Таня Илиева
На Възкресение 1821 година патриарх Григорий спокойно и тържествено довършвал Пасхалната литургия , раздирана от риданията на вярващите . В края на литургията го известили за започването на въстанието в Пелопонес . И след това му казали ,че вече не е патриарх и еничарите го арестували и хвърлили в тъмницата . На въпросите по време на разпита той пазел невъзмутимо мълчание , което той нарушавал само когато ставало въпрос той да се отрече от вярата си . На това той отговарял ,, Християнският патриарх , като християнин ще умре ! ".
Светителят Григорий , със светско име Георгий Ангелопулос , се е родил през 1745 година в Пелопонес , в Димицана , произхождал от бедно семейство . Началното си образование той получил благодарение на чичо му , които бил йеромонах . Григорий приел монашеското подстрижение в един от манастирите на един от островите от архипелага Строфади , и завършил богословското си образование на остров Патмос .
Григорий отишъл в град Смирна . Тук митрополит Прокопий , които се отнасял към него с бащинска любов , го ръкоположил за архидякон , а след това за свещеник . Когато митрополит Прокопий бил избран за патриарх , Григорий станал епископ на Смирна на негово място .
В продължение на цели 12 години той ръководил мъдро , с апостолска страст паството на Смирна , град богат и голям . Смирна бил център на гръцката култура в областта Мала Азия . По негово време били възстановени много църкви , училища били отворени и заработили много благотворителни организации , които подпомагали с помощи бедните .
През 1797 година , Григорий бил избран за патриарх на Константинопол . Той в стремежа си да възвърне уважението на катедрата на Константинопол , въстановил резиденцията на патриарсите във Фенер . Той направил малка печатница, за да може се печат книги , които са достъпни за народа . Така той искал да помогне за духовното пробуждане на гръцкият народ . Патриарх Григорий строго следял за морала на клира и за спазване на каноните на църквата .
Времената на светителството на патриарх Григорий били лишени от спокойствие . По това време гърците били под 400 годишно робство , но те се стремели към своето освобождение и готвели въстание .
Патриархът като истински пастир на стадото си, се стараел да успокои горещите умове , но тайно от властта на султана подкрепял движението на народа за освобождение .
Но имало и недоволни от неговото светителстване , група епископи които не се славели с достойно поведение , правели доноси до султана . В резултат на това патриарх Григорий бил изпратен в изгнание първо на полуостров Халкидики , а след това в Иверският манастир на Света Гора - Атон . На Света Гора той посетил всички манастири , разпространявал словото Божие и проповядвал , бил образец на монашески живот . Дал благословение на свети Евтимийй за доброволно мъченичество . Когато получил новината за мъченическата смърт на свети Агатенгел , чиято памет църквата чества на 19 април , той изразил своята радост и гордост от подвига му . По този начин той дал да се разбере , че смъртта заради Иисус Христос е висш израз на любовта към Спасителят и короната на християнския живот .
Патриарх Григорий бил възвърнат на патриаршесткият престол през 1806 година , това било невиждана радост за населението на Константинопол . През 1808 имало дворцов преврат в Османската империя и патриарх Григорий трябвало да отиде за втори път в изгнание на остров Принкипо , а после пак на Света Гора .
През 1818 година членовете на гръцката освободителна организация ,, Филики Егерия " се обърнали към него , готвело се освободително въстание , и се правел опит да се обединят всички сили , за да има единство .
Патриарх Григорий с готовност изразил своята подкрепа за освободителното движение . Той считал ,че не е дошло времето за такива действия и ги посъветвал да изчакат да назрее времето . Не след дълго време той бил възвърнат на катедрата на Константинол и възстановил своята дейност , като започнал да строи училище , където гръцките деца да получават образование . Той направил нещо като фондация за милосърдни дела , която била подкрепяна от богати гърци и така се помагало на хората , които били бедни .
На 21 февруари 1821 година избухнало въстанието на гърците в Дунавските княжества . Но тъй като е нямало добра организация било удавено в кръв , в Константинопол се заредили дни и нощи на репресии и кървава разправа . Всичките първенци от гръцки произход трябвало да отидат във Фенер по заповед на правителството , на патриарх Григорий му е било ясно , че зад това се крие заплаха за масово убийство на аристокрацията и тяхните семейства , гарантирал тяхната благонадежност пред властите . Недоволният султан накарал патриарх Григорий да отлъчи от църквата водача на въстанието Александър Ипсиланти и хората от неговото обкръжение .
На 31 март 1821 година избухнало всеобщо въстание в Пелопонес . Три дни след това на Велики Понеделник , през Страстната седмица , великият драгоман , представителя на гръцкото население в двора на султана бил осъден заедно с други видни гърци . Патриарх Григорий разбирайки за бъдещата си мъченическа съдба отказал на предложението за бягство , казвайки : ,, Ще ме наричат ето патриарха убиец !".
На Въкресение Христово , 10 април , патриарх Григорий отслужвал спокойно и тържествено Светата Литургия , прекъсвана от риданията на вярващите . Когато службата свършила , той бил известен за избухналото въстание в Пелопонес , той казал : ,, Нека и всякога , да бъде волята на Господ !". След няколко часа го известили за свалянето му от престола на Константинолските патриарси , и еничарите грубо го повлекли към тъмницата . На въпросите към него по време на разпитите той пазел невъзмутимо мълчание , което нарушавал само когато , от него се искало искали да предаде вярата си . Тогава той отговарял : ,, Християнският патриарх ще умре като християнин !"
