1 септември начало на църковната година(Начало на индикта)

Блогът на Таня Биринджиева

Началото на индикта или църковното новолетие  се отбелязва на 1 септември и означава началото на новия богослужебен кръг от дванадесетте църковни празника.

На този ден Църквата ни припомня как Господ Иисус Христос е прочел в синагогата в Назарет пророчеството на Исая( Исая 61, 1-2) за настъпването на благоприятното време(Лука 4; 16-22)

В това четиво византийците са видяли Неговото указание за честването на новата година. Преданието свързва това събитие  с 1 септември. В Менология на Василий Втори от 10 век се казва:,, По това време Той ни е дарувал на нас християните този светъл празник. И до днешни времена в православната църква на 1 септември , по време на литургията, се чете именно това евангелско четиво за проповедта на Спасителя.

Същият евангелски текст се четял от патриарха в специалният ритуал или празничната служба на 1 септември. Показателно е , че самият патриарх е четял Евангелието с изключение на този повод, само три пъти в годината: сутринта на Разпети петък и на литургията и вечернята в първия ден на Великден.

Във Византия църковна година не винаги е започвала на 1 септември. Като цяло тържественото честване на Нова година може да се счита за късновизантийски феномен.

Появата на Пресвета Богородица Пантанаса в Порто Лагос през 2005 година

Таня Биринджиева

Манастирът ,, Свети Николай" е метох на Ватопедския манастир на Света гора , Атон . Той е разположен в средата на езерото - резерват Вистонида, той достъпен за посетители по дървени мостове. Езерото е дом за много интересни птици, раци и риби и те могат да бъдат разглеждани от моста или от добре поддържаните градини на манастира. Именно там през 2005 година Пресвета Богородица се явила. Това явяване е свързано с едно малко момиченце на име Анастасия, което е било починало след битката с рака, но в деня на погребението му е било видяно в Порто Лагос да върви по моста към манастирската църква ,,Пресвета Богородица Пантанаса", водено за ръка от една монахиня. 

Ето и разказа за това чудо от първо лице. Отец Нимфонос , който е бил очевидец на станалото, го описва по следния начин:

,, Ние отпразнувахме Успението на Пресвета Богородица, молейки я за излекуването на едно деветгодишно момиче от Кипър, малката Анастасия, която страдаше от рак на белия дроб.

В неделя малката Анастасия почина, а в понеделник беше погребението и в Кипър. Към 16: 30 часа следобед един поклоник от Кавала, непознат за нас и незнаещ нищо за Анастасия, отишъл да се поклони на Богородица в нашата църква. Излизайки от църквата той срещнал на моста на църквата монахиня, която държала за ръка малко момиченце. 

Човекът помислил, че монахинята води малкото дете към манастира, за да бъде направено монахиня. Той я последвал, за да я попита от кой манастир е. Той изчакал петнадесет минути тя да излезе, но като видял, че се бави много време той влязъл в църквата, но монахинята и детето били изчезнали. Той огледал навсякъде, дори в олтара, но напразно.

След това той изтича при мен, разказа ми какво се е случило и ме помоли да претърсим дори и най-скритите ъгли в олтара. Попитах го за момиченцето, как е било облечено. Показах му снимки, които имахме  тук и след като видя Анастасия той ми каза убеден,, Това е малкото момиче" Попитах го:,, Сигурен ли си?" .Той категорично ми отговори,, Да!". Тогава му обясних, че това дете е било погребано тази сутрин в Кипър и му разказах цялата история. Бях трогнат до сълзи, както и младият мъж, а той ме попита:,, А коя е била тогава монахинята?"

,, Сигурно е била Пресвета Богородица", му отговорих, и тогава младежът се трогна и започна да плаче силно и непрекъснато.

вестник ,, Хронос" Ксанти, публикацията за явяването на Пресвета Богородица, снимката на отец Нимфонос и на малката Анастасия.

