Продават се мамо белите манастири..... по точно Гигинския манастир

Таня Илиева

Продават се мамо белите манастири с черните калугерки.... , всеки от нас е слушал поне един път живота си тази песен. Но сега е реалност, продава се Гигинският манастир за 896 000 лева заради необслужвани кредити към фалиралата КТБ. Интересното в случая, е че Светият Синод на БПЦ нищо не знае и нищо не е чувал. 

Какво се случва с печата от восък от Божи гроб?

Таня Илиева

Всяка година на Разпети петък се прави печат от восък в Йерусалим, за да се запечатат вратите на Божи гроб, докато слезе Благодатния огън. След това восъкът се взема и от него се правят малки питки,те стигат до 10 000 на брой и се раздават на вярващите.

За тези питки се казва, че правят чудеса: има случаи когато има излекувани от рак и са помогнали на много бездетни жени да имат рожба. Първото чудо, обаче се случва, когато жените, които правят питките от восък не им  изгарят ръцете, докато ги оформят.

Велика събота в Йерусалим и молитвата на патриарха при слизането на Благодатния огън

Таня Илиева

Много рано сутринта на Велика събота може да се види необичайно движение по улиците на Стария град на Йерусалим, особено в християнския квартал около Йерусалимската патриаршия и църквата на Възкресението.

Поклонници от различни националности, идват от различни посоки, отивайки в светия храм на Възкресението. Когато  стигнат до полицейските барикади, поклонниците  смирени. Някои чакат пред барикадите отварянето на храма, докато други които са получили разрешение от полицията, присъстват на Божествената литургия на Велика събота в близките манастири на свети Теодор, Богородица Сейденай, света Екатерина и свети Панталеймон.

По същото време патриархът на Йерусалим  и цяла Палестина, приема делегациите, които идват да вземат Светия огън от другите православни църкви. Точно в 12 часа, по обед, патриархът напуска патриаршията и се спуска по стълбите на църквата,, Свети Яков" към църквата на Възкресението. Той минава през църквата на Снемането от кръста. Той отива до свещения олтар  на църквата на Възкресението, където  представители на арменците, сирийци и копти идват да се докоснат до Светия огън.Патриархът сваля одеждите си пред Гробницата на Иисус Христос, където влиза облечен само в стихар  в бяло. Когато влиза във вътрешността на Божи гроб той чете установената молитва на Светия огън, и който след слизането се дава на вярващите, които го чакат нетърпеливо. Те го взимат  със свещи и го докосват с ръцете си, челата си, с изпълнени очи с вяра, увереност, надежда, радост и викове на радост и биене на радостни камбани.

Текстът на молитвата с която се измолва Благодатния огън е следния:

Владико Господи Иисусе Христе, светоначална Премъдрост на безначалният Отец,Жива Светлина, която не може да се достигне, казал от тъмата да възсияе светлината, казвайки:,,Да бъде светлина", и стана светлина! Господи, подателю на света, изведи ни нас от тъмнината на заблуждението и ни въведи в дивният свят на Твоето познание! Цялата земя е в плътта ти с идването ти, а преизподнята е твоето потекло, изпълнено със светлина и радост, със светиите ти, апостолите, които изпратиха светлината на всички народи!

Благодарим Ти, защото с благочестивата вяра ни изведе от тъмнината към светлината, и ние станахме синове на светлината чрез святото кръщение, като видяхме Твоята слава, изпълнена с благодат и истина. Но Господи, дай ни светлина! Ти, Който си голямата светлина, който каза :,, Народ, седящ в тъма"! Владико Господи, Светлина истинна, просвещаваща всеки човек,идващ на света! Единствена светлина на света и светлина на човешкия живот, чиято слава е изпълнена, защото Ти, Светлината, дойде на света чрез  твоето идване в плътта, въпреки че хората обичаха повече тъмнината от светлината! Господи, Светодавче, чуй нас грешните и недостойни раби Твои, в този час когато коленичим пред Твоя всесвят и светоносен гроб, приеми нас, които почитаме Твоите пречисти страдания, всесвятото Твое разпятие,доброволната ти смърт, и всечестният ти гроб обожавано тяло, което е положено и погребано и тридневно възкресение, започвайки радостно да празнуваме това, което ние възпоменаваме и съшествието ти в ада, което Ти със Своята Божествена власт си освободил заключените там души на праведните и Твоето тридневно възкресение от гроба.

Ето защо, благоговейно празнуваме с радостно сърце и духовно веселие в тази преблагословена Събота това спасително Твое тайнство, благословено от Теб, на земята и под земята, и спомняйки си, истинската радостна и желана светлина, която божествено освети подземния свят и се въздигна от гроба, изпълни го с Твоята божествена благодат и благослови и освети всички, които приеман благоговейно него, избави ги от тъмата на страстите, сподоби ги в Твоите светли обители, където сияе нетварната светлина на  Теб. Дарувай им, Господи, здраве и благоденствие  и домовете им изпълни с блага.

Господи, Дарителю на Светлината, чуй мене грешния в този час и дай на онези, които сега стоят в храма да вървим в твоята светлина и да живеем в нея, докато светлината на този временен живот е с нас. Дай ни, Господи, светлината на този временен живот да бъде с нас. Дай ни, Господи светлината на нашите добри дела да могат да светят на хората, за да Те прославят с Безначалния Ти Отец и Свети Дух.

Защото Ти ни постави да бъдем светлината на народите, да можем да светим на ходещите в тъма. Но ние възлюбихме повече тъмата, нежели светлината, творяща зло. Защото всеки, които твори зли дела, и ненавижда светлината. Затова се препъваме всеки ден, съгрешавайки, защото ходим в тъмнина. Но нека оставим оставащото време от живота си, за да живеем, като очите на нашето мислене се просветят.

Дай ни да ходим в светлината на Твоите заповеди като деца на светлината. Ти, който се обличаш в светлина, като риза, направи бяла като светлина одеждата на светото ни кръщение, която ние очернихме със своите дела.

Дарувай ни да облечем оръжието на светлината, за да можем да прогоним началника на тъмнината, който приема образ на светъл ангел. Господи, както в този ден Ти даде светлина на онези, които седяха в тъмнината на смъртта, така днес изяви твоята нетленна светлина и в нашите сърца, за да се просвещаваме във вярата и безконечно да прославяме Тебе, Единият от Единият светочалната светлина, Светлината на радостта. Амин

Христос возкресе! Воистину возкресе!

Пътят на Иисус Христос към Голгота

Таня Илиева

Виа Долороса, Пътят на Кръста или Пътят на скръбта е пътят, по който Иисус Христос е преминал от мястото на осъждането си до Голгота и от позорната смърт на Кръста към Своето славно Възкресение.

То този скръбен маршрут има 14 спирки. Виа Долороса отбелязва тези места. Всичките спирки са отбелязани  с църкви и параклиси.

И от друга страна следването на стъпките на Иисус Христос от вярващите, дава възможност да почувстват всичко това, което е почувствал Спасителят.

