Мощите на великомъченик Димитър Солунски се съхраняват в северния кораб на базиликата в град Солун,поставени в киворий от мрамор,изработен вместо изгорелия киворий от сребро при пожара от 7 век.Има предположения,че в края на 12 век и началото на 13 век,вероятно мощите са изнесени след края на Солунското кралство в Италия.Мощите са били открити през 1520 година в абатството Сан Лоренцо ил Кампо и са били върнати в Солун едва през 20 век или по-точно през 1978 година-честната глава, а две години по-късно през 1980 година основната част от мощите.В Италия остават 6 големи частици.
Мощите на свети великомъченик Димитър са почитани като мироточиви,като за първи път мироточенето се е появило през 1040 година.Хората,които идват в базиликата да се поклонят на светеца са събирали миро в стъклени ампули.Мирото се почитало не само от християнската общност,но и от мюсюлманите според историка Йоан Анагност.
От 14 век заедно с изтичането на миро под формата на елей,се споменава и за миро под формата на вода,това споменава Никифор Григора.
В стари времена изтичането на миро е било обилно според Никита Хониат.Мироточенето сега е спряло,но на вечернята преди празника на светеца,раката с мощите на великомъченика се отваря и на вярващите се раздава памук с благоухайна течност.
Също има почит към кръвта на великомъченик Димитрий,която възниква още в ранните векове.Разказва се,че Луп роб на Свети великомъченик Димитър взел ризата господаря си,която била оросена от неговата кръв и потопил и пръстена му.С тези две неща сътворил много чудеса.При разкопки в олтара под престола,в кръстообразна ниша в едно мраморно ковчеже е бил открит съд от стъкло пълен със засъхнала кръв.Има предположения,че под олтара е била първоначално гробницата на свети Димитър,в която се намирала земя със засъхнала кръв.Има запазени мощехранителници датирани от 11-12 век с кръв на великомъченика,намиращи се във Великата Лавра на Света гора и във Ватопед,и кръв и миро намиращи се в Британския музей.
Също има почит към кръвта на великомъченик Димитрий,която възниква още в ранните векове.Разказва се,че Луп роб на Свети великомъченик Димитър взел ризата господаря си,която била оросена от неговата кръв и потопил и пръстена му.С тези две неща сътворил много чудеса.При разкопки в олтара под престола,в кръстообразна ниша в едно мраморно ковчеже е бил открит съд от стъкло пълен със засъхнала кръв.Има предположения,че под олтара е била първоначално гробницата на свети Димитър,в която се намирала земя със засъхнала кръв.Има запазени мощехранителници датирани от 11-12 век с кръв на великомъченика,намиращи се във Великата Лавра на Света гора и във Ватопед,и кръв и миро намиращи се в Британския музей.