Таня Биринджиева
Свети Козма Зографски е по произход българин и в младостта си , за да избяга от брак тайно заминал за Атон. Дори и тогава , по време на пътуването , дяволът се опитал да подкопае стремежите на младежа , смущавайки го с видение за непреодолимата морска бездна , обграждаща Света гора. Пламенната молитва на младежа разсеяла демоничната обсебеност.
На Света гора свети Козма е приет в манастира Зограф. Там той дълго време остава послушник, след което приема монашеските обети и бива назначен за еклисиарх.
Веднъж свети Козма получава особена благодат да види Небесната игуменка на Света гора Атон, която на празника Благовещение в манастира Ватопед благоволила видимо да му разкрие грижата Си за земната му участ: той видял Жена с царствена красота и величие, Която управлява както манастирите по време на службите, така и трапезата, докато всички монаси били Нейни послушни слуги.
Скоро светецът бил ръкоположен да дякон, а след това и за свещеник, което го подтикнало към нови аскетични начинания. Ревностен за спасение , светецът , чрез усърдни молитви към Пресвета Богородица, отново получил знака на Нейната специална закрила. Един ден, в отговор на молитвеното си запитване, той чул гласа на Божията Майка, идващ от Нейната свята икона, която питала Сина Си как да бъде спасен Козма. Думите на Господа били :,, Нека да се оттегли в манастира в мълчание".
След като потърсил благословията на игумена, свети Козма се оттеглил в пустинята и там, в пещера, издълбана в скалата, започнала нова борба на мълчаливо уединение. Бог не изоставил верния Си застъпник : светецът получил дар на ясновидство.
Точно , както в началото на аскетичния му живот врагът на човечеството се опитвал да отклони светеца от избрания от него път, така и дните преди смъртта си Божият избраник получил видение от самия Христос, който съобщил на светеца, че преди душата му да отиде в Царството Небесно, самият Сатана и неговите орди жестоко ще го бият и ранят. Подготвен за страданията си с божествена утеха, светецът смело изтърпял ужасните дяволски подигравки , позволени от Бога, и на третия ден след свирепия побой , след като приел Пречистите Тайни, с хвала на устни, мирно се отправил към Господа.
Бог по чудо прославил светеца след смъртта му: по време на погребението му множество животни и птици се стичали към пещерата му, сякаш разбирали споделената загуба на Света гора. Когато тялото му било спуснато в гроба и покрито с пръст, всяко от немите същества издало тъжен вик, отдавайки последна почит на Божия светец. Когато както било обичайно , 40 дни след всенощното бдение, братята открили светите останки на праведника, за да ги пренесат с почести в манастира, те по чудо липсвали- Господ ги бил скрил. Това се случило през 1323 година.