По протежение на Кръстният път са се случили различни събития

Първата станция на Виа Долороса е Претория- мястото на съда над Иисус Христос

Тук може да се почувства атмосферата на Евангелието, а именно момента, в който се е състояло изпитанието на това място на Христос. То се нарича Преториум и е бил официалната резиденция на прокуратора в Йерусалим. На това място духовниците и първенците на евреите са довели Спасителя за обявяване на смъртната му присъда. Еврейските първенци са се страхували да не бъдат осквернени от жилището на римляните в навечерието на Пасха.
 Мястото, където е стоял Христос по време на осъждането му

Лифостратион е православен храм и каменната  платформа пред двореца на римския прокуратор. На това място Иисус Христос е бил разпитан публично. Войниците  от преторианската гвардия, който също са присъствали, са се подигравали на Христос като са го наричали лъжепророк. Лифостратиумът е запазен изцяло в своята цялост под нивото на модерния град под множество храмове и манастири. По-голямата част от него се намира в манастира на сестрите от Сион.

Там могат да се видят неравните стари плочи на платформата, улуците и дренажа за дъждовната вода с прорези, за да не се подхлъзват конете и кръговете за игра на зарове на войниците.

Втората станция е мястото,където е бил бичуван и осъден Христос.

Тук на това място Иисус е бил бичуван, сложен му е трънен венец и е бил облечен в пурпурен  плащ и е получил кръста.

Куполът на параклиса ,, Флора" има украса с мозаечен венец от тръни.                              В мазето на манастира на сестрите от Сион, до мястото, където се е състоял съдът на Пилат над Спасителя, се намира затворът, в който Спасителят е   прекарал нощта преди смъртта  си на кръста.

Затворът на Христос е малка пещера, където Христос е бил в една от килиите с каменни плочи преди екзекуцията. На това място  сега има  малък православен манастир. Запазени са няколко подземни помещения.

Третата станция на Виа Долороса, това е мястото на първото падане на Христос.

Това място е белязано от малък католически параклис, който е построен след Втората световна война. Има релеф изобразяващ Христос, който е изтощен от тежестта на кръста по пътя за му към Голгота, мястото на разпятието и смъртта му.

Четвъртата станция на Виа Долороса е мястото на срещата  на Христос с майка му.

Това събитие, подобно на предишното не е описано от нито едно Евангелие, а е утвърдено  от традицията. Оттук Дева Мария, изпреварвайки процесията, наблюдавала страданията на сина си. Мястото е отбелязано от Арменската католическа църква като Дева Мария Великото мъчение. На входа на църквата има барелеф, на който е изобразена последната среща на Христос с неговата  Майка Богородица, по пътя на смъртта Му на кръста.

 Пета станция това е мястото, където Симон Киренаеца  е взел кръста от Христос

Кръстът, който носел Христос тежал повече от 150 килограма. Така че няма нищо изненадващо във факта, че той е паднал от тежестта му.  Особено когато се вземе предвид, че преди това е бил бит и гладен в затвора. Осъзнавайки,че затворникът не може да ходи, войниците са  принудили един човек от тълпата на име Симон от Киринея да понесе той кръста.  На мястото, където това се е случило има един параклис на Арменската патриаршия. Вътре има един красив барелеф, на който е изобразен Христос, който пада. В съседство вдясно от стената, може да се види един камък, който има вдлъбнатина, която се смята за следа от ръката на Иисус. Той се е облегнал изтощен, когато е дал кръста.

Шестата станция на Виа Долороса е мястото, където света Вероника е избърсала лицето на Христос.

Света Вероника е жената, която е подала на Иисус Христос, който вървял към Голгота, кърпа, за да си изтрие лицето от потта и кръвта, по време на процесията по Виа Долороса.

Христос отивал към мястото на своето наказание, носейки кръста си. Процесията  вървяла след него . Света Вероника се била сляла с човешкото море и следвала Христос. Изнемощял, Иисус паднал под тежестта на Кръста, тя се притичала, дала му вода и му дала да избърше Своето лице. Когато се върнала в дома си, тя открила, че на тъканта се отпечатал образа на Спасителя. Тази тъкан след време е попаднал в Рим и станал известен като Неръкотворният образ на Иисус Христос. Седмата станция на Виа Долороса е портата на осъждането        

    Този храм е разположен на територията на манастира,, Свети Александър Невски" в историческата  част на Йерусалим и това са древните порти. Според преданието преди две хиляди години Иисус Христос ги е преминал и е тръгнал към мястото за екзекуция.

Осмата станция на Виа Долороса е мястото, където Иисус Христос се обърнал към дъщерите на Йерусалим

На мястото, където Иисус Христос се е обърнал към дъщерите  на Йерусалим се намира параклисът на свети Харалампи, на чиято стена има камък с кръст и надпис НИКА. Въпреки забраната за последване на затворник до мястото на екзекуцията след портата на осъждането, много хора са последвали Иисус и той се е обърнал към жените които го оплаквали:,, Не плачете за мен, дъщери на Йерусалим, а за вас и за децата ви", като предсказвал бързото унищожение на Йерусалим

Деветата станция е мястото на третото падане на Христос

Това е мястото, където изтощен от мъченията и униженията , Иисус пада за трети път.

На входа на етиопския манастир има колона, която обозначава това свято място. Оттук Той е видял Голгота и мястото на Неговото разпъване.

Десетата станция на Виа Долороса, е мястото където са свалили дрехите на Христос и тяхното разпределяне.

Мястото, където са свалили дрехите на Христос се намира в Храма на Божи гроб в Йерусалим. На входа на храма се намира параклисът, където Иисус е бил лишен от дрехите си преди разпятието. В псалтира може да се намерят пророческите думи на свети цар Давид.

По същия начин Светото Евангелие разказва как римските войници разделили дрехите му, хвърляйки  жребий на това място:,, И разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий. И хората стояха и наблюдаваха. И началниците също се подиграваха.....(Лука 24 34 -35)

Единадесета станция, мястото където е прикован Иисус Христос

Мястото, където ръцете и краката на Иисус Христос са били приковани към Кръста, се намира в Храма на Божи гроб в Йерусалим.

На това място се издига римокатолически олтар. Над него е изобразен Иисус, прикован на кръста.

Дванадесетата станция е мястото на смъртта на кръста на Спасителя.

Това е мястото, където е бил поставен кръста, то е отбелязано със сребърен диск под олтара. Тук през дупката, може да се докосне върха на Голгота.       

Гетсиманската пещера(пещерата на апостолите)

Таня Илиева

В тази скална пещера Иисус Христос много пъти е събирал апостолите. В нея той е прекарал нощта преди ареста си в молитва. Тук се съхранява камъкът, на който е седял Спасителят, когато Юда се е приближил и го е целунал. Всеки знае, че веднага след това Христос е бил задържан. Почитанието на това място започва през 4 век. Много от  поклонниците преди това вярвали, че Иисус е бил задържан малко вляво от пещерата- по пътя свързващ Йерусалим с Елеонския хълм.

Митрополитът на Трансилвания Лаврентий разказва за как се приготвя Светото миро

Таня Илиева

Днес е третият ден от подготовката  на Светото миро в Румъния, което е приготвя за първи път от 2010 година и Негово Високопреосвещенство митрополита на Трансилвания Лаврентий, който взема участие в приготвянето разказва за процеса и описва всички етапи на приготвяне.

