Замъците в Европа : Русия - Воронцовски замък в Алупка

Таня Илиева

Алупският дворец и парка- резерват е създаден през 1990 година.Музейният резерват включва Воронцовския замък, парка- паметник на градинарското изкуство и Масандровския дворец на император Александър Трети. Резерватът- музей съдържа множество паметници на културата, които отразяват тенденциите в дворцовата архитектура на първата половина на 19 век.

Дворецът комплекс на Воронцовския замък в Алупка, се състои от пет сгради, които са построени в периода от 1828 година-1848 година.Проектиран е от английския архитект Едуард Блор за губернатора на Новоруийск, граф Михаил Воронцов.Балната зала на двореца, е декориран в традиционен английски стил и е почти запазен в оригиналният си вид.Неповторимото изпълнение на Синята стая придава красотата на извънредно красивите орнаменти от цветя и листа изпълнени в златен цвят.Декорацията на вестибюла и официалната столова напомнят за рицарските зали от средновековните рицарски замъци.
Зимната градина е съхранила флората си. В залите са изложени картини и статуи на руски и западноевропейски творци, и различни предмети на художественото творчество.
Има отделни експозиции. Южната тераса на двореца е украсена с флорентински фонтани и вази. На стълбите, водещи към морето, първоначално е имало лъвове, изваяни от карарски мрамор от италианския скулптур Бонати.

Замъка е заобиколен от старинен парк, разгънат на 30 хектара.Той съчетава всички характеристики, за всички пейзажни паркове в Европа. В него растат около 200 екзотични дървета и растения. Изобилието от водни източници е използвано за многото изкуствени езера и многочислени каскади. В Долния парк, които е в близост до морето е построен,, Чайният павилион".

Събор на 12- те апостоли

Таня Илиева

Думата „апостол“(αποστολος), има гръцки произход  и означава пратеник, посланик, апостолите били посланици и разпространители на християнската религия. Те още са наричани ученици на Христос, защото те са  били близко до Него, и  са слушали неговото учение. Те са били избрани от Иисус Христос, когато е започнало Неговото служение и проповед, това са били последните три години от живота му завършил с кръстната му смърт. Той е избрал почти всички от апостолите от средите на бедните и необразованите, хора с незнатно потекло, за да открие Своето всемогъщество. Тези, които били призовани да станат апостоли, са оставили домовете и семействата си, занаята си и са последвали Христос. Те проповядвали по градове и държави, търпейки лишения и страдания.

Имената на 12 апостоли в Евангелието и Деянията на апостоли са споменати(Деян.1:13-26), изключение прави Иуда Искариотски, който е заменен с Матия след жребий.

Първите призовани за апостоли са Андрей наречен Първозвани,  Йоан,Иаков, Симон(наречен по-късно Петър), Филип  и Натанаил,които били преди това ученици на Йоан Предтеча.След като се срещнали с Христос те добили вяра, но това не станало веднага и те се занимавали едно продължително време със занаятите си. След като видели чудесата извършени от Христос в Галилея, и слушали проповедите Му. Преломният момент, бил когато видели голямия улов на риба, и тогава те се превърнали в„ловци на човешки души“. Те оставили всичко и последвали Христос.От множеството ученици било попълнено числото на Своите първи апостоли до дванадесет, които  до залавянето на Христос били неотлъчно с него, като през това време те се учели и се подготвяли за проповядване.

Изборът, който бил окончателен станал,когато от устата на апостол Петър била изповядана общата им вяра в Христос като Син Божий.

Почти всички апостоли завършили мъченически своят живот. Те са били удостоени с високи почести на небето, те са около престола Божий, а когато настъпи времето на страшният съд Христов, те ще седят на дванадесет престола, и заедно с Господ ще съдят живи и мъртви.

Петър Първовърховния той е първи епископ на град Рим. Неговата проповедническа дейност е била в Никея,Сирия,Мала Азия,Сицилия,Коринт,Испания, Картаген, Египет, Британия. Основател на църквата на Антиохия заедно с апостол Павел. През  67 година той бил разпънат с главата надолу.Мощите му се намират в Рим. Паметта му се отбелязва на 29 юни.

Андрей Първозвани е брат на апостол Петър, той е проповядвал в земите на Византия,Тракия,Македония,Мала Азия, Алания,Крим,Причерноморието,Русия. През 62 година той е бил разпънат на Х образен кръст. Мощите му се намират в гр Патра(Гърция), и главата му в град Амалфи. Паметта му се отбелязва на 30 ноември.

Иаков Заведеев, той е брат на Йоан Богослов, проповядвал е в Испания. През 44 година е посечен с меч в Йерусалим по заповед на цар Ирод Агрипа. Паметта  му се отбелязва на 30 април. Мощите   му се намират в Сантяго -де -Компостела, Испания.

Йоан Богослов, евангелист,любимият ученик на Иисус Христос, на него е поверена Света Богородица след разпятието.Той е проповядвал в Мала Азия,Йерусалим, Ефес, на остров Патмос. Починал от старост през 106 година.Родителите му са носели имената Заведей и Саломе. Автор е на Евангелието на Йоан, на 3 послания и Апокалипса(Откровението) на Йоан. Върху гробът му в Ефес е постороена църква. Той е бил наричан от Иисус Христос„ Син гърма“.Паметта му се отбелязва на 8 май и 26 септември.

Филип е проповядвал в Сирия, Мала Азия заедно с апостол Вартоломей;в Гърция,Арабия,Етиопия,Фригия. Разпънат през 80 година в Йеропол, Памуккале, Турция. Мощите му се намират в църквата „Свети Апостоли“ в Рим, отскоро има и частица от тях във Вселенска патриаршия, папа Франциск  направи подарък патриарх Вартоломей това се случи на празника на Свети Йоан  Богослов в Ефес на 8 май 2017 година.Паметта му се отбелязва на 14 ноември.

