На 15 август всички сме поканени на погребение. Дева Мария оставя духа си в ръцете на Сина Бог. Апостолите ученици и приятели са се събрали около смъртното и ложе. Погребението се превръща в празник. Парадокс и чудотворен феномен. И все пак истински. Не само тогава, но вече векове наред този ден е повод за радост. Отиваме на погребение и въпреки това се смеем. Отиваме на погребение и въпреки това лицата ни и душите се изпълват със светлина.
Разбрахме ли? Разбрахме ли, че отиваме в храмовете, за да отпразнуваме смъртта? И тук започва големият въпрос. Как е възможно да сме поканени на погребение и всички да са доволни? Откъде идва тази пародоксална радост, свръхлогична и абсурдна, да отидете на погребение и вместо сълзи и мъка, смеете се и се радвате, емоционални сте.
И въпреки това не можеш да скърбиш или да плачеш на това погребение, не отива, не се получава, не ти е тъжно. Защо ? Но защо смъртта е премахната. Няма смърт като нула, като раздяла, самота и страх. Но като съюз, светлина и среща..
Какъв е бил животът на Богородица? Постоянна среща с Бог. Подчинение на Неговата воля. Тя е била изчезнала, изгубена, живеела е само за Него. Тя е нямала нищо собствено, затова е имала всичко. Тя е нямала воля, затова е била абсолютно необвързана. Тя е живяла в постоянна връзка с Него, така че смъртта не е могла да бъде изключение. Когато човек достигне благодатта на Божият Син, той е бог, тогава смъртта престава да е има елемент на страх и заплаха. Тя се трансформира във връзка, със среща с Неописуемия и в сладка Светлина.
Дева Мария не се е страхувала от смъртта, защото целият и живот е бил връзка с Бога. Как да се страхуваш от смъртта, когато си живял като безсмъртен? Ето я тайната. Когато ние живеем във връзка с Бог смъртта губи ужастното си лице. Това при никакви обстоятелства не означава да жадуваме смъртта или да я считаме за естествена реалност за човека. Въпреки това, когато животът ни има светлина, радост и Свети Дух, това ще бъде уловено и в деня, който Бог избира да тръгне завинаги, където Дева Мария ни чака завинаги.