На този ден: Битката на Милвийският мост

Таня Илиева

На 28 октомври 312 година,след  видението на император Константин Велики се е състояла битката при Милвийският мост.Решаващото сражение е било между войските на император Константин и Максенций.След тази битка Константин е станал едноличен владетел на Римската империя, като значението за останалия свят е,че довежда до узаконяването на християнството  и превръщането му  в държавна религия.

Константин след смъртта на Галерий през 311 година заедно с Максенций,Максимин Дая и Лициний е един от Тетрархията,т.е. има четирима императори и  управлява главно Галия и Британия.Максенций също като Константин е син на император и иска да има повече власт,нещо което води до борба за надмощие.

Войската на Константин наброява по това време 40 000 войници в Италия.Максенций пък има на разположение преторианците и 120 000 войници.

За видението на Константин вечерта преди битката има много описания.Например Лактаций пише следното,че след съня си Константин е наредил да се сложат кръстове на щитовете на неговите войници,като символ на Иисус Христос.

Евсевий Кесарийски пише,че войската и Константин са видели на небето по обед един кръст,които бил от светлина намиращ се над слънцето с думите„Под този знак ще победиш“.Знакът не бил много ясен на Константин и затова в нощта   преди битката имал видение: самият Иисус Христос му се явил заедно с  думите и нареждането те да се поставят като знак за победа и закрила.За целта се произвело едно знаме в кръстовидна форма с христограм.Войниците изрисували на щитовете си също христограм.

Битката се е състояла на 28 октомври 312 година.Константин е победител с една армия,която по-малка от тази на Максенций,който се удавя в Тибър и така Запада има единствен господар.

Последиците от тази битка са,че води провъзгласяването на Миланският едикт от двамата императори Константин и Лициний.Едиктът провъзгласява  равенството на християнството с другите религии.

Личности: Света преподобна Димитра Доростолска

Таня Илиева

Преподобна Димитра е българка,родена през 1810 година в град Силистра.Родителите и са я възпитали в традицията на православието.Техните имена са били Александър и Мария.В края на 20-те години на 19 век семейството се изселва в Бесарабия,където намира спасение от османският терор над православните в империята. 

Матрона(това е светското име на Димитра) се омъжва за един капитан от руската армия на име Иван Егоров,който е убит по време на Кримската война.Самата Матрона взима участие в отбраната на град Севастопол и помага на ранените като медицинска сестра.Даже в един от боевете е ранена.По време на Руско -турската война тя устройва лазарет и помага на ранените.За тази си дейност тя получава медал.

Когато Кримската война е свършила тя се прибира в Киев,където се отдава на скромен и благочестив живот.Посещава манастирите и се уединява в молитва.Матрона изкупува имотите около нейния и така става собственик на Печерския квартал в Киев.Тя взема решение да основе православна община.Самият император Александър Втори издава указ и го подписва, след което в Киев е основана женска религиозна община„Въведение Богородично“.Тя жертва много от своите имоти в полза на православната община.Само броени дни след основаването на общината преподобната Димитра почива на 9 март 1878 година в Санкт Петербург.Според решението на нейният сподвижник митрополит Исидор тя е погребана временно в Александро-Невската лавра.Още приживе Матрона Егоровна приема таен постриг под името Димитра.

Тялото на Димитра е пренесено на 8 август в Киев и е препогребано в основаната от нея община.

През 2008 година на 18 април тя е канонизирана от Светият Синод на Украинската православна църква.   

Мощите на свети великомъченик Димитър Солунски

Таня Илиева

Мощите на великомъченик Димитър Солунски се съхраняват в северния кораб на базиликата в град Солун,поставени в киворий от мрамор,изработен вместо изгорелия киворий от сребро при пожара от 7 век.Има предположения,че в края на 12 век и началото на 13 век,вероятно мощите са изнесени след края на Солунското кралство в Италия.Мощите са били открити през 1520 година в абатството Сан Лоренцо ил Кампо и са били върнати в Солун едва през 20 век или по-точно през 1978 година-честната глава, а две години по-късно през 1980 година основната част от мощите.В Италия остават 6 големи частици.

Мощите на свети великомъченик Димитър са почитани като мироточиви,като за първи път мироточенето се е появило през 1040 година.Хората,които идват в базиликата да се поклонят на светеца са събирали миро в стъклени ампули.Мирото се почитало не само от християнската общност,но и от мюсюлманите според историка Йоан Анагност.

От 14 век заедно с изтичането на миро под формата на елей,се споменава и за миро под формата на вода,това споменава Никифор Григора.

В стари времена изтичането на миро е  било обилно според Никита Хониат.Мироточенето сега е спряло,но на вечернята преди празника на светеца,раката с мощите на великомъченика се отваря и на вярващите се раздава памук с благоухайна течност.
Също има почит към кръвта на великомъченик Димитрий,която възниква още в ранните векове.Разказва се,че Луп роб на Свети великомъченик Димитър взел ризата господаря си,която била оросена от неговата кръв и потопил и пръстена му.С тези две неща сътворил много чудеса.При разкопки в олтара под престола,в кръстообразна ниша в едно мраморно  ковчеже е бил открит съд от стъкло пълен със засъхнала кръв.Има предположения,че под олтара е била първоначално гробницата на свети Димитър,в която се намирала земя със засъхнала кръв.Има запазени мощехранителници датирани от 11-12 век с кръв на великомъченика,намиращи се във Великата Лавра на  Света гора и във Ватопед,и кръв и миро намиращи се в Британския музей. 

Манастир„Света Троица“Метеора

Таня Илиева

Манастирът„Света Троица“ е един от шестте  действащи православни манастири на Метеора.Разположен е върху скала,която е висока 400 метра над долината на река Пинос,на югоизток от манастира Русану и на северозапад от манастира Свети Стефан.

Историческите сведения за времето на основаване на манастира липсват.Според хрониките в манастира за основател се смята един монах на име Дометиос през 1438 година.За първи път в историята се споменава за манастира в една грамота на деспот Симеон Урош Палеолог от 1362 година под името Мегали Метеора.

При игумена Никандър през 1925 година в скалата са издълбани 140 стъпала,които водят до манастира.

Главната църква се намира в северозападната част на манастира,която е посветена на Света Троица.Тя е построена през 1476 година.Това е малка кръстокуполна църква,във византийски стил,с две колони и нисък купол,състояща се от неф,притвор и ризница.Църквата е преустроена през 1689 година и е изписана през 1692 година.През 1741 повторно е изписана от двамата братя Антоний и Николаос.

