Имената на Иисус Христос

Свети Йоан Златоуст

Защо наричаме Иисус Христос ,, Пътят"? За да научим, че чрез Него ние достигаме до нашия небесен Отец?

Защо го наричаме,,Камък"? За да се научим колко е полезна, но и колко трябва да  е силна и непоколебима вярата в Него.

Защо той се нарича ,, Темел"? За да се научим, че Той подкрепя всички материално и духовно.

Защо го наричаме ,, Корен"? За да научим, че се съединяваме с Него и приемаме духовни сокове от Него, ние процъфтяваме  и даваме плод духовно.

Защо го наричаме ,, Овчар"? Защото Той ни пасе и осигурява нашето битие.

Защо го наричаме,, Агнец"? Защото Той пожертва Себе си за нас и греховете ни бяха простени.

Защо го наричаме  ,, Живот"? Защото докато бяхме духовно мъртви поради греховете си, Той ни възкреси с Него.

Защо го наричаме ,, Светлина" ? Защото ни освободи от мрака на идолопоклонството и греховете.

Защо го наричаме ,, Дреха"? Защото аз, мъжът го облякох духовно, когато се кръстих в Неговото име.

Защо го наричаме ,,Трапеза"? Защото ядем Неговото Тяло и пием Кръвта Му, когото участваме в неразгадаемото тайнство.

Защо е наречен ,,Дом"? Защото чрез светите тайнства живеем в Него.

Защо е наречен ,, Жител"? Защото със Светото Причастие ние ставаме Негов храм и обиталище.

Отец Исаак имаше змия за приятел

Блогът на Таня Биринджиева

Тази история е разказана от архимандрит Гавриил, бивш игумен на манастира Дионисиат. В края на 70-те и началото на 80-те години, когато отивах от Солун на Света гора. В онези  дни мястото, където спираше кораба беше пристанището близо до манастира Зограф, българския манастир. Когато стигнахме до там, на борда се качи един възрастен монах с трима или четирима по-млади. Всички които се намираха на борда -капитанът, екипажа, пътниците се изправиха. Естествено и аз направих същото, без да знам защо. Когато се настанихме отново, попитах кой е този монах. Отговорът беше,, Игуменът Гавриил, от Дионисиат." Освен очевидното уважение към него, това което ми направи дълбоко впечатление, беше поведението на игумена. Той не беше груб или арогантен, но мина покрай нас, без да забележи нищо около себе си. Той беше скромен човек в напреднала възраст, който вървеше лесно за годините си, без чужда помощ и излъчваше спокойствие, че осъзнахме, че умът му е далече извън границите на този свят. До ден днешен, близо четирдесет години, откакто е починал, той живее в спомените на монасите от Атон. Нека имаме благословията му.

Той разказа следното:,, Когато дойдох в Дионисиат ми казаха с учудване, но игриво, че отец Исаак, който от две години имал послушание да пече хляб. И през това време, в пекарната, той имал змия за приятел.Това беше, което ние на Света гора наричаме лафиатис или змия плъх.

Тази змия беше дълга около метър и половина  и спеше в импровизираното легло на стареца. Старецът Исаак правеше на змията каша от брашно и след като го изяждаше, тя отиваше в гнездото си.

Но също и ловеше мишки. Така че за цялото време, през което отец Исаак имаше послушание за хлебар, змията живя при него.

Когато друг монах получи послушанието да приготвя хляб, змията си тръгна.

Това показва, че всички неща са подвластни на светите хора, на онези, които са се върнали в състоянието на човечеството преди нашето неподчинение.

Артос пасхалният хляб

Блогът на Таня Илиева

През Светлата седдмица в православните храмове на някои поместни църкви може да се види голяма просфора, която е поставена на специална маса пред отворените Царски двери. Това е артос. Това е името на квасения хляб с образа  на Кръста или Възкресението Христово. Думата артос,,αρτος" означава от гръцки квасен хляб.

Традицията за приготвянето на артос датира от апостолските времена. Когато Иисус Христос се възнесъл на четеридесетия ден след Възкресението, неговите ученици и последователи намирали утеха в спомените за Своя Учител, те помнили всяка Негова дума, всяко действие. Когато се събирали за обща молитва, те си спомняли за Тайната вечеря, когато те вкусили Тялото и Кръвта на Христос. По време, когато се хранели те оставяли място на трапезата за Невидимо присъстващият им Учител и полагали хляб на това място.

Продължавайки апостолската традиция, първите свещенослужители на Църквата установили на празника Възкресение Христово да поставят в храма хляб като видимо изражение на това, че пострадалият за нас Спасител е истинския хляб на нашия живот.

В православните манастири се съхранила тази традиция практически в неизменен вид:през цялата Светла седмица артоса се внася в трапезарията и поставя на свободното място.

Артосът  и в днешни времена символизира невидимото присъствие на Иисус Христос в нашия живот.

Като правило артосите започват да се приготвят в дните на Великият пост или недълго преди неговото начало, всичко зависи от количеството. И така до Възкресение Христово. На пасхалното богослужение артоса се изнася и се поставя пред Царските двери. Освещава се със спеиална молитва и се поръсва със светена вода. Осветеният артос, който е положен на специална масичка пред Царските двери може да се види през цялата Светла седмица.

На Светлата събота след Литургията свещеникът извършва раздробяването на артоса.

