Прелюбодеяние е доброволен интимен акт между лице,което е в брак с друг и лице,което не е съпруг или съпруга.
В Библията термина„ прелюбодеяние“следва да се отличава от едно по-широко понятие като блудство,което не предполага съпружеското състояние на извършващото го лице. В Новият Завет забраната се състои в Десетте заповеди, и по точно в седмата заповед„Не прелюбодействай“,осъждащо съпружеската измяна(1Кор.6:9-18,Еф.5:3-5). В Евангелието на Матей 5:28, Иисус Христос казва следното:„Аз пък ви казавм,че всеки,който е поглежда жена с пожелаване,вече е прелюбодействал“.В Евангелието на Йоан пък се разказва за това,че Христос е простил на една жена обвинявана за съпружеска измяна. В частност Апостолските правила и Студийския и Йерусалимският устави предполагат налагането на строга епитимия до отлъчване от Църквата. При всичко това именно като единствено изключение за ратрогване на брака(Матей 5:32)