Също на входа на манастира има един неголям храм,който е посветен на свети Йоан Предтеча.Той е построен през 1682 година от един монах на име Никодим.Освен тези две църкви има трапезария,кула с лебедка,цистерни за вода и складови помещения. 

Време за изкуство: Рилският манастир - Никола Гюдженов

Таня Илиева

Димитър Гюдженов е син на художника Атанас Гюдженов.През 1915 година е завършил Художественото индустриално училище в класа на професор Цено Тодоров,като паралелно учи и два семестъра и в Париж в Националното училище за изящни изкуства.

Започва творческият си път като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия.

В периода 1920-33 година Димитър Гюдженов е преподавател, с титла професор.Сред възпитаниците му са Стоян Венев, Петко  Задгорски и Страхил Титиринов.През 1925 година рисува първите си картини на историческа тематика.

През 1959 година му е поверено изписването на църквата  в Стара Загора„Свети Димитър“.През 1961 година изографисва варненската църква „Свети Николай“,Гюдженов рисува стенописи на църкви и в Бургас,Пловдив и Чирпан.

Иконата„Света Богородица Осеновица“ в Ловчанска епархия

Таня Илиева

Чудотворната икона от Рилската света обител„Света Богородица Осеновица“ще бъде отнесена за поклонение в Ловчанска епархия на 23 октомври 2017 година.Икона много рядко напуска Рилския манастир.

На 23 октомври към 10.00 часа от съборният храм„Рождество Богородично“на Рилската света обител ще бъде отпътуването на иконата.След това програмата е следната:Храм„Успение Богородично“ в понеделник в 13.00 ще е посрещането на иконата, в 18:00часа ще бъде отслужена вечерня.

Вторник 08.00 часа утреня

9.00 часа Света литургия и в 14 .00 часа отпътуване към град Етрополе-храм„Свети Архангели“, посрещане на иконата в 15.00часа,17.00 вечерня

Сряда 25 .10.-08.00часа Утреня, 09 .00 часа Литургия,14.00 часа отпътуване на иконата за Ботевград-15.00 часа посрещане на иконата,17.00 часа -вечерня- храм „Успение Богородично“

Четвъртък -отпътуване на иконата,Храм„Свето Възнесение“-Ботевград -26 .10.-07:45 посрещане на иконата,08.00-Утреня,9.00Света Литургия,14:00-отпътуване на иконата 

град Тетевен

храм„Всех святих“-15.00 посрещане на иконата,17:00 Вечерня,Петък-08:00-Утреня,09.00 -Света Литургия,14:00 часа отпътуване на иконата;

Храм„Света преподобна Петка- Парскева“ град Троян-27.10. Петък - 15.00 часа посрещане на иконата,17:00 часа Вечерня

28.10.-събота -15:00 часа посрещане на иконата,17:00 часа Вечерня;Неделя-07:30 отпътуване на иконата;катедрален храм„Св.св.Кирил и Методий“-град Ловеч -29.10.-07:45 посрещане на иконата,08:00-Утреня,09:00 света литургия,17:00 вечерня;

Понеделник-30.10.-08:00 утреня, 10:00 отпътуване на иконата за Рилския манастир.

 Предполага се,че богослуженията ще бъдат оглавени от Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил

Света Богородица Осеновица или Одигитрия е старинна икона,в която са вградени 32 мощи на светии.В горната част на иконата има надпис„Одигитрия“.Предполага се,че първоначално иконата е била притежание на някоя от знатните фамилии в България.Има легенда,че тя е подарена на манастира от сестрата на цар Иван Шишман,която е била жена на султан Мурад Първи.

Тя се намира при третата колона в манастирската църква„Рождество Богородично“в Рилската света обител.Винаги се държи заключена и се пази зорко.Тя се отключва на големите християнски празници,като след Литургията се прави лития.След като в нартиката на църквата се отслужва молебен от игумена на манастира,тя отново се заключва.

Тя се смята като изцелителка при тежки и неличими болести и при епидемии.

Полезно е да се знае:Лалибела- втория Йерусалим

Таня Илиева

Лалибела или вторият Йеурусалим е един неголям град в Централна Етиопия,основан през 12 век от н.е..Първото му име на града е Роха,но по-късно е кръстен на един от известните владетели цар Лалибела.Именно той построява знаменитите църкви,които са уникални и са построени през 12-13 век.Легендата разказва,че цар Лалибела е създал втория Йерусалим на етиопската територия.

Сега Лалибела е съхранила много архитектурни  паметници,които са част от културното наследство на ЮНЕСКО.Според историците,около 11 подземни църкви са изсечени във вулканичните скали.Те са изсечени за период от 23 години.

Легендата разказва,че цар Лалибела имал видение,според което той се намирал в Йерусалим,където бил възнесен на небето,там  видял небесните църкви и получил задача да им направи копие.Той имал и други видения.И така взел решението да създаде свой свещен град във високите планини.Десет от  църквите били построени на брега на реката,която била наречена Йордан.От Йерусалим и Александрия били дошли изкусни каменоделци,които били подпомогнати от местни майстори.Единадесетата църква е построена от вдовицата на Лалибела,като негов паметник през 1212 година.Според преданието на строежите  нощно време са се трудели ангели.

Най-голямата църква е посветена на Христос Спасител и нейните размери са 33,7 метра ширина и 23,7 височина.Най-почитана от всички църкви е Света Богородица,нейните прозорци са във вид на кръстове.Централната и колона във вътрешната част е обгърната от плат.Според преданието на Лалибела му се явил Иисус Христос,докосвайки тази колона и така се е появило сказание за миналото и бъдещето.Така тази колона била скрита от очите на хората, според поверието не трябвало очите на всеки смъртен да познава истината.

Църквата се намира в един обширен двор,които също е оформен от скалите.На северната стена на вътрешният двор се намира църквата на Кръста.На южната страна е църквата посветена на Богородица и посредством един лабиринт може да се достигне до другите църкви.

Църквата на свети великомъченик Георгий е кръстообразна и може да се достигне посредством лабиринт.

Град Лалибела се намира в северната част на Етиопия и е разположена високо на надморското равнище.Почти всичкото население на града изповядва етиопския вариант на православното християнство.Сградите са разположени като сградите в Йерусалим и даже реката минаваща през него се нарича Йордан.

Седемте реликви донесени в Европа от императрица Елена Константинополска

Таня Илиева

Света равноапостолна императрица Елена е една от най-важните исторически личности на ранната църква.Тя оказва голямо влияние върху сина си Константин Велики,за утвърждаването на християнската религия.През 320 година император Константин възлага на майка си да отпътува за Светите земи и да намери реликвите свързани с Иисус Христос и християнството като цяло.Това пътуване на Елена е първото голямо пътуване с цел поклонничество в историята на християнството.Тя намира местата свързани с историята на християнската религия и построява църкви и донася със себе си важни за църквата реликви.

