Таня Илиева
Битката при Никопол,се е състояла на 25 септеври 1396 година близко до Никопол,и е краят на предпоследния кръстоносен поход през Средновековието. Завършва с поражение на обединените европейски сили,които са изпратени срещу османците. Те са Франция,Англия,Шотландия,Унгария,Свещената империя,Полша,Швейцария,Венеция,Генуа,Влашко ,България и ордена на Свети Йоан.Тази битка е последният удар срещу Второто българско царство,което залязва. Тази битка е свързвана и с последните надежди за спасяването на Константинопол.
След битката на Косово поле и победата на османците през 1389 година,следва завладяването на по-голямата част от Балканския полуостров,включително и Търновското царство, а самата Византия е ограничена по територия до околностите на Константинопол,чиято обсада е от османците е през 1390,1395,1397,1400 -42 година преди да бъде превзет през 1453 година.През 1395 година цар Иван Шишман е убит при Никопол по заповед на Баязид Светкавицата, Иван Срацимир,който все още е владеел Видин е станал васал на османците. Западните войски са били последната надежда на българската аристокрация.По това време османците са разпрострели своите владения да Унгария,Венеция е чуствала заплаха за владенията в Морея и Далмация.Генуа се страхувала за проливите и река Дунав.
През 1394 година папа Бонифаций Девети предлага да се организира нов кръстоносен поход срещу османците.Като активно се занимава херцог Филип Втори Дръзки с организацията и финансирането на похода.
Първо плана на кръстоносния поход предвижда Луи Орлеански,Джон Гонт и херцог Филип Дръзки да тръгнат през 1395 година, а кралете на Англия и Франция да ги последват през 1396 година.За главнокомандващ е определен 24- годишният граф на Невер и син на Филип Дръзки,Жан Безстрашни.Негов близък съветник е опитният военачалник и политик Енгерад дьо Куси. Кавалерията е под командването на генерал Жан льо Менгр. Войската наброява 10 000 французи, 1000 англичани,6000 германци,8000 унгарци,общо 16 000 души.Дьо Невер поема командването на армията и потегля в посока юг по левия бряг на Дунав.Армията пресича реката при Оршова, като цялото прехвърляне на войската трае осем дни.
Кръстоносците нямат обсадни машини, а самият Никопол е добре снабден и защитен. Въпреки това кръстонoсците са убедени,че градът ще падне,след което ще могат да продължат към Константинопол. Обаче султан Баязид се появил много скоро. Никопол не се предавал и издържал цели 16 дни.В това време Баязид вдигнал обсадата на Константинопол и начело на 20 000 души се отправил към Никопол.По пътя се присъединява и Стефан Лазаревич,негов васал начело с 5000 конници. Стефан е можел да запази неутралитет, но той ненавиждал унгарците.И освен това сръбската принцеса Оливера е част от харема на султана.
Според нови исторически изследвания числеността на армиите е била следната: 12 000 кръстоносци и 15 000 османската войска.
Пристигането на султан Баязид е било изненадващо за войската на кръстоносците,които вечеряли по това време,когато били известени. На 25 септември двете страни се подготвяли за битката.
Възникнали противоречия между кръстоносците относно тактиката за водене на сражението.Сигезмунд е искал да разположи своите спомагателни части от Трансилвания и Влашко най-отпред като авангард, защото смятал,че бойните им качества са на ниско ниво и така ще може да ги наблюдава. Бургундските и френските и английските рицари под командата на Жан дьо Невер образуват авангарда. Сигизмунд командва резерва, и поставя унгарският губернатор Никола Втори от Гара да командва центъра,който е съставен от пехотинци унгарци,германци,чехи,елзасци,фламандци и малък брой тевтонци. Трансилванците на Стефан Лазкович са дясното крило, а власите на Мирча са от ляво.
Зад една линия от забити в земята колове,Баязид поставя авангард от леко въоръжени кавалеристи.Зад тях са подредени еничарите и стрелците,а основната част турци и сърби са скрити зад хълмовете на растояние. Мирча предложил дефанзивен боен план и искал да нападне първи.Влашката конница е трябвало да предизвика османците да си напуснат позицията и така да бъдат отслабени по основната им линия,която е трябвало да се атакува с тежка кавалерия.Сигизмунд е считал,че е добре да се предприема предпазлива атака, но неговото предложение е отхвърлено от другите кръстоносци.Така е въведен конвенционален план за съкрушителен удар и това е гибелта на рицарите.
Тежко въоръжените французи нападат османския авангард,но станало ясно,че ще трябва да оставят конете си при оградата от коловете.В резултат на което цветът на рицарството загива:Жан де Виен,Филип,граф на Бар,Жан Бестрашни, Енгеред де Куси и Жан де Мегр са пленени.
Сигизмунд се втурнал на помощ и срещнал Баязид на хълма,където битката е равнопоставена,докато не са пристигнали сърбите. В късния следообед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд,които се огънали. Крал Сигизмунд се е оттеглил.И бяга.
Така България попада под османска власт до 1878 година, и е една от многобройните провинции на Османската империя.