Отсичане главата на свети Йоан Предтеча

Блогът на Таня Биринджиева

Свети Йоан Кръстител е бил хвърлил в затвора от цар Ирод Антипа, владетел на Галилея. Мъченическата му смърт е разказана в Евангелията на Матей и Марко.

Царят имал законна съпруга, дъщеря на арабския цар Арета. Ирод я напуснал и съжителствал с Иродиада, съпругата на брат му. Свети Йоан Предтеча многократно го осъждал, но царя не смеел да му навреди, тъй като почитал Йоан Кръстител като пророк и се страхувал от гнева на хората. 

На рожденият си ден Ирод направил богат празник, на който пред гостите танцувала Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя толкова угоди на Ирод, той се закле пред гостите се заклел, че ще и даде каквото поиска. Саломе отишла при майка си за съвет. Иродиада научила дъщеря си да иска главата на Свети Йоан Предтеча на поднос. Ирод бил натъжен: той се страхувал от Божия гняв за убийството на пророка, но не могъл да наруши неразумната си клетва.

Отсекли главата на свети Йоан Кръстител и я дали на Саломея. Според писанието  главата  продължавала да осъжда Ирод и Иродиада. Злата Иродиада пробола езика на пророка с игла и заровила главата на нечисто място. Но Йоанна, съпругата на царския управител Хуза, тайно взел светата глава, сложила е в съд и я погребал на Елеонската планина, в едно от именията на Ирод. Тялото на свети Йоан Кръстител било взето от неговите ученици и го погребали.

Божият гняв паднал върху онези, които решили да унищожат пророка. Саломе когато преминавала през река Сикорис през зимата и паднала в леда. Главата и, отсечена от острия лед, била отнесена при Ирод и Иродиада, като главата на свети Йоан Кръстител, но тялото и не било намерено. Арабският цар Арета тръгнал с войската си срещу  Ирод и го победил. Римският император изгонил Ирод заедно с Иродиада в Испания, където те загинали.

Много години след екзекуцията на свети Йоан Кръстител, когато земята, в която почивала съдът с главата на свети Йоан Предтеча, станала собственост на един благочестив благородник Инокентий, този съд е намерен по време на строежа на църквата. Преди смъртта си, опасявайки се, че светинята ще бъде осквернена , той скрил главата на светията на същото място.

Минали много години, построената от Инокентий църква се разрушила. В дните на император Константин  двама монаси , дошли да се поклонят в Йерусалим.  Свети Йоан Кръстител им посочил местоположението на честната си глава. Изкопали светинята, монасите я сложили в чувал с камилска вълна и тръгнали на път, по пътя срещнали непознат грънчар, на когото поверили да носи скъпоценния товар. Тогава самият Предтеча се явил и му наредил да бяга от небрежните монаси заедно с товара. В семейството на грънчаря честната глава се пазела и се предавала от поколение на поколение в запечатан съд, докато един свещеник арианин не я взел.  Използвайки чудотворната сила, излъчвана от главата, той съблазнил много хора в ерес. Когато неговото богохулство било разкрито, той избягал, погребвайки реликвата в една пещера близо до Емеса, като се надявал да си  я вземе по-късно. Но Бог не позволил това. В пещерата се заселили благочестиви монаси и възникнал манастир.

През 452 година архимандритът на манастира Маркела   имал видение в което свети Йоан му сочил скривалището на главата си  и така тя била намерена. Светинята била пренесена в Емеса, а след това в Константинопол. 

Около 850 година, когато в Константинопол избухнали вълнения свързани с изгнанието на свети Йоан Златоуст, главата на свети Йоан Кръстител се върнала в Емеса и от оттам по време на нападението на сарацините в Комана, където била скрита по-късно, по време иконоборското преследване. След възстановяване на почитанието на иконите, на патриарх Игнатий  през нощта по време на молитва било показано мястото, където се пазела честната глава. Светинята била открита отново и пренесена в придворната църква; като част от нея се съхранява на Атон. 