1. Истинският кръст на които е разпънат Иисус Христос е най-тясно свързаният предмет с името на императрица Елена.Нейната основна задача е била да го намери.Три кръста са били намерени под езическия храм,който Елена заповядала да разрушат.Предполага се,че това са кръстовете,на които са били разпънати Иисус Христос и двамата разбойници.Императрицата е изнамерила истинският кръст,като била положена една болна жена,която била излекувана.Кръстът последствие бил донесен в Европа.Най-голямата частица от него се намира в манастира Санто Торбио де Либена в Испания.
2. Таблицата поставена от Пилат Понтийски на кръста с надпис INRI -„Иисус Назарянина,Цар Иудейски“-намерена от
   
   императрица Елена през 326 година. Тази таблица е изследвана през 1990 година и е доказано,че е автентична. Таблицата се пази в църквата Санта-Кроче.

3 Гвоздеите с които е бил прикован Иисус Христос са открити заедно с Кръста.Те са били четири на брой.Те се съхраняват в църквата Санта-Кроче в Рим.

4 Короната от тръни е другата реликва открита от императрица Елена.Най-голямата част се намира в Нотр-Дам дьо Париж.

5 Туниката на Иисус Христос се смята за мантията,която е носел  в деня на разпятието,и която е свалена от него преди да бъде измъчван и за нея войниците са хвърляли жребий.Тя се съхранява в катедралата в Трир,една от най-старите църкви в света.

6 Светата стълба е мраморна стълба в Рим.Първоначално се е намирала в Йерусалим,като се смята, че това е стълбата по която се е изкачил Христос в  двореца на Пилат Понтийски,за да бъде разпитан от римския губернатор.

Стълбата е монтирана близо до базиликата„Свети Йоан Латерански“,където са се изкачвали поклонници  в Рим в продължение на почти 17 века. Въпреки, че  до 4 век Йерусалим е бил в руини,вероятно местните власти са знаели къде се е намирал старият римски дворец.

7 Сред реликвите донесени от императрица Елена са мощите на тримата влъхви.Няколко години те са били в Константинопол,след това били преместени в Милано и най-накрая в Кьолн.Мощите се намират сега в катедралата на Кьолн в Германия.

                                                                                                                                                                                                                                                             

Рилски манастир

Таня Илиева

Рилският манастир е ставропигия и се намира в югозападната част на България.Той е основан през 10 век от свети Иван Рилски.Намира се в световното наследство в списъка на ЮНЕСКО.

Манастира се намира близо до село Пастра и е най-големия   манастир в България.Той е построен на мястото на стара постница през периода 927-41 година от  свети Иван Рилски в Рила планина.В двора си има отбранителна кула и малка еднокорабна църква построени от протосеваст Хрельо през 1335 година.Тази кула е най-старата постройка,която е запазена от този период и по стил принадлежи към Търновската художествена школа.Параклисът„Преображение Господне“ се намира на  върха на кулата, и има много ценни фрески датирани от 30-те години на 14 век.

На 21 септември 1378 година е издадена Рилската грамота от цар Иван-Шишман, която е подпечатана със златният му печат,с нея се дават 20 села като феодални владения на манастира.

Дори османската власт през 1402 година потвърждава съществуващите права на обителта.Според един данъчен регистър останал от османски времена потвърждава и изброява поименно манастирското братство наброяващо 21 монаха.С помощта   на Мара Бранкович мощите на свети Иван Рилски са пренесени от Търново в Рилският манастир през 1469 година.

Манастирът е и книжовно и просветно средище.Развива се педагогическата дейност от Неофит Рилски,който основава килийно училище.Манастирът служи за убежище на Васил Левски,Ильо войвода,Гоце Делчев.

През 1778 година пожар изпепелява манастира.И той е възобновен от Алекси Рилец.Също има един голям пожар от 1833 година,като отново е възобновен от Алекси Рилец под ръководството  игуменът на манастира Йосиф Строителя.

В днешни времена  манастира е на площ 8800 кв.м,от които 5500 са застроени.

През 1976 година манастирът става национален исторически резерват, а през 1983 година става паметник на ЮНЕСКО.Монашеският статут на Рилският манастир е възстановен на 29 април 1991 година.

Света великомъченица Злата Мъгленска

Таня Илиева

Злата Мъгленска е живяла през 18 век в Македония.Тя е родена  в бедно семейство от село Слатина,Мъгленско.Злата имала още три сестри. Тя притежавала рядка красота,смирение,благочестие и непоколебима вяра в Бог.Именно рядката и красота и донася изпитанията и ореола на великомъченица.
Един ден млад османец я издебнал и отвлякъл.Той имал намерение да се ожени за нея, но преди това и поставил условието да приеме исляма и да се отрече от вярата си.Тя не склонила,дори и пред молбите на семейството си.Тя била изтезавана без капка милост,след което била  обесена и посечена.Злата Мъгленска предала душата си на 18 октомври 1795 година.Свидетел на мъченията и смъртта  на великомъченицата е бил Тимотей,протоигумен на атонският манастир Ставроникита, именно на него Злата заръчала да се моли за душата и.Злата Мъгленска била погребана тайно от съселяните си. Канонизацията и била през 1912 година.

Българската църква я почита на 18 октомври,а Гръцката,Руската и Сръбската православна църква я почитат на 13 октомври,както е записано в житието и написано от преподобни Никодим Светогорец.

Любопитно: От 2009 година по идея на проф.д-р Пламен Павлов света великомъченица Злата Мъгленска е небесна застъпница на българките,които живеят в чужбина.
Учредена е награда на нейно име„Българка на годината“,която се връчва на 21 януари от Държавната агенция за българите в чужбина.         

Христос не отхвърля никой човек

Негово Високопреосвещенство Нектарий(Андонопулос)  митрополит на Арголида

Нашият Господ,Иисус Христос като един сеяч,сее семето си,което е неговото слово,така че то да попадне в човешките души.Божието слово има способността като плодородието на всички хора.Всеки човек според своя избор,според духовното му състояние приема или отхвърля семето, също Бог според  собственото си решение оставя безплодна земята или я прави плодородна с благодат и добродетели.

Христос,небесния сеяч,той не отхвърля никой човек.Той предлага Неговото слово,всички кани за спасение.Той смята,че всички са достойни за  спасение.Чрез Своето слово той трансформира човека:проститутката прави добродетелна,бирника евангелист,ученик и разбойника гонител първи жител на рая.     

