Таня Илиева
Иверският манастир се намира в един красив залив с малки размери в североизточната част на полуострова, в устието на голям планински поток.Празникът на манастира е 15 август - Успение на Пресвета Богородица.
Манастирът е основан в последната четвърт на 10 век,след Великата Лавра и Ватопед на мястото, където се е намирала Лаврата на свети Климент.Манастирът е основан от Йоан Торник и Йоан Иверски, но се смята, че става дума за една личност, въпреки че грузинските хроники споменават две имена. Йоан Торник е бил придворен на цар Давид, владетелят на Грузия и византийски благородник,който оставил постовете си и станал монах първоначално един от манастирите на Македония. След това той отишъл в планината Олимп и накрая на Атон, в едно пусто място около Лаврата,където той се запознал със свети Атанасий Атонски, който му направил предложение да остане при него в манастира.
Византийският император Василий Втори поканил Йоан Торник в Константинопол, които бил станал монах междувременно,като се обърнал към него за помощ заради проблеми от дипломатически характер, и особено по метежа на стратега Варда Склира,който бил вдигнал бунт против императора и започнал метеж. Йоан Торник се съгласил и приел предложението и свалил расото,той се отправил заедно с цар Давид против Варда Склира. Мисията му била успешно изпълнена. След всичко това той се върнал на Атон,където се заел да строи манастира,или както се предполага Лаврата Свети Климент.Строежът бил приключен благодарение на големите дарения от страна на императора и военната плячка получена от битката му с Варда Склира.
Новият манастир се наричал Иверски* поради произхода на основателя си и първите монаси в него,наименованието му е съхранено и до наши дни.През 1357 година според сигила на патриарх Калист Втори този манастир бил предаден на гърците.
Към манастира били предадени много малки манастири като този на свети Леонтий в Солун, на свети Йоан в Каловос и в Йерисо,на свети Сава. Иверският манастир бил подложен на различни природни бедствия,но винаги ги преживявал.
Има данни в хрониките за набези на пирати, на каталанци в началото на 14 век. От тези разрушения е бил възстановен манастира с помощта на сръбският крал Стефан Душан и главно владетелят на Иверия.
Периодът на разцвет на манастира бил до края на 16 век, когато започнали сериозни икономически трудности, чиито изход бил много труден и монасите се обърнали за помощ към цар Александър Четвърти, на които предали ключа на манастира и го помолили за помощ. Били събрани много помощи, които позволили манастира да си изплати дълговете и да се пристъпи към ново строителство и преустройство на манастира, числеността на монасите значително нарастнала.
През средата на 17 век, цар Алексей Михайлович поканил иверски монаси в Русия,които носили подарък копие на чудотворната икона на Богородица Вратарница,отнесена по молба на царя заради болната му дъщеря. Като знак на благодарност към Пресвета Богородица и иверските монаси, Алексей Михайлович им предал манастира на Свети Николай в централната част на Москва.
Историята на манастира е свързана с мъченика патриарх Григорий Пети Константинополски. На два пъти е имало големи пожари в манастира през 1845 година и 1865 година,когато част от манастира е била изгоряла,но възстановена благодарение на даренията на множество християни.
Катедралният храм на манастира е посветен на Успението на Пресвета Богородица и е построен през първата половина на 11 век от тогавашния игумен Георгий Варазвач. През 1513 година катедралата е преустроена. Той се намира в средата на двора и е построена във византийско-атонски стил. От първоначалният си вид катедралата е запазила една прекрасна мраморна облицовка с надпис на нея:„ Аз, Григорий, иверски монах и ктитор,укрепих нейните колони и няма да пропаднат вовеки“.
Стенописите на катедралата са изографисани по различно време, като се започне с 16 век и се свърши с 19 век,когато всичко било покрито с нови стенописи. Иконостасът е от резбовано дърво от предвизантийския период с богат декор от растителност,вратата на външния притвор е изработена от сребро и абанос, изработката е много финна и има сребърен свещник направен като лимоново дърво с 30 позлатени лимони и 7 свещника, които има надпис на два езика(на руски и гръцки език),че е подарен на манастира от жителите на Москва през1818 година.
Пред катедралата има купел за освещаване на водата, който е възстановен след пожара от 1865 година, а в предната част на фасадата се намира столовата на манастира, която е възстановена и преустроена от архимандрит Атанасий Акарнатски през 1848 година. Високата камбанария е построена също през тази година,близо до входа.
Във вътрешната част на манастира,в предната част до голямата порта се намира около южната страна крепостната стена, която е построена през 1725 година, в днешно време е силно повредена, а другата кула построена през 1626 година е много добре съхранена.
Отделно от катедралата, в манастира има още 16 параклиса. Два от тях са посветени от на свети Николай и на Архангелите, те се намират съответно отляво и отдясно в предверието.
