Свети Козма Етолийски: За брака

Равенството между мъжа и жената

Когато Бог е сътворил мъжа, жената не е съществувала още. И всеблагият Бог взел от мъжа едно ребро и сътворил жената. Сътворил я равна на мъжа, а не по-ниска от него.

Така че вие, християни, трябва да се радвате на жена си и да я обичате като равна, а не да я считате за ваша робиня. В края на краищата това е също творба на Бог, колкото сте и вие.

Имайте една вяра, в едно кръщение, едно евангелие, едно свято причастие и един рай, в който ще бъдете блажени. Бог не счита жената за по-малко достойна от вас. Защото той не я е създал от краката, за да не я презира съпругът. Не я е създал от главата му, за да не пренебрегва съпруга си. Той я е създал от реброто в средата, за да стане спътница на мъжа си, направил я е такава, че да е като душата му, после дал име на него Адам, а на жената Ева.

Благословеният брак

Радвайте се е се веселете хиляди пъти, сключвайки целомъдрен брак. Сред многото  блага всеблагият Бог ви е дарувал на вас и благословено съпружество. Плачете за нечестивите и неверните: освен всичките злини те имат омразен брак.

Слушай, детето ми! Когато искаш да се ожениш, първо се увери, че бъдещата ти съпруга не се намира в родствени отношения с тебе, защото това е забранено от църквата. След това узнай, има ли тя в сърцето си страх от Бог. И на трето място дали тя е украсена със справедливост. Ако вземеш бедна жена ще получиш робиня. Ако вземеш богата жена ще станеш неин роб.
Преди всичко, изповядайте се и венчайте в църква.

Свещеникът пита младоженеца„ Приемаш ли Йоан, Мария като жена?" И ако е съгласен младоженеца му дава свещ. И същия въпрос свещеникът задава на булката:,, Приемаш ли Мария, Йоан за съпруг?" И ако е съгласна, тя не отговаря, само кима с глава. Ако не желае и всичко е по принуда, тя отговаря:,, Не искам". И ако невестата така отговори, свещеникът не трябва да ги венчава, защото заради тях ще бъде наказан. Ако пък са съгласни и двамата свещеникът ги венчава, после след всичко ги причестява. И тогава дори да има някакво препятствие той ги причестява от една чаша. После с песни ги изпращат до къщата им, където свещеника извършва молитва, благославя трапезата и си отива.

И след три дни двойката може да влезе в брачни отношения, но да се въздържа в неделя и празниците с правилното християнско благочестие. Бог не е дал жената за блудство, а да ражда деца. И ти, съпругът и, трябва да избягваш другите жени, както избягваш змията. И не само другата жена, но и своята в определено  време. Ако жена ти забременее, трябва да се въздържаш. Ако е родила, и не и е четена чистата молитва след изтичане на 40 дни, значи, тя не се е очистила. И ако искаш да встъпиш във връзка със своята жена, спомни си този пример: попитай земеделеца колко често засява полето. Веднъж в годината, след като изчаква, докато не узрее и след това пожъне. Тогава, ако иска, той пак го посява. И така ,братко. А ти встъпил ли с жена ти във връзка , и тя да забременее? Остави я, докато не роди, не изминат 40 дни, и тя да се очисти, после след всичко това сей отново. И нека да имаш 40 деца, 50 също.

Искам  да дам едно сравнение, но то е срамно и ще искаш да ме осъдиш. Не виждаш ли животните, които се съединяват, когато самката забременее и после роди, те отново встъпват във връзка? Правейки така, ти вредиш на себе си.Постъпи иначе: смири се, признай, че си недостоен, грешен и по-лош от животните, осъди себе си и така Бог ще може да се смили над вас и да ви спаси. Но да извършиш греха и да се гордееш със себе си, считайки се за светец, това позволено ли е?

Тогава Бог ще благослови съпруга, съпругата и децата им и те не ще срещнат никаква пречка, нито изкушение, нито друго зло. Така  и те ще просперират в живота на земята и ще отидат в рая за вечна младост. И няма да има власт, която  ще раздели двойката. Само раздялата и блудството са разделени.

Монах Мойсей Светогорец

,,Съвременният човек в своята самота изпитва патологична тревожност, терзание и страдание. Измъчва се и на свой ред измъчва другите....."