Този ден в Православната църква е строг пост.

Снимка на деня: Рядко срещана снимка на свети Лука Кримски

 Таня Биринджиева

Свети Лука Кримски с лекарите и сестрите от евакуационната болница 1515 . Снимката е направена през 1942 година. 

Освен лекар в болницата той е бил и свещенослужител и епископ на Красноярск. Свети Лука Кримски е живеел в същата сграда в малка стая на първия етаж, спял на желязно легло и в стаята е имало икони.

Светите мощи на свети Козма Етолийски

Снимка: Николаос Цантирис

Светите мощи на свети Козма се намират северно от Аполония, на източния бряг на река Апсос, близо до село Коликодаси в Голяма Музакия и е един от най-големите религиозни паметници.

Мощите на светеца се пазят в Митрополията на Тирана от съображения за сигурност. Поставени са в дървена рака.

От скелета липсва черепът, който е откраднат през 1917 година от австро-унгарците и се намира в музей във Виена, и също има малки парченца които се намират в различни храмове в различни части на Гърция.

За това как е бил спасен манастирът на Свети Козма и гробницата му от атеистичния режим на Енвер Ходжа ни разказва Христос Митрос от Фиери, Албания :

Когато през 1968 година бяха забранени в Албания с държавен закон всички религиозни събития, от Тирана идва заповед да се съборят църквите и да изчезнат кръстовете от християнските гробове.

Полицейският  началник на Фиери взел със себе си подчинени и отишъл в манастира, за да го разруши.

Знаейки уважението на гърците към свети Козма той заповядал да започнат работата по събарянето  на гробницата на светеца.

Когато работниците нанесли първия удар върху нея, тогава силен звук нарушил спокойствието на пространството и силен огън изскочил от гробницата на светеца.

Работниците започнали да бягат и не искали да се върнат, въпреки че им казали, че  бомба останала от Втората световна война е избухнала.

Така гробницата на свети Козма не била осквернена и неговите мощи останали като балсам върху раните на християните които се надяват, че ,,желаното ще дойде".

Петте добродетели

Блогът на Таня Биринджиева

Веднъж в едно село решили да се помолят за дъжд. В деня на молебена всички селяни се събрали, но само един от тях носел чадър. Това се нарича Вяра.

Когато хвърляме бебе във въздуха, то се усмихва на неговия родител, защото знае, че ще го хване. Това се нарича Доверие.

Всяка вечер, когато си лягаме да спим, ние настройваме будилника, въпреки че не знаем дали на следващия ден ще се събудим. Това се нарича Надежда.

Ние планираме велики неща, за утре, въпреки нулевите ни знания, които имаме за бъдещето, това се нарича Увереност.

Виждаме света да страда, но продължаваме да създаваме семейства и да ни се раждат деца. Това се нарича Любов.  

Изключително рядко изображение на Света Троица

 Блогът на Таня Биринджиева

В църквата на Пресвета Богородица Кулбелдики в Кастория има едно рядко срещано и много интересно изображение на Света Троица. 

То се намира на купола на вътрешния притвор на църквата. Изображението е от иконографският тип ,, Бащинство".

Бог Отец в цял ръст, под формата на Стария по дни, седи държейки Христос, който е в зряла възраст( второто лице на Светата Троица). Светият Дух е под формата на гълъб, който е в ръцете на Христос. Бог Отец носи ореол във формата на кръст. Този тип изобразяване е много рядко срещано в западното и източнохристиянско изкуство преди 13 век.

Икона на свети Никифор Прокажени е започнала да мироточи

Таня Биринджиева

В манастира на Светите Архангели(Петру Вода) в Румъния, който е построен от изповедника и старец Юстин Пирву на 17 август 2020 година иконата на свети Никифор Прокажени е започнала да мироточи. В този момент , вярващи, които са се намирали в килията на стареца Юстин са четяли Молитвата на свети Никифор Прокажени пред неговия образ и светите му мощи.

