Император Михаил Осми Палеолог, управлявал от 1261 година до 1282 година, се опитвал да внесе със сила сред византийците унията с Римокатолическата църква подписана на Събора в Лион през 1274 година. Това било необходима стъпка за осигуряването на политическата подръжка на папата за Византийската империя.
По съвета на патриарх Йоан Века император Михаил се обърнал срещу монашеството, което до това време покровителствал. То жестоко преследвал всяка съпротива срещу унията и изпратил войска на Атон, който бил център и твърдина на православието. С цената на кръвта император Михаил искал да подчини монасите, които отказвали да признаят унията.
По това време близко до манастира Зограф се подвизавал старец, имайки за правило да чете ежедневно много пъти Акатист пред иконата на Пресвета Богородица. Един от пътите през деня Богородица отговорила на приветствията, с които старецът се обръщал към нея по свой начин и му възвестила за приближаването на войската изпратена от императора към обителта. Богородица му казала на него да отиде в манастира и да предупреди братята, за да може слабите във вярата да си отидат, достигналите духовна зрялост да се приготвят за мъченичество.
Получавайки това известие, голямата част от монасите побегнали към планината, само дведесет и шест от тях останали и се укрепили в кулата на манастира. Укрепени от Господ, те знаели, че е настанал часа да приемат мъченическият венец. Увещанията от страна на войниците да приемат унията, нямали никакво действие. Светите останали непоколебими в изповеданието на Христос, единствения Глава на Църквата. С похвала на уста, те починали в кулата, запалена от войниците. Имената им са : игумен Тома,монасите Варсануфий, Кирил, Михаил, Симон, Иларион, Яков, Йов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан, Партений и четири мирянина.