петък, април 06, 2018

Писмото на Клавдия Прокула за съда над Иисус Христос

Таня Илиева


Подробно описание на съда на Пилат, сънят на неговата съпруга и последващия и живот ние намираме в  писмо и. То е написано от името на Клавдия Прокула, съпругата на Пилат, която разказва на своята приятелка Фулвия подробно за своя живот в Йерусалим, отделяйки особено място на евангелската история.

Клавдия Прокула се почита като мъченица в Гръцката, Коптската и Етиопската църкви. За обръщането на съпругата на Пилат пишат много автори като Блажени Августин, Атанасий Велики и свети Йоан Златоуст. Препис от нейното писмо е направен от оригинала през 1643 година за константинополският патриарх Дионисий. Посредством това писмо ние научаваме какви мисли и чувства са вълнували съвременниците на Иисус Христос и как се възстановява евангелската история.

Ето и текста на самото писмо:
Ти ме питаш, скъпа приятелко, и искаш да опиша събитията, които са се случили от деня на нашата раздяла. Мълвата за някои от тях трябва да е долетяла до теб, и тайствеността, в които са обвити, може би са предизвикали безпокойство у теб за моята участ. Ще се опитам да събера в моята памет разсипаните отломки на веригата на моят живот. И ако в това описание ти срещнеш обстоятелства, които ще поразят твоят разум, то спомни си, че Върховните творчески сили, които заобикалят с непроницаема завеса нещата от нашето раждане, живот и смърт, и затова не е възможно един слаб смъртен да изнамери тайната на своята съдба. Няма да говоря за първите ми дни на живота, прекаран мирно в Нарбон, под родителската грижа и нашето приятелство. Ти знаеш, че с настъпването на шестнадесетата ми година, аз бях сгодена за римлянина Пилат Понтийски, потомък на древен и известен род, който до тогава беше в Иберия на важен държавен пост.
Щом излязахме от храма, трябваше да замина с Пилат до провинцията, която му беше поверена.За мое съжаление, но не и без отвращение, последвах съпруга си, който заради годините си можеше да ми бъде баща.Копнея за теб, за тихата бащина къща, щастливото небе на Нарбон, красивите паметници, свежите гори на родината ми. Отправих ти поздрав с очи пълни със сълзи.
Първите години от брака ми бяха мирни, небето ми даде син. Той беше по-скъп за мен, отколкото дневната светлина! Споделях часовете си между задълженията и удоволствията позволени на една жена. Синът ми беше на пет години, когато Понтий, по специална воля от страна на императора, беше назначен за юдейски проконсул. И тръгнахме със слугите си по живописния път; Аз се възхищавах на тази страна, богата и плодотворна, която съпругът ми трябваше да управлява от името на Рим.
Властелинът на народите Йерусалим ни предложи почести, но ние живеехме в пълна изолация, защото евреите са подозрителни, горделиви и мразят чужденците- те ни наричаха,, гои". Според тях, ние замърсяваме с нашето присъствие земята, сякаш тя им е завещана от Бога. Аз прекарвах времето си с моето дете, посред моите тихи градини, където миртите се преплитаха с шам фастъка, където тънки палми се издигаха край цъфтящи портокали и нарове- там под свежата сянка, аз бродирах покривки за олтари, или четях стиховете на Вергилий, така възхитителни за слушане и дори сладки за сърцето. В редките моменти на почивка, които съпругът ми отделяше, той беше мрачен и тъжен. Колкото и твърда да беше ръката му, тя беше слаба да удържи в подчинение този военнолюбив народ, имащ хиляди секти, които бяха съгласни само в едно - в бясната си омраза към римското име! Само едно от значимите семейства в Йерусалим ми даде някакво приятелство: това беше семейството на ръководителя на синагогата. Намирах за удоволствие посещенията на жената - Саломе, истински образец на добродетел и смирение, и нейната дванадесетгодишна дъщеря Семида, която беше любезна и прекрасна.
Винаги те ми говореха за Бог, на отците им, и ми четяха откъси от свещените им книги.