В параклиса на Архангелите се съхраняват мощите на 150 светии и мъченици,части от хламидата на Иисус Христос, инструментите на Неговите мъчения, и както и част от животворния Кръст Господен.
Другите два важни параклиса са Пресвета Богородица Вратарница и свети Йоан Предтеча, те се намират в двора. Параклисът на Богородица Вратарница е строен през1680 година, и се намира на входа на стария манастир, пази се там чудотворната икона на Богородица с богата позлата,която според легендата след като е дошла от морето е излязла на брега близо до днешния манастир. Стенописите в параклиса са изографисани през 1683 година, а на иконостаса през 1785 година.В притвора на манастира са изписани наред с образите на светиите и много от мъдреците на езическия свят например:Солон,Софокъл,Тукидид, Платон,Аристотел и Плутарх, царете Александър Македонски и Дарий.
Другият параклис този на свети Йоан Предтеча се намира на изток. Той е построен от игуменът Агапий през 1714 година. Иконостасът на храма е изработен изкусно през 1711 година.
Ризницата на манастира е една от забележителните на Света гора. В нея се пазят бродирани със злато свещенически одежди, църковна утвар,кръстове, чаши за причастие,медальони,митри,пълното архиерейско облечение на патриарх Дионисий Четвърти,мантията на Григорий Пети, един изключителна завеса на шивачката Кокона Оролога с образа на Света Богородица, както и много други съкровища. Тук се съхранява и сакоса на Йоан Цимисхий, на който са изобразени 10 лъвове и 4 двойки двуглави орли.
Библиотеката съхранява много ценни ръкописи и документи от императори и патриарси, например хрисовулите на императорите Константин Седми и Роман Втори.
Манастирът е от общежителен тип и заема трето място в йерархията на манастирите на Атон. Преобладават монасите от гръцки произход, последният монах грузинец е починал през 1955 година.
Историята на манастира е тясно свързана с България. Първата голяма връзка е Роженският манастир,той е бил подворие на Иверският манастир. В него умира бившият митрополит на Мелник Дионисий, който е иверски монах. Години наред за игумени на манастира са назначавани иверски монаси. В него се съхранява копие на чудотворната икона на Богородица Вратарница. Другата връзка е мъченика и покровител на град Варна, Прокопий Варненски. Той първоначално е бил послушник в скита на Ивер„Свети Йоан Предтеча“.
*Иверия или Картли е старото име на Грузия
Манастирът е основан в последната четвърт на 10 век,след Великата Лавра и Ватопед на мястото, където се е намирала Лаврата на свети Климент.Манастирът е основан от Йоан Торник и Йоан Иверски, но се смята, че става дума за една личност, въпреки че грузинските хроники споменават две имена. Йоан Торник е бил придворен на цар Давид, владетелят на Грузия и византийски благородник,който оставил постовете си и станал монах първоначално един от манастирите на Македония. След това той отишъл в планината Олимп и накрая на Атон, в едно пусто място около Лаврата,където той се запознал със свети Атанасий Атонски, който му направил предложение да остане при него в манастира.
Византийският император Василий Втори поканил Йоан Торник в Константинопол, които бил станал монах междувременно,като се обърнал към него за помощ заради проблеми от дипломатически характер, и особено по метежа на стратега Варда Склира,който бил вдигнал бунт против императора и започнал метеж. Йоан Торник се съгласил и приел предложението и свалил расото,той се отправил заедно с цар Давид против Варда Склира. Мисията му била успешно изпълнена. След всичко това той се върнал на Атон,където се заел да строи манастира,или както се предполага Лаврата Свети Климент.Строежът бил приключен благодарение на големите дарения от страна на императора и военната плячка получена от битката му с Варда Склира.
Новият манастир се наричал Иверски* поради произхода на основателя си и първите монаси в него,наименованието му е съхранено и до наши дни.През 1357 година според сигила на патриарх Калист Втори този манастир бил предаден на гърците.
Към манастира били предадени много малки манастири като този на свети Леонтий в Солун, на свети Йоан в Каловос и в Йерисо,на свети Сава. Иверският манастир бил подложен на различни природни бедствия,но винаги ги преживявал.
Има данни в хрониките за набези на пирати, на каталанци в началото на 14 век. От тези разрушения е бил възстановен манастира с помощта на сръбският крал Стефан Душан и главно владетелят на Иверия.
Периодът на разцвет на манастира бил до края на 16 век, когато започнали сериозни икономически трудности, чиито изход бил много труден и монасите се обърнали за помощ към цар Александър Четвърти, на които предали ключа на манастира и го помолили за помощ. Били събрани много помощи, които позволили манастира да си изплати дълговете и да се пристъпи към ново строителство и преустройство на манастира, числеността на монасите значително нарастнала.