,, Това е ритуал, през цялото време на който се чете Евангелието и съдържа следните съставки: зехтин, вино, библейски билки, които са споменати в Библията, смирна, етерични масла, които да предадат на Светото миро специален аромат.

В три големи котела се поставя чисто вино и растенията, които се кипват. Сместа, която е получена от всичко това, след това се слага в голям котел със зехтин. Растенията остават на дъното и така се получава крайният продукт, в който ще се сложат специалните етерични масла и билки. Твърдите съставки се нарязват и накрая се слагат в маслото."

Подготовката на Светото миро ще бъде завършена днес на Велики четвъртък.

Светото миро се използва за помазание на хората, които идват от други деноминации в Православието, при приемането на кръщението, при откриването на храмове и освещаването на олтарите.

Светото миро е направено от зехтин, лечебни билки и етерични масла.

За новата световна война срещу християнството

Таня Илиева

Нови сведения за преследването на християните бяха изнесени. Според едно от публикуваните проучвания християните  са най-преследваната религиозна група в света, тези които изповядват вярата си в Иисус Христос страдат от преследване в 144 държави.

Експлозиите в църкви и хотели в Шри Ланка, които убиха повече от 359 души, геноцида над хиляди християни в Нигерия, изнасилванията, убийствата и обезглавяванията представляват една много опасна обстановка. 

,, Ние живеем в едно безпрецедентно време на преследване срещу християните", казва Катрин Пепинстер, която се занимава с проблемите на християните и религиите в света, като добавя, че сегашната ситуация е подобна на тази, която се е наблюдавала по време на Римската империя и съветския режим на Сталин.

Изследването подчертава:,, Преследването на християни се проявява по много начини, като физически нападения, арести и задържания. Свещените места се оскверняват, докато се дискриминират цели религиозни групи в областта на заетостта, образованието и жилищното настаняване."

Най-лошото според проучването е, че в  повечето случаи преследването срещу християните е мотивирано  от самите управляващи.

Много вярващи в Аспровалта говорят за чудо в църквата,, Свети Георги"

Таня Илиева

От вчера сутринта в Аспровалта се говори за чудо, което се е случило в църквата ,, Свети Георги"

Един от вярващите по време на службата видял нещо приличащо на облак пред иконата на свети Георги, след това облакът слязъл и се превърнал в образ на жена върху мраморната плоча пред иконата.

Постепенно все повече и повече хора са пристигнали в църквата.

Мястото е посетено и от митрополита на Серес и Негрита Теолог.

Чудесата на свети великомъченик Георги

Таня Илиева

Въпреки че православните християни са претърпели много страдания от страна на мюсюлманите, има много хора в Турция, родени в мюсюлмански семейства, които уважават и почитат свети Георги и се молят на него. 

Манастирът на свети Георги Кудуна, на Принцовите острови е бил построен от император Никифор Фока през 963 година. Чудотворната му икона на свети Георги е донесена от Атина по времето на император Юстин Втори.

По-късно манастирът е затворен по време на четвъртия кръстоносен поход, а през 1302 година  пиратът Джустинияни   е разграбил всички манастири на острова. За да  не бъде открадната от франките иконата е била скрита от монаси под земята и е бил поставен светия олтар над нея. Така чудотворната икона е била загубена за много години.

По-късно свети Георги се появил в съня на един овчар и му казал къде се намира иконата му. Когато се приближил до мястото, той чул звън от звънци и така намерил иконата, която била украсена с камбани. Оттам идва и названието на иконата,, кудуна", което означава ,, камбани"

В по-късни времена манастирът е подчинен на Светата Лавра в Калаврита и накрая на Константинополския патриарх.

Сегашната църква е построена през 1905 година.

Чудесата на светеца са много, не само при християните, които са се отнасяли винаги с голямо уважение, а към всички без изключение, които с вяра отиват към Неговата благодат. Така има голяма маса хора, които идват от други религии от цяла Турция. Поклонниците наброяват около 250 000 на година, като повечето  от тях са мюсюлмани.

Голямата желязна порта на манастира, е гравирана на турски и гръцки език, и е направена  от Расул Ефенди, като подарък за благодарност към светеца за изцелението на съпругата му.

На 23 април на празника на светеца идват десетки хиляди поклонници не само то Константинопол, но и от други градове, за да почетат Великия мъченик и да търсят помощ за техните проблеми.

Мнозина от тях ще се върнат по-късно, за да благодарят на свети Георги, който е чул молитвата им и е посрещнал желанието им, носейки масло за неговия светилник. Чува се как на един е излекувал сина, как е дошло дете на света, след като майката е била безплодна в продължение на години, как трети е придобил собствена къща.

Манастирът също празнува и празника на света Текла, а на този празник около 10 000 мюсюлмани посещават манастира в търсене на молитвата на свети Георги.

Йеромонах Ефрем Ксенофонт който е живял три години в манастира Свети Георги Кудуна е изумен от вярата на хилядите мюсюлмани, които посещават манастира. Той разказва следното:,, Тези хора живеят със сърцето си. Защото вярата  е зрението и силата на сърцето, поради тази причина те могат да приемат  нашите светии."

Манастирът на свети Георги се е превърнал в място за поклонение на хиляди хора били те атеисти, християни и особено мюсюлмани, които идват с всички средства на острова и носят своите,, тамати"(обети) и ги поставят пред светията, тъй като те поставят своите надежди пред него. А светията показва, че  различава и дава изцеление на всеки човек, който вярва.

Нотр-Дам де Пари: Свръхестествена намеса на Божията майка за Франция

Тази нощ не беше направена за сън. При гледката на Нотр Дам в пламъци емоцията беше твърде силна, тъгата твърде беше интензивна, молитвата също беше необходима. И мислейки, че точно предишния ден все още проповядвах под тези хилядолетни сводове, където бях ръкоположен преди почти тридесет години! Не мога да изразя тъгата, която ме изпълва, когато мисля за толкова много радостни спомени, които изчезнаха в дима......

Бихте ли вярвали обаче, че ужасът ми бързо отстъпи в мен до някаква възхитена благодарност? Думите, които винаги съм искал да чуя, сякаш бяха изказани за това смъртоносно събитие. По време на тези мъчителни часове всъщност изглеждаше, че старият петел на Галия се събужда от неговата апатия.

Колко великолепни единодушни думи, които медиите предаваха настойчиво и непрекъснато! От туристи,зрители, журналисти, политици, духовници, естети, пожарникари,....хора от всички възрасти, от всички среди, от всички религии....Тайнственото общение най-накрая сякаш царува над народа на Франция, който през последните няколко месеца толкова тъжно показа световното разделение.  Това единство, което едно президентско послание, планирано за същата вечер, вероятно нямаше да успее да направи, Дева Мария, света Богородица го направи пред нашите зашеметени очи. И какво, ако отново беше свръхестествената намеса на Божията майка, която възстанови нашата скъпа и стара страна вълната на надеждата?

Разбира се, съществува безкрайната болка от това да се видят тези пустинни руини, непоправимата загуба на толкова много произведения на изкуството и унижението да се изправим пред колосалната задача на възстановяването. И все пак, в тази Страстна седмица, водеща до победата на Великден, християните отново казват, че Бог може да донесе добро от злото. Това бедствие е обещанието и началото на това прераждане? Дали тези все още пушещи камъни, за които Господ ни каза вчера, че ще плачат, ако не ги чуем, призовавайки за внезапна промяна и вяра?