Тази традиция не е широко застъпена в България.

Христос воскресе!

Интересни факти за свети великомъченик Георги Победоносец

Блогът на Таня Илиева

Свети великомъченик Георги е роден през 284 година в Кападокия, Римската империя и е посечен на 23 април 303 година. Той е един от най-почитаните светии в православния свят. Смята се, че е бил завързан за колело по заповед на император Диоклециан заради предаността си към православната вяра, но се появил ангел, който сложил ръка върху раните на измъчения Георги и той бил изцелен. Ставайки свидетели на това чудо, много от езичниците са се обърнали към християнството. Георги не се е отказал от вярата си, дори и при страшните мъчения, които продължили цели осем дни.

Ето и някои интересни факти за великомъченика Георги:

1. Той е роден в християнско семейство. Когато постъпил на военна служба той се отличил с интелигентност, смелост и физическа сила. Георги става най-добрият военачалник на император Диоклециан.
2. След смъртта родителите си той получил голямо наследство и когато започнало преследването на християните в страната, Георги се появил в Сената, и обявил, че е християнин,  и раздал цялото си имущество на бедните.
3. Император Диоклициан дълго умолявал Георги да се откаже от Христос, но видал, че военачалника му е твърд във вярата си. Заради това Георги бил подложен на ужасни изтезания.
4. Мъченията на свети великомъченик Георги:На първия ден, когато започнали да го тласкат към тъмницата с колове, един по един те се чупели като сламки. Тогава той бил вързан за стълб, а върху гърдите му бил положен тежък камък. На следващия ден бил измъчван с колело, осеяно с ножове и мечове. Диоклециан го сметнал за мъртъв, но изведнъж, според преданието, се появил ангел и Георги го поздравил, както и войниците, тогава императорът разбрал, че мъченикът е все още жив. Свалили го от колелото и видяли, че всички рани са зараснали. Тогава той бил хвърлен в дупка, където имало негасена вар, но дори това не навредило на светеца. Ден по-късно костите на ръцете и краката му били счупени, но на следващата сутрин те отново били цели. Той бил накаран да бяга в нажежени ботуши с остри нокти вътре. На следващата нощ той се молел, а на следващия ден той отново се явил пред императора. Бил е бит с камшици, така че кожата му се отлепила, но отново оздравял по чуден начин. На седмия ден той е бил принуден да изпие две купички с отвари, приготвени от магьосника Атанасий, от едната от която е трябвало да си изгуби ума, а от втората да умре. Но не му навредили. Тогава той извършил няколко чудеса като възкресил мъртви и възродил падналия вол, което накарало мнозина да се обърнат към християнството.
5. На осмия ден той бил отведен той бил отведен в храма на Аполон, където осенил себе си и статуята на Аполон със знака на Кръста и това принудило демона, който живеел в него, да се обяви за паднал ангел. След това всички идоли в храма се разпаднали. Разгневени от това жреците се втурнали срещу Георги, а съпругата на императора Александра, която се затичала в храма, се втурнала в краката му и се разплакала, и помолила да прости греховете на мъжа си тиранин. Тогава Диоклециан заповядал и на двамата да бъде отсечена главата. Когато Георги се помолил за последен път, със спокойна усмивка положил главата си.
6. Георги е бил смятан за велик мъченик заради държанието си по време на мъченията. Започнали да го наричат победоносен, тъй като той проявил непобедима воля, а впоследствие многократно помагал на християнските войници. Повечето от чудесата на свети Георги са посмъртни.
7. Свети Георги е един от най-почитаните светии в Грузия и се смята неин небесен закрилник. През Средновековието гърците  и европейците я нарекли Грузия, тъй като в негова чест е имало почти на всеки  хълм църква.Гергьовден е обявен за официален празник в Грузия.
8. Едно от най-известните чудеса на Свети Георги е убийството на дракона с копието , който опустошавал земята на езическия цар в Бейрут. Както се разказва в легендата, когато се паднал жребият на царската дъщеря да бъде изядена от дракона, свети Георги се появил на кон и пробол дракона с копието си, спасявайки принцесата от смърт. Появата на светеца била причина много от местните жители да приемат християнството.
9. Появата на град Москва се свързва с името на свети Георги Победоносец. Историята разказва, че когато се родил син на княз Владимир Мономох, той бил наречен Юрий. Свети Георги Победоносец станал негов небесен закрилник, а на княжевския печат бил изобразен свети Георги как поразява дракона. Според легендата Юрий Долгуруки пътувал от Киев към Владимир и се отбил по пътя си да посети болярина Кучки. Князът не харесал посрещането и отначало решил да екзекутира болярина, но впоследствие той наредил там да се създаде Москва. И дал образа на своя небесен покровител на герба на новия град.

Седем години от отвличането на митрополита на Алепо

Таня Илиева

Днес се навършват седем години от отвличането на митрополита на Алепо Павел, брат на Антиохийския патриарх Йоан и епископът Йоанис Ибрахим при връщането им в Алепо за Цветница, Страстната седмица и Възкресение Христово.

Двамата епископи бяха нападнати от джихадистите от Ал- Нусра, които убиха дякона на сирийския митрополит, който е бил шофьор на колата. 

Единственото съобщение, което митрополит Павел, което е било изпратено от мобилният му телефон гласи:,, Ал Кайда ни отвлече и те ни отвеждат  в Турция".

