Матушка Либушка юродивата ради Христа от Санкт Петербург

Блогът на Таня Биринджиева

Благословената Либушка( Любов Ивановна Лазарева) е родена на 17 септември 1912 година в село Колодези, Сухнически район, Калужка област, в селско семейство.  Семейството на Иван Степанович и Евдокия  Ивановна Лазареви, родителите на старицата, е било много религиозно. Иван Степанович е бил свещеник в селото. Имали седем деца. Либушка  била най-малката. Четирите лели, сестрите на Евдокия Ивановна, също оказали влияние върху възпитанието на старицата. Те много обичали Либушка и я водели на поклонения в околните манастири и свети места.

На петгодишна възраст Либушка  останала сирак, майка и си отишла при Господ. Няколко години по-късно баща и е бил арестуван за това че е бил свещеник. Добрите хора не оставили сираците на произвола на съдбата. Когато Либушка навършила 18 години, леля и искала да я омъжи за съсед, но тя казала, че е избрана за друг живот от Бог и няма да се омъжи.

Момичето отишло в Ленинград при по-големия си брат. Той я настанил и тя започнала работа в завода на Красний триъгълник . Работа била вредна и и се полагало мляко. Либушка го давала на колегите си, които имали деца. Най-трудният период за Либушка бил поста. Във столовата на фабриката предлагали готова храна,тя нямала време да готви за себе си- когато се прибирала от работа, тя бързала към църквата. Затова храната и била само вряла вода с хляб. Либушка се разболяла от туберколоза, очевидно от изтощение- лекарите открили потъмняване на белите  дробове.

Веднъж тя, отслабнала, паднала на улицата. Пристигнал лекар, който отказал да я приеме в терапевтичното отделение:,, Тя не е мой пациент" . И Либушка била откарана в психиатрична болница. Тя успяла да избяга от там, без да вземе паспорта си. Три дни Либушка не яла нищо, защото се срамувала да помоли. Накрая една вярваща жена , която видяла плачещото момиче, се смилила и я нахранила.

Либушка взела решение да се отдаде изцяло служение на Бога и тръгнала да скита. Тя поела върху себе си подвига на юродството заради Христа.

Тя живеела без дом, без регистрация. Понасяла студ и глад, слана и дъжд, ходела боса и полуоблечена. Тя живеела в гората, на гробищата. Понякога вярващи я приютявали, а също и невярващи. Тя обикаляла светите места на Русия, повечето които били в разруха и запустение, молела Господ за милост, за да звънят отново камбаните, да светят свещите и да започне да се принася Безкръвната жертва.

Така дошло времето, когато според Божественото Провидение тя трябвало да стане старица, помощник и наставник на много хора, които трябвало да я разпознаят като проницателната Либушка Сусанинска.

Малкото село Сусанино отвъд Ленинград, в което се била установила Либушка, станало известно в цяла православна Русия благодарение на нея. Тук тя прекарала тридесет години в къщата на благочестивата вдовица Лукия Ивановна Мироновна, молейки се в местната църква на Казанската икона на Божията майка.

Старицата Либушка Сусанска се молела денем и нощем без да легне и седне. Това бил подвигът, който носела дълги години. В събота , неделя и на празник Либушка се изповядвала и причастявала, а след службата приемала всички, които идвали при нея.

Идвали при нея всякакви хора, не само от различни части на Русия, но и от чужбина. Те са се обръщали към нея за изцеление от болести, за съвет в трудни ситуации. Към нея са се обръщали не само обикновени хора, но и архиереи и опитни изповедници, много свещеници и монаси.

Либушка изглеждала като обикновена приведена жена на възраст. Била облечена в стари износени дрехи, но спретната. На главата си винаги носела памучна кърпа, чийто преден ръб стърчал напред. Когато разбоваряла с човек, Либушка често,, пишела на ръката си", прекарвала пръст по дланта си и отговаряла понякога с разбираеми думи, понякога загадъчно, а понякога знаейки, че човекът няма да  изпълни казаното, казвала:,, Прави каквото знаеш".