И да ти кажа ли на тебе, Фулвия? Спомняйки си как чувах от Саломе как хвалеше Всемогъщия Бог Яковов, Единия Бог, невидимия, Вечният, недостъпният до страсти и пороци, които ние толкова често даваме на божествените имена на нашите олтари, милостта, Всемогъщият Бог, свързващ добротата, чистота и величието, -чувам Семида. Той се слива със звуците на псалтирната книга на цар Давид, която аз се опитах да повторя върху лирата. Колко често в  моето уединение, до спящото ми дете, аз коленичех и се молих на Бог за милите на моето сърце.Винаги след това аз бях подсилена и утешена. Но от известно време Семида не  беше добре. Една сутрин ми казаха, че е умряла в ръцете  на майка си. Тъжно ми стана и побързах да поплача със Саломе. Когато достигнах до тяхният дом, моите хора не можеха да намерят място за носилката, защото имаше флейтисти, певци и тълпи от народ около къщата. Спрях на пътя, и забелязах, тълпите се разделиха на групи и ме загледаха с уважение. Първо видях, бащата на Семида. Но вместо скръб, която очаквах да прочета на неговото лице, то изразяваше убеденост и  странна надежда, която беше непонятна за мен. Близо до него имаше трима мъже с проста  и груба външност, бедно облечени, а зад тях идваше мъж в разцвета на годините си. Аз погледнах нагоре и изведнъж заблестя сякаш ярко слънце. Струваше ми се, че челото Му е осветено, и подобно на венец се спускаха Неговите къдрици, падащи по плещите му, както на жителите на Назарет. Не е възможно да изразя това, което почуствах, когато погледа ми се срещна с неговия взор. Това беше заедно едно могъщо влечение, защото се разливаше неизказана сладост, която излъчваше всяка негова черта, и таен ужас, защото Неговите очи издаваха блясък, които ме обръщаше на прах. Аз го последвах, незнаеща, къде аз отивам. Вратата се отвори, и аз видях Семида; тя лежеше на леглото, обкръжена от светлина и аромати. Тя беше още по-прекрасна в това небесно спокойствие, но челото беше бледно, като лилиите разсипани в нозете и. А синкавият пръст на смъртта беше оставил белег върху бузите и бледите устни. Саломия седеше до нея, безмълвна, почти без чувства. Тя дори не ни беше видяла. Яир, бащата на момичето, падна в краката на Непознатия, спря до леглото, и сочейки го с красноречив жест към мъртвата, той възкликна:,, Господи, дъщеря ми е в ръцете на смъртта, но ако желаеш ти, то тя ще оживее!" Аз треперех от тези думи, сякаш сърцето ми беше привързано към всяко движение на Непознатия. После той взе ръката на Семида и погледна към нея и каза:,,Стани, детето ми!" Фулвия тя се подчини! Семида се надигна от леглото си, подкрепена от невидима ръка, отвори очи, нежният цвят на живота и се разцъфна по бузите и. Тя протегна ръце и възкликна:,,Мамо!" Този вик събуди Саломе.  Майка и дъщеря трескаво се вкопчиха една в друга и Яир се просна на земята и целуваше дрехите на Този, които се наричаше Учителя, като казваше:,, Какво трябва да направя, за да получа вечен живот?",, Да изпълняваш и изучаваш два закона: да обичаш Бога и да обичаш ближния си!" Като каза това, Той изчезна от нас като ефирна, ярка сянка. Стоях на колене, без да го забележа, после се изправих и се прибрах вкъщи. Блаженото семейство заедно с бащата Яир беше на върха на щастието. Това не може да се изобрази нито с писалка, нито с четка. На вечеря аз казах на Понтий всичко, на което бях свидетел. Той наведе глава и каза:,, И видя ли Иисус Назаретски? Него го ненавиждат фарисеите и садукеите, хората на Ирод и лукавите левити. С всеки ден нараства тази ненавист, и отмъщението витае над Неговата глава. А между тази реч на Назарянина- реч на мъдреца, и Неговите чудеса- чудесата на истинският Бог. Защо Го ненавиждат? За какво, той ги облича в техните пороци и непокорност. Аз го слушах един път :,, Варосани гробници, родени ехидни- говореше Той за фарисеите. Вие натоварвате раменете на братята си с тежест, за която не бихте искали да докоснат края на палците ви; вие плащате данъци за треви- маточина и кимион, но малко се интересувате за данъка по закона на вярата, правосъдието, и милосърдието. Смисъла  на тези слова, беше дълбок и истинен, раздразня тези надменни хора и хоризонта става за Назарянина мрачен. ,, Но ти ще го защитиш- развиках се аз с ужас- ти имаш власт!" ,, Моята власт не е нищо друго освен призрак пред този метежен, коварен народ! Между