    Апостол Вартоломей e проповядвал в Сирия,Мала Азия,Индия,Велика Армения. През първи век е одран жив в Баку и му била отсечена главата.Мощи има в Беневето и в Рим. Празникът му е на 11 юни и 25 август.

Тома е проповядвал в Индия,Партия,Мидия,Персия. Починал през първи век мъченически в Индия, пронизан от 5 копия. Известен като Тома„Близнака или Неверни“. Мощите му се намират в Индия,в Едеса,Константинопол,ръката в Унгария. Паметта му се отбелязва на 6 октомври.

Матей, бивш бирник, и първи евангелист. Той е проповядвал в Македония,Сирия, Персия,Партия,Мидия, Етиопия. През 60 година е разпънат в Етиопия на земята. Мощите му се намират в град Салерно. Паметта му се отбелязва на 16 ноември.

Иаков Алфеев, брат е на апостол Матей, той е проповядвал в Едеса,Иудея,Газа,Южна Палестина,Египет. През първи век е разпънат на кръст в Египет. Паметта му се отбелязва на 9 октомври.

Иуда Иаковов или Тадей, проповядвал в Иудея,Галилея,Самария,Идуменея,Арабия,Сирия,Месопотамия,Персия. През 86 година е разпънат на кръст и пронизан от стрели. Мощите му се намират във Ватикана. Паметта му се отбелязва на 19 юни.

Симон Зилот или Канаит е проповядвал в Египет,Мавритания, Либия, Нумидия, Киринея, Абхазия. През първи век е разпънат на кръст в Абхазия. Паметта му се отбелязва на 10 май.

Матий е избран за апостол вместо Иуда Искариотски. Той е проповядвал в Иудея,Колхида,Македония. Той е убит с камъни през 63 година в Иудея. Гробът му се намира в Падуа, главата в Рим,част от мощите му са в Трир. Паметта му се отбелязва на 9 август.
Няколко години след Възнесение Господне, апостол Павел се присъединил към апостолите. По стечение на обстоятелствата и на тяхната изключителност, той заедно с апостол Петър станали Първовърховни апостоли на Църквата. 

Митрополит Серафим Пирейски стожер на морала

Таня Илиева

Митрополит Серафим Пирейски остана без шофьор. Причината за това е,че шофьорът на владиката се развежда. Това е посочено в заповедта за уволнение, като мотиви.Шофьорът е обвинен в блудство и прелюбодейство,  и нарушаване на апостолските правила и по-точно на правило от Втория Трулски  събор през 692 година. Случаят е предоставен на епархийският съвет за разглеждане. Той ще трябва да го потвърди или отхвърли. Трябва да уточня,че въпросния служител е цивилно лице. 

Уволнението е най-тежкото очаквано наказание, което може да се наложи.  Според митрополит Серафим, шофьорът е с лошо морално поведение, защото се развежда със съпругата си . 

Свети първовърховни апостоли Петър и Павел

Таня Илиева 

Светите първовърховни апостоли Петър и Павел са двата стълба на вярата, два абсолютно противоположни характера: вдъхновения необразован и неспирния оратор. Те заедно са пристъпили в Царството небесно. 

Петър е по - големият брат на апостол Андрей Първозвани, бил необразован и беден рибар; Павел произхождащ от семейство на богати родители, римски гражданин, ученик на известният иудейски законник Гамалил, „книжник и фарисей“. 

Петър верният ученик на Иисус Христос от самото начало, пряк свидетел на всички чудеса и на всички събития от живота му от момента на започване на проповедта.

Павел най-яростния гонител и враг на Христос,разпалващ омразата срещу последователите на християнството като религия, измолил разрешение от синедриона да преследва привържениците на Иисус на всякъде и да ги изпраща в Йерусалим като роби. Петър,маловереца, отрекъл се три пъти от Учителят си, но горко се разкаял и станал основата на Църквата. И Павел, съпротивляващ се яростно на правдата на Господ, а впоследствие станал пламенен защитник.

Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, според преданието на Църквата, приели мъченичеството заедно в един ден. Този ден бил 29 юни. Тази дата е указана в древните календари: Римският от 4 век, Картагенският от 5 век, намираме сведения в мартиролога на блаженият Йероним от 4 век, в сакриментариите на папа Григорий Велики от 6 век.

Църковните историци предполагат,че свети Петър е пребивал в Рим през 67 година. Където покръстил много хора в християнството. В Рим той пише Второто съборно послание към християните, като се обръща и към тези, които са останали езичници и иудеите, намиращи се в Мала Азия. Било му предизвестено за краят на земният му  живот: знаейки ,че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми  яви. Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.(2Пет.1:14-15). С началото на гоненията на император Нерон, учениците на апостол Петър, го убедили да избяга от Рим, за да не изгубят пастиря си. Подтикнат от любов към тях Петър се съгласил. Излизайки от градът, на Апиевият път апостол Петър среща Иисус Христос. На въпроса:„Къде отиваш, Господи?“ Иисус му отговорил: „Отивам в Рим, за да бъда разпнат отново“.След което апостол Петър се завърнал в града и бил отведен в Мамертинският затвор, който се намира на Капитолийският хълм близо до църквата„Свети Йосиф“. От затвора Мамертин апостол Петър на Ватиканският хълм, който е разположен на десния бряг на река Тибър.На хълмът  се намирал цирка на Нерон. Тук апостол Петър приел мъченическата си смърт. И така се изпълнили думите от Евангелието на Йоан 21:18-19. Както Христос бил разпнат на кръст, така и апостола е бил разпнат, но с главата надолу, в знак на смирение и скромност.На хълма на Ватикана е погребан още един свещеномъченик Климент Римски.Това място е било светиня за християните от първите векове. Когато  през 1941 година са правени археологически разкопки е намерена плочка с надпис:„Петър е тук“, на гръцки език.

