършено през юни 1981 когато е осветена от архиепископ Тимотей