Въпреки това, и времето което изтече за съдбата на двамата митрополити няма сведения и двамата официално се водят,,изчезнали" .

В последното си интервю митрополит Павел казва:,, Ние не можем да създаваме религиозни държави; религията не е фанатизъм; Бог не е земен цар".

Домашната война е поради греховете

Свети Йоан Златоуст

Откъдето е източникът на греха, оттам е и бичът на наказанието. Давид въвел в дома си чужда агница, убивайки нейния пастир, и агнецът от собствения му дом въстанал против него. Той внесъл раздор в чуждия дом, и в собствиния му дом се надигнала война срещу него. Задето убил Урий и отнел жена му, против Давид въстанал родният му син.

И днес мнозина водят войни в домовете си: един с жена си, друг  го обсажда синът му, един търпи неприятности от брат си, друг - от слуги. Всеки се мъчи, сражава се, причинява войни и бива поразяван от войни. Но никой не се замисля дали щяха да израстат в дома му тръни и бурени, ако сам не беше посял грехове, дали ако сам не беше възпламенил греховни искри, домът му щеше да пламне.

Божественото Писание свидетелства, че бедствията в живота ни са плод на греховете ни и че Бог назначава за изпълнители на наказанието на грешника неговите близки. Жена ти воюва с тебе, посреща те на входа като разярен звяр, наостря езика си като меч? Жалко е,че твоята помощница ти е станала противник, но изследвай сам себе си, да не би в младостта си да си замислял нещо против някоя и сега собствената ти жена да лекува чуждата рана. Жена ти може да не знае това, но Бог - Лечителят знае.

Божественото Писание свидетелства, че злата жена е бич за греховете ни. То казва, че зла жена се дава на грешен мъж( Сир.26:3-9). Давид, който е гонен от своя син Авесалом заради беззаконната му връзка, свидетелства, че нападенията от децата също са наказание за греховете. Книга Съдии свидетелства, че и братя воюват срещу братя заради грехове. Когато брат те напада, недей да сплетничиш срещу него, а по-добре се вгледай в себе си, за да изследваш добре заради какви  грехове брат ти се е превърнал в твой враг.

Но какво да говорим за домашните раздори, щом собственото ни тяло, което ни е най-близко и скъпо, враждува против нас когато съгрешаваме, като ни отмъщава с болести и страдания. Робуващото тяло наказва властващата душа, когато тя съгрешава не защото иска, а защото така му е заповядано. За това свидетелства Христос, Който казва на изцеления разслаблен:,, ето,ти оздравя; недей греши вече, за да те не сподели нещо по -лошо"(Йоан 5:14).

И така, като знаем, че домашните раздори с роднини и повечето от заболяванията се дължат на греховете, нека изтребваме източника на злото-греха. 

Светлата седмица

Светлата седмица са първите седем дни на празнуване на Светата Пасха от Пасха до Томина неделя. През Светлата седмица се отменя поста в сряда и петък и земните поклони. Утрените и вечерните молитви се заменят с Пасхалните часове.

Всеки ден след Литургията се извършва празнична лития, и в продължение на цялата седмица всички камбани звънят празнично.

В петък, когато се празнува иконата на Божията Майка,, Живоносен източник" след литургията, по обичай, се освещава вода.

Осемте дни на празнуване на Христовото Възкресение е като един ден, който принадлежи на вечността, където ,,и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него,- че не ще вече да има време"( Откровение 10:6)

С началото на деня на Възкресение Христово до отдданието( след 40 дни) вярващите когато се срещнат един друг те се поздравяват с пасхялното приветствие,, Христос Воскресе!", ,, Воистину Воскресе!".

Молитва към разпнатия Господ Иисус Христос

Прикован на Кръста за нас, Иисусе Христе, Единородни Сине на Бога Отца, неизчерпаема бездна на милост, любов и щедрости! Зная, че заради моите грехове, поради неизказано човеколюбие, си благоволил да пролееш на Кръста Твоята кръв, която аз, окаяният и неблагодарен, досега потъпквах със скверните си дела и не считах за нищо. Затова от бездната на моите беззакония и нечистота, като гледам с умните си очи към Тебе, Разпнатия на Кръста мой Изкупител, със смирение и вяра припадам пред Твоите язви, изпълнени с милосърдие, и Те моля за прошка на греховете и изправяне на моя нечист живот. Бъди милостив към мене, мой Владико и Съдия, не ме отхвърляй от лицето Си,но с Твоята всесилна ръка Сам ме обърни към Себе Си и ме постави по пътя на истинното покаяние, та поне отсега да поставя начало на моето спасение. С Твоите Божествени страдания укроти моите плътски страсти; с пролятата Твоя кръв очисти моите душевни скверноти; с Твоето разпятие ме разпъни за света с неговите съблазни и похоти; с Твоя Кръст ме огради от невидимите врагове, които дебнат душата ми. С Твоите прободени нозе удържай нозете ми от всеки лош път; с Твоите прободени ръце възпирай ръцете ми от всяко неугодно на Тебе дело. Прикован по плът, прикови плътта ми към Твоя страх, та, отклонил се от злото, да върша добро пред Тебе. Преклонил глава на Кръста, преклони към земята на смирението моята превъзнесена гордост; с Твоя трънен венец огради ушите ми, за да не слушам нищо неполезно; вкусил жлъчка с устата Си, постави стража на моите нечисти уста. Ти, Който си имал прободено с копие сърце, създай чисто сърце в мене; с всички Твои язви целия сладко ме уязви в Твоята любов, за да възлюбя Тебе, моя Господ, с цялата си душа, с цялото си сърце, с цялата си сила и мисъл. Дай ми  Себе Си, страник и нямащ къде глава да подслони; дай ми Себе Си, всесладкия, услаждащ ме в скърби и напасти със Своята любов, та Тебе, Когото преди ненавиждах, прогневявах, гонех от себе си и приковавах на Кръста, сега да възлюбя, радостно да приема и Твоя Кръст до края на живота си сладко да понеса. Отсега не ми давай,о, всеблаги Изкупителю мой, да се изпълнява моята воля, понеже е зла и непотребна, за да падна пак в тежкото робство на царстващия в мен грях; но Твоята блага воля, желаеща да ме спаси, винаги да се изпълнява в мене. Като се поверявам на нея, представям пред умните очи на сърцето си Тебе, Разпнатия мой Господ, и се моля от дълбините на душата си, и при разделянето от моето тленно тяло да видя Тебе Единия на Твоя Кръст, приемащ ме в Своя защита, пазещ ме от въздушните духове на злобата и вселяващ ме с грешниците, благоугодили Ти с покаяние. Амин.