За времето на пребиваването на апостол Павел в  Рим няма сведения. И на него  му е бил предизвестен края на земният му път и е описано в Деянията на апостолите 9:15.Както е било съхранено мястото за покой на апостол Петър, така и мястото на покой на апостол Павел е известно. Остийският път е било мястото,където двамата са си взели прошка и са се видели за последен път. И там е построена църква посветена на двамата апостоли.Оттам апостол Павел бил отведен в крайградската местност наречена Салвийските извори. Като римски гражданин той бил обезглавен.

Над гробницата на апостол Павел император Константин Велики е построил през 324 година великолепна църква. Апостол Павел   е смятан за основател на църквата на Гърция и всяка година на едно емблематично място, Агората в Атина, там където е проповядвал се прави възпоменание.

За първи път се споменава за празника през 4 век. Според преданието на християнската църква,празника се отбелязва за първи път в Рим, чиито епископи се смятат за приемници на апостол Петър. На 29 юни 258 година в Рим са били пренесени мощите на двамата апостоли. В течение на годините 29 юни е станал денят на мъченичеството на двамата апостоли. Блаженният  Августин пише за това:„В един ден ние отбелязваме паметта на страданията на апостолите, които са пострадали в различни дни, но са били едно цяло като дух“

Около 324 година, Константин Велики  в столиците на двете Римски империи,Рим   и Константинопол, построява първите храмове в чест на двамата апостоли. С времето християнската религия станала официална в империята и пред Църквата стояла задачата да обърне населението в християнството. Проповедта и служението на двамата апостоли служели за образец и така те двамата станали най-важните образци на подражание.    
     

Нашата отговорност е голяма

Негово Блаженство Йероним Втори, архиепископ на Атина и цяла Гърция 

Нашата отговорност за борбата срещу разпространението и употребата наркотиците е много голяма в качеството ни на учители и духовници. Всички тези деца, които са загубили връзката със света и са попаднали във фалшивите светове на своята зависимост никога не са имали възможност да се насладят на красотата на истинското образование и оттам да им се култивират ефективно характера и душата.

За да се научи човек да живее човешки и свободно, първо трябва да се научи правилно да употребява свободата си.  Това бреме се пада на всички нас, които обичаме младото поколение и се безпокоим за него. Ние трябва да работим за лечението и образованието на тези зависими деца.

Ние възрастните трябва да им осигурим максимално добри условия в ситуация на духовната стагнация.

Затова ние трябва да създадем условия за изграждането на едно нормално общество, и да подпомагаме младото поколение, за да няма това явление като зависимостта към наркотични вещества. 


 

Една традиция във Ватикана

Таня Илиева 

Във Ватикана е била приета делегация на Вселенската патриаршия, по повод патронният празник на папската държава 29 юни, денят на апостолите Петър и Павел.  Това е дългогодишна традиция, която се подновява всяка година.Също и представители на Ватикана посещават Вселенска патриаршия по повод на празникът на Свети апостол Андрей на 30 ноември.

Папа  Франциск е отбелязал в словото си следното:„ Двамата ученици на Иисус,служиха с различни стилове и по различен начин на Иисус. Независимо от това, в тяхното различие двамата дадоха свидетелство за миросърдната любов на Бог Отец. Ето защо честването на двамата апостоли, означава да се възпомене единството в различието. И както вие знаете добре иконографията представя двамата апостоли в прегръдка, пророчество на единственото църковно общение в което легитимира различията,които трябва да съжителстват.Опитът на първото хилядолетие, през което християните от Изтока и Запада, участваха в една и съща евхаристийна трапеза, от една страна съхранявайки заедно същите истини на вярата и от друга подхранвайки, различните духовни и канонични традиции, съвместими с учението на Апостолите и Вселенските събори, е необходима опорна точка и извор на вдъхновение в търсенето за въстановяване на пълното общение в настоящите условия, единство, което да не е утвърдено уеднаквяване. Примерът на тези смели и далновидни пастири, подтикнати единствено от любовта за Христос и неговата църква, ни насърчава да продължим по нашия път на пълно единство“

Папата е припомнил, че тази година се навършват 50 години от визитата на блажения папа Павел Шести във Фенер, през юли 1967 година, и визитата на патриарх Антинагор в Рим през месец октомври същата година. Той е нарекъл патриарх Вартоломей„свой възлюбен събрат“ и е припомнил тяхната среща в Кайро„където още веднъж се открои дълбоката хармония във възгледите за някои предизвикателства, които засягат живота в Църквата и съвременния свят“

Папа Франциск е пожелал успех на срещата на предстоящата среща през септември месец на Смесената международна комисия за богословския диалог между Римокатолическата и Православната Църква, която ще се състои на остров Лерос, в Гърция.

Драмата в Грузия продължава

Таня Илиева

 В градския съд на Тбилиси продължава да се разглежда делото за подготовка на убийството на административния секретар на Патриарха на цяла Грузия Илия Втори Шорена Тетруашвили, по което е обвиняем протоиерей Георгий Мамаладзе.

На заседание в петък е бил разпитан от обвинението и защитата главният свидетел Ираклий Мамаладзе.Заседанията на съда са закрити,защото има информация от секретен характер.

Протоиерей Георги Мамаладзе беше задържан на 10 февруари на летището в Тбилиси, от където е трябвало да отпътува за Германия. По онова време  в Германия беше Илия Втори, които беше на лечение, където сред придружаващите го е била и Тетруашвили. Според данните на следствието, в багажа на Мамаладзе е бил намерен цианид натрий, а в жилището огнестрелно оръжие с шест патрона.
Въпреки че, заседанието е било закрито, и обвинението и защитата разказват някои от детайлите на разпита на Ираклий  Мамаладзе.
Прокурорът по делото Джаржди Циклаури разказва  следното:„Главният свидетел потвърди,че Георгий Мамаладзе е имал намерение да убие човек, а адвоката на подсъдимия се опита да преобърне разказа на свидетеля“
Адвокатът на протоиерей Георгий Мамаладзе, Ека Ломидзе  е отправил нападки спрямо прокуратурата. По-точно я обвинява в опит да въздейства върху показанията на свидетеля.
„Прокуратурата се опитва да задава подвеждащи въпроси и получава от него такава информация, която е изгодна за нея.Защитата на Георгий Мамаладзе задава такива въпроси, които ще докажат неговата невинност“

И докато прокуратура и защита си отправят взаимни обвинения, самият Георгий Мамаладзе остава в ареста до приключване на съдебното дирене. Присъдата, която го очаква евентуално е от 16 до 20 години затвор. Тъй като той е обвинен в подготовка на предумишлено убийство при отежняващи обстоятелства, от егоистични мотиви и незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и съответно и незаконното му придобиване.    