Скоро бил избран послушен епископ , които заел неговото място . А патриарх Григорий бил обесен на вратата на Вселенска патриаршия , и като знак на памет тази врата е затворена за вечни времена .
В мига пред смъртта си Григорий издигнал ръце към небето и изрекъл следните думи : ,, В Твоите ръце , Господи Иисусе Христе , предавам моят дух ! . Турците замеряли с камъни тялото на мъченика , а палача които изпълнил присъдата пушел и наблюдавал .
Тялото на патриарх Григорий останало да виси на бесилката цели три дни , като обвинителният акт бил привързан за шията му . След което било изхвърляно в морето .
Към тялото бил привързан камък , но тялото плувало по повърхността . То било поето от водата и един гръцки кораб , плаващ под руски флаг го изтеглил и първоначално било занесено в Одеса , тялото било почетено от многоброен народ , като нямало признаци за изгниване , то било нетленно .
Времената на светителството на патриарх Григорий били лишени от спокойствие . По това време гърците били под 400 годишно робство , но те се стремели към своето освобождение и готвели въстание .
Патриархът като истински пастир на стадото си, се стараел да успокои горещите умове , но тайно от властта на султана подкрепял движението на народа за освобождение .
Но имало и недоволни от неговото светителстване , група епископи които не се славели с достойно поведение , правели доноси до султана . В резултат на това патриарх Григорий бил изпратен в изгнание първо на полуостров Халкидики , а след това в Иверският манастир на Света Гора - Атон . На Света Гора той посетил всички манастири , разпространявал словото Божие и проповядвал , бил образец на монашески живот . Дал благословение на свети Евтимийй за доброволно мъченичество . Когато получил новината за мъченическата смърт на свети Агатенгел , чиято памет църквата чества на 19 април , той изразил своята радост и гордост от подвига му . По този начин той дал да се разбере , че смъртта заради Иисус Христос е висш израз на любовта към Спасителят и короната на християнския живот .
Патриарх Григорий бил възвърнат на патриаршесткият престол през 1806 година , това било невиждана радост за населението на Константинопол . През 1808 имало дворцов преврат в Османската империя и патриарх Григорий трябвало да отиде за втори път в изгнание на остров Принкипо , а после пак на Света Гора .
През 1818 година членовете на гръцката освободителна организация ,, Филики Егерия " се обърнали към него , готвело се освободително въстание , и се правел опит да се обединят всички сили , за да има единство .
Патриарх Григорий с готовност изразил своята подкрепа за освободителното движение . Той считал ,че не е дошло времето за такива действия и ги посъветвал да изчакат да назрее времето . Не след дълго време той бил възвърнат на катедрата на Константинол и възстановил своята дейност , като започнал да строи училище , където гръцките деца да получават образование . Той направил нещо като фондация за милосърдни дела , която била подкрепяна от богати гърци и така се помагало на хората , които били бедни .
На 21 февруари 1821 година избухнало въстанието на гърците в Дунавските княжества . Но тъй като е нямало добра организация било удавено в кръв , в Константинопол се заредили дни и нощи на репресии и кървава разправа . Всичките първенци от гръцки произход трябвало да отидат във Фенер по заповед на правителството , на патриарх Григорий му е било ясно , че зад това се крие заплаха за масово убийство на аристокрацията и тяхните семейства , гарантирал тяхната благонадежност пред властите . Недоволният султан накарал патриарх Григорий да отлъчи от църквата водача на въстанието Александър Ипсиланти и хората от неговото обкръжение .
На 31 март 1821 година избухнало всеобщо въстание в Пелопонес . Три дни след това на Велики Понеделник , през Страстната седмица , великият драгоман , представителя на гръцкото население в двора на султана бил осъден заедно с други видни гърци . Патриарх Григорий разбирайки за бъдещата си мъченическа съдба отказал на предложението за бягство , казвайки : ,, Ще ме наричат ето патриарха убиец !".
На Въкресение Христово , 10 април , патриарх Григорий отслужвал спокойно и тържествено Светата Литургия , прекъсвана от риданията на вярващите . Когато службата свършила , той бил известен за избухналото въстание в Пелопонес , той казал : ,, Нека и всякога , да бъде волята на Господ !". След няколко часа го известили за свалянето му от престола на Константинолските патриарси , и еничарите грубо го повлекли към тъмницата . На въпросите към него по време на разпитите той пазел невъзмутимо мълчание , което нарушавал само когато , от него се искало искали да предаде вярата си . Тогава той отговарял : ,, Християнският патриарх ще умре като християнин !"
Скоро бил избран послушен епископ , които заел неговото място . А патриарх Григорий бил обесен на вратата на Вселенска патриаршия , и като знак на памет тази врата е затворена за вечни времена .
 | ||||||
| вратата на Фенер останала за вечни времена затворена |
Тялото на патриарх Григорий останало да виси на бесилката цели три дни , като обвинителният акт бил привързан за шията му . След което било изхвърляно в морето .
През 1871 година било пренесено в Атина , по случай 50 години от гръцкото въстание в Пелопонес и поставено в катедралата на Атина , където се намира и до днешни времена .
Цъквата е постановила паметта на патриарх Григорий Пети Константинополски да се почита всяка година на 10 април .
 |
| мощите на патриарх Григорий Пети в Атина |
 |
| паметника на патриарх Григорий |