Милосърдие

Таня Илиева

Милосърдието е един от важните християнски добродетели, изпълняван чрез телесни и духовни цели.Любовта към ближният е неразривно свързана с любовта към Бога.Всеки човек трябва да види в нуждаещият се човек образът на Господ, независимо от неговите недостатъци.

Според християнството,любовта към Бог,подобно на всички  религиозни чувства,трябва да преобръща човешкото сърце, както любовта на Бог към хората.

Делата доказващи милосърдието са следните:да се нахранят гладните,да се напои жадния,да се облече този който няма дреха,да се посещават затворниците,да се посещават болните,да се приберат бежанците без дом  и да получат успокоение, да се погребат починалите в нищета.

Духовната  част на милосърдието е:да се увещават грешниците да поемат правилния път, невежия да се научи на истина и добрина, да се помогне със съвет на нуждаещият се в труден момент,да се молим на Господ за този,който е в труден момент,да се даде утешение на страдащия,от сърце да се прощават обидите.

Алчност

Таня Илиева

Алчността е желанието на един човек да притежава все повече и повече,тя ожесточава човек. Тя заставя човек да пренебрегва другите и да не подбира средства за достигане на целите.Човек престава да се доверява на хората около него и да се опасява.

Алчността е основа на повечето престъпления.Тя заставя ума да се самоизолира и да преследва само една цел.Душата се губи под влияние на това пагубно чуство.Алчността създава гордост в самия човек и води още до завист и гняв.

Манастирът на света Тереза в Авила

Таня Илиева

Манастирът на света Тереза се намира в Авила на площад Пласа-де-ла-Санта-Тереза.Манастирът е едно от основните места за поклонение на римокатолиците в Испания.

Този манастир е посветен на света Тереза Авилска една от най-почитаните светици в Испания,която е реформирала ордена на кармелитките и е Учител на Църквата.

Родена в благородническо семейство, Тереза от детството си се е отличавала с особена набожност.На шестгодишна възраст любимата и книга е била„Житията на светиите и мъчениците“.Баща и бил категорично против това да стане монахиня, и все пак на 20 години тя избягала от дома си и приела монашество в манастира на кармелитките„Благовещение“.Мъдра,практична тя станала основателка на религиозни общини и реформирала ордена на кармелитките.

Сградата на манастира на света Тереза е построен през 17 век,след като тя била причислена към светиите.Той е построен на мястото на дома,където тя е родена и живяла.Това е действащ женски манастир, и поклонниците имат възможност да видят старинното здание и да посетят параклиса и църквата към него.Стени са украсени с изображения на света Тереза и сцени от нейният живот.В параклиса се съхраняват мощите на света Тереза и нейният съратник и последовател свети Йоан Кръстни.Тук могат да се видят дрехите и сандалите на света Тереза и други нейни вещи.Съхранена е в манастира и градината,където малката Тереза е играла.   

Мощите на света Петка(Параскева) в Яш

Таня  Илиева                                                   

Всяка година на 14 октомври в катедралата на град Яш се отваря саркофага с мощите света Петка(Параскева) Българска и се прави лития с тях.

Според преданието гробът на света Петка е бил потънал в забрава.Докато наблизо не бил погребан един моряк, и двама местни християни имали видение,в което света Петка била облечена в царски дрехи и заобиколена от множество ангели.Тя помолила да се пренесат мощите и, и така те били пренесени в църквата„Свети Апостоли“в Каликратия.Преданието за постническия живот довел до появата на почитание към нея,било съставено кратко житие на гръцки език,но то не било в синхрон с каноните на църквата, и тогава патриарх Николай Четвърти Музалон поръчал на дякон Василиск да напише ново житие,за съжаление оригинала е загубен.

След битката при Клокотница състояла се на 9 март 1230 година цар Иван Асен Втори постигнал апогея на военната и политическа слава, изискал от Латинската империя мощите на светицата.Нетленното и тяло било донесено и посрещнато с подобаващо уважение в столицата Търново.Тогава било съставено български вариант на житието, като има и разказ за пренасянето на мощите в Търново.Но най-известното от житията и е написаното от патриарх Евтимий житие.

Света Петка(Параскева) се споменава в междудържавни актове като договора с Венеция,цар Иван Александър дава клетва в Иисус Христос,Пресвета Богородица и в света Параскева Търновска.Мощите и са пренесени през 1395 година във Видин по молба на цар Константин Втори Асен.Във Видин те са останали до 1397 година,когато султан Баязид Първи ги подарява на Стефан Лазаревич.Мощите на света Петка са останали до 1521 година в Белград,след което те отишли в Константинопол.През 1641 година те били изпратени на княз Василий Лупу в столицата му Яш.Оттогава те се намират там в катедралата„Сретение Господне“.                                                                                                       

Атонските светии: Патриархът, който пасеше стадото

Таня Илиева

Светителят Нифонт живял през 15 век.Той се родил в семейство на богати и добродетелни хора.Баща му,Мануил е бил на длъжност първи съветник при морейският деспот  Тома Палеолог.

От ранно детство Нифонт се лишавал от детските игри,за да изучава Светото Писание и светите отци,така че на дванадесет години знаел чина на богослужението.Имал остър ум,който предизвиквал възхищение при учителите,но той се стремял към подвизите на монашеството и жадно четял житията на светиите.Веднъж той срещнал монах на име Йосиф и той поговорил с него,като го последвал без да се обади на родителите си.

Пристигнал в Епидавър,той чул  за един отшелник на име Антоний и тръгнал към мястото,където бил.Той се възхитил на подвижника и неговият живот.Антоний го предупредил за трудностите на отшелническият живот, той със сълзи помолил за разрешение да остане да живее под неговото ръководство.

Така получил послушание за калиграфство и с жар се посветил на аскетическите подвизи.Той безмълвно се молел и слушал стареца и се стараел да му подражава в ангелският живот.Антоний скоро го подстригал под името Нифонт(светското име на светителя е Николай).След което той удвоил подвизите си, ограничил празните думи,не слушал смях,той винаги плачел,когато четял духовните книги.Не след дълго Антоний починал и на Нифонт му се наложило да търси друг старец.Той чул за един мъдър и добродетелен старец монах на име Захарий,който се бил заселил в град Агра, и побързал да отиде при него и да го помоли да му разкаже за живота на Света Гора.

Това били годините на Фераро-Флорентийската уния, и на много от монасите не им било до безмълвие.Свети Нифонт последвал стареца Захарий в областите Аскалон и Крогия в Албания,за да  утвърдят  хората в православната вяра.Деспот Георги Кастриотис станал духовно чадо на Захарий и така монаха се заселил в двореца.Скоро бил извикан в Константинопол  и това предизвикало силни вълнения в християните.Двамата се скрили в планината, а когато вълненията стихнали,те се отправили към Охрид и се поселили в манастира на Света Богородица.