Либушка изпращала много хора да се помолят в манастира в Карповка на светия праведник Йоан Кронщадски или блажената Ксения. Тя ги почитала много.

На старица и било предложено да бъде подстригана като монахиня, но тя отказала,, Аз съм скитница, така ме помнете".

Думите на Либушка били прости, несложни, но имали благословена сила. Те били на самото си място. Благодарение на душевната си чистота и вътрешната свобода от страсти, старицата можела да даде отговори на най-трудните въпроси на съвременния живот и думите  и звучали с онази твърда увереност, която само благодатта на Светия Дух можел да даде.

Повече от 20 години Либушка пребивавала в Сусанино, но на 80 годишна възраст тя тръгнала на ново пътешествие. Този път тя избрала манастира,, Свети Никола" в село Введение, област Шуйска, Ивановска област. Тя живее там точно една година, като от време на време посещавала свети места. Последното и убежище се намира във Вишневолоцк, Казанския манастир. Тя казвала за него, че това място е благословено от самата Богородица и е под специалните и грижи, тя казвала,, Самата Богородица запалва лампите тук".

В началото на 1997 година през месец април Либушка се разболява тежко. Тя отказва предлаганата от лекарите операция. След това болестта се отдръпнала малко, след това отново се върнала, донасяйки тежки страдания на възрастната жена.

На празника на Отсичането на главата на свети Йоан Кръстител (11 септември 1997 година) тя умира.

Погребана е на 13 септември, църквата е била препълнена с онези, които са били дошли да се сбогуват със старицата, двама епископи, повече от двадесет духовници, няколко игуменки. Тя е погребана вдясно от входа на Казанската катедрала на манастира. Нейното предсказание, че Казанската Богородица ще дойде и ще я вземе се сбъднало.

Скоро на мястото, където Либушка е била погребана е построен параклис в чест на Вяра, Надежда и Любов и майка им София, където и до днес тя почива заедно с друга благословена подвижница схимонахиня Мария.

Въздвижение на Светия Кръст Господен

 Таня Биринджиева

Езическите римски императори направили опит да унищожат напълно в човечеството спомените за свещените места, където нашият Господ Иисус Христос е страдал за хората и възкръснал. Император Адриан заповядал да се покрие Голгота и Гроба Господен с пръст и да бъде издигнат храм на езическата богиня Афродита и също статуя на Юпитер. На това място са се събирали езичници и извършвали идолски жертвиприношения. Но 300 години по-късно , по Провидение Божие, скъпите за всеки християнин места за поклонение- Гроба Господен и Животворящия кръст са били преоткрити от християните и отворени за поклонение.

Това се случило при равноапостолния император Константин Велики, първият от римските  императори, който прекратил преследването на християните. Император Константин Велики, след победата си през 312 година на Максенций, владетелят на западната Римска империя, и над Лициний владетелят на източната част на империята, през 323 година става суверен владетел на обширната Римска империя. През 313 година той издава Миланския едикт, според който християнската религия е легализирана и преследването на християните в западната част на Римската империя спира.

Цезарят Лициний, въпреки че е подписал Миланския едикт, за да угоди на Константин продължава да преследва християните. Едва след неговото поражение указът за религиозна търпимост влиза в сила и в източната част на империята. Константин , равният на апостолите, който с Божията помощ печели победа над враговете в три войни, който е видял на небето Божия знак,, Под този знак ти ще победиш" изпраща майка си императрица Елена в Йерусалим, за да намери Кръста Господен. Тя го намира и издига храмът на Възкресението. Така на 13 септември 335 година той е осветен. На 14 септември 335 година е отпразнуван първия празник на Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен и така до наши дни. 