                           Отец Гийом де Ментьер                                 
(отец де Ментьер е свещеник от Парижката епархия- той е отслужвал постните служби в Нотр-Дам през 2019 година)

Чудесата в скита Света Анна

Таня Илиева

Атонският скит,, Света Анна" е известен с чудотворната си икона, която покровителства майчинството. Много хора след молитва са получили деца.

До нея е поставена една необикновена лампа с яйце. Това е подарък от турският султан, подарена преди почти 200 години на скита в знак на благодарност.

Историята на тази лампа е следната. Турският султан дълго бил останал без деца, а това при мюсюлманите се смята за  почти за проклятие на семейството. Султанът остарявал, а надеждата да има наследник, не губел.

И така, той чул за чудотворната икона на светата праведна Анна, която чувала молитвите на хората за деца. Султанът тогава изпратил подаръци и помолил за светена вода и масло от светилника.

На връщане поклонниците си помислили:,, Защо, той не е християнин! Как да му дадем маслото от светилника и светената вода......." И те излели маслото на земята. 

Но султанът продължавал да вярва и след като започнал да заплашва други поклонници да му занесат масло от светилника и светена вода. Те били изплашени и разказали на монасите от скита за своето нещастие:

,, Какво да направим? Или ще дадем масло от светилника и светена вода на врага на Църквата- или той ще ни убие.

Ще направим следното!- отговорили отците от скита- Ще му дадем обикновена вода и масло!"

Така те решили. Поклонниците отнесли на султана обикновена вода от потока и обикновено масло и така били спасени. И султанът я изпил и чрез молитвите на света Анна скоро му се родил син.

В знак на благодарност, султанът изпратил скъпоценна лампа в скита на света Анна. Но крадци скоро откраднали камъка по средата на лампата, а султана изпратил сребърно яйце на негово място.

Също  се случва отново и отново чудо пред монасите и поклонниците всяка година. Голямата лампа, намираща се срещу царските двери започва да се поклаща напречно от 9 часа на 12 април  в продължение на три дни.Монасите по този случай казват следното:,, Само Господ знае какво ще стане. Не трябва да изпадаме в догадки и отчаяние, а да се молим".  

Всеки,който идва да се поклони на светата праведна Анна, може да се увери в тази история и да види старата лампа на султана. Тази история ни напомня за някои епизоди от Евангелието.

ЕКСЛУЗИВНО:Как Московската патриаршия нарушава църковните канони и подкопава православното единство в Корея

Евангелос Сотиропулос

Интервю с Негово Високопреосвещенство митрополит Амвросий на Корея

Ваше Високопреосвещенство, благодаря ви, че ще говорите с мен. Бяхме информирани от медиите, че Московската патриаршия наскоро е създала,, Епархия  на Южна и Северна Корея". Можете ли да коментирате това развитие?

Благодаря ви, господин Сотиропулос, за тази възможност.

Жалко е, че нашите руски братя не се вслушаха в нашия призив, който отправихме многократно с голяма болка, а унищожиха каноничността на Православната църква в Корея. За голяма жалост и скандал  за местните вярващи, под претекст за несъгласието си с Вселенската патриаршия по въпроса за автокефалията в Украйна, Московската патриаршия създаде Екзархия и епархия под юрисдикцията  на Вселенска патриаршия в Далечния изток и в Източна Азия.

За мен, както и за читателите, препратките към,, каноничност" и ,, претекст" се открояват във вашия отговор. Моля, обяснете какво имате предвид с тези термини .

С удоволствие ще отговоря на въпроса ви. 

Като използвам термина каноничност, имам предвид, че до Рождество Христово 2018 година в Корея имаше само една Православна църква, тази на Вселенската патриаршия, която беше-моля ви, да ми позволите за определението- модел за православието по целия свят. Имаше един местен епископ, митрополит на Корея, защото ние като църква не разделяме страната- както великите сили, за съжаление, я разделиха между Юг и Север преди 70 години. Под омофора на корейският митрополит бяха всички православни християни, които пребивават на Корейския полуостров, принадлежат към една единна църква, независимо  от тяхната етническа принадлежност. С други думи , в Корея, в продължение на много десетилетия, следваме каноничната традиция на Древната църква, в която има един -единствен епископ във всяка географска област, който е отговорен духовен баща и се грижи за литургическите и пасторални нужди на неговото многонационално стадо. Аномалният феномен на съществуването на много епископи, и всъщност със същата титла и същия регион, е ситуация, която се появява с миграцията на православните вярващи през 19 век от православните страни в Новия свят. Всеки, който има дори основни познания за църковния каноничен закон, веднага разбира неговата нередност. Освен това решението на Четвъртата всеправославна конференция за православната диаспора в Православния център на Вселенската патрирашия в Шамбези(6-13 юни 2009) , подписана от всички православни църкви, включително и от негово Светейшество Кирил, патриарх на Москва, за възстановяване на каноничния ред на Древната църква.Това официално решение ясно показва, неодавнашният акт на Московската патриаршия в Корея и в други части на Далечния Изток, Източна Азия, Европа и Латинска Америка е изцяло аномален и противоречи на православната еклезиология и канонична традиция.

Моля, обяснете и употребата на термина,, претекст" и връзката му със ситуацията в Украйна?

Не използвах този случай случайно, защото съм твърдо убеден, че решението на Патриаршията на Москва да спре споменаването на Вселенския патриарх, много преди да бъде дадена Автокефалията на Украинската църква, беше претекст, използван от Москва, за да започне въвеждането на този преднамерен план, замислен преди няколко десетилетия.

Ваше Висопреосвещенство, не ли прекалено с препратката ви към ,, преднамерен план"?

Терминът,,преднамерен план" не е  форма риторично преувеличение.Имам много доказателства, които по мое мнение доказват точността и истинността на това твърдение.

Можете ли да предоставите тези доказателства или информация,за да обосновете иска си?

Ще цитирам някои факти за Корея, в мой контекст. Други братя йерарси, които контролират митрополиите на Вселенската патриаршия в диаспората, имат подобен опит и аз ги насърчавам да популяризират своя опит, за да информират напълно обществеността.

Веднага след разпадането на комунистическия режим, когато първите икономически имигранти започнаха да идват в Корея от Русия и другите славянски страни, московската патриаршия в Корея започна да има правни претенции. Например московският патриарх Кирил, който беше архиепископ на Смоленск и Калининград, посети катедралата Свети Никола в Сеул, тя е катедрала на корейските вярващи под духовната грижа на Вселенската патриаршия. След неделната Божествена литургия той е попитал местен човек от руски произход:,, Виждате ли всичко това? ( това е църквата и околните сгради). Някога те бяха наши и взети от гърците!" Когато митрополит Сотирос Писидийски, тогава архимандрит и предстоятел на катедралата Свети Никола, чул това местния руски човек, той отговорил:,, Тук, където е днес сградата на катедралата,, Свети Никола" нямаше никакви сгради. Всичките тези сгради бяха построени след корейската война, когато руснаците вече бяха напуснали Корея.