Събор на Доростолските мъченици

Таня Илиева

Християнската религия в римската провинция Дорострум е дошла не по-рано от 3 век. През 4 век  в града са приели мъченическа смърт 12 мъченика, първият е бил Дасий(около края на 3 век и началото на 4век), Иулий,Исихий,Пасикрат и Валентин,Маркиян,Никадър,Калиник, това било времето, когато император Диоклециан е посетил Дорострум. В житието на мъченика Иулий се разказва,че хората са го съпровождали до мястото на изпълнението на наказанието и са го поддържали, има предположение за съществуването на християнска община в града. При разкопки е намерен златен пръстен с християнски символи. В града също са пострадали светите мъченици Дадас,Квинтилиан,Максим през 286 година. Свети Емилиан разбил езическите идоли, и намерил смъртта си на брега на Дунав през 363 година.Ще спомена и останалите мъченици, които са напоили с кръвта си земята на епархията Юлий,Виталиан,Кирил.

Празникът е нов календара в БПЦ-БП, и се празнува в третата неделя след Петдесетница, след празника на Неделя на всички български светии. Решението на Светия Синод на БПЦ-БП е от 2016 година. 

Атонските светии : преподобномъченик Прокопий Варненски

Таня Илиева 

Свети преподобномъченик Прокопий Варненски е роден в околностите на град Варна,в семейство на благочестиви родители.На 20- годишна възраст той постъпил в скита„Свети Йоан Предтеча“, който бил под управлението на Иверският манастир. Негов духовен наставник бил стареца Дионисий. Там той приел и монашеско подстрижение.

Но врагът на човешкото спасение подгнал духовна борба против него, която Прокопий не издържал и напуснал Света Гора.Прокопий отишъл в Смирна при кадията* и изявил желание да стане мюсюлманин, така той се отказал от Христос.Когато след 15дни той бил обрязан според мюсюлманския обичаи, той започнал да съжалява за извършеното от него.Той се допитал до един атонски йеромонах, на когото разкрил греха си и желанието за мъченичество.

Духовникът му дал съвет да поеме един по-умерен път на покаяние и да замине отново на Света Гора.Прокопий бил решен твърдо да поеме пътят на мъченик. Последвал 15-дневен пост придружен с молитва, като често търсел съвета на духовника. На 15-тия ден те заедно изпълнили молебния канон на Пресвета Богородица и Прокопий в мюсюлманска одежда отишъл при кадията, пред когото свалил и хвърлил зелената чалма, и смело заявил своята вяра в Христос и се отрекъл от пророка Мохамед.

Последвал  жесток побой от страна на османците и последвал затвор. Последвали опити от страна на османците да го привлекат отново с обещания за високи служби, но било напразно.Отговорът бил един и същ:„Ако дори да бихте ми подарили целия свят,то не бихте могли да промените моето твърдо намерение".

Последвало смъртно наказание. Твърдото държание на Прокопий предизвикало смут в османците и никой от тях не дръзвал да изпълни смъртната присъда. И затова тя била изпълнена от човек, като Прокопий, които бил отстъпил от вярата си.

Било е 25 юни 1810 година в град Смирна** 

В днешни времена в град Варна има храм посветен на преподобномъченик Прокопий, той е един от големите храмове в страната.  

*Кадия е дума с арабски произход(каади) и означава мюсюлмански съдия раздаващ правосъдие въз основа на шериата(мюсюлмански закон на основата на Корана и Суната)

** Смирна е днешния град  Измир,намиращ се в югозападната част на Турция, той е трети по големина в страната и второ по големина пристанище в страната след Истанбул. 

Рождество на свети Йоан Кръстител

Таня Илиева

Свети Йоан Предтеча е най-почитания християнски светец след Пресвета Богородица. Иисус Христос говори за него:„Истина ви казвам:между родените от жени не се е явил  по-голям от Йоана Кръстителя;ала по-малкия в царството небесно е по-голям от него.“(Мат.11:11)

Историята на раждането на свети Йоан Предтеча научаваме от описаното в Евангелието  на апостол Лука. Архангел Гавриил се явил на неговият баща, иудейския свещеник Захария,когато той служил в Иерусалимския храм и му съобщил за раждането на сина му.(Лк 1:13-17).

Захария не повярвал на ангела: двамата с Елисавета били  вече възрастни хора и били безплодни. Заради неговото неверие архангел Гавриил го наказал с това той да онемее.

Както ни разказва апостол Лука, Йоан Предтеча се родил шест месеца преди Иисус Христос. На осмият ден, според Мойсеевия закон, бил обрязан.Майка му го е нарекла Йоан, и много изненадало неговите роднини, никой в семейството не се е казвал така.Но Захария, който бил още ням,написал на една дъска:„ Йоан ще е неговото име“. В този момент свещеникът си върнал речта и започнал да слави Господ и говорил за това,че неговия син ще предскаже идването на Месията.

След Рождеството на Иисус Христос цар Ирод  Велики заповядал да убият всички деца от мъжки пол. Като научила за това,майката на Йоан Предтеча Елисавета избягала със сина си в пустинята. Според легендата, Захария  останал в Йерусалим да изпълнява свещеническите си   задължения. Ирод изпратил при него войници, искал да узнае, къде се е скрила Елисавета с детето.Захария не издал мястото, и го убили вътре в храма.

