Таня Биринджиева
Покръстването на България е свързано с различни исторически документи, които отразяват различните етапи от това събитие. Тези документи може да бъдат византийски и български.
Византийски документи са : Окръжното послание на патриарх Фотий към йерарсите от Източната църква - 867 година . В него се намеква и упоменава за кръщението на България и , че кръщението е извършил изпратения от столицата Константинопол епископ.
Писмото на папа Николай Първи от 864 година, в което се съобщава, че ,, сам царят на българите желае да се покръсти, и много от тях( българите) са станали вече християни"
Деянията на Четвъртия Константинополски събор(869 -870 )- съхранен само в латински вариант който е превод на Анастасий Библиотекар, гръцкият оригинал е изгубен. Съборът е бил длъжен да разреши въпроса за разрива между двете църкви- източната и западната.
Български :
Старобългарски разказ за кръщението на България, който е съставен през 14 век на основата на много от ранните византийски хроники. В този разказ се упоменава, че княз Борис се покръстил заедно с цялото си семейство и приближени , приемайки християнското име Михаил в чест на тогава управляващия император Михаил Трети.
Важен извор за това важно за народа ни събитие е надписа от село Балши Албания. Той е намерен през 1917 година. Надписът е бил изсечен върху бял мраморен стълб . В надписа е посочена годината на поставянето му , която е 6374 година от сътворението на света, т.е 865/ 866 година. За такива паметници се споменава в краткото житие на свети Климент Охридски което е написано от охридският архиепископ Димитър Хоматиан.
Надписът е издълбан на мраморен стълб, висок 1.60 м и дебел 0.40 м,с отчупен горен и долен край. Бил е намерен в развалините на древен манастир в Балши, Албания. На лицевата част е надписа на княз Борис Първи, а под кръста има надгробен надпис на нормандския военачалник Робер дьо Монфор, който е починал през 1108 година. Надписът гласи:,, Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуван Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 ( 1 септември 865 година-31 август 866 година)
Намерената колона през 1917 година войниците я предават на албанските власти, които я вграждат базиликата ,,Света Богородица" в Балши. След това професор Йордан Иванов я заснема и има предположение, че я виждал лично, а професор Васил Златарски я получава под формата на рисунка от австрийски историци. Според предположенията на историците Балши е бил един от центровете на Първото българско царство, под името Главиница .
Храмът на Пресвета Богородица е разрушен по времето на Енвер Ходжа след 1941 година. Колоната е изчезнала . Неин гипсов отпечатък се съхранява в Историческия музей в София.
По инициатива на Лука Станчев, председател на Пловдивския граждански клуб и по проект на Жорж Трак в град Балши е поставена реплика на колоната от базиликата , където е открита през 1917 година на 16 октомври 2014 година. Заедно с колоната е поставена и икона от злато на княз Борис .