И така, тези твърдения са започнали много отдавна, още в началото на 90 -те години.

Всъщност тези, които са изучавали църковна история, знаят, че Московската патриаршия е започнала да претендира за юрисдикции на Вселенската патриаршия преди много векове. Тя започва с царски сатанинска  и империалистическата теория за ,, Третия Рим". Това е една измислена и неоснователна идея, че Руската империя ще стане продължение на Византийската империя, и че Руската патриаршия ще замени Византийската империя. Оттогава, с някои исторически паузи, Руската държава и Руската православна патриаршия работят заедно за постигането на тази цел. Те си сътрудничат с заблудата, че ако някой хипотетично ,,даде" на московската патриаршия името на ,, Вселенската патриаршия" и да я обяви на първо място, то тогава всички проблеми ще бъдат магически и незабавно  разрешени. За да сме сигурни, че тази цел трябва да бъде постигната, ще видим, че всички практики на Вселенската патриаршия през последните 100 години, които Московската патриаршия днес етикитира като ,,нередности" или като ,, неканонични", веднага ще се разглеждат като канонични. С други думи, лидерите на Московската патриаршия  не се противопоставят на решенията  и действията на Вселенската патриаршия, защото тези решения и действия са против еклсиологичния иетос на Православната църква, а те се противопоставят просто защото решенията и действията на Вселенската патриаршия не служат на техните стремежи да станат ,, Третият Рим".
Но сега нека се върнем към нашата основна грижа. Исканията на Московската патриаршия в Корея започнаха в началото на 90-те години. Ние разполагаме  с документи от Министерството на  външните работи на Московската патриаршия, в които се искат от протестанските църкви пари, за да построят църква в Сеул. Имаме публикации от корейските медии, очевидно внушени от руските власти, в които те ,,обясняват", че руснаците нямат църква за своите богослужебни нужди. По този начин те съзнателно пренебрегват съществуването на православната митрополия в Корея под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, която има църква  и свещеник, както и всичко  останало, необходимо за техните литургични и пастирски нужди на техен собствен език. По същата причина многократно сме били подлагани на натиск от руските дипломати в Корея. За да направим една дълга история кратка, на всяка  официална среща между руски и корейски дипломати, независимо дали в Корея или в Русия, постоянно има една тема и тя е даряването на  земя за построяването на руска църква в Сеул. И моля да завърша темата за преднамерената неканонична  и експазинистична политика на Московската  патриаршия срещу православната митрополия на Корея със следния факт. Преди две години архиепископ Сергей на Солнечногорск(сега митрополит на Сингапур и Югоизточна  Азия и председател на Югоизточната Азиатска Патриаршеска Екзархия) дойде в Корея.Както споменах в интервю преди две години той и руският посланик в Сеул посетиха кмета на Сеул с една единствена цел да поискат парцел за построяването на руска църква! След срещата с кмета на Сеул архиепископ дойде в нашата митрополия придружен от дипломати от руското посолство. В акт на изключително лицемерие той ме помоли да  приема с любов един кореец, когото той нарече свещеник, и да го науча на литургичните  и църковни практики, защото не е учил теология. Този кореец, е офицер от руската мисия в Корея и е придружавал архиепископ Сергей при срещата му с кмета на Сеул.  И както се разбра са имали преднамерен  план да го направят свещеник в руската църква.

Ваше Високопреосвещенство, познавате ли този,, свещеник"? И ако е така, защо не споменете името му?

Разбира се, аз знам кой е той, но от уважение към него и осъзнавайки,че е използван, няма да спомена името му. И все пак, тъй като вашия въпрос ме провокира, ще спомена още един да го наречем инцидент: след споменатата среща с митрополит Сергей в нашата митрополия, получих телефонно обаждане и писмено съобщение някой, който се представи като,, господин Со" и ме помоли да се срещнем. В деня и часа на срещата, моите  сътрудници от митрополията и аз се удивихме, че виждаме Со облечен като свещеник и с руски златен кръст около врата му, на визитната картичка му пишеше, че е протоиерей. Той беше придружен от корейски мирянин, който  има търговски отношения с Русия и който твърди, че е познат на Дмитрий Петровски, чиновник, работещ в Отдела за външни отношения  на патриаршията в Москва. Двама мои сътрудници ги заведоха в приемната, където им предложиха напитки. Въпреки това, че господин Со ,, дойде на срещата, облечен в свещенически дрехи, без да ни информира, чувствахме, че е препоръчително да не се срещаме с него. Ето защо дяконът на митрополията му даде следното послание,,Вие поискахте по телефона и писмено да се срещнете с митрополита като мирянин, а не като свещеник. Нашата Вселенска Патриаршия не ви признава като каноничен свещеник, затова, тъй като поискахте срещата като един човек, а  се представяте като друг, нашият митрополит няма да ви приеме". Той беше много ядосан,че започна да му се кара с вулгарни думи, които не могат да бъдат повторени. Дяконът, въпреки шокът, който претърпя, се опитваше да довърши своето послание, но господин Со не го слушаше. Вместо това каза следната следното с гняв и възмущение:,, Млъкни! Дошъл съм да се срещна с митрополита. Млъкни!Не ми казвай нищо друго. Кажи ми  само дали той ще ме приеме" В крайна сметка, като чу от дякона, че няма да бъде приет, той се изправи от мястото си и стисна юмруци с гняв, отвори вратата и си тръгна почти избяга, като остави всички зашеметени и спътникът му напълно се смути.

Вашето описание на събитията е удивително Ваше Високопреосвещенство
Това  е наистина много  тъжна ситуация с всичко, което се случи. За да се разбере колко е силно желанието на Московската патриаршия да унищожи каноничността на православната митрополия на Корея, нека да ви дам още един пример:една новобрачна двойка от Южна Корея, която принадлежи към една от най-големите и най-опасни секти в Корея са посетили Русия през месец март 2017 година, за да се срещне с патриарх Кирил. По време на срещата им той ги е благословил, и им пожелал успешен брак, дал им е икона за подарък и не пропуснал  възможността да им каже, че Руската църква има дълбоки корени в Корея, и ще се върне отново, за да продължи руската мисия, която е спряна поради политически обстоятелства. Всичко това може да се види във видеоклип, публикуван след срещата му с тази двойка в Интернет. Очевидно патриарх Кирил,губейки контрол над нещата, е бил воден от желанието си да говори за плановете си за Корея. Неприятното нещо в тази история е , че тези двама млади хора, както научихме, са използвали срещата си с патриарх Кирил в полза на тяхната ерес, защото тяхната стратегия е да общуват с ВИП-ове и след това да публикуват снимки и видеоклипове на своите  срещи с политически и религиозни фигури.

Връщайки се към въпроса за Корея, какъв  е сегашният и статут? Създадена ли е православна църква под руска юрисдикция? 