Елисавета продължила да живее в пустинята заедно с Йоан. След нейната смърт Йоан изпълвал дните си с пост и молитва, така той се приготвил за проповядването на идването на Месията.  

Йоан -означава богопомазан, идва от еврейски език. Другите две значения на името са„Яхве е милостив“  и„верен на Бог“  

печат от манастира Дионисият - Атон
с изображение на Рождество на свети
Йоан Предтеча

Чудотворната икона на Иверския манастир

Таня Илиева

В Иверския манастир се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица Вратарница.  По времето на император Теофил имало гонения срещу онези християни, които почитали иконите.В онези времена имало една вдовица в Никея, която била благочестива заедно със сина си.В нейният дом се съхранявала иконата на Божията Майка, нарисувана от свети апостол и евангелист Лука. Един ден войниците на императора, отишли в дома и,те знаели за иконата, която се съхранявала в домашният параклис.Вдовицата ги подкупила, за да и дадат отсрочка от един ден и след това да им предаде иконата. Когато си тръгвали един от войниците ударил с оръжието си иконата и от нея потекла кръв. Войникът на име Варвар бил поразен от това чудо.
Вдовицата се молила дълго пред иконата, после занесла иконата на морския бряг и я пуснала в морето. Иконата не потънала, а застанала права, се понесла на запад на повърхността на морето.Синът на тази вдовица станал монах на Атон. Изминали две столетия и никой не знаел къде се намира иконата.            Преподобни Гавраиил Пещерник получил видение, да приеме светия образ, и той отишъл на брега на морето, там видял стълб които се издигал към небето,и, видял над неговите води иконата,хвърлил расото си и с него завил иконата, и се върнал обратно в манастира. След това с няколко монаси я пренесли в Иверският манастир. Иконата поставили над входната врата на манастира,затова се нарича Вратарница. Сега иконата се намира в  кивот,който се намира в специално построен параклис.

Най-известното копие на иконата е„Света Богородица Монреалска“, която придобива известност, заради това че, през 20 век започва да мироточи. Интересното в случая е,че мирото не се е отделяло постоянно. През Страстната седмица то спирало. Тя е мироточила 15 години. През 1995 година тя е била донесена за поклонение в България. Като на 30 октомври 1997 година, нейният пазител Йосиф Муньос- Кортез е бил убит в Атина и този случай до ден днешен не е получил своето обяснение. От тогава иконата е в неизвестност.

В България най-известното копие на Света Богородица Иверска се намира в Роженският манастир. Има и две нейни копия във фонда на Историческия музей във Варна. На Самарското знаме също е извезан образът на Иверската Света Богородица Вратарница. Този образ е изработен от монахините в Иверския манастир намиращ се в град Самара.

  

Иверски манастир

Таня Илиева

Иверският манастир се намира в един красив залив с малки размери в североизточната част на полуострова, в устието на голям планински поток.Празникът на манастира е 15 август - Успение на Пресвета Богородица.

Манастирът е основан в последната четвърт на 10 век,след Великата Лавра и Ватопед на мястото, където се е намирала Лаврата на свети Климент.Манастирът е основан от Йоан Торник и Йоан Иверски, но се смята, че става дума за една личност, въпреки че грузинските хроники споменават две имена. Йоан Торник е бил придворен на цар Давид, владетелят на Грузия и византийски благородник,който оставил постовете си и станал монах първоначално един от манастирите на Македония. След това той отишъл в планината Олимп и накрая на Атон, в едно пусто място около Лаврата,където той се запознал със свети Атанасий Атонски, който му направил предложение да остане при него в манастира.
Византийският император Василий Втори поканил Йоан Торник в Константинопол, които бил станал монах междувременно,като се обърнал към него за помощ заради проблеми от дипломатически характер, и особено по метежа на стратега Варда Склира,който бил вдигнал бунт против императора и започнал метеж. Йоан Торник се съгласил и приел предложението и свалил расото,той се отправил заедно с цар Давид против Варда Склира. Мисията му била успешно изпълнена. След всичко това той се върнал на Атон,където се заел да строи манастира,или както се предполага Лаврата  Свети Климент.Строежът бил приключен благодарение на големите дарения от страна на императора и военната плячка получена от битката му с Варда Склира.

Новият манастир се наричал Иверски* поради произхода на основателя си и първите монаси в него,наименованието му е съхранено и до наши дни.През 1357 година според сигила  на патриарх Калист Втори този манастир бил предаден на  гърците.
Към манастира били предадени много малки манастири като този на свети Леонтий в Солун, на свети Йоан в Каловос и в Йерисо,на свети Сава. Иверският манастир бил подложен на различни природни бедствия,но винаги ги преживявал.

Има данни в хрониките за набези на пирати, на каталанци в началото на 14 век. От тези разрушения е бил възстановен манастира с помощта на сръбският крал Стефан Душан и главно владетелят на Иверия.

Периодът на разцвет на манастира бил до края на 16 век, когато започнали сериозни икономически трудности, чиито изход бил много труден и монасите се обърнали за помощ към цар Александър Четвърти, на които предали ключа на манастира и го помолили за помощ. Били събрани много помощи, които позволили манастира да си изплати дълговете и да се пристъпи към  ново строителство и преустройство на манастира, числеността на монасите значително нарастнала.

През средата на 17 век, цар Алексей Михайлович поканил иверски монаси в Русия,които носили подарък копие на чудотворната икона на Богородица Вратарница,отнесена по молба на царя заради болната му дъщеря. Като знак на благодарност към Пресвета Богородица и иверските монаси, Алексей Михайлович им предал манастира на Свети Николай в централната част на Москва.
 Историята на манастира е свързана с мъченика патриарх Григорий Пети Константинополски. На два пъти е имало големи пожари в манастира през 1845 година и 1865 година,когато част от манастира е била изгоряла,но възстановена благодарение на даренията на множество християни.

