Блогът на Таня Биринджиева
Благословената Либушка( Любов Ивановна Лазарева) е родена на 17 септември 1912 година в село Колодези, Сухнически район, Калужка област, в селско семейство. Семейството на Иван Степанович и Евдокия Ивановна Лазареви, родителите на старицата, е било много религиозно. Иван Степанович е бил свещеник в селото. Имали седем деца. Либушка била най-малката. Четирите лели, сестрите на Евдокия Ивановна, също оказали влияние върху възпитанието на старицата. Те много обичали Либушка и я водели на поклонения в околните манастири и свети места.
На петгодишна възраст Либушка останала сирак, майка и си отишла при Господ. Няколко години по-късно баща и е бил арестуван за това че е бил свещеник. Добрите хора не оставили сираците на произвола на съдбата. Когато Либушка навършила 18 години, леля и искала да я омъжи за съсед, но тя казала, че е избрана за друг живот от Бог и няма да се омъжи.
Момичето отишло в Ленинград при по-големия си брат. Той я настанил и тя започнала работа в завода на Красний триъгълник . Работа била вредна и и се полагало мляко. Либушка го давала на колегите си, които имали деца. Най-трудният период за Либушка бил поста. Във столовата на фабриката предлагали готова храна,тя нямала време да готви за себе си- когато се прибирала от работа, тя бързала към църквата. Затова храната и била само вряла вода с хляб. Либушка се разболяла от туберколоза, очевидно от изтощение- лекарите открили потъмняване на белите дробове.
Веднъж тя, отслабнала, паднала на улицата. Пристигнал лекар, който отказал да я приеме в терапевтичното отделение:,, Тя не е мой пациент" . И Либушка била откарана в психиатрична болница. Тя успяла да избяга от там, без да вземе паспорта си. Три дни Либушка не яла нищо, защото се срамувала да помоли. Накрая една вярваща жена , която видяла плачещото момиче, се смилила и я нахранила.
Либушка взела решение да се отдаде изцяло служение на Бога и тръгнала да скита. Тя поела върху себе си подвига на юродството заради Христа.
Тя живеела без дом, без регистрация. Понасяла студ и глад, слана и дъжд, ходела боса и полуоблечена. Тя живеела в гората, на гробищата. Понякога вярващи я приютявали, а също и невярващи. Тя обикаляла светите места на Русия, повечето които били в разруха и запустение, молела Господ за милост, за да звънят отново камбаните, да светят свещите и да започне да се принася Безкръвната жертва.
Така дошло времето, когато според Божественото Провидение тя трябвало да стане старица, помощник и наставник на много хора, които трябвало да я разпознаят като проницателната Либушка Сусанинска.
Малкото село Сусанино отвъд Ленинград, в което се била установила Либушка, станало известно в цяла православна Русия благодарение на нея. Тук тя прекарала тридесет години в къщата на благочестивата вдовица Лукия Ивановна Мироновна, молейки се в местната църква на Казанската икона на Божията майка.
Старицата Либушка Сусанска се молела денем и нощем без да легне и седне. Това бил подвигът, който носела дълги години. В събота , неделя и на празник Либушка се изповядвала и причастявала, а след службата приемала всички, които идвали при нея.
Идвали при нея всякакви хора, не само от различни части на Русия, но и от чужбина. Те са се обръщали към нея за изцеление от болести, за съвет в трудни ситуации. Към нея са се обръщали не само обикновени хора, но и архиереи и опитни изповедници, много свещеници и монаси.
Либушка изглеждала като обикновена приведена жена на възраст. Била облечена в стари износени дрехи, но спретната. На главата си винаги носела памучна кърпа, чийто преден ръб стърчал напред. Когато разбоваряла с човек, Либушка често,, пишела на ръката си", прекарвала пръст по дланта си и отговаряла понякога с разбираеми думи, понякога загадъчно, а понякога знаейки, че човекът няма да изпълни казаното, казвала:,, Прави каквото знаеш".
Либушка изпращала много хора да се помолят в манастира в Карповка на светия праведник Йоан Кронщадски или блажената Ксения. Тя ги почитала много.
На старица и било предложено да бъде подстригана като монахиня, но тя отказала,, Аз съм скитница, така ме помнете".
Думите на Либушка били прости, несложни, но имали благословена сила. Те били на самото си място. Благодарение на душевната си чистота и вътрешната свобода от страсти, старицата можела да даде отговори на най-трудните въпроси на съвременния живот и думите и звучали с онази твърда увереност, която само благодатта на Светия Дух можел да даде.
Повече от 20 години Либушка пребивавала в Сусанино, но на 80 годишна възраст тя тръгнала на ново пътешествие. Този път тя избрала манастира,, Свети Никола" в село Введение, област Шуйска, Ивановска област. Тя живее там точно една година, като от време на време посещавала свети места. Последното и убежище се намира във Вишневолоцк, Казанския манастир. Тя казвала за него, че това място е благословено от самата Богородица и е под специалните и грижи, тя казвала,, Самата Богородица запалва лампите тук".
В началото на 1997 година през месец април Либушка се разболява тежко. Тя отказва предлаганата от лекарите операция. След това болестта се отдръпнала малко, след това отново се върнала, донасяйки тежки страдания на възрастната жена.
На празника на Отсичането на главата на свети Йоан Кръстител (11 септември 1997 година) тя умира.
Погребана е на 13 септември, църквата е била препълнена с онези, които са били дошли да се сбогуват със старицата, двама епископи, повече от двадесет духовници, няколко игуменки. Тя е погребана вдясно от входа на Казанската катедрала на манастира. Нейното предсказание, че Казанската Богородица ще дойде и ще я вземе се сбъднало.
Скоро на мястото, където Либушка е била погребана е построен параклис в чест на Вяра, Надежда и Любов и майка им София, където и до днес тя почива заедно с друга благословена подвижница схимонахиня Мария.