,, Самотата, знаете, е явление, при което има отсъствие не на хора, а на здрави отношения с Бога, себе си и ближния".  

Атонските светии: 26 зографски мъченици

Таня Илиева

Император Михаил Осми Палеолог, управлявал от 1261 година до 1282 година, се опитвал да внесе със сила сред византийците унията с Римокатолическата църква подписана на Събора в Лион през 1274 година. Това било необходима стъпка за осигуряването на политическата подръжка на папата за Византийската империя.

По съвета на патриарх Йоан Века император Михаил се обърнал срещу монашеството, което до това време покровителствал. То жестоко преследвал всяка съпротива срещу унията и изпратил войска на Атон, който бил център и твърдина на православието. С цената на кръвта император Михаил искал да подчини монасите, които отказвали да признаят унията.

По това време близко до манастира Зограф се подвизавал старец, имайки за правило да чете ежедневно много пъти Акатист пред иконата на Пресвета Богородица. Един от пътите през деня Богородица отговорила на приветствията, с които старецът се обръщал към нея по свой начин и му възвестила за приближаването на войската изпратена от императора към обителта. Богородица му казала на него да отиде в манастира и да предупреди братята, за да може слабите във вярата да си отидат, достигналите духовна зрялост да се приготвят за мъченичество.

Получавайки това известие, голямата част от монасите побегнали към планината, само дведесет и шест от тях останали и се укрепили в кулата на манастира. Укрепени от Господ, те знаели, че е настанал часа да приемат мъченическият венец. Увещанията от страна на войниците да приемат унията, нямали никакво действие. Светите останали непоколебими в изповеданието на Христос, единствения Глава на Църквата. С похвала на уста, те починали в кулата,  запалена от войниците. Имената им са : игумен Тома,монасите Варсануфий, Кирил, Михаил, Симон, Иларион, Яков, Йов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан, Партений и четири  мирянина.  

Атонските светии: Патриархът, който пасеше стадото

Таня Илиева

Светителят Нифонт живял през 15 век.Той се родил в семейство на богати и добродетелни хора.Баща му,Мануил е бил на длъжност първи съветник при морейският деспот  Тома Палеолог.

От ранно детство Нифонт се лишавал от детските игри,за да изучава Светото Писание и светите отци,така че на дванадесет години знаел чина на богослужението.Имал остър ум,който предизвиквал възхищение при учителите,но той се стремял към подвизите на монашеството и жадно четял житията на светиите.Веднъж той срещнал монах на име Йосиф и той поговорил с него,като го последвал без да се обади на родителите си.

Пристигнал в Епидавър,той чул  за един отшелник на име Антоний и тръгнал към мястото,където бил.Той се възхитил на подвижника и неговият живот.Антоний го предупредил за трудностите на отшелническият живот, той със сълзи помолил за разрешение да остане да живее под неговото ръководство.

Така получил послушание за калиграфство и с жар се посветил на аскетическите подвизи.Той безмълвно се молел и слушал стареца и се стараел да му подражава в ангелският живот.Антоний скоро го подстригал под името Нифонт(светското име на светителя е Николай).След което той удвоил подвизите си, ограничил празните думи,не слушал смях,той винаги плачел,когато четял духовните книги.Не след дълго Антоний починал и на Нифонт му се наложило да търси друг старец.Той чул за един мъдър и добродетелен старец монах на име Захарий,който се бил заселил в град Агра, и побързал да отиде при него и да го помоли да му разкаже за живота на Света Гора.

Това били годините на Фераро-Флорентийската уния, и на много от монасите не им било до безмълвие.Свети Нифонт последвал стареца Захарий в областите Аскалон и Крогия в Албания,за да  утвърдят  хората в православната вяра.Деспот Георги Кастриотис станал духовно чадо на Захарий и така монаха се заселил в двореца.Скоро бил извикан в Константинопол  и това предизвикало силни вълнения в християните.Двамата се скрили в планината, а когато вълненията стихнали,те се отправили към Охрид и се поселили в манастира на Света Богородица.

След смъртта на охридският архиепископ Николай,на негово място бил избран Захарий.След неговата хиротония Нифонт поискал благословение да отиде на Света Гора,за да намери там покой.Старецът упрекнал своят духовен син,че иска да го остави в момент, когато той се нуждае от неговата подкрепа.През нощта, когато  той останал да се моли,за да узнае божията воля,му се явил един ангел и казал на Захарий да пусне ученика си  на Света Гора.