Катедралният храм на манастира е посветен на Успението на Пресвета Богородица и е построен през първата половина на 11 век от тогавашния игумен Георгий Варазвач. През 1513 година катедралата е преустроена. Той се намира в средата на двора и е построена във византийско-атонски стил. От първоначалният си вид катедралата е запазила една прекрасна мраморна облицовка с надпис на нея:„ Аз, Григорий, иверски монах и ктитор,укрепих нейните колони и няма да пропаднат вовеки“.

Стенописите на катедралата са изографисани  по различно време, като се започне с 16 век и се свърши с 19 век,когато всичко било покрито с нови стенописи. Иконостасът е от резбовано дърво от предвизантийския период с богат декор от растителност,вратата на външния  притвор е изработена от сребро и абанос, изработката е много финна и има сребърен свещник направен като лимоново дърво с 30 позлатени лимони и 7 свещника, които има надпис на два езика(на руски и гръцки език),че е подарен на манастира от жителите на Москва през1818 година. 

Пред катедралата има купел за освещаване на водата, който е възстановен след пожара от 1865 година, а в предната част на фасадата се намира столовата на манастира, която е възстановена и преустроена от архимандрит Атанасий Акарнатски през 1848 година. Високата камбанария е построена също през тази година,близо до входа.

Във вътрешната част на манастира,в предната част до голямата порта се намира около южната страна крепостната стена, която е построена през 1725  година, в днешно време е силно повредена, а другата кула построена през 1626 година е много добре съхранена.

Отделно от катедралата, в манастира има още 16 параклиса. Два от тях са посветени от на свети Николай и на Архангелите, те се намират съответно отляво и отдясно в предверието.
В параклиса на Архангелите се съхраняват мощите на 150 светии и мъченици,части от хламидата на Иисус Христос, инструментите на Неговите мъчения, и както и част от животворния Кръст Господен.

Другите два важни параклиса са Пресвета Богородица Вратарница и свети Йоан Предтеча, те се намират в двора. Параклисът на Богородица Вратарница е строен през1680 година, и се намира на входа на стария манастир, пази се там чудотворната икона на Богородица с богата позлата,която според легендата след като е дошла от морето е излязла на брега близо до днешния манастир. Стенописите в параклиса са изографисани през 1683 година, а на  иконостаса през 1785 година.В притвора на манастира са изписани наред с образите на светиите и много от мъдреците на езическия свят например:Солон,Софокъл,Тукидид, Платон,Аристотел и Плутарх, царете Александър Македонски и Дарий.

Другият параклис този на свети Йоан Предтеча се намира на изток. Той е построен от игуменът Агапий през 1714 година. Иконостасът на храма е изработен изкусно през 1711 година. 

Ризницата на манастира е една от забележителните на Света гора. В нея се пазят бродирани със злато свещенически одежди, църковна утвар,кръстове, чаши за причастие,медальони,митри,пълното архиерейско облечение на патриарх Дионисий Четвърти,мантията на Григорий Пети, един изключителна завеса на шивачката Кокона Оролога с образа на Света Богородица, както и много други съкровища. Тук се съхранява и сакоса на Йоан Цимисхий, на който са  изобразени 10 лъвове и 4 двойки двуглави орли.

Библиотеката съхранява много ценни ръкописи и документи от императори и патриарси, например хрисовулите на императорите Константин Седми и Роман Втори.

Манастирът е от общежителен тип и заема трето място в йерархията на манастирите на Атон. Преобладават монасите от гръцки произход, последният монах грузинец е починал през 1955 година.

Историята на манастира е тясно свързана с България. Първата голяма връзка е Роженският манастир,той е бил подворие на Иверският манастир. В него умира бившият митрополит на Мелник Дионисий, който е иверски монах. Години наред за игумени на манастира са назначавани иверски монаси. В него се съхранява копие на чудотворната икона на Богородица Вратарница. Другата връзка е мъченика и покровител на град Варна, Прокопий Варненски. Той първоначално е бил послушник в скита на Ивер„Свети Йоан Предтеча“.     

 *Иверия или Картли е старото име на Грузия

Епископската базилика в Пловдив продължава да разкрива тайните си

Таня Илиева

 

Епископската базилика в Пловдив  продължава да разкрива своите тайни.Археолозите споделят,че техните очаквания при започване на разкопките са били по-скромни.

В началото на тази седмица се появи една находка с уникален характер. Това е кръщелен купел, в които са били кръщавани децата в раннохристиянския храм. Жени Танкова, която е ръководител на екипа от археолози споделя следното:„По ръба на купела,има надписи и християнски знак“, не скривайки чувството на изненада от находката. Купелът е счупен, но отделните части са много добре запазени и това дава възможност той да бъде възстановен така както е изглеждал. Датировката на находката е приблизителна на база на надписа върху него.Той е на около 1500 години и има предположение,че е подарък от патриарха на Константинопол- Македоний Втори*(494 година-511 година).

Другата ценна находка е един мраморен капител, на които са изобразени глави на бикове и лаврови венци.

    
*патриарх Македоний Втори е бил патриарх от месец юли 494 година до месец август 511 година.Православната църква го е канонизирала и чества паметта му на 25 април.Той е бил изпратен в изгнание по време на император Анастасий Втори, и е починал през 516 година в Пафлагония. Погребан е в Константинопол в църквата„Свети Калиник“  

Време за изкуство : Domine,quo vadis?- картина на Анибале Карачи

Таня Илиева

Случката не е описана в Новият завет и много рядко е изобразявана на картина.Според преданието,по време на преследванията на християните по време на император Нерон,свети апостол Петър решил да избяга от Рим и на Виа Апия му се явил Иисус Христос,носещ кръста си.В отговор на въпроса на апостол Петър„Господи,къде отиваш?“, Христос отговорил,че отива в Рим, за да бъде разпнат отново.Самият апостол Петър се завърнал  в Рим, където бил убит мъченически.