На 14 септември се припомня и едно друго събитие, свързано с Кръста Господен-завръщането му от Персия след 14-годишен плен обратно в Йерусалим. По време на управлението на византийският император Фока персийският цар Хозрой Втори победил гръцката армия  и ограбил Йерусалим и взел в плен Животоворящия Кръст Господен и светия патриарх Захария. Кръстът останал в Персия в продължение на 14 години и само при император Ираклий, който с Божия помощ побеждава Хосрой и сключва мир със сина на последния, Сироес, християните си връщат светинята - Кръста Господен. Триумфално е донсен Животворящият кръст в Йерусалим. Император Ираклий, облечен в порфир и корона, носел Христовия кръст към църквата на Възкресението. Патриарх Захария вървял до императора. На портата, където се изкачвала Голгота император Ираклий спрял и не могъл да продължи, патриарх Захария му обяснил, че трябва да свали короната и порфира и да облече прости дрехи.

Документите за самоличност на свети Пайсий Светогорец

 Блогът на Таня Биринджиева

Това са документите за самоличност на свети Паисий Светогорец те се съхраняват в администрацията на Света гора Атон.

Синайската отшелничка

Таня Биринджиева

Старицата Мария Магдалена или както е била известна в света Мария Мадлен Льо Белър, от Париж е отишла в Светите земи на поклонение през 1986 година. Там тя получава православно кръщение в река Йордан на 40 годишна възраст. Тя е молила свети Йоан Лествичник да и покаже пътя на нейното спасение и да и посочи мястото за усамотен живот изпълнен с отдаденост на Бог. Тя отишла в пустинята на Синай и се заселила близо до пещерата на свети Йоан Лествичник намираща се в долината Тола, на около 8 километра от манастира ,, Света Екатерина" в подножието на планината Синай.

Цели шест месеца сестра Мария Магдалина е спяла навън сред камъните и скалите, в спален чувал и единствените и спътници са били скорпионите и отровните змии. Мнозина са я смятали за луда и заблудена жена. Тя продава къщата си в Париж и купила едно парче земя от един бедуин точно под пещерата на свети Йоан Лествичник. Тя се е хранела от рожковото дърво в парцела си и е пиела вода от кладенец. Постепенно е построила пет килии, малък параклис намиращ се на върха на скалата, засадила е маслинови дръвчета и няколко ябълкови дръвчета,лоза, малка градина и малка колиба. Всичко това обградила със стена. Сестра Мария Магдалена живеела прост живот, полагала грижи за градината си, изработвала броеници, по-късно се занимавала с дърворезба, която използвала да украси параклиса си с икони.

Някои от монасите на манастира,, Света Екатерина" и помагали и я защитавали, но мнозина са я отхвърляли и направили живота и труден. Веднъж забранили на отец Павлос да я изповяда и не е била допусната да получи безплатно гостоприемство в женския хостел. Тя имала силна вяра и си спомнила благословията , която получила от стареца Софроний, от свети Порфирий и матушка Либушка , юродивата заради Христа от Санкт Петербург. Изглежда, че онези монаси, които не са я харесвали, са смятали, че тя не трябва да живее сама в пустинята и че е трябвало да се настани  в женския манастир Фаран, където е трябвало да живее поне година и половина в послушание.

На 18 ноември 2012 година, една неделя, тя заминава за Крит, за да бъде прегледана в болницата Венизелос и там тя е диагностицирана с напреднала чревна неоплазия.

Оттам тя заминава за Москва, където се среща с епископа , който ръководи болницата на Руската църква. Там и са назначили продължителни медицински прегледи и са предложили да я оперират и да и се направи химиотерапия в най- големия медицински онкологичен център в Русия. Но тя отказала, желаейки да умре в любимия си скит. Отишла до скита на свети Серафим Саровски, измила се в аязмото и почерпила много смелост от него.

Завръща се в Синай през Италия, където посещава църквата  Свети Никола в Бари и там среща една рускиня на име Ефросиния, която моли да я придружи до Синай . Ефросиния се съгласила и я придружила до Синай, където остава да и помага до края, без никаква материална облага. В днешни времена Ефросиния живее в манастир в Молдова.  Тя е била дар от Бога и въпреки че е говорила само руски, който Мария едва говорела и разбирала, те живеели в сговор. Ефросиния била добър пазител за около 10 месеца, тя спичелила любовта и уважението на монасите.

След Великден 2013 година Мария не можела да се движи, камо ли да отиде в манастира, но носела кръста на болестта си  с голяма смелост и търпение, без медицинска помощ или лечение в болницата.