Нифонт се поселил първоначално във Ватопед,където видял много благочестиви монаси.След това се отправил към Карея.Там на Нифонт му било казано от монаха Данаил,че той е слушал за добродетелите му и отдавна е искал да го  види, преди да умре, и му казал да не пази само за себе си мъдростта,която е събрал в душата си .След това преподобният Нифонт започнал да наставлява останалите монаси, предизвиквайки възхищение у тях, докато го слушали те забравяли за всички неща,които ги заобикаляли .

След това той посетил Кутлумуш и Пантократор, после се поселил в една пещера заедно с други подвижници в много сурови условия.По молба на отците от Великата лавра свети Нифонт останал в обителта и духовно наставлявал другите монаси.

Окончателно се заселил в манастира Дионисиат и приел схимата.Ръкоположението в презвитерски  сан било  повод към нови духовни подвизи.

Когато починал митрополит Партений в Солун,първенците на града,осведомени за светостта на Нифонт, поискали той да заеме катедрата на епископ.Изпратили една делегация в Дионисиат, да го убедят да приеме това място.

Той отстъпил пред молбите на хората и приел да бъде техен епископ,който се грижел да бъдат добре поверените му хора.
Господ предначертал още повече да се издигне-той заел катедрата на Константинополски епископ.След време той се оттеглил на покой, и се отправил към Адрианопол,от където той бил извикан да просвещава и обгрижва народа на Румъния.Свети Нифонт се смята там за спасител на православието.Към него имало безгранична благодарност и любов за всичко което е направил.След 40 години на неуморен труд той се върнал в манастира Дионисиат.Скромен и тих той бил пример за останалите монаси.Послушанието му било да се грижи за животните, а през нощта трябвало да наблюдава от една скала за приближаващи пирати.Всичко това той изпълнявал с необикновено смирение.

Една нощ на игумена на манастира се явил небесния покровител на манастира Дионисиат свети Йоан Предтеча и казал,че това е бившият патриарх на Константинопол.
След всичко това светията пожелал да остане в манастира до края на дните си. Там той живял до смъртта си още 13 години и починал на 11 август 1515 година.

Атонските светии : преподобномъченик Прокопий Варненски

Таня Илиева 

Свети преподобномъченик Прокопий Варненски е роден в околностите на град Варна,в семейство на благочестиви родители.На 20- годишна възраст той постъпил в скита„Свети Йоан Предтеча“, който бил под управлението на Иверският манастир. Негов духовен наставник бил стареца Дионисий. Там той приел и монашеско подстрижение.

Но врагът на човешкото спасение подгнал духовна борба против него, която Прокопий не издържал и напуснал Света Гора.Прокопий отишъл в Смирна при кадията* и изявил желание да стане мюсюлманин, така той се отказал от Христос.Когато след 15дни той бил обрязан според мюсюлманския обичаи, той започнал да съжалява за извършеното от него.Той се допитал до един атонски йеромонах, на когото разкрил греха си и желанието за мъченичество.

Духовникът му дал съвет да поеме един по-умерен път на покаяние и да замине отново на Света Гора.Прокопий бил решен твърдо да поеме пътят на мъченик. Последвал 15-дневен пост придружен с молитва, като често търсел съвета на духовника. На 15-тия ден те заедно изпълнили молебния канон на Пресвета Богородица и Прокопий в мюсюлманска одежда отишъл при кадията, пред когото свалил и хвърлил зелената чалма, и смело заявил своята вяра в Христос и се отрекъл от пророка Мохамед.

Последвал  жесток побой от страна на османците и последвал затвор. Последвали опити от страна на османците да го привлекат отново с обещания за високи служби, но било напразно.Отговорът бил един и същ:„Ако дори да бихте ми подарили целия свят,то не бихте могли да промените моето твърдо намерение".

Последвало смъртно наказание. Твърдото държание на Прокопий предизвикало смут в османците и никой от тях не дръзвал да изпълни смъртната присъда. И затова тя била изпълнена от човек, като Прокопий, които бил отстъпил от вярата си.

Било е 25 юни 1810 година в град Смирна** 

В днешни времена в град Варна има храм посветен на преподобномъченик Прокопий, той е един от големите храмове в страната.  