Велики четвъртък

Блогът на Таня Илиева

Сред дните на Страстната седмица Велики четвъртък заема специално място. На този ден Църквата припомня Тайната вечеря на Господ Иисус Христос със Своите ученици-апостолите. На Тайната вечеря Спасителят е установил основното Тайнство на нашата вяра- Тайнството Евхаристия или Причастие, по време на което под формата на хляб и вино всички вярващи приемат Христовите Тяло и Кръв.

Без общение, Светата Църква ни учи, че няма истински християнски живот, тъй като в това Тайнство се случва най-пълното, изключително възможно благодатно съединение на човека с Бога.

Последната вечеря на Христос е станала в деня преди честването на старазаветната Пасха. Ереите отбелязвали този празник в памет на чудотворното изселване от Египет, където били поробени 400 години.

Подобно на други събития от старозаветната история, празникът на еврейската Пасха е имал образователно значение. Той подготвял хората за приемането на истински Великден, истинското спасение от робството на греха и смъртта. Такова спасение е трябвало да бъде донесено на хората от Божия Син- новозаветното агне, убито за греховете на света. Толкова голямо  и дълбоко е било падението на хората, че само Самият Бог, приемайки доброволно падналата човешка природа, можело да спаси човеците. 

Господ сам ни учи в Тайнството на Евхаристията, така че всеки, който вярва в Него, може да постигне основната и единствена цел на живота си- да участва в Божествената любов, да участва в Самия Божествен.

Тайната вечеря започнала с умиване. Синът Божий, Създателят на света, извършва обреда, който традиционно се извършва от роби: Той мие краката на апостолите. Учениците му били изумени от действията на своя Божествен Учител. Те мълчали през цялото време. Само апостол Петър, емоционален човек, не могъл да сдържи емоцията си.

,, Боже мой!- възкликна Петър:,, Миеш ми краката?" С този пример Господ е показал не само любовта си на учениците, но и ги учи на смирение- за да не считат това за унижение за себе си да служат на ближните си.

И днес, на Велик четвъртък, понякога се извършва ритуал на измиване на краката по време на епископската служба. В края на Литургията, докато се чете Евангелието за измиването на краката, епископът, в памет на смиреното Христово деяние, той мие краката на свещениците.

След умиването и прощалният разговор с ученците си Христос разчупил хляба и, като го благословил, го дал на апостолите с думите :,,  Това е Моето Тяло, което е дадено за вас; направете това в моя памет."

Взел чашата и я благословил, той казал:,,пийте всички от нея; Защото това е моята кръв на Новия завет, която се пролива за мнозина за опрощаване на греховете."

И в този момент голямо чудо се случва в стаята на скромния Сион:човек който отхвърлил Бог, се събира отново с Бога-източника на вечния живот.

В четвъртък на Страстната седмица в църквите се отслужва Божествената литургия. На този ден всеки вярващ, следавйки примера на апостолите, се стреми да се обедини с Христос в Тайнството на Причастието. По време на службата няколко пъти се казва молитвата,, Твоята вечеря днес, Сине Божи, причасти ме...." Хорът пее тази молитва, свещеникът я чете и всички вярващи я повтарят. В нея християнинът моли Бог да го направи причастник на Тайната вечеря, която сега се провежда в храма....

Посещавайки църковните служби през Страстната седмица, която ни представя през всички часове последните дни от земния живот на Спасителя, ние ще станем свидетели на най-голямото събитие в човешката история- Славното Възкресение на Христос.

Притча на деня : За поста

Един монах попитал монаха Гавраиил Ургебадзе какво е постът.

,, Сега ще ти го обясня", отговорил той и разказал всички грехове извършени от него.

От срам монахът не знаел какво да прави. Паднал на колене, и извикал. А старецът с усмивка му казал:

- Сега отиди да обядваш.

- Не, отче, благодаря, не искам- отговорил монахът.

- Това е постът, когато си спомниш за греховете си, разкайвайки се вече не мислиш за храната.