След смъртта на охридският архиепископ Николай,на негово място бил избран Захарий.След неговата хиротония Нифонт поискал благословение да отиде на Света Гора,за да намери там покой.Старецът упрекнал своят духовен син,че иска да го остави в момент, когато той се нуждае от неговата подкрепа.През нощта, когато  той останал да се моли,за да узнае божията воля,му се явил един ангел и казал на Захарий да пусне ученика си  на Света Гора.

Нифонт се поселил първоначално във Ватопед,където видял много благочестиви монаси.След това се отправил към Карея.Там на Нифонт му било казано от монаха Данаил,че той е слушал за добродетелите му и отдавна е искал да го  види, преди да умре, и му казал да не пази само за себе си мъдростта,която е събрал в душата си .След това преподобният Нифонт започнал да наставлява останалите монаси, предизвиквайки възхищение у тях, докато го слушали те забравяли за всички неща,които ги заобикаляли .

След това той посетил Кутлумуш и Пантократор, после се поселил в една пещера заедно с други подвижници в много сурови условия.По молба на отците от Великата лавра свети Нифонт останал в обителта и духовно наставлявал другите монаси.

Окончателно се заселил в манастира Дионисиат и приел схимата.Ръкоположението в презвитерски  сан било  повод към нови духовни подвизи.

Когато починал митрополит Партений в Солун,първенците на града,осведомени за светостта на Нифонт, поискали той да заеме катедрата на епископ.Изпратили една делегация в Дионисиат, да го убедят да приеме това място.

Той отстъпил пред молбите на хората и приел да бъде техен епископ,който се грижел да бъдат добре поверените му хора.
Господ предначертал още повече да се издигне-той заел катедрата на Константинополски епископ.След време той се оттеглил на покой, и се отправил към Адрианопол,от където той бил извикан да просвещава и обгрижва народа на Румъния.Свети Нифонт се смята там за спасител на православието.Към него имало безгранична благодарност и любов за всичко което е направил.След 40 години на неуморен труд той се върнал в манастира Дионисиат.Скромен и тих той бил пример за останалите монаси.Послушанието му било да се грижи за животните, а през нощта трябвало да наблюдава от една скала за приближаващи пирати.Всичко това той изпълнявал с необикновено смирение.

Една нощ на игумена на манастира се явил небесния покровител на манастира Дионисиат свети Йоан Предтеча и казал,че това е бившият патриарх на Константинопол.
След всичко това светията пожелал да остане в манастира до края на дните си. Там той живял до смъртта си още 13 години и починал на 11 август 1515 година.

Чудотворната икона на манастира Дионисиат - Света Богородица Акатистна

Таня Илиева

 Чудотворната икона на Пресвета Богородица„Акатистна“ или както е известна „Приветствие на Пресвета Богородица“ или Мироточива се намира в манастира Дионисиат.

Иконата е изработена изцяло от дървото мастика,образът е размит от изтичащото миро.Тази икона  е била държана от патриарх Сергий,който е направил лития покрай стените на Константинопол през 626 година при обсадата на персите и славяните.Благодарение на нейното застъпничество флота на обсаждащите бил разпръснат и така градът спасен.Пред тази икона за първи път бил прочетен Акатиста на Пресвета Богородица.Сребърната риза на иконата направена през 1786 година.На обратната страна на обкова от сребро е отбелязана годината на връчване на преподобни Дионисий от императора на Трапезунд Алексей Трети Комнин през 1374 година.

С тази икона са свързани много чудеса.Тя била открадната от пирати през 1592 година и била върната от тях в манастира,след като Пресвета Богородица се явила на капитана.Когато била върната в кутия в манастира Дионисиат тя излъчвала ухание и била пълна с миро.Двама от пиратите се разкаяли и станали монаси.Другото известно чудо се случило с ректора на Академията в Атина Евгений Вулгарис.Той подробно описва за изцелението си от тумор в гърдите през 1758 година.

За самата икона се смята,че самият апостол и евангелист Лука я е рисувал.

Дионисиат

Таня Илиева

Манастирът Дионисиат е посветен на свети Йоан Предтеча.Той се счита за един от най-строгите манастири на  Света гора-Атон.Уставът на манастира е пример за много от манастирите на полуострова.Обителта и била основана от преподобния Динисий през 14 век с помощта неговият брат Теодосий,митрополит на Трапезунд и на император Алексий Трети Комнин.За мястото на построяване един стълб бил указателен знак за преподобни Дионисий.

Манастирът пази един триметров хрисовул със златен царски печат.Благочестивият император заедно с другите дарения направени на манастира предал на преподобни Дионисий и иконата„Похвалата на Пресвета Богородица“,която според преданието била рисувана от апостол Лука.Това била иконата,която през 626 година патриарх Сергий направил лития покрай стените на Константинопол,за да вдъхнови защитниците на града от варварско нашествие.Пред тази икона бил прочетен първия акатист на Божията Майка.През 1592 година пирати  я похитили и тя се явила на вожда им и заповядала да върнат иконата в обителта.

Другите светини в манастира са:част от Животворящият кръст,част от одеждите на Спасителя,част от пояса на Богородица,десницата на свети Йоан Предтеча,частици от мощите на свети Дионисий Ареопагит,свети Козма и Дамян,на светите мъченици Власий и Антипа,на свети Йоан Мълчанника,Модест Йерусалимски,Нифонт Константинополски,Петър Александрийски,Василий Велики,Йоан Златоуст,великомъченик Артемий и Пантелеймон,свети великомъченик Харалампи,Мина и Евстратий,Елефтерий,Кирик,Мардарий,Никита,Димитрий Триполитански,мъченик Теодор Тирон и Теодор Стратилат,мъченица Варвара,мъченица Кириакия,Томаида,императрица  Теофания,десницата на свети Йоан Милостиви,миро от великомъченик Димитър Солунски,кръв от великомъченик Георгий Победоносец и оковите на свети апостол Петър.
В манастирската библиотека се съхраняват 1200 ръкописи и една неповторима реликва-масата над която е преписвал своите книги преподобни Никодим Светогорец.

Катедралата на манастира е изписана от Тзордзис,ученик на монаха Теофан, а трапезарията е изписана от двама монаси Данаил и Меркурий. В трапезарията има великолепна резбована врата.

В края на пристана към манастира се намира място за поклонение, построено в чест на свети Йоан Предтеча.Има няколко параклиса,а към пътя за Свети Павел се намира костницата.

