Събор на свети архангел Гавраиил

Таня Биринджиева

Съборът на Архангел Гавриил се чества от Православната църква два пъти в годината- на следващия ден след Благовещение на 26 март и на 13 юли.

 Архангел Гавриил е избран от Господ, за да благовести на Дева Мария, а с Нея на всички хора , великата радост от въплъщението на Божия Син. Затова в деня след Благовещение, прославяйки Пречистата Дева, те благодарят на Господа и отдават почит на Неговия пратеник Архангел Гавриил. Причината за втория празник 13 юли е датата на освещаването на храма, издигнат в името на Светия Архангел в Константинопол.

Името Гавриил означава  ,, Божия сила,, или ,, Божия крепост,,. На иконите Архангел Гавриил е изобразяван държащ райска клонка, която донесъл на Дева Мария, или държащ светещ фенер в дясната си ръка и огледало в лявата си ръка.

В тези дни си припомняме всички явления на Архангел Гавриил: от него Мойсей получи вдъхновение при написването на книгата Битие, Пророк Данаил обяви съдбата на еврейския народ, той се яви на праведната Анна с новината за раждането на Пресвета Богородица, яви се на свещеник Захария и възвести раждането на Предтечата Господен, той следваше земния път на Божията Майка, той се яви на Свети Йосиф Обручник. 

Гетсиманската градина той се яви и подкрепи молещият се Иисус Христос преди Неговите страдания. Първи Архангел Гавриил възвести на жените - мироносици радостната вест за Христовото възкресение.

Великият пост

 Таня Биринджиева

Великият пост е установен от Църквата 48 -дневен пост, предшестващ Пасха , предназначен за духовна подготовка на вярващите за Деня на Светлото Христово Възкресение.

Периодът на Великият пост включва в себе си шест седмици Светата Четиридесетница до петък на шестата седмица и последната преди Пасха- Страстната седмица. Наименованието Света Четиридесетница е по причина, че Четиридесетницата съставлява основната дължина на Великият пост.

Предпасхалният пост и прието да бъде свързван със съществуването в раннохристиянската Църква през ІІ-ІІІ век, практика на съблюдаването на пост в предпасхалната нощ, във възпоменание на кръстните страдания на Иисуса Христа. Счита се, че обичаят на продължителния пост преди Пасха се е формирал паралелно с древната практика на оглашението. Работата е там, че през ІІІ век в Църквата се разпространила да се извършва Тайнството на Кръщението на Пасха. По такъв начин, поста, който се съблюдавал от оглашените в препасхалният период, е служил за тях като период на покаяние и аскетически упражнения .

В александрийските източници от втората половина се упоменава за 40-дневният пост. Не е ясно дали ,  той е бил свързан този пост с Пасха или не.

Най-ранните безспорни свидетелства за 40-дневния пост преди Пасха , по мнение на голяма част от изследователите, следва да се счита второто предпразнично послание на свети Атанасий Велики. Постът започвал шест седмици преди Пасха, а числото 40 се достигало като се изключвали съботата и неделята преди Пасха. В това време на Изток той още не се възприемал като задължителен , какъвто то бил в Рим. Има и версия, че в Рим той бил свързан не толкова с прекръщелната подготовка, а с приемането на каищите се , отново, в църковно общение.

В днешно време Великият пост се разглежда като период на покаяние, като акт на подражаване на 40-дневният пост на Спасителят в пустинята и като средство за подготовка за празнуването на Пасха. Значимостта на духовния пост е отразена в песнопенията на Постния Триод.

През времето на поста православните християни се стараят да се въздържат от обичайните си развлечения например посещения в театрите и киносалоните, да се отделя повече време за душеполезни четива, милосърдие и участие в богослужения. 

Молитвословията на Великия пост се отличават по покаяното настроение, на богослуженията  се чете покаяната молитва на свети Ефрем Сирин. Пълна литургия се извършва в неделя и събота, а също и на празника Благовещение, независимо в какъв ден е . По време на Четиридесетницата в сряда и петък, в четвъртъка на петата седмица, а също и в понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица се извършва Преждеосвещена литургия. В първите четири дни на Великия пост на повечерията се чете Великия покаен канон на свети Андрей Критски.

Великият пост започва не по - рано от 15 февруари и не завършва не по късно от 7 май включително, в зависимост от датата на празнуване на Пасха.

69 апостолско правило предписва задължителен четирдесетдневен пост за всички, с изключение на случаите на телесна немощ.

50 то правило от Лаодийкийския събор забранява да прекратява поста в четвъртък на Страстната седмица и предписва да се пости със суха храна по време на Четиридесетницата.

56 -тото  правило на Трулският събор уточнява, че в събота и неделя през периода на Четиредеседницата  се смекчава поста, но остава обезателното въздържание от храна от животински произход- месо, мляко, яйца.

В съвременната практика, поста се съблюдава в различни степени, според силата на всеки и с благословението на свещеник. През първата и четвъртата седмица и Страстната седмица обикновено постът е усилен .

49 правило на Лаодикийския събор забранява да се извършва пълна литургия в делничните дни.

52 правило на Трулския събор е установено да се извършват в делничните дни литургията на Преждеосвещените дарове.