Велика сряда

Блогът на Таня Илиева

Нощта срещу вторник е последния път, когато Иисус Христос прекарва преди смъртта си във Витания. Тук, в дома на Симон Прокажени е била приготвена вечеря за Спасителя. Една жена-грешница, узнала за Неговото присъствие, отишла и носейки алабастров съд пълен с миро, и го изляла върху краката му(Лука 7:36-50). Учениците му започнали да жалят за мирото: те казвали, че то е можело да бъде продадено и парите да бъдат раздадени на бедните. Но Иисус Христос им забранил да смущават жената и я похвалил. И така според думите на Христос, не само доброто дело към нуждаещите се трябва да се счита за добро дело, но и като осъществим израз на любов към Бога и ближните; не само като благословия, но и принос към самия Бог, когото не виждаме.

Между всичко това, което се случвало в дома на Симон, първосвещениците, книжниците и старейшините иудейски, постоянно наблюдавали Господ, се събръли при първосвещеника Каияфа, да се посъветват как се справят с Христос с хитрост и да го убият. Но искали да не е по време на празник, за да не предизвикат възмущение в народа. Тогава на това сборище дошъл Иуда Искариот, един от дванадесетте ученици на Иисус Христос и предложил: това което искате, аз ще  ви го дам? Те с радост приели коварния му план и му заплатили тридесет сребърника. Иуда отдавна мислел да предаде учителя си( Мат.26:3-16, Марк 14:1-11) В изпълнение на думите на Господ за жената, която  два дни преди смъртта Му го помазала, в нейна памет Православната Църква на Велика Сряда споменава преимуществено за тази жена грешница, изливаща мирото, а предателството  на Юда се осъжда  и проклина.

Тези две евангелски събития стават център и съдържание на службата през този ден.

В деня предаването на Господ на страдания и смърт заради греховете наши, когато той е простил греховете на жената грешница, Църквата по древен обичай обикновено чете следната молитва:,, Владико многомилостив, Господи Иисусе Христе Боже", която в продължение на Великия пост ежедневно на вечерните повечерия, с приклонена глава и на колене, измолваме пред Бог опрощаване на нашите прегрешения. Също за последен път се извършва Преждеосвещената литургия, на която Църквата благовества за жената, която е помазала Господ с миро и за предателството на Юда. На Велика сряда спират поклоните , които се правят при молитвата на преподобни Ефрем Сирин:,, Господи и Владико на моят живот". След сряда поклоните до Велики петък се правят само от монасите в килиите. И по такъв начин, молитвата на Ефрем Сирин започва от Сирни заговезни  и на Велика сряда завършва. 

Велики вторник

Блогът на Таня Илиева

На утрената служба на Велики вториник се прави възпоменание на събитията описани от евангелист Матея. Но съдържанието  на службата е взаимствана от притчата за десетте девици, за талантите и продължава от понеделник темата за второто пришествие на Христос.

С тези възпоменания Църквата призовава вярващите към духовно бодърстване и целесъобразно употребяване на дадените ни способности и сили, особено за дела на милосърдие, които Господ приема като лична заслуга към Него самият, когато говори за тях:,,А Царят ще ти отоговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте  сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили"(Матей 25,40).

Звучащата в първите три дни на Страстната седмица песен:,, Ето, Женихът идва в полунощ" ни напомня за притчата за десетте девици, които взели светилниците си, отишли да посрещнат Младоженеца. Ето петте мъдри и петте неразумни девици означават всички християни; от тях някои са мъдри в своята вяра, добродетелния живот и готовността за смърт, докато други са неразумни в липсата на вяра и безразличие, и порочен живот.

Лампите са нашите души, маслото е милостинята и добрите дела.

Младоженецът в тази притча е самият Иисус Христос. Всички ние излизаме да го посрещнем: първо на частен съд след нашата смърт, а след това на общ-след възкресението от мъртвите. Младоженецът е бавен, тоест той не спира живота ни да умира, очаквайки покаяние от всеки човек. Но хората, не предвиждайки края на живота, безсмислено изпадат в сън. Това си припомняме на Велики вторник.

А в полунощ се чува вик за пристигането на Младоженеца. Тогава всички са запалили лампите си, тоест те напрегнали духовното си внимание. Добро за мъдрите християни: те се запасили с добри дела, и техните души ще горят с любовта към Бога. Лошо за неразумните: техните души ще угаснат, предвкусвайки мъките на ада, те ще си спомнят, че трябва да търсят възможност да вършат добри дела, но в този момент Младоженецът ще дойде и вратите към Неговия Чертог ще бъдат затворени. И така Господ заключава притчата- бъдете будни, защото не знаете деня и часа, когато ще дойде Човешкият Син.

Чуваме как Господ призовава лицемерите фарисеи, които са се разграничили от еврейския народ, като са спазвали външно благочестие и древните традиции, и са криели стууденината и бездуховността си под външна ритуална ревност. Припомняме си за благодатта, която ни е дадена при кръщението- на златен талант( талантът е най-високата гръцка парична единица), който може да бъде увеличен или погребан в земята, така че това богатство, което пренебрегваме да бъде отнето от нас. Виждаме картина от последните времена и от Страшния съд, денят и часът на които дори небесните ангели не знаят. Църквата ни призовава да бъдем близо до Христос в наши дни, да слушаме Неговите заповеди и да изпълняваме Неговата воля: Той сега отива на доброволни страдания, за да ни спаси....