Съдбата на манастира е неповторима на фона другите манастири от тази гледна точка,че за последните пет века е нямало нито един пожар.
Период на процъфтяване манастира е преживял през 16 век.Дарения имало от Молдавия,Влахия.Тогава е бил построен водопровод, пристан,катедралата.Камбанарията на манастира се счита за най-старата постройка.
През 17 век манастира опустял, и общежитието било възстановено през 1805 година. Тежко изпитание било гръцкото въстание през 1821 година-в обителта имало турски войски. Монасите били преследвани и принудени да напуснат манастира. Сега има много монаси родом от остров Кипър.

Престолният празник е Рождество на свети Йоан Предтеча.На този ден монасите приготвят едно неповторимо коливо,най-сполучливото на Атон.Също се отбелязват и Събор на свети Йоан Предтеча,на преподобни Дионисий на 8 юли,свети Нифон на 24 август.

11 неща, които не знаем за император Константин Велики

Таня Илиева

1. Константин Велики е роден като Флавий Валерий Константин около 280 година сл.Христос.В град Наас в провинция Мизия,който сега е град Ниш в южна Сърбия.По време на раждането му,баща му е известен като Констанций Хлор,офицер от римската армия.Майката на Константин  Елена е била негова съпруга.Поради влиянието оказвано върху сина си,Елена играе важна роля в поставянето на християнството в сърцето на империята. Тя е почитана като светица.
2. Константин Велики получава образованието в двора на император Диоклециан.През 289 година Констаций Хлор напуска Елена,за да се ожени за Теодора,майка на Максимиан,наскоро поставен за император от Диоклециан.През 239 година Диоклециан създава Тетрахия,като назначава двама цезари(това са младши императори);и Констанций Хлор е назначен за цезар на Максими.Като основен претендент за Цезар,Константин е изпратен в двора на Диоклециан,където получава образование, изучавайки латинската литература,гръцки език и философия.Тук той става свидетел на „Голямото гонение“ на Диоклециан-най -тежкото преследване на християните в римската история.
3.  Константин става император на 25 юли 306 година,след смъртта на баща си.След като се оттеглил Диоклециан и Максимин през май 305 година,Констанции получава титлата Август.След неговата смърт на 25 юли 306 година,привържениците на Константин го обявяват за Август,въпреки че Галерий,който тогава бил Август,му е бил дал титлата„Цезар“. Дялът на Константин от Римската империя се състоял от Великобритания,Галия и Испания.През 308 година,Лициний,близък приятел на Галерий,също е назначен за Август.През 310 година Максимиан, се завърнал и се разбунтувал срещу Константин, през юли 310 година е принуден да се  самоубие от Константин.До средата на 311 година, Константин,Лициний и синът на Максенций Максимин са били факторите в Рим.
4. Константин побеждава Максенций в известната битка при Милвийския мост.През 311година Максенций обявява война на Константин,за да отмъсти за баща си.През пролетта на 312 година Константин събира войските си да атакува Максенций.Градовете държани от Максенций се предали през следващите няколко месеца и Константин  тръгнал към Рим,където Максенций се бил подготвил за обсада.Максенций обаче вярвал,че ще спечели битката.Последвала на 28 октомври 312 година битката при Малвийският мост, а самият Максенций се удавил в река Тибър по време на битката.
5. Константин станал безспорен владетел на Западната Римска империя,след като побеждава Максенций.На 29 октомври 312 година Константин влиза триумфално в Рим.Тялото на Максенций е изкормено и обезглавено.Главата му се носела по улиците.Победата на Константин му дава безспорен контрол над западната част на Римската империя, а източната се контролирала от Лициний,който става сродник на Константин през 313 година.Същата година е издаден и Миланския едикт,което дава признание на християнството като официална призната и толерирана религия в Римската империя. Също се възстановяват и имотите на християните, конфискувани по времето на император Диоклециан.
6. Константин става единственият император на Римската империя през 324 година.Връзката между Константин и Лициний се влошават след един опит за убийство на Константин от човек изпратен от Лициний.Лициний искал да бъде Цезар, и започнал да гони християните.Това води до гражданска война от 324 година.Константин печели една поредица от победи и принуждава Лициний да се предаде,след битката при Хрисополис.Въпреки че,Константин първоначално пощадил живота на Лициний,той бил екзекутиран при подозрение за предателство.Така Константин  става едноличен владетел на Римската империя.
7. Константин основава град Константинопол през 324 година.Победата на Константин над Лициний бележи издигането християнството над езичеството и езическото население.Константин взел решение да даде на Изтока собствена столица.Така Византион е преименуван на Константинопол през 324 година.Той е осветен на 11 май 330 година и преименуван на Константинопол„Град на Константин“. Константин Велики смятал да го направи място за постоянното му пребиваване.Градът става център и най-голям европейски град и допринася за развитието на християнската религия.Днес Константинопол се нарича Истанбул и забележете е най-гъсто населения европейски град.
8. Константин екзекутира втората си съпруга Фауста и сина си Крисп.Първата съпруга на Константин е Минервина,за която се жени през 303 година.Семейството има един син на име Крисп.През 307 година Константин се развежда с Минервина и  се жени за Флавия Максима Фауста,дъщеря на Максимиан,за да си укрепи политическата позиция.През 326 година сина му Крисп е отровен,същата година е екзекутирана и втората му съпруга Фауста.Причината за тези екзекуции не е известна.Въпреки че,се е предполага за незаконна връзка между двамата.
9. Константин е допринесъл за възхода на християнството в Европа.Той е първият римски император,който изповядва християнската религия.Той проправя пътя тя да стане доминираща в Римската империя и в Европа.Той прекратява гоненията на християни и я легализира като религия.Църквата на Божи   гроб и базиликата на Свети Петър в Рим са били построени по негова заповед, както и много други църкви.
10.  Константин Велики е вторият най-дълго управляващ император.През пролетта на 337 година той се разболял сериозно.Той бил покръстен от Евсевий от Никомедия на смъртното си легло.Константин починал на 22 май 337 година в  град Ансирона,близо до Никомедия,Витиния и бил погребан в Константинопол в Църквата„Светите апостоли“.Той царувал 31 години,станал най-дълго управлявалият император от времето на Август и вторият в римската история.Той е почитан като светец от източноправославни,римокатолици и англиканци.
11. Трумфалните арки са монументи под формата на арки,които са свързани с древния Рим. Арката на Константин е посветена на победата му над Максенций при Малвийския мост и тя  е най-голямата оцеляла римска триумфална арка и последният голям паметник от императорския Рим.