Преди 200 години из предговор на ,, Проповеди" на митрополит Илия Минятий

Предговор към Благочестивите Читатели

Ако нашият Български народ започна вече да се развива доста в книжовността си под щита, и покровителството на Славните Султани от приснопаметного Махмуда до днес и дава добри надежди за по-добри още успехи в духовното си обаче, и религиозно отношение народът ни тлее в най-дълбоко невежество, и като не познава главните догмати на Православната си вяра става жертва на чужди пропаганди, нещо гибелно за целостта на народа. Българинът е набожен, той обича да присъства на литургията обича да ходи по манастири; но той ходи без да може да разхлади жадната си благочестива душа чрез поученията на светите писания; и самите свещеници освен дето не са способни да поучават народа, който им е поверен, те даже и самите себе си не могат да управляват в пътя на високото им звание. Тука не ни е думата, за да укоряваме нашето сегашно просто и невинно духовенство не дай Боже! защото не е праведно да изискваме неща от оногова, който ги няма па не е и бил задължен да ги изпълнява. Нашите свещеници във времето на ръкоположението  си не са били обязвани  да проповядват Словото Божие на своето стадо; Обикновено те са били задължавани  да кръщават, да венчават, да упяват, да отстояват, и да изпълняват дребни узаконения на Православната наша черква, и нищо друго. Проповедта на Божието Слово, наставлението на християните не е било тяхна работа, и следователно не можем да ги обвиним. В същата категория подлежат , и Калугерите наши. А колкото до Архиереите, и Епископите те не са познавали езика на стадото си, и като не по малко неучени от долното Духовенство, и като незъдължени от върховното началство за тая свята цел трябва ли да ги изобличим и тях? Това не е наша работа. Времето, повременната История ще говорят за този предмет. Само ще кажем, че времето е криво,  и времето ще си поправи недостатъка. При такъв един губителен недостатък на Българския народ, народ набожен, трябваше да има поне Духовни, по язика му книги за прочитане, но и те са съвсем оскъдни сега.......

Русчук(Русе) 1868 година 

Отец Либиос,, Погребение, което се превърна в празник......"

 Отец Либиос

На 15 август всички сме поканени на погребение. Дева Мария оставя духа си в ръцете на Сина Бог. Апостолите ученици и приятели са се събрали  около смъртното и ложе. Погребението се превръща в празник. Парадокс и чудотворен феномен. И все пак истински. Не само тогава, но вече векове наред този ден е повод за радост. Отиваме на погребение и въпреки това се смеем. Отиваме на погребение и въпреки това лицата ни и душите се изпълват със светлина.

Разбрахме ли? Разбрахме ли, че отиваме в храмовете, за да отпразнуваме смъртта? И тук започва големият въпрос. Как е възможно да сме поканени на погребение и всички да са доволни? Откъде идва тази пародоксална радост, свръхлогична и абсурдна, да отидете на погребение и вместо сълзи и мъка, смеете се и се радвате, емоционални сте.

И въпреки това не можеш да скърбиш или да плачеш на това погребение, не отива, не се получава, не ти е тъжно. Защо ? Но защо смъртта е премахната. Няма смърт като нула, като раздяла, самота и страх. Но като съюз, светлина и среща..

Какъв е бил животът на Богородица? Постоянна среща с Бог. Подчинение на Неговата воля. Тя е била изчезнала, изгубена, живеела е само за Него. Тя е нямала нищо собствено, затова е имала всичко. Тя е нямала воля, затова е била абсолютно необвързана. Тя е живяла в постоянна връзка с Него, така че смъртта не е могла да бъде изключение. Когато човек достигне благодатта на Божият Син, той е бог, тогава смъртта престава да е има елемент на страх и заплаха. Тя се трансформира във връзка, със среща с Неописуемия и в сладка Светлина.