На 12 декември 2013 , един четвъртък, в 13.00 часа, старицата Мария склопи очи в килията си. Отец Павлос от манастира ,, Света Екатерина" отслужил Божествената литургия в нейния скит. На следващия ден, след като отец Павлос отслужил пак Божествената литургия, тялото и било отнесено в местната болница, за да потвърдят смъртта. Там тялото било поставено във фризера, докато френскито консулство не издаде разрешение за погребение. Тогава се случило нещо странно, което направило впечатление. Извила се снежна буря и покрила района със сняг. След това манастирът изпратил четирдесет работници, всички копски християни, да пренесат тялото по неравен терен в средата на виелицата по неравен терен. Въпреки че пътят отнема два часа от магистралата до скита, те стигнали само за 45 минути, без и една снежинка да ги докосне. Разрешението за погребението било дадено през нощта на 17 декември 2013 година. Сестра Мария Магдалена е била погребана на следващия ден, в сряда в гробището на женския манастир на пророк Мойсей във Фаран. Никой от нейните близки не е присъствал на погребението, освен Ефросиния. 

Синайският архиепископ Дамянос и йеромонасите Михаил и Евгений отслужили погребението, подпомогнати от четири монахини от манастира Фаран.

Иконата на Пресвета Богородица в църквата ,, Свети Димитър Виронас" в Атина е започнала да плаче по време на литургия(Видео)

Рождество на Пресвета Богородица

Блогът на Таня Биринджиева

Преблагословената Дева Мария е родена по времето, когато хората са били достигнали такива граници на морален упадък, в който техният бунт изглеждал вече невъзможен. Най-блестящите умове от онази епоха разпознавали и често казвали, че Бог трябва да слезе на земята, за да поправи вярата и да предотврати унищожаването на човешката раса. Божият Син е пожелал да приеме човешка природа заради  спасението на хората, а Пречистата Дева Мария е била единствената достойна да съдържа в Себе Си и да въплъти Източника на чистота и святост, Той избира като своя Майка.

Рождеството на Пресвета Богородица Дева Мария се празнува от Църквата като ден на всеобща радост. В този светъл ден, на границата на Стария и Новия завет, се е родила Най-Благословената Дева Мария, представена от незапомнени времена от Божественото Провидение, за да служи на тайната на въплъщението на Бог Словото- да се яви като Майка на Спасителя на света, нашия Господ Иисус Христос.

Пресвета Дева Мария е родена в малкия град Галилея, Назарет. Нейните родители са праведният Йоаким от семейството на пророк и цар Давид и Анна от семейството на първосвещеника Аарон.Съпрузите били бездетни, тъй като света Анна била безплодна. След като достигнали напреднали години, Йоаким и Анна не били загубили надежда в Божията милост, твърдо вярвайки, че всичко е възможно от Бога и Той може да разреши безплодието на Анна дори и в напреднала възраст, както веднъж е разрешил безплодието на Сара, съпругата на патриарха Авраам. Свети Йоаким и Анна дали дума пред Бог, да посветят в служба на храма детото, което Господ ще им изпрати. Безплодието е било смятано от еврейския народ за Божие наказание за греховете, затова двамата Йоаким и Анна търпели несправедливите упреци от сънародниците си. На един празник Йоаким отнесъл жертва в Йерусалимския храм като дар на Бог, но първосвещиникът не я приел, наричайки  Йоаким недостоен, заради бездетието му. Свети Йоаким се оттеглил в дълбока скръб отишъл в пустинята и там със сълзи се помолил на Господ да го дари с дете. Света Анна научила какво се е случило в Йерусалимския храм, плачела горчиво, но не роптаела против Господ, а се молила, призовавайки над семейството и Божията милост. Господ изпълнил молбата им, когато светите съпрузи достигнали старост и се подготвили с добродетелен живот за висока титла- да бъдат родители на Пресвета Богородица бъдещата Майка на Господ Иисус Христос. Архангел Гавраил донесъл радостната вест на Йоаким и Анна, че молитвите им са чути от Бог и ще им се роди Благословената дъщеря Мария, чрез която ще бъде дадено спасение на целия свят. Пресветата Дева Мария със своята чистота и добродетел надмина не само хората, но и Ангелите, стана жив Божи храм и, както Църквата пее в празничните песнопения,, Небесната врата, водеща Христос във Вселената на спасението на нашите души", чрез което спасението ще бъде дадено на целия свят. 