*Кадия е дума с арабски произход(каади) и означава мюсюлмански съдия раздаващ правосъдие въз основа на шериата(мюсюлмански закон на основата на Корана и Суната)

** Смирна е днешния град  Измир,намиращ се в югозападната част на Турция, той е трети по големина в страната и второ по големина пристанище в страната след Истанбул. 

Атонските светии : Преподобни Генадий Ватопедски

 

Таня Илиева 

Преподобни Генадий Ватопедски  е станал известен във връзка с чудото от иконата на Пресвета Богородица Елеоточива в манастира Ватопед . Иконата се намирала в манастирския склад (дохиария ) , където се съхранявало маслото . Веднъж когато маслото било оскъдно , недостигало дори за нуждата на църквата , игумена , уповаващ се на помощта на Майката Божия , казал на келаря Генадий да даде последното масло , за да се сложи в храната на братството . Генадий се смутил , защото искал това   масло да остане за кандилата . Но маслото , когато отишъл до склада , преливало и отишло чак до вратите .

Историците свързват иконома Генадий с йеромонах Генадий , който се споменава през 1415 година , станал впоследствие игумен на Ватопед през 1499 година и преобразувал манастира в общежителен . 

Атонските светии : Патриарх Григорий Пети Константинополски

Таня Илиева 

На Възкресение 1821 година патриарх Григорий спокойно и тържествено  довършвал Пасхалната литургия , раздирана от риданията на вярващите . В края на литургията го известили за започването на въстанието в Пелопонес . И след това му казали ,че вече не е патриарх и еничарите го арестували и хвърлили в тъмницата . На въпросите по време на разпита той пазел невъзмутимо мълчание , което той нарушавал само когато ставало въпрос той да се отрече от вярата си . На това той отговарял ,, Християнският патриарх , като християнин ще умре ! ".

Светителят  Григорий , със светско име Георгий Ангелопулос , се е родил през 1745 година в Пелопонес , в Димицана , произхождал  от бедно семейство . Началното си образование  той получил благодарение на чичо му , които бил йеромонах . Григорий приел монашеското подстрижение в един от манастирите на един от островите от архипелага Строфади , и завършил богословското си образование на остров Патмос . 

Григорий отишъл в град Смирна . Тук митрополит Прокопий  , които се отнасял към него с бащинска любов , го ръкоположил за архидякон , а след това за свещеник . Когато митрополит Прокопий бил избран за патриарх , Григорий станал епископ на Смирна на негово място .

В продължение на цели 12 години той ръководил мъдро , с апостолска страст паството на Смирна , град богат и голям . Смирна бил център на гръцката култура в областта Мала Азия . По негово време били възстановени много църкви , училища били отворени и заработили много благотворителни  организации , които подпомагали с помощи бедните . 

През 1797 година , Григорий бил избран за патриарх на Константинопол . Той в стремежа си да възвърне уважението на катедрата на Константинопол , въстановил резиденцията на патриарсите във Фенер . Той направил малка печатница, за да може се печат книги , които са достъпни за народа . Така той искал да помогне за духовното пробуждане на гръцкият народ . Патриарх Григорий строго следял за морала на клира и за спазване на каноните на църквата .

Времената на светителството на патриарх Григорий били лишени от спокойствие . По това време гърците били под 400 годишно робство , но те се стремели към своето освобождение и готвели въстание .

Патриархът като истински пастир на стадото си, се стараел да успокои горещите умове , но тайно от властта на султана подкрепял движението на народа за освобождение .

Но    имало     и     недоволни     от     неговото светителстване      ,    група     епископи които не се славели с достойно поведение , правели доноси до султана .  В резултат на това патриарх Григорий бил изпратен в изгнание първо на полуостров Халкидики , а след това в Иверският манастир на Света Гора - Атон . На Света Гора той посетил всички манастири , разпространявал словото Божие и проповядвал , бил образец на монашески живот . Дал благословение на свети Евтимийй за доброволно мъченичество . Когато получил новината за мъченическата смърт на свети Агатенгел , чиято памет църквата чества на 19 април , той изразил своята радост и гордост от подвига му . По този начин той дал да се разбере , че смъртта заради Иисус Христос е висш израз на любовта към Спасителят и короната на християнския живот .