За съжаление отговорът е да. В частен имот, даден им от споменатия господин Со. Така на 30 декември 2018 година те са започнали да извършват църковни служби със свещеник изпратен от Московската патриаршия и подпомаган от господин Со
 На този етап  от интервюто намирам за уместно да спомена за следния случай : от 23 до 25 ноември 2018 година една седмица преди благословената и много успешна четвърта официална визита на Вселенският патриарх в Корея, се е състояла среща в руското посолство с руснаците, живеещи в Югоизточна Азия, на която е присъствал Волоколамския митрополит Иларион. На срещата са присъствали около 50 руснаци от различни страни от Югоизточна Азия, включително  и от Корея. За тези, които  живеят в Корея, митрополит Иларион е подчертал, че ще изпратят свещеник от Московската патриаршия преди Рождество Христово по стария календар. На това  известие много от тях са реагирали отрицателно, защото те принадлежат  от много години към митрополията на Корея. Митрополит Иларион им ,, обяснил" че тези които принадлежат към Вселенската патриаршия, са ,, разколници" и не трябва да посещават нашите църкви в Корея, нито да се причастяват при нас. Тогава един от вярващите казал:Владико, тук в Корея сме от много години. Още от самото начало, когато  за първи път дойдохме, Писидийският митрополит Сотирос, ни прегърна с много любов и обич и ни осигури всичко, от което имахме нужда. Имаме църква, имаме свещеник, имаме зала за нашите срещи, имаме неделни училища и летни лагери за нашите деца, имаме всичко. Нямаме нужда от нова църква
Друг от вярващите му казал: Владико, вие ни казахте, че това  се случва, защото Вселенската патриаршия призна схизматиците  в Украйна. Не прие ли Московската патриаршия  разколническата РПЦЗ ? 
Тогава митрополит Иларион отговорил ,, Това е било направено,защото московската патриаршия, като майка на руснаците, прегърна разколниците с любов и им прости всичко, което са направили."
Вместо да отговори, митрополит Иларион е помолил всички, които желаят да имат нова църква, установена  в Корея да подпишат документ в този смисъл. Този документ е бил подписан от много малко от присъстващите.

От вашите думи разбирам,че новата Руска църква е основана срещу волята на мнозинството от руските  вярващи, живеещи в Корея. Сега всички руснаци ли посещават тази църква?
Някои от тези хора ни напуснаха и посещават новата църква, очевидно по етно-расови причини. Но много повече вярващи все още идват в православната митрополия на Корея. Най-тъжното обаче е,че представителите на Московската патриаршия наричат руснаци и други хора от славянски произход, но и корейци, американци и други англоговорящи, те се опитват да ги убедят да посетят църквата им. Те дори се обаждат по телефона или използват малките деца като се опитват да им влияят , като ги използват според възрастта им. Гротескното е , че те са достигнали до там, че да молят членовете на нашата Църква да отидат при тях, за да катехизират корейците, които искат да станат православни! Всички онези, които подкрепят руската страна, трябва  да си зададат въпроса дали тези тактики са в хармония  в духа на Евангелието или те са пример за  прозелитизъм, насочен към православните!

В тази връзка с въпроса за използването  на неподходящи средства за набиране на поддръжници, ми дойде на ум разговорът между Вселенския патриарх Вартоломей и московския патриарх Кирил, по време на второто му посещение във Фанар през август 2018 година. Само си спомням сцените, на които бяхме свидетели, като членове на Синода, и това буквално ме кара да се чувствам зле. Във всеки случай, на тази среща московският патриарх каза на Вселенския патриарх:,, Ваше Светейшество, ако дадете автокефалия на Украйна, кръв ще бъде пролята." На това, Вселенският патриарх отговори:,, Ние нямаме армия, нито оръжия. Ако се пролее кръв, то няма да е от нас, а от вас!
Спомням си също, като обсъждахме със Светия отец за интригите на московската патриаршия в Корея, той, ми каза, наред с другите неща, които не искам да разкривам:,, За съжаление, хиляди години са изминали, но повечето църковни управници все още не са научили какво казва Евангелието!"

Това са много сериозни коментари, Ваше Високопреосвещенство.

Наистина са сериозни, но те потвърждават фактите. Вече ви казах, че в Сеул те са създали ,, енория" под руска юрисдикция, в която въпреки усилията за прозелитизъм има само около тридесет души. Може ли да бъде замислено от човешкия ум, че за толкова малко хора са създали  специална епархия и че Синодът на Московската патриаршия, само преди няколко дни, на 4 април, е избрал архиепископ, когото ще,, въведат" в Корея? Виждате ли, че те си ,, играят" със свещените институции на нашата Църква? Митрополитът на РПЗЦ Иларион действаше по подобен начин, когато дойде в Сеул преди години, както съм споменал в едно предишно интервю. По това  време той беше призовал един бивш свещеник от Вселенската  патриаршия и го бе превърнал в ,, игумен", а неговата съпруга в ,, игуменка" на един несъществуващ манастир с несъществуващи монаси и монахини! Добре известно  е на онези, които са с ограничени познания за църковния закон, че трябва да има конкретни причини за създаване на епархия. Една от тези причини е наличието на голям брой енории и вярващи. Тези предварителни условия са били взети под внимание от Вселенската патриаршия, за  нашата Църква в Корея, поради което едва през 2004 година е основана Корейската митрополия, докато в продължение на няколко десетилетия православната църква в Корея беше екзархия, принадлежаща към Корея, към друга митрополия на Вселенската патриаршия .