И това се повтаря многократно в храма: Господ отива на доброволно страдание заради нашето спасение....

 В песнопенията на този ден Църквата настойчиво ни напомня за духовното бодърстване и религиозно-нравствено усъвършенстване, призовайки ни:,,Ето, Младоженецът идва в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери Той буден, а недостоен е оня когото намери безгрижен. Затова гледай, душо моя, да те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт, и да останеш вън пред заключената врата на Царството, но стресни се и възкликни:Свят, Свят, Свят си, Ти Боже, заради Богородица, помилуй ни!"

Чудотворната икона на Пресвета Богородица от Вилно

Блогът на Таня Илиева

В света има повече от две хиляди чудотворни  икони на Пресвета Богородица. Повечето икони са открити отдавна, преди сто, двеста,триста  или повече години, но дори днес в днешни времена Божията Майка не ни оставя с появата на нейните чудотворни образи. Повечето нейни чудотворни образи се намират в Русия, Гърция, Беларус и Украйна. Почти във всяка страна, където има дори шепа православни, където има православни църкви,има чудотворно изображение на Пресвета Богородица. Литва не прави изключение от това, в страната има четири чудотворни икони на Пресвета Богородица, една от тях е иконата на Виленската Одигитрия.
Тя се намира във Виленския манастир ,, Свети Дух" в параклиса на равноапостолите Константин и Елена. Иконата е там от близо шест века.
Празникът на иконата се отбелязва на 14 април. Според легендата това е една от най-старите икони, рисувани през живота на Божията майка от евангелист Лука и пренесена в Константинопол от Палестина. Тя е била съхранявана в съкровищницата на византийските императори, като през 1472 година пристига заедно със София Палеолог, бъдещата съпруга на великия московски княз Иван Трети Василиевич. Според друго предание, по-малко познато иконата била притежание на князете от Галиция, които от своя страна я получили като дар от Византия. Пристигането на иконата във Вилна се свързва с пристигането  на 15 февруари 1495 година на московската княгиня Елена Ивановна, която встъпвайки в брак с великия княз на Литва Александър, донесла иконата на Божията майка от Москва, като благословия от нейните родители, великия княз Иван Трети Василиевич и София Палеолог. Първоначално иконата се намирала в замъка на княз Александър, в покоите на великата княгиня Елена Ивановна. След смъртта на княгиня Елена на 24 януари 1513 година, според завещанието и, иконата е поставена над нейната гробница в катедралата,, Успение Богородично" във Вилнюс, която била резиденцията на Киевският и Литовски митрополит, и една от най-старите църкви.
Руският цар Иван Грозни направил опит да я върне в Москва като предложил на княз Сигизмунд 50 благородни литовски пленници за нея, но княза решително отказал, защото цялото духовенство, и православно и униатско, не желаело да се загуби това съкровище.
Иконата остава в катедралата до средата на 18 век, след като е пренесена, заедно с митрополията, във Вилнюския манастир ,, Света Троица" и катедралата била дадена на униатите. Едва през 1839 година манастирът Света Троица, заедно с иконата е върнат на православните. От това време чудотворният образ на Пресвета Богородица е останал там, привличайки всички православни.
Иконата на Одигитрия е нарисувана на четири дъски, които са съединени заедно: от тях средните са от кипарис, а останалите са от бреза. През 1864 година чудотворната икона е реставрирана.

Велики понеделник

Блогът на Таня Илиева

Страстната седмица е най-важната седмица в годината за всеки християнин. През тези дни е необходимо по възможност да отложим всички дела, въобще да забравим за себе си, за своите агажименти и проблеми, маловажни сравнение с това, което преди повече от две хиляди години се е случило в Палестина.

На Велики понеделник Църквата споменава за няколко събития от Новият Завет: проклятието  на безплодната смоковница, притчата за двамата синове и за злите лозари, които символизират оттреклият се от Христос Израилски народ и всеки човек, който не принася добри плодове в своя живот, също така  пророчеството на Спасителят за Своите предстоящи страдания. Към всичко това се присъединава и възпоменанието за старозаветният Йосиф, като предобраз на Иисус Христос и Неговите страдания и бъдеща победа.

В Евангелието се разказва за това, че след тържественият вход в Йерусалим, в този ден Иисус се оттеглил в град Витания и останал през нощта. Връщайки се на сутринта към Йерусалим, Христос поискал да яде нещо. И спрял при една смоковница, но не намерил на нея плодове. 

Евангелист Марк обяснява за това, че не е било дошло време да дава плод(Марк 11:13). И тогава Спасителят казал на смокинята: Нека от сега нататък да няма плод от теб. И смоковницата изсъхнала моментално(Матей 21:19).