Патриарх Григорий бил възвърнат на патриаршесткият престол през 1806 година , това било невиждана радост за населението на Константинопол . През 1808 имало дворцов преврат в Османската империя  и патриарх Григорий трябвало да отиде за втори път в изгнание на остров Принкипо , а после пак на Света Гора . 

През 1818 година членовете на гръцката освободителна организация ,, Филики Егерия " се обърнали към него , готвело се освободително въстание , и се правел опит да се обединят всички сили , за да има единство . 
Патриарх Григорий с готовност изразил своята подкрепа за освободителното движение . Той считал ,че не е дошло времето за такива действия и ги посъветвал да изчакат да назрее времето . Не след дълго време той бил възвърнат на катедрата на Константинол и възстановил своята дейност , като започнал да строи училище , където гръцките деца да получават образование . Той направил нещо като фондация за милосърдни дела , която била подкрепяна от богати гърци и така се помагало на   хората , които били бедни .

На 21 февруари 1821 година избухнало въстанието на гърците в Дунавските княжества . Но тъй като е нямало добра организация било удавено в кръв  , в Константинопол се заредили дни и нощи на репресии и кървава разправа . Всичките първенци от гръцки произход трябвало да отидат във Фенер по заповед на правителството , на патриарх Григорий му е било ясно , че  зад   това  се  крие   заплаха       за  масово  убийство  на    аристокрацията    и тяхните семейства , гарантирал тяхната благонадежност   пред   властите .  Недоволният султан накарал патриарх Григорий да отлъчи от църквата водача на въстанието Александър Ипсиланти и хората от неговото обкръжение .

На 31 март 1821 година избухнало всеобщо въстание в Пелопонес . Три дни след това на Велики Понеделник , през Страстната седмица , великият драгоман , представителя на гръцкото население в двора на султана бил осъден заедно с други видни гърци . Патриарх Григорий разбирайки за бъдещата си мъченическа съдба отказал на предложението за бягство , казвайки : ,, Ще ме наричат ето патриарха убиец !". 

На  Въкресение Христово , 10 април , патриарх Григорий отслужвал спокойно и тържествено Светата Литургия , прекъсвана от риданията на вярващите . Когато службата свършила , той бил известен за избухналото въстание в Пелопонес , той казал : ,, Нека и всякога , да бъде волята на   Господ !". След няколко часа го известили за свалянето му от престола на Константинолските патриарси , и еничарите грубо го повлекли към тъмницата . На въпросите към него по време на разпитите той пазел невъзмутимо мълчание , което нарушавал само когато , от него се искало искали да предаде вярата си . Тогава той отговарял : ,, Християнският патриарх ще умре като християнин  !"

Скоро бил избран послушен епископ , които заел неговото място . А патриарх Григорий бил обесен на вратата на Вселенска патриаршия , и като знак на памет тази врата е затворена за вечни времена .

вратата на Фенер останала за вечни времена затворена 

В мига пред смъртта си Григорий издигнал ръце към небето и изрекъл следните думи : ,, В Твоите ръце , Господи Иисусе Христе , предавам моят дух ! . Турците замеряли с камъни тялото на мъченика , а палача които изпълнил присъдата пушел  и наблюдавал .

Тялото на патриарх Григорий останало да виси на бесилката цели три дни , като обвинителният акт бил привързан за шията му . След което било изхвърляно в морето .

Към тялото бил привързан камък , но тялото плувало по повърхността . То било поето от водата и един гръцки кораб , плаващ под руски флаг го изтеглил и първоначално било занесено в Одеса , тялото било почетено от многоброен народ , като нямало признаци за изгниване , то било нетленно . 

През 1871 година било пренесено в Атина , по случай 50 години от гръцкото въстание в Пелопонес и поставено в катедралата на Атина , където се намира и до днешни времена . 

Цъквата е постановила паметта на патриарх Григорий Пети Константинополски да се почита всяка година на 10 април . 

мощите на патриарх Григорий Пети в Атина

паметника на патриарх Григорий

Атонските светии : Свети Пайсий Светогорец за поста

,, Посредством поста човек се превръща в агънце . Но когато той се превръща в звяр , това означава две неща : или ,че предприема строги икономии и това  превишава неговите сили , или че  това , което прави , го прави от егоизъм , и затова не получава божествената помощ . Дори и дивите животни , когато постят стават питомни , и смирени  "