51 то правило на Лаодикийския събор забранява в периода на поста да се извършват празниците на мъчениците, като изключение правят съботите и неделните дни.

52 ро правило на Лаодикийския събор забранява да отбелязват рождени дни и да се сключват бракове.

89 то правило на Трулският събор предписва да завършва поста през Страстната седмица около среднощните часове след Велика събота.

Леки и спасителни пости!

Сиропустна неделя

 Таня Биринджиева 

Сиропустна неделя е последната неделя в навечерието на Великия пост и тя има три названия : Неделя сиропустна ,Адамово изгнание или Прощална неделя . Първите ве названия се срещат в богослужебните книги Триода и Типика, когато се нарича ,,Прощална неделя " то е изключително обходно наименование и се употребява в само в православният бит. 

Неделя сиропустна се нарича този ден , защото се извършва заговяване на млечната храна и сиренето . Млечното сирене тип брънза било основна храна на скромната храна на монасите.

Наименованието,, изгнание Адамово" е свързано с това , че самото богослужение почти всички песнопения през Триода са посветени на възпоменанието за създаването на човека, за неговото падение и изгнание от рая. Накрая, названието ,, Прощална неделя ,, се свързва с изпълнението вечерта в този ден на Чина на прощението.

Обичаят преди Великия пост предната неделя,в която спираме да ядем месни продукти , но продължаваме да ядем млечни храни , се появявава в шести век. В Йерусалимският Лекционарий през 7 век вече е обозначена Неделя сиропустна. В самата Неделя сиропустна е указано в литургията евангелското четене Мат.6:1-33, в това число има слова за опрощението и за истинския пост. Съвременната литургия на Неделя сирропустна е възникнала през 9-10 век.

Тази неделя няма свои особенности, като службата изцяло е такава каквато в предходните недели на блудният син и месопустна . За последен път се пее на утрината псалом 136 ,, На реките Вавилонски,,

Тези три названия на неделята , богослужението заключва в себе си три теми: 

грехопадението на Адам и неговите последствия 

встъпването във Великия пост и

прощаването на ближните.

Грехопадението на Адам и изгонването от рая е основната тема на всенощното бдение. Актуалността на това възпоменание е основна тема на бдението в предверието на Великия пост и се заключава в следното: първата заповед за поста, дадена на човека, даже и в мека форма- забраната за употребата на плодовете от едно конкретно дърво . Адам нарушил тази заповед  и се лишил от тези блага, които имал при сътворението . В стихирите и тропарите на канона често става дума и се говори от първо лице, като се изразява идеята , че ние със своите грехове повтаряме греха на своя прародител и подобно на него се лишаваме от рая. Също така ние се съкрушаваме, че поради причината на греха на Адам цялото човечество е изгубило безсмъртието и съвършенството.

Встъпването  във Великия пост е втората тема на богослужението, която в пълна мяра звучи в края на всенощното бдение в стихирите,, Хвалите.....,, 2 - 4 стих от Триода, а също в апостолското и евангелското четене на литургията. В 3 хвалителен стихир е отразена връзката между възпоменанието за изгнанието на Адам и началото на поста.  В заключителните стихири е указана и крайната цел на поста да се поклоним на страстите Господни и светото Възкресение.

 Както беше отбелязано названието ,, Прощална неделя,, се използва и е свързано с това, че на вечерната служба се извършва Чина на прощаването , на което настоятелят на храма или на манастира в края на вечерната със земни поклони изпросва прощение от своя клир и миряните, и те отговарят също със земни поклони . После един след друг пристъпват към настоятелят и изпросват от него прощение . 

При този обичай иереите се подреждат по старшинство, целувайки един друг ръцете си, а дяконите , църковните служители и миряните правят поясен поклон и приемат благословение. Също миряните просят един от друг  прощение.

В основата на чина на опрощение стои древната традиция на египетските монаси . Съгласно тази традиция в периода на Светата Четиридесетница монасите се уединявали в пустинните места . Това е описано например , житието на преподобната Мария Египетска. Те там усилвали аскетическите си подвизи, предавали се на съсредоточена молитва и покаяние, заради своето вътрешно очистване , и достойно да се приготвят за Пасха.

И преди да напуснат стените на обителите си , братята се събирали на съвместно богослужение. Това се случвало в последния ден на Сирната седмица. В този ден те измолвали един от друг прощение, забравяли за обидите помежду си , и просели благословение. В края на вечерта монасите се разделяли .

Тази добра монашеска традиция е свързана със заповедта на Христос за опрощаване на греховете на ближните-Мат.18:21-22, за съхранение на любовта и мира .

Но имало и една частна причина за това. Отивайки в полудивите краища, братята излагали своя живит на опасността  от дивите зверове . Много от тях не знаели , дали ще се върнат на Пасха, и даже - ще се върнат ли  въобще. Мислейки за това, те разбирали, че да простиш на своите ближни и изпросиш ли упрощение от е много важно. Кой би искал да умре без прощение?

Впоследствие традицията на опрощаването и примирението с ближните преди Великият пост е получила широко разпространение в средите на миряните.

Тази практика помага на човек да се настрои за покаяние и    да пристъпи към поста във възвишено състояние на духа .