Защо мислите, че са направили това? 
Вярвам, че това е реакция към Вселенската  патриаршия, защото предоставянето на автокефалия на православната  църква на Украйна не е в техен интерес. Вижте господин Сотиропулос, никой от нас, които принадлежим към Вселенската патриаршия, не твърди, че е безгрешен. Напротив. Всеки човек си има собствени духовни проблеми, за които  искаме Божията милост. Но ние със сигурност не желаем да навредим на никого. Но, за съжаление, има някои, които първото нещо след тяхното събуждане, е да се замислят, е да наранят възможно най-дълбоко, чрез своите действия и решения Вселенската патриаршия.
Човек е принуден да се чуди, не мислят ли как ще извинят действията си в деня на Страшния съд? Правейки тези враждебни действия.
Всичко, което казахте, е причина за голяма скръб. Моля, позволете ми, Ваше Високопреосвещенство, изясните един друг важен въпрос: Вашата титла посочва, че вие сте и ,, Екзарх на Япония". Какво правите в Япония?
В името на Христовата любов и мир изобщо  не правим нищо, защото времето не е правилно.
Можете ли да доразвиете този въпрос?
През 1970 година московската патриаршия  предостави на японската православна църква някакъв неканоничен статут на автономия, който не се признава от никоя друга православна църква. Нашите православни братя в Япония са в капана на автономията, която им е дадена и по същество са откъснати от другите православни църкви. Това е много сериозен въпрос, които,както обсъдихме на Събора в Крит, трябва да бъде решен за духовната полза на нашите японски братя и сестри. Въпреки че имаме пълното  право дъ бъдем активни в Япония, ние не упражняваме властта си, защото се стремим да поддържаме духовен мир в съседната православна църква в Далечния Изток. Въпреки това, нашите руски братя идват в Корея, като ,,не щадят стадото", за да ,, крадат и унищожават"
Московската патриаршия е направила и продължава да прави същото и още по-лошо в други страни от Югоизточна Азия, където има митрополии на Вселенската патриаршия. В Индонезия, например, те не само заемат църква, която е издигната от православни християни от Гърция, но също така претендират за членове от духовенството, които са учили и са ръкополагани чрез грижите на Вселенската патриаршия. Всички тези оскърбителни действия са ,, постижения" на митрополита на Източна Америка и Ню Йорк Иларион от РОКОР, които патриаршията на Москва е присъединила. Спомням си, когато споменах тези и други неканонични действия на митрополит Иларион на сегашния митрополит на Сингапур Сергей, по време на срещата ни преди три години в нашия център на мисията ни в Сеул, и той каза, че московският патриарх порицава митрополит Иларион за неговите действия. Ако наистина го беше укорявал, тогава трябваше  да върне онова,което е взел от Вселенската патриаршия, и да отстрани всички други неканонични действия, които е извършил преди и след възстановяването на отношенията между Московската патриаршия и РПЦЗ.
Ваше Високопреосвещенство, тревогата за единството на Православната църква е очевидна във вашите думи. Как московската патриаршия вижда въпроса за единството?
За съжаление, не мисля, че московската патриаршия се интересува от единството на православната църква. Напротив, аз вярвам, че живеят според антихристиянската доктрина,, разделяй и владей"
Един прост пример потвърждава това , което току-що казах. Спомняте си, че 10-та Генерална асамблея на Световния съвет на църквите се проведе в Бусан, Корея през 2013 година. Като председателстващ местен епископ на страната домакин поканих всички  делегации на православните църкви да отслужат православната Божествена литургия в църквата,, Благовещение" в Бусан. Всички православни делегации с радост приеха поканата ми, с изключение на митрополит  Иларион Волоколамски, който категорично отказа да участва. Предпочете да последва опустошителния път на разделението. По-конкретно, докато делегациите на 13-те православни църкви участваха в общата Евхаристийна литургия в нашата църква,, Благовещение", той отслужи литургия отделно в руското посолство в Бусан, заедно с неговите придружители свещениците от Московската патриаршия и 4-5 руски миряни! Всъщност той не се поколеба да постави един фотьоил зад един преносим олтар в Консулската зала, където е била отслужена Божествената литургия, и да седне като ,,господар" митрополит. Някой може да твърди, че се е случило само един път, защото е имало някаква специална причина. За съжаление научих, че това е правил няколко пъти по време на междуправославни събрания, защото не толерира да бъда пети по ред и след представителя на Вселенската патриаршия. 
Сега, когато маските са паднали и претенциите също, виждаме, че предполагаемите,, добри отношения" между Вселенската патриаршия и московската не винаги са били добри; но не по вина на Вселенската патриаршия, която толерира предизвикателствата на Москва с голямо търпение. И сега, след като Вселенската патриаршия е ,,разколна", представителите на Московската патриаршия действат така, сякаш са свободни да правят каквото пожелаят по целия свят, като реализират своя праднамерен план ,, Трети Рим", за да се превърнат във Вселенска патриаршия.
Московската патриаршия дори не се поколеба да поставят олтар в мисията в Истанбул. С други думи те се отнасят с Църквата -Майка Константинопол  с такова неуважение и неблагодарност към Църквата, която преди хиляда години ги е родила и духовно ги е подхранвала. 
Заслужава да се спомене тук, че Негово Високопреосвещенство митрополит Сотириос Писидийски, деветдесетгодишен човек, въпреки че е бил болен от грип, решил да пътува от Корея до своята митрополия в Турция, след решението на патриаршията на Москва да създаде енория под руска юрисдикция в областите Анталия и Алайя, и да спаси своето стадо от хищническото им разположение.
Ваше Високопреосвещенство, какво  въздействието на тези събития върху вярващите в Корея?
Въздействието е много грозно. Това е, честно казано, огромен скандал. От десетилетия провъзгласяваме, че Православната църква е една. В икуменическите диалози, в които участваме,ние подчертаваме, че фрагментацията на различните деноминации е в точката си  на упадък. Повтаряме, че трябва да спрем това зло на всяка цена. Сега ситуацията, причинена от Московската патриаршия, не разбира се поради догматични или канонични проблеми, а от чисто политически, обърква и скандалиризира нашите партньори в диалога. Те ни молят да им обясним какво се случва. Ние им отговаряме, че се надяваме и се молим ежедневно за логичното и православното екклезиологично съзнание  да надделее над светските стремежи и политическата целесъобразност.
Никога не трябва да забравяме,че ние духовно не вдъхновяваме никого чрез политическото и светското поведение. Спомням си един случай от преди много години: група корейски пастори се бяха върнали от пътуване в Русия и коментираха пред мен много негативни неща за руските духовници. С други думи, те бяха скандализирани от лукса и богатството, което бяха видели в одеждите и колите на духовниците. Нещо повече, те бяха скандализирани, когато сравняваха живота на руското духовенство с мизерните икономически условия на тяхното стадо.

Ваше Високопреосвещенство, какви са отношенията днес между Корея и Русия?
В момента изглеждат много добри, защото и двете страни се грижат за общите политически и икономически интереси. Някои хора от московската патрирашия подчертават приятелството между двете страни и това, което обединява двата народа, за да оправдае хищническото поведение. Но много корейци, особено по-възрастните, не забравят това, което са страдали от комунистическата Русия. Те не забравят,че проклетото разделение на Южна Корея и Северна Корея и корейската гражданска война е до голяма степен следствие на руската политика. Безбройните жертви на войната, мъртвите, ранените и изчезналите хора и трагичното разделяне на цели семейства
в Южна и Северна Корея не могат да бъдат забравени.
Какво ще кажете за връзката между Корея и Гърция? 
Това е връзка на искрено уважение и любов към голямата жертва на гърците по време на Корейската гражданска война. Ако сравним отношенията между Корея и Гърция с тази на Корея и Русия , бихме казали, че корейците признават, че гърците са дали кръвта си за свободата на страната им. От друга страна,руснаците със съюза си с Китай и Северна Корея хвърлиха кръвта на южнокорейците  и предизвикаха много нещастия, които остават и днес.
Ваше Високопреосвещенство, стигайки да края на това интервю, за което Ви благодарим горещо, какво послание бихте искали да отправите към читателите?
Искам също така да ви благодаря много, господин Сотиропулос, че ми дадохте възможност да комуникирам с читателите по тези много сериозно важни въпроси.
Първото послание, което и е основно не може да бъде нищо друго друго освен за приоритета на помирението, любовта и единството. 
Вторият въпрос, който бих искал да поставя,е,че чувстваме  голяма болка за тази тъжна ситуация. И болката ни става още по-голяма, когато нашите скърби идват от конфликт в нашето духовно семейство. Лично аз отново искам да повторя, че искрено обичам нашите руски братя и сестри. Никога няма да си позволя да се хваля с това, което сме направили и все още правим с любов към нашите руски вярващи в Корея, защото го считам за дребнавост. Освен това нарцистичната самореклама е напълно неприемлива в Църквата. От 1992 година митрополит Сотириос Писидийски е направил всичко възможно за руснаците, които са пристигали в Корея в затруднено положение и травмирани от това, което са пострадали от съветския режим. В момента в неговата митрополия Писидия в Турция, въпреки напредналата му възраст, той продължава да служи по същия начин.
Наистина се чудя, кога най-накрая ще разберем , че политиката и дипломатическите съюзи са ефимерни явления? Тази икономическа и светска власт, на която толкова много хора основават живота си, има срок на годност; и че само Христовата  църква остава непроменена и спасителна през вековете? Ще завърша това интервю, като поканя всеки руснак на добра воля, бил той духовник или мирянин за сътрудничество. Всеки е добре дошъл и да работи с нас, за да се разпространи православното свидетелство в Корея. Има място за всички под омофора на Вселенския патриарх . Нека да не забравяме, че единството и сътрудничеството ще ни спасят. Защото така ще станем,, Светлина" и ,, Сол" на света. Още веднъж благодаря от дъното на сърцето си. 