Базиликата„Сен Дени“(видео)

Таня  Илиева

Дионисий Парижки е светец живял през 3 век и първи епископ на Париж.Най-старото съхранено жизнеописание на светеца е„Страстите на светите Дионисий,Рустик и Елефтерий“ датирано от 600 година.За свети Дионисий споменава също и Григорий Турски, историк и светец от 6 век.

Според преданието,Дионисий проповядвал християнството в Рим,след това в Германия и Испания.С него били презвитер Рустик,свети Риел и дякон Елефтерий.След което Дионисий и неговите сподвижници започнали да проповядват в Галия.Дионисий  станал първия епископ на Лютеция- Париж. По време на поредното преследване на християните,тримата проповедника били арестувани и хвърлени в тъмница.На сутринта те били обезглавени на хълма Монматър.И именно във връзка с наказанието на тримата светии това възвишение получило своето название.Свети Дионисий се изправил след като бил обезглавен и взел главата си и тръгнал към мястото,където е трябвало до се издигне храм и там паднал.Една благочестива жена на име Катула погребала останките на мъчениците.Почитанието на светеца започнало в Галия практически след неговата смърт.Според житието на света Женивиев,църквата на свети Дионисий била построена вече в 5 век.По-късно на това място се издигнало абатството Сен-Дени.

Свети Дионисий се счита за  покровител на Париж, и е един от Четиринадесетте свети помощници.

Базиликата „Сен-Дени“ е била построена през първата половина на 12 век и един от фаворитите и пръв съветник на монарха-абат Сюже,възродил и издигнал една готическа церква от развалините на старото абатство.

Западната фасада на базиликата,с две кули са украсени с портали красиво украсени с висок прозорец„Витражната роза на Сен-Дени“.

А високият, изпълнен клирос произвел такова впечатление на епископите при освещаването,че в следващите векове се строели такива клироси.  Тези новаторски замисли на абат Сюже са отразени и в ниското ниво на клироса, а именно  в просторната открита галерия,която давала възможност на поклонниците без особено усилие да виждат пазените в клироса реликви.Това било нестандартен начин на строителство за тези времена.

Сега тези пространства изглеждат много  просторни  и разчупени.

Базиликата отдавна е свързана с историята на френските монарси,още от времето на коронацията на крал Пипин Къси през 754 година,също и като място за погребение на френските крале,когато през 996 година бил погребан крал Юг Капет.

Тук са погребани всички френски крале с изключение на трима от тях, и сега могат да  се видят техните гробници със скултурните изображения,които се намират в южната част на църквата. 

В ляво от входа, в южният трансепт се открива едно красиво зрелище:босият крал Франсоа Първи и неговата съпруга кралица Клавдия Френска гледат от своята гробница в стил Ренесанс, а около гробницата се намират барелефи изобразяващи военните победи на краля.
Редом със стъпалата,водещи към галерията, почива крал Шарл Пети-първият френски император,за който саркофага му е изготвен приживе,започнат в деня на неговата коронация през 1364 година.Редом с него почива неговата съпруга Жана Бурбонска,станала първата кралица,която е погребана в кралската гробница.Тя държи в ръцете си малко гърненце съдържащо нейните вътрешности - традиция, която съществувала по това време.

Тук може да се види крал Людовик и Мария - Антоанета молещи се на колене, и около които често има букети цветя.Тези силуети са правени 37 години след тяхната смърт.

В северната част на гробницата може да се види крал Кловис Първи от династията на Меровингите,управлявал през 6 век.Когато се обърнем към клироса може да се види крал Дагоберт Първи.Той е първият монарх,които е погребан през 7 век в базиликата.Крал Дагоберт е последният крал от  династията на Меровингите.

В дясно от стълбите в северната част е разположено  една от впечатляващите гробници на крал Анри Втори и Екатерина Медичи.

Другата гробница е на крал Людовик Дванадесети и на Анна Бретонска.

 

Светите тайнства: Кръщение

Таня Илиева

Кръщението е първото християнско тайнство,то бележи навлизането на човек в Христовата църква.Неговото установяване е било предшествано от кръщението на самия Иисус Христос в река Йордан, извършено от свети Йоан Предтеча.Началото било сложено от думите на Христос,обръщайки се към апостолите преди неговото възнесение на небето„ отидете и научете всички народи, да се кръщават в името на Отца и Сина и Светият Дух“(Матей 28:19;Марк 16:16).За начина на кръщението ние научаваме от описанието в Учението на дванадесетте апостоли,писано в началото на 2 век:„Кръщавайте в жива вода в името на Отца и Сина и Светият Дух.Ако няма жива вода,кръщавайте в друга вода;ако няма хладна вода, то нека да бъде топла.А ако няма едната и другата  вода,то нека се излее три пъти върху главата“. Кръщението става с трикратно поливане с вода и с произнасяне на формулата:„В името на Отца и Сина и Светия Дух“.Така действащата чрез  водната стихия божествената благодат освобождава от греховете човек:младенците от първородният грях,възрастните от първородният и  от извършените в течение на живота.Апостол Павел  нарича кръщението баня на възраждането.

В  следапостолските времена вече било прието да се кръщават младенците.Възрастните се приготвяли за кръщението чрез катехизация или оглашение.Оглашението обикновено продължавало обикновено две години, в течение на които те изучавали основите на християнството.Преди Пасха вписвали своите имена в списък на кръщението.Тържественото кръщение на много хора извършвал епископа.По време на гоненията за кръщение на християните служели естествените водоеми като реки и ручеи.От времето на Константин Велики кръщението се извършвало в баптистерий.Непосредствено преди потапянето  презвитера помазвал човека, които щял да се кръщава по челото с елей,след това бил обличан в бели дрехи като символ на обръщането към чистота и праведност. След кръщението се причестявал със Светите Тайни.

Традицията от древната църква се съхранява и сега в православието. Кръщението сега се извършва в храма.Възрастните се кръщават  след наставление във вярата.Оглашението присъства и при децата като за тяхното религиозно възпитание поемат грижата въприемниците.Свещеникът застава с лице към изток и трикратно изразява желанието да се съедини с Христос,след което следват поклони.Свещеникът прикадява купела със  запалените свещи, и ги дава на въприемника и освещава водата.След освещаването на водата се освещава и елея.Над водата се прави кръст с елея,като символ на  примерението с Бог.След това свещеника изобразява кръст на челото,ушите,краката, ръцете,на гърдите и плещите и се потапя този които се кръщава в купела.След това този, който  се кръщава се облича в бели дрехи,които се пазят през целият живот.В случай когато има смъртна опасност обряда се извършва по съкратен чин.Ако има смъртна опасност за младенеца е позволено мирянин да извърши кръщението.Името на детето се избира от родителите,а възрастните сами си го избират.