Някой читателите ще бъдат изненадани от привидната несправедливост на Христос, как е наказал невинно дърво, макар че по всички природни закони тогава просто не е могло да даде плод. Това недоумение е най-малкото странно: края на краищата това е само диво растящо дърво и е абсурдно да се прилага справедливостта като категория, това е бездушен обект. Проклятието над смокинята не е нищо повече от символ, с който Христос иска да каже нещо съществено важно. Свети Йоан Златоуст обяснява постъпката на Спасителя по следния начин,, Христос винаги е облагодетелствал и не е наказал, междувременно е трябвало да покаже и своята справедливост, така че и учениците, така и иудеите да знаят, че въпреки че Той може да изсъхне, като смокинята, то Той доброволно ще се предаде Себе Си, за да бъде разпнат. Той не е искал да показва това върху хората, но показа опита  на Неговата справедливост над едно растение." Още по-рано апостолите са искали да помолят своя Учител да им даде властта да свалят огън над самарянското селище, в което не били приети. Господ им забранил това и им казал: вие не знаете какъв дух сте; защото Човешкият Син дойде не за да унищожи човешките души, а за да спаси. Божият Син, Съдията на Вселената, само веднъж се показа в това си качество и дори тогава по отношение не на човека, а над бездушно дърво, което освен това, според преданието е било проядено от червеи.
Това чудо също има и голямо морално значение за всеки човек. Всеки момент човек трябва да е готов да се срещне с Бога, за да не бъде духовно празен и безплоден.
,, Наказанието на смокинята, изсъхнала от безплодие, като се уплашихме, братя, ще донесем достойни плодове на покаяние на Христос, който ни дава голяма милост" се моли Църквата.
Като извърши чудото със смокинята, Спасителят дойде в Йерусалимския храм  и започнал да поучава хората там. Веднага главните свещеници и старейшините се приближили до Него и направили опит да Го хванат с думи. В отговор Христос им разказал притчата за злите лозари, които биели или дори убивали всички слуги, изпратени от господаря, а след това убиват сина на собственика на лозето, за да завладеят наследството. И така, когато дойде собственикът на лозето, какво ще прави с тези лозари? попитал Иисус пред старейшините и свещениците. Тогава те били принудени да произнесат присъда върху себе си: тези злодеи ще трябва да бъдат умъртвени, а лозето да бъде дадено на други лозари, които ще дадат плод в своето време. Според тълкуванието лозето в тази притча означава народа на Израил, когото Господ призовава да запази истинската вяра в Единния Бог в тъмнината на езичеството и от когото се очакват духовни плодове. Евреите обаче непрекъснато са се отдалечавали от Бога и са убивали Неговите пратеници, преведниците и пророците. Наследниците на тези убийци са станали мнозинство от съвременните Христови евреи. Следователно , лозето на Бога, Църквата, е станала собственост на всички народи, които са се обърнали към Христос. В същото време, като всяка евангелска притча, историята за злите лозари е адресирана до всеки човек. Колко често сами се опитваме да убием Бог в себе си и в света около нас, да уредим живота си без Него. За чудовищната пустош и унищожението, което ще останат в душата ни след това,, убиийство", и тази притча предупреждава.
С всеки грях ние отново и отново разпъваме Христос-един от основните мотиви на службата на Велики понеделник. Ние трябва да помислим за това и винаги да помним.

В същия ден Църквата ни припомня за старозаветния праведник Йосиф Красивия. Заради своята чистота на живота той претърпял много страдания: той бил продаден от братята си, клеветен от съпругата на египетския управник и бил хвърлен в затвора. Господ обаче в всички случаи е спасил Своя светец. В крайна сметка Йосиф, след като станал съветник на фараона, сам спасил братята си и баща си от глад. По този начин той се превърнал в праобраз на Христос, който страдал от хората много и бил разпнат от тях, но победил смъртта чрез възкресението си и по този начин предоставил спасение на човешкия род.

Свещеник от Атина спаси възрастна жена при пожар в апартамента и

Таня Илиева

Отношенията между свещеник и енориаш не се ограничават между четирите стени на храма, нито до църковния двор, това са отношения които нямат граница. 

И доказателство за това е постъпката на един от свещениците от църквата,, Свети Николай" в квартал Ахарнес. Свещеникът отивал на посещение в една от сградите, когато чул викове за помощ и видял пожар в жилищна сграда. 

Свещеникът веднага се притекъл и спасил възрастна жена, извеждайки я на балкона на апартамента, като междувременно пристигнала и пожарната.

Интересното в случая, е че всички съседи чакали свещеника да спаси жената, гледайки през прозорците.

Нашето упование е в Бога, не се страхуваме от заразни болести

архимандрит Порфириос Олимпит , протосинкел на митрополията на Аруса

В наши дни много експерти и неексперти говорят за короновируса. Безспокойството и страхът са се разспространили в много от хората.

 Но това е ежедневие за мисионерите, които живеят в Африка, където се ширят смъртоносни заболявания като Ебола и малария, СПИН и сифилис, тиф и още много други, които ,,удрят" нашите братя, което  води до хиляди жертви.

Мисионерите се противопоставят на опасностите и с помощта на своята вяра укрепват вярващите  психически, за да се справят с всички трудности, надявайки се на Божията помощ. В крайна сметка там не можем да се надяваме на нищо друго, като например лекари, лекарства или болници, стига те да съществуват. Така че всичко, което трябва да се направи, е да вдигнем ръце към небето с вяра и молитва и надежда в Божията помощ. И тъй като, както обикновено, Божият отговор е  незабавен. Мисията продължава да съществува и ще продължи да съществува до края на вековете.

Чудесата на тайнството Елеосвещение

Блогът на Таня Илиева

Светото Елеосвещение  по време на епидемия е едно от  тайнствата, което е полезно , но изглежда, че се прави много рядко, отколкото трябва.

