Таня Биринджиева
Сиропустна неделя е последната неделя в навечерието на Великия пост и тя има три названия : Неделя сиропустна ,Адамово изгнание или Прощална неделя . Първите ве названия се срещат в богослужебните книги Триода и Типика, когато се нарича ,,Прощална неделя " то е изключително обходно наименование и се употребява в само в православният бит.
Неделя сиропустна се нарича този ден , защото се извършва заговяване на млечната храна и сиренето . Млечното сирене тип брънза било основна храна на скромната храна на монасите.
Наименованието,, изгнание Адамово" е свързано с това , че самото богослужение почти всички песнопения през Триода са посветени на възпоменанието за създаването на човека, за неговото падение и изгнание от рая. Накрая, названието ,, Прощална неделя ,, се свързва с изпълнението вечерта в този ден на Чина на прощението.
Обичаят преди Великия пост предната неделя,в която спираме да ядем месни продукти , но продължаваме да ядем млечни храни , се появявава в шести век. В Йерусалимският Лекционарий през 7 век вече е обозначена Неделя сиропустна. В самата Неделя сиропустна е указано в литургията евангелското четене Мат.6:1-33, в това число има слова за опрощението и за истинския пост. Съвременната литургия на Неделя сирропустна е възникнала през 9-10 век.
Тази неделя няма свои особенности, като службата изцяло е такава каквато в предходните недели на блудният син и месопустна . За последен път се пее на утрината псалом 136 ,, На реките Вавилонски,,
Тези три названия на неделята , богослужението заключва в себе си три теми:
грехопадението на Адам и неговите последствия
встъпването във Великия пост и
прощаването на ближните.
Грехопадението на Адам и изгонването от рая е основната тема на всенощното бдение. Актуалността на това възпоменание е основна тема на бдението в предверието на Великия пост и се заключава в следното: първата заповед за поста, дадена на човека, даже и в мека форма- забраната за употребата на плодовете от едно конкретно дърво . Адам нарушил тази заповед и се лишил от тези блага, които имал при сътворението . В стихирите и тропарите на канона често става дума и се говори от първо лице, като се изразява идеята , че ние със своите грехове повтаряме греха на своя прародител и подобно на него се лишаваме от рая. Също така ние се съкрушаваме, че поради причината на греха на Адам цялото човечество е изгубило безсмъртието и съвършенството.
Встъпването във Великия пост е втората тема на богослужението, която в пълна мяра звучи в края на всенощното бдение в стихирите,, Хвалите.....,, 2 - 4 стих от Триода, а също в апостолското и евангелското четене на литургията. В 3 хвалителен стихир е отразена връзката между възпоменанието за изгнанието на Адам и началото на поста. В заключителните стихири е указана и крайната цел на поста да се поклоним на страстите Господни и светото Възкресение.
Както беше отбелязано названието ,, Прощална неделя,, се използва и е свързано с това, че на вечерната служба се извършва Чина на прощаването , на което настоятелят на храма или на манастира в края на вечерната със земни поклони изпросва прощение от своя клир и миряните, и те отговарят също със земни поклони . После един след друг пристъпват към настоятелят и изпросват от него прощение .
При този обичай иереите се подреждат по старшинство, целувайки един друг ръцете си, а дяконите , църковните служители и миряните правят поясен поклон и приемат благословение. Също миряните просят един от друг прощение.
В основата на чина на опрощение стои древната традиция на египетските монаси . Съгласно тази традиция в периода на Светата Четиридесетница монасите се уединявали в пустинните места . Това е описано например , житието на преподобната Мария Египетска. Те там усилвали аскетическите си подвизи, предавали се на съсредоточена молитва и покаяние, заради своето вътрешно очистване , и достойно да се приготвят за Пасха.
И преди да напуснат стените на обителите си , братята се събирали на съвместно богослужение. Това се случвало в последния ден на Сирната седмица. В този ден те измолвали един от друг прощение, забравяли за обидите помежду си , и просели благословение. В края на вечерта монасите се разделяли .
Тази добра монашеска традиция е свързана със заповедта на Христос за опрощаване на греховете на ближните-Мат.18:21-22, за съхранение на любовта и мира .
Но имало и една частна причина за това. Отивайки в полудивите краища, братята излагали своя живит на опасността от дивите зверове . Много от тях не знаели , дали ще се върнат на Пасха, и даже - ще се върнат ли въобще. Мислейки за това, те разбирали, че да простиш на своите ближни и изпросиш ли упрощение от е много важно. Кой би искал да умре без прощение?
Впоследствие традицията на опрощаването и примирението с ближните преди Великият пост е получила широко разпространение в средите на миряните.
Тази практика помага на човек да се настрои за покаяние и да пристъпи към поста във възвишено състояние на духа .