другото аз ще страдам душевно , ако бъда длъжен да пролея кръвта на този Мъдрец". След тези думи Понти стана и излезе, загрижен в дълбока мисъл. Аз останах в една мрачна и неизразима печал. Денят на Пасха наближаваше. Този ден е много важен за евреите, те се стичаха в Йерусалим и бяха множество от всички краища на Юдея, те идваха да принесат жертва в храма. В четвъртъка предшестващ този празник, Понтий ми каза със скръб,, Бъдещето на Иисус Назарянина е много лоша. Главата му е оценена, и днес вечерта той ще бъде предаден на свещениците. Аз се разтреперих при тези слова и започнах да повтарям,, Но ти си негов защитник!" ,, Не мога да направя нищо-мрачно ми каза Понтий- Той ще бъде преследван, предаден и осъден на жестока смърт". Когато дойде време да спя, аз преклоних глава на възглавницата, и имах видение. Видях Иисус , както ми го описваше Саломе, Бог: Лицето Му блестеше като слънце, и около Него херувими - пламенни изпълнители на неговата Воля;спрял в облаците, изглеждаше готов да съди поколенията на народите, събрани в краката му. С вълна от дясната Си ръка Той отдели доброто от злото; първите се издигнаха до Него, блеснаха с вечна младост и божествена красота, вторите- паднаха в огромна пропаст. И съдията посочи раните, които покриваха тялото Му, като каза с гръмовен глас,, Предай кръвта, която пролях за теб!" Тогава тези нечестиви искаха планините да покрият, земята да ги погълне. И те почустваха  себе си безсмъртни за мъки и безсмъртни за отчаяние. Скоро след това аз чух смъртоносен рев идващ от центъра на града. Крясъци на проклятия, ужасни, като развълнуван океан, долитаха до мен. Сърцето ми страшно биеше, челото ми се обля от хладна пот. Аз забелязах, че се приближава безчислена тълпа, и застана на мраморната стълба водеща към претория. Неизвестността ме терзаеше, аз взех детето на ръце и побягнах към мъжа ми. Когато стигнах вратите на съда и чух гласовете, аз не посмях да вляза и застанах зад пурпурната завеса. Какво зрелище беше Фулвия! Понтий седеше на своят трон от слонова кост, в цялото си великолепие, което Рим дава на своите велможи. Под безстрастното си лице Пилат едва скриваше своето страшно вълнение. Пред него стоеше със свързани ръце, издрана одежда, с окървавено лице Иисус Назарянина, спокоен и неподвижен. В Неговият облик не се чувстваше ни гордост, ни страх. Той беше тих като невинен, покорен като агнец. Но Неговата кротост ме изпълваше с ужас; и си припомних:,, Въздай кръвта, която Аз пролях за вас!" Около Него беснееше презряната тълпа, довела Го на съд. Към тълпата се бяха присъединили няколко войници и фарисеи. На пръв поглед те бяха дръзки, и можеха да се разпознаят по пергаментовите таблички с текста на закона: тези таблички ги носеха на челата си. Всички тези хора излъчваха ненавист, и адски  пламък се отделяше от очите им. Струваше ми се, зли духове са влезли в тях. Накрая по знак на Пилат се въдвори мълчание. ,, Какво искате от Мене?"- попита Иисус.
,, Ние искаме смърт",-отговори един от свещениците.
Евреите завикаха,, Той предсказва разрушаването на храма, назовава се Цар на Юдея и Син Божи. Да бъде разпънат!" Тези свирепи вопли не замлъкват в моите уши, и образът на Непорочната Жертва беше пред моите очи.
След което Пилат, заговори и се обърна към Иисус: ,, И така, Ти си Цар Юдейски?"
,, Ти казваш това"- отговори Иисус.
,, Ти ли си Христос- Сина Божий?". Иисус не отговаряше повече. Воплите станаха пронизителни, като рев на гладни тигри.
,, Дай Го на нас на кръста!" - викаха евреите.
Понтий накрая, ги застави да замълчат и каза:"Аз не виждам нищо престъпно в Този Човек и искам да го пусна Него". В отговор на това народа завика:,, Дай Го на нас, разпни Го!" Аз не можех да слушам повече, виках един роб и го изпратих при съпруга ми, искайки среща с него. Изтичах и паднах пред него на колене и казах:,, От любов към мене, и в името на нашето дете, не осъждай праведника. Аз Го видях тази нощ в чуден сън облечен в Божествено величие; Той съдеше хората, и те трепереха пред Него. ,,Нищо не мога да направя, римската защита е немного и слаба ". И Понтий предаде на смърт Иисус.

Translate