Картината е рисувана от Анибале Карачи през 1602 година по поръчка на кардинал Пиетро Алдобрадини,който възнаграждава художникът със златна верижка.Записано е,че картината е в колекцията на Алдобрадини от 1603 година.Пълното заглавие на картината е„Христос се появява на Свети Петър на Виа Апия(Domine,quo vadis?), изпълнена е с маслени бои върху дърво, с размери 77.4-56.3 сантиметра.  

Архиепископ Йован Вранишковски заплашен от повторно влизане в затвора

Таня Илиева

Архиепископът на Охрид и митрополит на Скопие Йован, може би ще влезе отново за осми пореден път в затвора за случая на така наречените„разколници“, както се посочва от православната Охридска архиепископия, Върховният съд на Македония вероятно е допуснал грешка при изчислението  на изтърпяната присъда.

Както се отбелязва, съдът го е осъдил на лишаване от свобода  от  2 години и 6 месеца, и е изтърпял наказание от  2 години и 2 месеца, и по този начин са останали  още 4 месеца.

Адвокатът на архиепископ Йован е заяви,  че клиентът му може теоретично да бъде затворен отново в затвора.

Изворът на Пресвета Богородица Млекопитателница в Измир е открит

 Таня Илиева

При ремонтни работи в района на Стария град в Измир е бил открит легендарния извор на Пресвета Богородица Млекопитателница.

Той е бил открит, между стария пазар на Измир и замъка Кафикале, където е имало в продължение на векове подземна мрежа от тунели. В един от тези тунели намиращ се под една от къщите, които били ремонтирани, е бил намерен източник на вода, за които се смята,че е митичния извор на Пресвета Богородица Млекопитателница.

Според легендата от този извор е текло млякото на Дева Мария и в по-късни времена, жителите на града не са изпитвали нужда от вода. В този момент археолозите извършват разкопки на мястото, където се смята,че е основата на извора.

Кметът на Конак е посетил къщата, където се посочва,че се намира живителната вода на Пресвета Богородица Млекопитателница.Той е дал обещание да се работи много внимателно,за да се избегне повреждане на находката.

Свещеници- пожарникари

Таня Илиева

Отец Ставрос,отец Стратис, отец Теодор,отец Хараламбос и отец Николас на първи поглед са съвсем обикновени свещеници,но и пожарникари на доброволни начала. Те участват наравно с редовите пожарникари,когато има бедствия и пожари на остров Лесбос.

Те са еднакво загрижени за безопасността на горите и имуществото на жителите на острова,но наред с всичко това те се грижат и за духовната просвета и работата в техните енории в Митилини,Лесбос.   

Полезно е да се знае: Там, където се срещнаха Христос и апостол Петър

Таня Илиева

Всеки  от нас е чел романа„Quo Vadis“ на Хенрих Синкеевич. Но малцина знаят, че вдъхновението му за написването на книгата е дошло ,докато е седял  в една малка църква наречена„Quo Vadis, Domine?“ или както се нарича официално„Санта-Мария-ин Палмис". Тя се намира на югоизток в  Рим на 800 метра от Портата на Свети Севастиян, където Виа Ардеатина се разклонява за Виа Апия. Църквата се нарича така, защото е построена  на мястото,където според преданието е била срещата на Иисус Христос с апостол Петър, които се готвел да напусне Рим поради гоненията  срещу християните.Апостол Петър попитал Иисус Христос„ Къде отиваш,Господи?“. А Иисус Христос отговорил:„Аз отивам  в Рим, да бъда  разпнат отново“.

Според историците апостол Петър е живял в Рим, там където се намират сега катакомбите„Свети Севастиян“(светец присъстващ в календара на православни и римокатолици) или както е известна къщата на апостол Петър. Един надпис поставен от папа Дамас Първи гласи:„Вие,които търсите имената на Петър и Павел, трябва  да знаете,че светиите са живели тук“.

Като свидетелство за тази среща е мраморната плоча в центъра на църквата се приемат двата отпечатъка на стъпките,които и оставил Христос.    

Свети Паисий Хилендарски

Таня Илиева

 На 19 юни Православната църква е постановила да честваме паметта на свети Паисий Хилендарски. Предполага се,че се е родил през 1722 година в района на град Доспей,Самоков, откъдето е бил и неговият баща. Не е получил някакво образование,той е заминал в Хилендарския манастир на Света Гора,където е станал йеромонах. В продължение на дълги години е събирал материали за своята книга, достигнал е даже до Германия. Написването на„История славянобългарская“е приключил през 1762 година в манастира Зограф. Починал е през 1773 година в Асеновград.

Той е олицетворение на прехода на България от Средновековието към епохата на Възраждането,към движението за национално освобождение на България от османската зависимост. За своето време създаването на„История славянобългарская“ е било подвиг от национално значение. Той се е движил и работил от патриотизъм и тревога за бъдещето на народа си, искайки да му вдъхне чувство на национална гордост и достойнство, и е близък да делото на братята Кирил и Методий. Първият препис на историята е направен от епископ Софроний Врачански през 1765 година като след това е преписвана и препечатвана многократно.

Паисий Хилендарски е канонизиран на 26 юни 1962 година.През  2000 година е учредена и награда за заслуги в областта на културата и науката,за особени заслуги и принос в тези области. 

Ваше Високопреосвещенство, моля за отговор

Таня Илиева

През изминалата седмица станахме неволни свидетели на  диалога, ако може да се нарече така между митрополитите на Арголида, Нектарий и Серафим на Пирея. В тази размяна на писма публикувани в медиите се намеси и един от сътрудниците на Негово Високопреосвещенство митрополит Нектарий. Този сътрудник се казва Георгиос Лембесис.Публикувам неговото писмо без коментар.

        Ваше Високопреосвещенство,

Предполагам,че държите писмото в ръцете си обиден и унизен от отговора на Високопреосвещения митрополит на Арголида,който е мой духовен баща в продължение на 30 години и е близо до моето семейство.

Ще се спра на няколко от пасажите на Вашето писмо, които ме озадачиха и шокираха.