През средата на 17 век, цар Алексей Михайлович поканил иверски монаси в Русия,които носили подарък копие на чудотворната икона на Богородица Вратарница,отнесена по молба на царя заради болната му дъщеря. Като знак на благодарност към Пресвета Богородица и иверските монаси, Алексей Михайлович им предал манастира на Свети Николай в централната част на Москва.
Историята на манастира е свързана с мъченика патриарх Григорий Пети Константинополски. На два пъти е имало големи пожари в манастира през 1845 година и 1865 година,когато част от манастира е била изгоряла,но възстановена благодарение на даренията на множество християни.
Катедралният храм на манастира е посветен на Успението на Пресвета Богородица и е построен през първата половина на 11 век от тогавашния игумен Георгий Варазвач. През 1513 година катедралата е преустроена. Той се намира в средата на двора и е построена във византийско-атонски стил. От първоначалният си вид катедралата е запазила една прекрасна мраморна облицовка с надпис на нея:„ Аз, Григорий, иверски монах и ктитор,укрепих нейните колони и няма да пропаднат вовеки“.
Стенописите на катедралата са изографисани по различно време, като се започне с 16 век и се свърши с 19 век,когато всичко било покрито с нови стенописи. Иконостасът е от резбовано дърво от предвизантийския период с богат декор от растителност,вратата на външния притвор е изработена от сребро и абанос, изработката е много финна и има сребърен свещник направен като лимоново дърво с 30 позлатени лимони и 7 свещника, които има надпис на два езика(на руски и гръцки език),че е подарен на манастира от жителите на Москва през1818 година.
Пред катедралата има купел за освещаване на водата, който е възстановен след пожара от 1865 година, а в предната част на фасадата се намира столовата на манастира, която е възстановена и преустроена от архимандрит Атанасий Акарнатски през 1848 година. Високата камбанария е построена също през тази година,близо до входа.
Във вътрешната част на манастира,в предната част до голямата порта се намира около южната страна крепостната стена, която е построена през 1725 година, в днешно време е силно повредена, а другата кула построена през 1626 година е много добре съхранена.
Отделно от катедралата, в манастира има още 16 параклиса. Два от тях са посветени от на свети Николай и на Архангелите, те се намират съответно отляво и отдясно в предверието.
В параклиса на Архангелите се съхраняват мощите на 150 светии и мъченици,части от хламидата на Иисус Христос, инструментите на Неговите мъчения, и както и част от животворния Кръст Господен.
Другите два важни параклиса са Пресвета Богородица Вратарница и свети Йоан Предтеча, те се намират в двора. Параклисът на Богородица Вратарница е строен през1680 година, и се намира на входа на стария манастир, пази се там чудотворната икона на Богородица с богата позлата,която според легендата след като е дошла от морето е излязла на брега близо до днешния манастир. Стенописите в параклиса са изографисани през 1683 година, а на иконостаса през 1785 година.В притвора на манастира са изписани наред с образите на светиите и много от мъдреците на езическия свят например:Солон,Софокъл,Тукидид, Платон,Аристотел и Плутарх, царете Александър Македонски и Дарий.
Другият параклис този на свети Йоан Предтеча се намира на изток. Той е построен от игуменът Агапий през 1714 година. Иконостасът на храма е изработен изкусно през 1711 година.
Ризницата на манастира е една от забележителните на Света гора. В нея се пазят бродирани със злато свещенически одежди, църковна утвар,кръстове, чаши за причастие,медальони,митри,пълното архиерейско облечение на патриарх Дионисий Четвърти,мантията на Григорий Пети, един изключителна завеса на шивачката Кокона Оролога с образа на Света Богородица, както и много други съкровища. Тук се съхранява и сакоса на Йоан Цимисхий, на който са изобразени 10 лъвове и 4 двойки двуглави орли.
Библиотеката съхранява много ценни ръкописи и документи от императори и патриарси, например хрисовулите на императорите Константин Седми и Роман Втори.
Манастирът е от общежителен тип и заема трето място в йерархията на манастирите на Атон. Преобладават монасите от гръцки произход, последният монах грузинец е починал през 1955 година.
Историята на манастира е тясно свързана с България. Първата голяма връзка е Роженският манастир,той е бил подворие на Иверският манастир. В него умира бившият митрополит на Мелник Дионисий, който е иверски монах. Години наред за игумени на манастира са назначавани иверски монаси. В него се съхранява копие на чудотворната икона на Богородица Вратарница. Другата връзка е мъченика и покровител на град Варна, Прокопий Варненски. Той първоначално е бил послушник в скита на Ивер„Свети Йоан Предтеча“.
*Иверия или Картли е старото име на Грузия