Според преданието, след Възнесение Господне и слизането на Светия Дух над апостолите, на апостол Тома му се паднал жребият да проповядва благата вест в Палестина, Месопотамия, Партия, Етиопия, Индия. Той там основал християнски църкви. Свети Йоан Златоуст говори следното за него:,, Тома, най-слабият в вярата от апостолите станал по Божията Благодат най-мъжествен и ревностен от всички тези, които го заобикаляли, обходил със своята проповед почти цялата земя, не боящ се да проповядва словото Божие на дивите народи". Благодарение на своята проповед апостол Тома обърнал в християнството сина и съпругата на управителя на град Мелипур в Индия. Затова той бил затворен в тъмница и претърпял изтезания и накрая, пронизан от пет копия, той отишъл при Бог и бил погребан в този град.
Най-старото свидетелство за погребението на
погребението на апостол Тома е на преподобни Ефрем Сирин, който е живял почти три века след смъртта на апостола. Има и друго свидетелство намиращо се в апокрифите, където се съобщава в проповед за мъченическата смърт на апостол Тома в северо-западната част на Индия. Мощите му се намирали до 4 век на територията на Индия. Но дори и след пренасянето на мощите в Едеса, мястото на погребението му се почитало.
В ,, Англисаксонските хроники" при описанието на събития от 885 година се споменава крал Алфред, който дава обет в случай, че победи ще направи дарения на свети места, включително и това на принадлежащо на апостол Тома намиращо се в Индия.
През 1293 година мореплавателят Марко Поло посещава Индия. В своите дневници той съобщава за това, че е посетил гробницата на апостол Тома, намираща се в областта Малабар, Индия и наричащ местното население,, християните на апостол Тома" . Също сведения за посещения на гробницата на апостола споменава и Джовани от Монтекорвино, мисионер и изследовател, а няколко години по-късно, през 1324 година и един монах францисканец на име Одорико от Порденогеду пише за своето пътешествие и поклонение на мястото, където е погребан апостол Тома.
Много документи споменават град Мелипур, което означава преведено,, град на планината", но се споменава и още един град в началото на 7 век на име Каламин. Ето какво пише свети Исидор Севилски през 636 година,, В действителност пронизаният с копие апостол Тома е починал в град Каламин, Индия, и бил погребан с почести на 12 ден от януарските календи или 21 декември".
В латинските молитвеници от това време до времето на литургичната реформа денят на паметта на апостол Тома се отбелязвала на 21 декември и се споменава град Каламин, като място, където апостол Тома претърпял мъчение и бил погребан.
Тук трябва да се спомене, че названието на град Каламин е било късно название на град Мелипур. Той бил известен на римските търговци от 1 век като място за търговия на перли и подправки.
Когато през 1517 година португалците се появили в този отдалечен град, по-голямата част от него бил под вода. И всички местни жители говорели за гробницата на апостол Тома, и показвали мястото, което било една неголяма правоъгълна църква, с параклиси, тя била много стара и разрушена, нямало икони и изображения, само кръстове. В околните църкви имало много погребения и паметници. През 1523 година португалците започнали разкопки и открили, че местото на погребението на апостол Тома се намира на долното ниво на църквата. Това значело, че църквата е била построена след появата на гробницата. По това време е било невъзможно да се определи възрастта на постройката. Това станало възможно през 1945 година, когато археолозите определили времето на построяването на гробницата, а това било втората половина на 1 век след Христос.
През 1523 година португалците след като намерили гробницата, те я възстановили в умален вид. Така тази църква била в този вид до края на 19 век, когато през 1893 година епископа на Мелепур Ерик Хосе Реад де Силва дал заповед да съборят църквата и да се построи на нейно място катедрала, която съществува и до днес. Така гробницата на апостол Тома се намира в центъра на катедралата.
Местността, където се намира гробницата на апостол Тома се счита за свещена земя. На 26 декември 2004 година, когато цунами връхлетяло югоизточната част на крайбрежието на Азия, тази местност е била пострадала. Катедралата на свети апостол Тома се намира на самото крайбрежие, не е била засегната и хиляди хора са могли да намерят убежище.
От Индия мощите на апостол Тома са били пренесени на друго място. Според сирийският текст на,, Деянието на апостол Тома" се разказва следното:,, Един от братята тайно взел мощите и ги пренесъл на Запад"; в гръцкият текст има едно уточнение, че мощите са били пренесени в Месопотамия. В,, В чудесата на апостол Тома" се определя вече и точната дестинация и се споменава град Едеса. В,, Житието на апостол Тома" вече ясно се споменава и географското и историческото място още по-ясно:,, Възвръщайки се победоносно от войната с персите, а именно над персийският цар Серс, император Александър Север среща посланиците на сирийците, които го умолявали да предаде на индийските князе, които били съгласни да предадат мощите на апостол Тома на жителите на Едеса. Намиращи се в сребърна урна, със сребърни вериги". Не предизвикващото съмнение свидетелство на свети Ефрем Сирин е съхранило името на човека, пренесъл мощите на апостол Тома, а това е Кабин, за който е известно, че е бил търговец от Едеса, често правил пътуване до Индия, и в едно от своите пътешествия имал възможност да се поклони на гроба на апостол Тома и така се зародила мисълта в него за пренасянето на мощите. Тъй като се знае годината на победата на император Александър Север над персите, тя е 230 година, може да се определи и датата на пренасянето на мощите на апостол Тома, а тя е 3 юли 230 година.
През 373 година в град Едеса е бил построен и осветен голям храм в чест на апостол Тома, това се споменава в,, Едески хроники".
През 7 век настанали неспокойни времена в Едеса. Градът бил нападан от араби, перси, след всичко това е бил отвоюван от Византия. По времето на първият кръстоносен поход граф Балдуин със съдействието на местното население превзел Едеса и основал Едеското графство. Близо половин век съществувало Едеското графство под властта на различни князе от франкски произход.
За да се съхранят мощите на апостол Тома от поругаване , кръстоносците решили да ги принесат на друго различно място. Няма информация защо са избрали точно остров Хиос, но се знае точната дата на пренасянето, а тя е 6 октомври 1144 година. Остров Хиос се споменава още в,, Деянията на светите апостоли", там през 58 година е пребивавал апостол Павел. Има сведения, че в средата на 3 век на този остров е претърпял мъченическа смърт свети Исидор, и също така през 5 век вече е имало епископска катедра, също под протоколите от Халкедонският събор от 451, Събора в Константинопол през 680 година, Никейският събор от 787 година стоят подписите на епископите на Хиос. Мощите на апостола проседяли на остров Хиос до 6 септември 1258 година, когато три галери под командването на капитан Леон пристигнали с тях на брега на Ортон със,, светите съкровища" на борда. Една година след това на 22 септември 1259 година, нотариуса Никола от Бари, обявил, че гражданите на Ортон действително са пренесли мощите на апостол Тома от остров Хиос. Това пренасяне било голямо събитие за гражданите на Ортон и града приел светия апостол за покровител на гражданите.
Мощите се съхраняват в две раки, в криптата, където има престол, и в параклиса където е поставена рака-бюст, която вярващите изнасят на литийно шествие. И до ден днешен се прави това литийно шествие в първата неделя на месец май.