Молитвата ,, Отче наш"

Молитвата ,, Отче наш" също се нарича Господнята молитва, защото Самият Христос я е дал на апостолите в отговор на тяхната молба,, Научи ни да се молим"(Лука 11:1). Днес християните казват тази молитва всеки ден сутрин и вечер, в църквата по време на литургия. Но за съжаление, често повтаряйки една молитва, ние не винаги мислим за това, какво точно стои зад думите и?

Ние наричаме Бог Отец, защото Той е създал всички нас?

Не, затова можем да Го наричаме- Създател. Обръщението Отец предполага ясно дефинирани лични взаимооттношения между децата и Отца, които трябва да се изразяват главно в оприличаването на Отца. Бог е Любов, затова целият ни живот трябва да стане израз на любов към Бога и към хората около нас. Ако това не се случи, рискуваме да станем подобни на онези, за които Иисус Христос казва:,, Ваш баща е дяволът; а вие искате  да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя на истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата".

Старозаветните евреи са загубили правото си  да наричат Бог Отец. Пророк Еремия говори за това с горчивина:,, Но наистина , както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме  Израилев, казва Господ.

Чува се глас по оброчищата, жален плач на Израилевите синове, задето те извратиха своя път, забравиха Господа, своя Бог.

Върнете се, размирни деца: Аз ще  изцеря  вашето непокорство. - Ето , ние идем при Тебе, защото Ти си Господ, Бог наш.(Еремия 3:20-22)

 Въпреки това, завръщането на бунтовните деца става само  с пристигането на Христос. Чрез Него Бог отново  осиновява всички, които желаят да живеят според заповедите на Евангелието. Свети Кирил Александрийски казва:,, Само Бог може да позволи  на хората да го наричат Бог Отец. Той дава това право на хората, като ги прави Божии синове. Въпреки факта, че те са се оттеглили от Него и са били в екстремна злоба срещу Него, Той даде забрава на обидите и даровете на благодатта"

Защо ,, нашият Отец", а не ,,моят"? В крайна сметка, изглежда, какво би могло да бъде за един човек по -личен въпрос, отколкото да се обърне към Бога?

Най-важното и лично нещо на един християнин е любовта към другите хора. Затова сме призовани да молим Бог за милост не само за себе си , но и за всички  хора, живеещи на Земята.

Свети Йоан Златоуст казва:,, Ние не казваме: Отче Мой, Който си на Небето", но -нашият Отец, и така ни е заповядано  да се молим за цялата човешка раса и никога за нашите собствени блага, но винаги за ползата на ближния си. И по този начин се унищожава враждебността, а гордостта се сваля, и завистта се  унищожава и въвежда любовта-майката на всичко добро; унищожава неравенството в човешките дела и показва пълното равенство между царя и бедните, защото във всички дела най-високо и най-необходимо всички имаме равно участие"

Защо ,, на Небето", ако Църквата учи, че Бог е вездесъщ?

Бог наистина е вездесъщ. Но човекът винаги е на определено място, а не само с тялото си. Нашите мисли също имат винаги определена посока. Споменаването на Небето в молитвата ни помага да отклоним ума ни от земното и да го насочим към Небесното.

Да се свети твоето име

Защо специално искаме това, ако Бог винаги е свят? 

Да , Бог винаги е свят, но ние самите сме далеч не винаги свети, макар да Го наричаме Отец. Но не могат ли децата да бъдат като Отеца си?,, Да се свети Твоето име", това е молбата ни към Бог да живеем праведно, тоест, за да бъде Неговото име осветено чрез нашия живот.

За какво царство говорим? Искаме ли Бог да стане световен цар?

Царството Божие, това са думи, които едновременно означават две неща:

Състоянието на обикновения свят след края на света и последния съд, в който живеят хората, превърнати в благодат, и които наследяват това Царство.

Състоянието  на човек, който, изпълнявайки заповедите на Евангелието, побеждава страстите и чрез това дава на себе си благодатта на Святия Дух да действа, което нещо всеки християнин получава при тайнството на кръщението.

Да бъде Твоята воля, както е на небето и на земята.

Нима Бог , дори и без такова искане, не върши волята Си на земята? 

Божията воля се упражнява на земята не само чрез Неговото пряко действие, но и чрез нас християните. Ако живеем според заповедите на Евангелието, тогава ние изпълняваме Божията воля.Ако не, тогава това ще остане неизпълнено на мястото, където не сме го изпълнили. И тогава чрез нас злото навлиза в света. Ето защо, с тези думи ,, нека твоята воля да бъде изпълнена,молим Бог да ни спаси от такова нещастие и да насочим живота си към изпълнението на Неговата воля.

Дай ни днес нашия всекидневен хляб.

Какво означават думите,, насъщен хляб" и ,, днес"?

Насъщен означава необходим за нашето съществуване;днес означава сега. По този начин, тази молба за това, което ни е необходимо сега в дадения момент, през днешния ден.Думата ,, хляб"светите отци разбират в две значения: хлябът като храна, и като евхаристия.

 ,, И прости нам дълговете ни, както  и ние прощаваме на нашите длъжници"
При Бог няма обида и отмъщение. Във всеки момент Той е готов да приеме да прости на всеки, който се обърне към Него. Но опрощението е възможно само когато човек се е отказал да съгреши, вижда неговата разрушителна мерзост и го намрази заради нещастията, които води грехът в неговия и в живота на другите хора. И прошката за престъпниците е пряка заповед на Христос! И ако  ние, знаейки тази заповед, не я изпълним, тогава ние грешим, и този грях ни е приятен, защото не желаем да откажем от него даже заради заповедта на Христос. Така нашето влизане в Царството Божие е невъзможно. Вината не е в Бог затова, а е наша вина.

И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия
Бог естествено не изкушава никого. Но ако не преодолеем изкушението без Неговата помощ ние няма да бъдем в състояние да го направим. Ако получим  тази благодатна помощ, внезапно решим, че можем да живеем добродетелно  и без Него, тогава Бог прави това не заради отмъщението, но да можем, с горчив опит, да се убедим собственото си безсилие  пред греха и отново да се обърнем към Него за помощ.

Кой е този лукав? Или какво е това лукаво. Как правилно да разбираме тази дума контекста молитвата?

Думата лукав е противоположна на думата ,, честен". Лък като оръжието, което ни е познато това е родствено на думата лукав в този смисъл, че означава нещо изкривено, нечестно. В Господнята молитва лукав е наречен дявола, който отначало е бил сътворен като светъл ангел, но от своето отпадане от Бога той изменил на своята природа. Всяко от неговите действия също се изкривява и  той е хитър и грешен.

Блогът на Таня Илиева