Дева Мария не се е страхувала от смъртта, защото целият и живот е бил връзка с Бога. Как да се страхуваш от смъртта, когато си живял като безсмъртен? Ето я тайната. Когато ние живеем във връзка с Бог смъртта губи ужастното си лице. Това при никакви обстоятелства не означава да жадуваме смъртта или да я считаме за естествена реалност за човека. Въпреки това, когато животът ни има светлина, радост и Свети Дух, това ще бъде уловено и в деня, който Бог избира да тръгне завинаги, където Дева Мария ни чака завинаги.

Змиите на Света Богородица са се появили на Кефалония

Таня Биринджиева

Змиите на Дева Мария са се появили на остров Кефалония. Тази година те появяват по-късно от обикновеното. Според съобщенията на медиите на остров Кефалония, една змия е видяна в църквата на Пресвета Богородица в село Маркопуло. Другите змии са видяни от местните жители. Веднага селските камбани са оповестили събитието.

Тези малки змии имат характерна мека кожа и форма на кръст, украсяващ гърбовете им.

Лошият монах

Митрополит Атанасий Лимасолски

Спомням си, когато бях на Свещената Планина, веднъж идваха при нас от един телевизионен канал. Забранено е да се вземат телевизионни интевюта, но понякога се прави, както знаете. И така някакъв журналист дойде с камера и взе интервю от най-лошия монах на Атон. Сякаш го е търсил нарочно. Това е, всичко най-лошо, което можете да си представите, той го притежаваше, най-грозната снимка, която можете да видите. Той беше нещастен, напълно загубил пътя си.

След като научихме, че са взели интервю от този наш злощастен брат, си казахме:,, Благословена Богородице! Какво е казал той, как се е представил? и т.н.

Попитали го:

- Отче, има ли светци тук на Светия Атон?

Той казал:

-Има!

- Кой можеш да наречеш тук свят човек?

-Старецът Паисий.

После научихме за това,когато гледахме филма, и се изненадахме. И се замислихме:Наистина ли е казал това? Обикновено хората от този тип не познаваха стареца Паисий.

Те го попитали:

-Е, защо е светец?

-Е, не виждате ли, че го наричат светец. Не знам дали е светец, дали съблюдава постите, дали е бдителен и прави поклони, не знам за такива неща, може би прави всичко това. Но едно нещо знам със сигурност. Както виждате , аз съм лош монах и го признавам:пия, пия, не ходя на службите.

По цял ден нещастникът ходел в Карея от едно на друго кафене, всяка вечер полицията го прибирала.

,,..... другите монаси ме презират, не желаят да живея с тях, не ми дават пари и се радват да се освободят от присъствието ми. Но всяка година, понеже не знам по друг начин  да печеля пари за хляб, Паисий ми се обаждаше да му отнеса дърва за огрев. И въпреки че има и други добри монаси, той ме викаше. И като отида аз при него, а той ме питаше: Колко искаш,отче?-,,Искам около десет хиляди драхми! Ти си добър човек и беден, ще ти дам петдесет хиляди!"

Другите когато ме карат да работя, какво ли не измислят, а той ме питаше,, Отче не си ли уморен? Седни малко, спокойно! И докато сечах дърва за огрев, носех ги, подреждах ги, той ми помагаше цял ден, сякаш ми е работник и слуга. Плащаше ми и се грижеше за мен. Не знаеше да готви, но имаше хубаво вино и казваше:,, Почини си малко, нека те почерпя, да хапнем" Това не е беше достатъчно, а когато седнехме да ядем и дойдеше някой посетител, той ме хвалеше и казваше:,,Вижте този добър монах и вземете благословия от него! И мисля, че този човек е светец, защото го прави.

И ние си казахме:,, Вижте, най-лошият монах на Света гора произнесе най-добрата проповед".

Един малък християнин от Бейрут

Блогът на Таня Биринджиева

Един малък християнин се е родил по време на експлозията в Бейрут, Ливан. Това е малкият Георги. Добре дошло на белия свят, мъниче!

