Три чудотворни икони на свети Николай Чудотворец

Таня Илиева

Свети Николай Чудотворец е един от най-почитаните светии в Църквата. Той е обичан от толкова много хора, защото Бог е показал, той е винаги активен ходатай, който е източник на чудеса на изцеление и спасение. Сред тези чудеса са и иконите му, които извършват чудеса и до наши дни. 

Иконата на свети Николай от Заранск е една от най- известните икони в Русия. Тя играе важна роля в историята на средновековна Русия. Тя произхожда от една древна византийска колония от Корсун в Крим. Иконата се намирала в църквата, където през 988 година е бил кръстен Владимир Велики. През 1225 година тя пренесена в Рязан. Това е означавало да премине през опасните земи на татарите. Но благодарение на застъпничеството на свети Николай тя е била придадена на принц Теодор от Рязан. Била построена голяма и красива църква  посветена на свети Николай и иконата била поставена там.

Татарите начело с хан Бату нахлули  в Рязанското княжество и княз Теодор бил заловен и починал по-късно в плен. Неговата съпруга заедно с невръстния си син се хвърлила от камбанарията на църквата, вместо да попадне в татарски плен.
През 16 век иконата била отнесена в Коломна, където придобила изключителна  популярност.

Чудотворната икона на свети Николай от Кокари се намира в едно усамотено рибарско селище на остров Самос. Църквата в селото е започната да се строи през 1902 година и спира само няколко години по-късно поради размирици на острова. В същото време иконата пристига от Атон, където е специално рисувана за църквата в село Кокари. Тъй като строежа на църквата е бил спрян, хората, които осигурявали парите за строежа не искали да платят  за иконата и тя трябвало да бъде върната. Но местният  лекар, който бил много богат получил видение на сън да плати сметката по рисуването на иконата. 
От този момент започнали многобройни чудеса извършвани от иконата. Един моряк паднал във водата и бил напътстван от светлина излъчвана от иконата на свети Николай. Когато отишъл в Кокари морякът бил изумен да види иконата, която била същата, която  го напътствала в бурното море. Тази случка била мотивация на селяните да довършат църквата и тя била осветена през 1938 година. През лятото на 1940 година иконата започнала да плаче- това било предупреждение за настъпването на ужасните събития, които срещнала Гърция по време на Втората световна война.

По време на иконоборството монасите на Света Гора често хвърляли иконите, като мислели, че поне във вълните имат шанс да оцелеят, докато ако бъдат задържани то това означавало да попаднат в ръцете на иконоборците и да бъдат унищожени. Сред тези икони е била е една от редките икони на свети Николай, която е мозайка, а не нарисувана. 
След победата на иконопочитанието, много манастири  на Света Гора били възстановени. Така братството на манастира на свети Йоан Кръстител, един ден били излязли на риболов и в мрежите им попаднала иконата на свети Николай, която била хвърлена в морето преди години. Иконата била напълно запазена и изключение на едно нещо, там където било лицето на свети Николай имало черупка от стрида. Когато черупката била махната от иконата, те били изумени да видят, че капе кръв от тази рана. Когато патриарх Иеремия  отново издигнал манастира му дал името Стовроникита. Той съществува и днес, заедно с иконата, там където е била стридата има пукнатина и се забелязва ясно засъхналата кръв.