   Във връзка с анатемите

Вие използвате една проповед по повод на Тържество на православието,принадлежащата на Високопреосвещеният митрополит на Навпакт Йеротей(Влахос),която завършва с фразата„това е свещен текст.“

Аз съм съгласен.След това и Вие коментирате„През последните години за съжаление те са отстранени,като четене на анатеми. Защото е станало така?“

Станало е така,защото не отговаря на вселенският дух на нашето време. В сегашното време, когато се чуе думата „анатема“,звучи неприемливо. Тогава как Ваше Високопреосвещенство, всичкото се съвместява с присъствието Ви в Неделята на Тържество на Православието в катедралния храм на Атина заедно с други митрополити от Синода и с Негово Блаженство?

Анатеми, на 5 март 2017 нямаше, и не се чуха!!!Как издържахте да не реагирате на всичко това и не бойкотирахте това светотатство?

Не само това,ами и правите реклама на своето присъствие със снимки в списанието„Църквата на Пирея“(брой 291 от април 2017 година,стр.56 -57).

В медицината Ваше Високопреосвещенство, ампутацията е последната мярка за спасяването на  един пациент, а не първа! И скалпела е много далеч от сатъра на месарницата.....

Вашето иронично отношение относно инициативите в митрополията на Арголида.

Вие пишете„.... не се занимавайте с игрите на пинг-понг, футбол и баскетбол, а се занимавайте с катехизиса на хората в епархията.“

По-скоро Ваше Високопреосвещенство оставете наизустяването и проучването на„ Протоколите на мъдреците от Сион“ и изучаването на Корана и прочетете думите на апостола от Кор.9:22.

Аз ви каня в Беотия, за да видите плодовете на пастирската грижа и бащината любов и саможертва на митрополит Нектарий. Предупреждавам ви, да не се плашите!И не демонстрирайте пренебрежение.

Освен това, не забравяйте,какво се е случило на последното освещаване,в което сте участвали.Къде  са били вашите свещеници? Това,  е резултат от вашата бащинска любов.

Не можете  от катедрата на митрополит да се разпореждате с пищни одежди. 

За писмото до Ердагон

Писмото до Ердоган, е една гротеска, не можете да твърдите,че сте го изпратили да защитите стадото си, тъй като„в Атина и Пирея проблема с исляма е много остър.“ По този начин вие нарушавате правилата, Ваше Високопреосвещенство.

 За връзките на митрополит Нектарий с римокатолиците

Вие смятате за виновен митрополит Нектарий, затова че е направил представяне на книга на папата.

Свети Григорий Богослов ни учи да обичаме ближният си.Въпреки всичко трябва да ви кажа,че митрополит Нектарий покрива всички критерий за любов към ближния. Аз виждам това през дългите години, които  съм негово духовно дете.

Нашите деца ходят на Света гора и помагат. Ние виждаме как във вашата митрополия каква е почитта към Ватикана.

В лагерите на нашата митрополия и в цялата епархия се поучаваме от Новия  Завет. Вие се представяте като единственият мисионер в Църквата.

 За позоваването на отците на Църквата

Вашето позоваване на авторитета на отците на нашата Църква  и сравнението ви с тях е неуместно Ваше Високопреосвещенство.Вашите писания от службата за борба с ересите от Вашата митрополия са помпозни.

Как след представянето от вашата служба на Вселенския патриарх, за събора на остров Крит, вашият представител и съмишленик в България поиска оттеглянето(визира се интервюто на митрополит Николай Пловдивски по руската телевизия) и да го призове към покаяние и след всичко това да изпращате подарък на патриарха мозаечна икона. 

Дори се говори и за други неща.  Защо не избягнахте общението с„един еретик“ и отдаване на почит?Дори ви има и на снимка. Страх ви беше за митрополитската катедра? Отците на Църквата  не са обичали своите катедри. Атанасий Велики и Василий Велики не са се страхували от нищо.Нима катедрата е над  изповедничеството, и трябва да се стремим към аплодисментите.

Атанасий Велики не е бил фанатик и фундаменталист, защото стремежът му към святост не е бил на думи. Всичко това какво общо има с„почит“ за разкаяние, подаръци,дребни интереси,стремежи и намерения?

  За митрополита на Пирея и монашеството

Пишете  на митрополит Нектарий, че„ако Негово Блаженство, които е бил ваш духовен наставник, не ви е извадил от сянката на манастира Сагмата(Негово Блаженство архиепископ Йероним е бил игумен на манастира Сагмата), щяхте да си останете там с двамата други монаси.“  Нима неизвестните монаси не са гръбнакът на Църквата?Тези, които съзерцават и се молят са никому неизвестните монаси. 

Ако това не е секуларизъм тогава какво друго може да бъде?Монасите се стремят към неизвестност за им се разкрие Бог. Нима скъпите  одежди правят лицето на един митрополит? Или пример за Православието?Него(митрополита на Арголида) е бил изваден от„мрака“ от Негово Блаженство?Вашият наставник не ви ли извади на повърхността по същия начин?

За изборите на епископ в Арголида 

Вие пишете„Негово Блаженство те направи епископ на историческата митрополия на Арголида“. Това как можахте да го твърдите? Та вие се подигравате с изборите за епископи? По този начин се избира йерархията на Църквата на Гърция?

Нима е фалшив  и вашия избор?Обяснете ни. Ние сме и ще бъдем вътре вЦърквата,чиято одежда носите, но я носите без чест, въпреки че Бог е пожелал да я носите.

За съжаление Ваше Високопреосвещенство. Писмото Ви е  неясно и мътно, като водата на първото пристанище на държавата, която е замърсена. Поканата към вас е валидна. С любов ще чакам да ми отговорите,какво не сте разбрал от височината на вашия престол.

с уважение:Георгиос Лембесис

Коментарът и изводите оставям на читателите.

Бел.Таня Илиева- В храмовете в Гърция не се произнасят на Неделя на Тържеството на Православието дванадесетте анатеми.