 

Христос и Миша

из ,, Подаръкът на Миша"

Тази история се е случила в сиропиталище в Русия, където малки деца са били изоставяни за лекуване. На Бъдни вечер в сиропиталището отишъл учител, за да може да говори с децата за това голямо тържество. Повечето от тях за първи път чули за Христос и неговото раждане. Едно шестгодишно момче, Миша, слушало думите на учителя много внимателно. След това на децата били дадени материали да подготвят пещерата и яслата.

Учителят наблюдавал внимателно, забелязал нещо, което изненадало при Миша. В яслите той поставил две бебета.

-Едното бебе е Иисус, казал учителят. Кое другото дете в люлката?

Тогава малкият Миша започнал да му разказва историята за раждането на Христос, която е чул от устата на учителя, но добавял и нещо свое. Когато стигнал до момента, в който Пресвета Богородица поставила детето в яслите, продължил с тези думи:,, Тогава малкият Христос се обърна, погледна ме и ме попита дали има къде да остана. Казах му,че нямам майка, нито баща, нито къде да остана. Тогава Иисус ми каза да остана с Него. Тогава си помислих, че не притежавам нищо, което да му подаря. Единственият подарък, който можех да му предложа, беше да го топля. Затова го попитах:

-Ако те топля, това хубав подарък ли ще е за вас?

Иисус отговори:

-Ако ме топлиш, това ще бъде най - добрият подарък, който някой някога ми е правил. Затова влязох в малката люлка, и след като Той се обърна и ме погледна Иисус ми каза,че мога да остана с Него завинаги,,

Когато малкият Миша завърши историята, очите му бяха пълни със сълзи, течащи невъздържано по бузите му. Наведе се над масата, покри лицето си с ръка и силно се разплака.

Малкият сирак най-накрая намери някой, който никога не би го изоставил, който не би го малтретирал. Някой, който му е казал да остане с него завинаги.

Преображение Господне

Блогът на Таня Биринджиева

На празника Преображение се разкрива мистичната теология на християнската църква.

Преображение Господне е визуалната проява на царството Божие на земята. Малко преди страданието на кръста Иисус Христос, като взема със себе си тримата си ученици- Йоан, Яков и Петър, напуска Капернаум и се отправя на север към планината Тавор, извисяваща се като крепост над хълмовете на Галилея. Учениците мълчали, очаквайки, че ще им бъде разкрита тайна. Мистерията се осъществява в мълчание. Човешката дума се отнася до мистерия като вълна към дълбините на океана.

На Тавор апостолите са видяли Божественото Преображение Христово, проявата на Неговото величие и слава. Лицето на Спасителя е станало като светлината на светкавицата, дрехите -бели като сняг. Той стоял заобиколен от сияние, като лъчите на слънцето. Двамата пророци Мойсей и Илия, са се явили на Спасителя и са разговаряли с Него. Тълкувателите на Светото писание казват, че това е бил разговор  за жертвата на Голгота, за страданията предстоящи на Христос, за факта, че човешките грехове ще бъдат изкупени от кръвта на Божия Син и Спасител.

Тримата апостоли изживяли проявлението на Божествената светлина като една голяма несравнима радост. Изглежда, че самото време е стояло неподвижно в съзерцанието на Божествената светлина. Учудените апостоли паднали на земята. Видението свършило. Заедно  с Иисус Христос те слязли от планината и се върнали в Капернаум на сутринта.

Иисус Христос не само е проповядвал Евангелието на народите в Палестина. Той едновременно с това възпитавал и просвещавал учениците се. И постепенно им беше разкрит не само като Месия Израилев, но и на цялото човечество, като Цар на вечното духовно  царство. Думите на Месията, че трябва да бъде мъчен в Йерусалим, са предизвикали учудване и страх у апостолите. Гледката на Месията, прикован към Кръста, е могло да събуди у учениците на Христос чувство на отчаяние, мисълта, че всичко ще бъде безвъзвратно загубено. Тайната  на изкуплението може да изглежда пред очите им като поражение, като безсилие на  Месията. В часовете на униние и съмнение свидетелството на тримата апостоли за Преображението би трябвало да укрепи останалите ученици във вярата.