Рождеството на Божията Майка отбелязва идването на времето, когато големите и утешигелни Божии обещания спасението на човешкия род от робството на дявола започнаха да се изпълняват. Това събитие сближи благословеното Царство Божие на земята, царството на истината, благочестието, добродетелта и безсмъртния живот. Майката на първородния от цялото творение е по благодат към всички нас, Майката и милостивата  Застъпница, към Която ние постоянно пробягваме със синовна смелост.

За критиките към свещениците

Отец Димитриос Панагопулос

Откога започнахме да не искаме свещеника и да го обвиняваме? Тъй като завинаги ние влизаме в грях.....Мнозина търсят грешките в свещениците и така да ги обвинят и да покрият собствения си грешен живот и да оправдаят не ходенето си на църква и непризнаването на Светите Тайнства.

Ако им кажеш да вземат в ръката си ръждясала тел поставена в щепсела, те няма да я вземат? Разбирате ли? Понеже жицата е ръждясала, тока не минава? Силата я няма.... Нещо подобно се случва и с грешния свещеник. Свещеникът е инструмент на Бога, чрез който се предава Божието благоволение, което не спира, от греха на свещеника. Ако свещеникът е грешник, той е дал дума на Бога, а не на хората.

Веднъж на Константин Велики,  някои хора били донесли документи , които  доказвали нередности при някои епископи и трябвало да бъдат наказани. Просто запалил огън и изгорил документите. Той казал, че дори да види епископите да съгрешават с очите си, той пак няма да реагира.

Разбирате ли? Докато някои християни бързат да осъдят свещеника,  Константин Велики е постъпил така макар че не е бил покръстен!

Веднъж срещнах една жена неутешима и плачеща. Приближих се до нея и я попитах , защо плаче така. Тя ми отговори, че сестра и е починала и е била погребана без свещеник. Понеже било зима и валяло сняг, свещениците не могли да достигнат селото. В селото нямало свещеник. Държали я 3 дни и накрая я погребали, без свещеник и певец. Оказа се, че починалата жена цял живот е обвинявала свещениците..... Бог е справедлив! Човек каквото посее, това жъне.

Разкрита е загадката на първата чудотворна икона в Русия

 Таня Биринджиева

Днес в Русия се отбелязва празника на Донската икона на Пресвета Богородица, която се смята за една от първите чудотворни изображения, създадено в Русия. Обект на спор досега е кой е иконописеца, който я е нарисувал и къде е нарисувана. 

Всяка година в първите три дни вярващите се покланят на чудотворната Донска икона, тя е изнасяна  специално от Третяковската галерия и това е  голямо събитие за вярващите от Москва и околностите. 

За Донската икона за разлика от другите чудотворни икони се знае от църковното предание, че е изписана в Русия. Иконата не е открита по чуден начин, както Казанската Божия Майка, не е пренесена от Византия, както Тихвинската, но широко почитана икона. За начина и на поява има много бели петна.

Най-разспространената  версия се родила благодарение на намерените от изследователи записки от архива на Донският манастир. Според тях иконата е подарена на княз Димитрий от донските казаци от Сиротина сега Волгоградска област през 1692 година. А кога се е появило преданието е неизвестно. Друго предание ни води до времената на цар Иван Четвърти, когато се е състояла Куликовската битка. След смъртта на цар Иван Грозни Москва се е спасила като по чудо от татарите и вярващите го отдават със застъпничеството на Пресвета Богородица. Пред нея се е молил целият град и това е станало в Донският манастир. 

Донската икона на Пресвета Богородица е създадена в гръцки стил и се отнася към типа,,Елеуса". Учените смятат, че иконописец на тази икона е Андрей Рублюв, а не Теофан Грък.