Любопитни факти: Пещерата на патриарсите

Таня Илиева

Пещерата на патриарсите се намира в град Хеброн,в които според Библията са погребани Адам и Ева,Авраам и Сара,Исаак и Иаков,Ребека и Лия. Според преданието Авраам е закупил това място от един хет на име Ефрон за 400 сребърни шакела.

В юдаизма това място се почита след Храмовата планина на второ място по святост. Пещерата на патриарсите се почита също от мюсюлманите и християните. Тя се намира под контрола на Израел.

Името „Махпела“на иврит означава двойна тераса или двоен етаж,поради терасовидната местност в центъра на  Хеброн.

Пещерата„Махпела“ е разположена в центъра на Хеброн и над нея се издига сграда със стени високи до 12 метра.Според историка Йосиф Флавий гробницата е изработена изкусно,от скъп мрамор.Според Талмуда и Корана,гробниците на Авраам и Сара са разположени в централната част,на Иаков и Лия в северозападната част,на Исаак и Ребека в югоизточната част.През византийският период южната част с гробниците на Исаак и Ребека е превърната в църква,станала впоследствие на джамия.В пода на джамията има два отвора водещи до пещерата, и е поставено вечно запалено кандило.

Много от евреите са били пожелали да бъдат погребани близо  до пещерата на праотците.

През 1267 година по заповед на мамелюкският емир Бейбарас Първи забранил достъпа на евреи и християни до пещерата.

След 700 години след завършека на Шестдневната война достъпа до пещерата е била разрешена за всички.Така тя станала място за поклонение и молитва. Територията на пещерата в наши дни се ползва от мюсюлманите и евреите съответно като синагога и джамия по график.

Свети апостол Тома

Таня Илиева 

Свети апостол Тома бил роден в галилейския град Панеада и бил рибар.Докоснал се до благовестието на Иисус Христос,той оставил всичко и тръгнал след Него.Той е един от дванадесетте апостоли.

Според писанието,апостол Тома не повярвал на разказите на останалите ученици за Възкресението на Иисус Христос.На осмият ден след Възкресението му се явил Христос и му показал своите рани.

Свети Йоан Златоуст пише следното за него:„Тома, бидейки понякога по-слаб във вярата си от другите апостоли,благодарение на Божията благодат е станал мъжествен,ревностен е неумолим за сметка на всички тях, и неустрашимо е проповядвал Божието слово на диви народи“.

Според преданието на Църквата,свети апостол Тома е основал църквата  в Палестина,Месопотамия,Партия,Етиопия и Индия.Него го постигнала мъченическа смърт.Заради обръщането в християнството на сина и съпругата на управителя на индийския град Мелипур,светият апостол бил заключен в тъмница,бил изтезаван и накрая набоден с копия починал.

Части от негови мощи има в Индия, Унгария и на Света Гора- Атон. С апостол Тома се свързва Арабската или Арапетска икона на Пресвета Богородица.

Иконата има древен произход. Според легендата тя е свързана с проповедта на апостол Тома в Индия.Според други версии иконата се е появила през 4 век- 301- 302 година.

Църква на 1200 години е открита

Таня Илиева

В древният град Андрамитиум намиращ се в провинция Баликешир,Турция е открита църква на 1200 години.

Град Андрамитиум е бил значим за византийската империя.Стените на църквата са били украсени със стенописи с голяма стойност.Намерени са и богослужебни прибори.Самата църква е била действаща до 14 век.

Екипът от 30 археолози преди време са открили още една църква датирана от 9 век.

Андрамитиум е стар град намиращ се в провинция Баликешир, разположен в началото на залива Едремит.  

Базиликата„Свети Франциск“Асизи

Таня Илиева

Базиликата Свети Франческо де Асизи е една от забележителностите на града, и то основна. Нейното местоположение е на 1 километър от катедралата на Асизи и е една от шестте базилики,които са важни в Римокатолическата църква.

Свети Франциск роден като Джовани ди Пиетро Бернардоне(роден на 24 юни  1182 година и починал на 3 октомври 1226 година), един от най-почитаните светии  основател на ордена на  францисканците.Той бил единствен син в заможното семейство Бернардоне,но се отказал от богатството и тщеславието,напуснал дома на родителите си.На гроба му се стичат многобройни поклонници.

При смъртта си той помолил да бъде погребан отвъд градските стени,на един скалист хълм, назоваван като Адският хълм.Там се изпълнявали наказанията на престъпниците.След погребението на свети Франциск вече се наричал Райски хълм.Свети Франциск починал през 1226 година, бил канонизиран през 1228 година от папа Пий Девети и на този хълм се издигнал манастира Сакро Конвенто.Ръководителят на строежа бил Елия Бонбардоне, един от първите спътници на свети Франциск, имал опит в строителството от Сирия, където той бил строил за нуждите на кръстоносците.През 1239 година била построена камбанарията, а през 1253 била осветена от папа Инокентий Четвърти базиликата.Богатите граждани били подарили този участък за нуждите на ордена на францисканците,но уставът забранявал братята да имат собственост.Парцелът и базиликата станали собственост на Ватикана и му принадлежи до днешни времена.Манастирът и базиликата са част от световното наследство на ЮНЕСКО и е духовен център на ордена на Францисканците.

Базиликата е построена  в стил италианска готика и е на две нива.Частта,която се намира над хълма е горната част, а на долното ниво е долната църква,където има много крипти и параклиси.В долната част се намира и криптата,където се намира гробът на свети Франциск.На южната фасада на църквата се  извисява една 60 метрова камбанария. В атриума на долната църква се намира параклиса на света Бернардина,която е построена от ломбардски  майстори през средата на 15 век.Зад портала е входа на манастира,където в днешно време се намира Богословски институт и Център за документи и архиви и библиотечни фондове.

Църквата е световно известна благодарение на фреските изрисувани от Джото и неговите ученици, представляващи мотиви от живота на свети Франциск и датирани от 13 век.
Папският олтар в  апсидата е изрязан от един каменен блок, донесен от Комо в 1230 година.Под главният олтар се намира мястото,където е погребан свети Франциск.В продължение на две столетия за вход към гробницата е служел тесен коридор.През 1442 година е направен опит да се откраднат мощите на свети Франциск от граждани на Перуджа.През 1818 година по заповед на папа Пий Седми,в криптата започнали разкопки.В раката на свети Франциск са поставени тленните останки на четирима от първите му последователи:Масео,Анджело,Руфин и Лъв.Пред раката с мощите горят кандила от италианските градове.