Какво е тайната на християнството? То привлича хората не с фин и изискан интелектуализъм, не с блестящо красноречие на ораторите, не с външната красота на своите ритуали.

Християнството отваря един нов свят за човешката душа, света на вечността, света на Божествената светлина, нещо което другите религии не могат да го дадат.

Същността на Преображението е разкрита в Неговите символи. Планината е тишина, удинено място, където по-лесно може да се помолиш, място да се свържем с Бога. Тавор в превод означава чистота, светлина. Този, който стига до осъзнаването на своите дела и се разкайва за тях, се освобождава от духовната мръсотия и може да приеме Божествената несъздадена Светлина.

Християнското учение вижда духовния смисъл на живота в стремежа да придобие тази Светлина, към обожествяването на човешката природа.

Богатият човек и скромната вдовица (една истинска история)

 

Блогът на Таня Биринджиева

Тази история се е случила през 1940 година, преди началото на войната.

Свещеникът Теодор бил извикан да приачасти двама умиращи християни. Богат, алчен и жесток човек и вдовица, която била израснала сама, честна и благоразумна, борела се тежко с живота и съпътстващата я бедност, с осем деца.

Отец Теодорос взел своя дякон, отец Лаврентий и клисар. Отпред бил клисарят, отстрани дяконът и свещеникът със светата чаша. Те първо отишли в дома на богаташа, който не искал и да чуе за Светото Причастие! Просто крещял:,, Аз няма да умирам!" Имало диалог, доколкото е възможно, между свещеника и болния, но той не искал да се причасти категорично.

Тогава дякон Лаврентий казал:

- Отче Теодоре, моля те дай ми Светата чаша, да отида да причастя умиращата госпожа Мария, а ти говори с човека докато се върна! И ако се убеди, ще го причестим по-късно.

- Добре детето ми, отиди с мойта благословия.

Клисарят вървял отпред с масления фенер и отзад  дякона със Светото Причастие. Те пристигнали в скромната къща. Влязли и видяли около  леглото на госпожа Мария наредени нейните деца, внуците и нейните близки всички плачещи за тази прекрасна майка, баба и роднина. Но дяконът останал вцепенен от гледката, която го потресла. Госпожа Мария била заобиколена не само от човеци, но от десетки ангели и архангели, а точно над главата и била самата Богородица. В момента в който ангелите видяли влизащата свята чаша те паднали по лице. Пресветата Богородица, по непонятен начин, прегърнала Светата чаша и поела ръката на дякона.

След Светото Причастие ангелите взели, душата на тази праведна жена и заедно с Дева Мария я издигнали на небето.

Мястото заблестяло, необичаен аромат се разнесъл и дяконът със страх и неуписуема радост тръгнал и се върнал в къщата на богаташа. Той като влязъл и се втрещил, защото около леглото на този човек имало стотици демони, които с тризъби вили бодели тялото на човека на различни места: коленете,краката, ръцете, дланите, корема, гърлото, очите, главата. С всички части на тялото, с които съгрешил, пронизвали демоните. Той крещял, бедният богаташ крещял. Той отблъснал светата чаша, която била в треперещите ръце на отец Теодор.

Напразно свещеникът се опитвал да убеди богаташа да се подготви  за края. Така най-накрая той умрял без Светото Причастие и без изповед.

Август месецът на Богородица

Август е месецът на Богородица. Всички с нетърпение очакваме празника на Успението на Пресвета Богородица, летния Великден. С молитвите, които произнасяме ние възхваляваме нейното величие и търсим Нейното застъпничество. Нека Богородица да благослови и закриля всички ни.