Тайнството осигурява както физическо, така и духовно излекуване със свето масло, което е благословено от Светия Дух. Произходът на тайството на гръцки се нарича Евхилеон от думите ,,εύχη" молитва и ,,έλαιου" масло.

Маслото е носител на Божията благодат както за обновяване на тялото, така и за прочистване на духа. Службата следва апостолската традиция, която е спомената в Новия завет:,, Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата , произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят"(Иаков 5:14-15).
Светото Елеосвещение е тайнство на голямо утешение за вярващите.
Ето какво се разказва за него в хрониките на манастира Ватопед: Когато дошли нови монаси в манастира имало няколко стари монаси, те били болни и изнемощяли.Младите монаси се грижели за тях с любов, но старците били много болни месеци наред, така измъчвали себе си и другите.
След като минало време един от болногледачите, изтощен, се помолил на Божията майка да му даде помощ. И изведнъж дошъл един от старите монаси при него и го попитал,,Изглежда, че има проблем. Мога ли да помогна? " Младият монах  отговорил:,, Аз съм много изтощен от опитите си да помогна на старите болни монаси и освен всичко това нищо не дава резултат".
Тогава старият монах го посъветвал,, Направете тайството Елеосвещение. Старите монаси имат много насъбрано вътре в тях през живота им. Човешката сила не е достатъчна. Ако извършите тайството, тогава Светият Дух, който е утешител, ще дойде и ще утеши всички: някои ще се излекуват, а други ще умрат, според Божията воля. И така никой вече няма да се измъчва".
И един друг случай: имало един човек, който бил в дълбока кома. Всичко било опитано, но нищо не помогнало. Накрая близките му повикали свещеник, който извършил тайнството върху него. Нищо не се било случило до последната молитва, когато свещеникът казал,, Слава на Отца, Сина и Светия Дух. Амин!, тогава болният се събудил и се прекръстил.
Обикновено службата се провежда от седем свещеници, защото има седем четения от Евангелието и Апостола. Тайнството може да се извърши само от един свещеник навсякъде- в къща, болница... Благословеното масло може да бъде поставено в малки шишенца или върху памучни тампони. Това е видимата част на тайнството, а невидимата част действа Божията благодат, която изцерява и дава опрощение на греховете.

Какво трябва да направи християнинът , за да наследи вечния живот?

Свети Йоан Златоуст

Християнинът, за да наследи вечен живот, трябва да:

1. Да обича Бог с цялата си душа и да спазва Неговите заповеди. Той също трябва да обича ближните си, както себе си. Защото Господ казва:,,Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му(Йоан 15:10). И ,, по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си(Йоан 13:35).
2. Да смири душата си пред Бога и да не унижава ближния си. Защото ,, Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти Боже, не ще презреш( Псалом 50:19). Да скърби за греховете си. Да скърби горчиво за греховете на тези около него. Радвайте се, когато съседът ви е щастлив, и не му завиждайте за щастието. Търпеливо да приема и да съветва онез, които му се противопоставят. Винаги да се четат произведения, които допринасят за запазването на чистота  на душата.
3. Да изпитваме състрадание към нещастните. Да работим с всички  сили за мир, както Господ желае да бъде, защото по този начин ще бъде наречен Божие дете(Мат.5:9). Не се страхувайте, когато сте наклеветен, когато сте  обвинен, дори убит заради справедливостта на Бог и изповедта на вярата в Христа.
4. Да се борим срещу всяко еретическо учение и да приемем правилната вяра на нашата свята Църква за Триединния Бог
5. Да обичаме истината и никога да не замърсяваме езика си с лъжи. Никога не наранявайте ближния си.
6. Не обвинявайте. Не се заблуждавайте. Не правете нищо, което е забранено от Божия закон.
7. Да се дава милостиня дори и да сме бедни, без да се молят другите за помощ за това добро дело.
8. Благославяйте, когато ви проклинат.,,И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две"( Мат. 5:41), без да мърморите или да изричате лоша дума. Никога не се кълнете, но спазвайте Господнята заповед:,,Но думата ви да бъде : да, да ;не, не;и каквото е в повече от това, то е от лукавия. (Мат.5:37)
9. Да възхваляваме Бога и да му се молим със страхопочетание.
10. Винаги мислете за неговата смърт. Винаги съзерцавайте греховете си, молейки Бог да ви прости.
11. Вършете добри дела с усърдие, но без да се хвалите с тях, като фарисея.
12. Избягвайте лакомията, пиянството, завистта,кавгите, злобата, алчността, неприличие, гняв, прелюбодеянието и всички неприлични неща.
13. Да нямате нищо общо с магията, да не я използваш, и никога да не прибягваш до магьосници, гадатели и чародеи. Да се пазите чисти, за да може да получите достойно Тялото и Кръвта на Христос.
14. Да помагате на сираци, вдовици, чужденци. Не отказвайте помощ на онези, които се нуждаят от нея. Да се заема без лихва на този, който иска, защото всички що имаш ти го имаш от Бог и всичко принадлежи на Него.
15. Да съжаляваме враговете на вярата като психически слепи и да се борим за просветлението им, но да останем далеч от онези, които настояват на слепотата си.
16. Да останем непоколебимо добри, благочестиви, чисти и предани на Бога. Да се ръководим във всяко действие от възпоменанието и волята на Господ, според псалма:,,Винаги виждах пред себе си Господ, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя"(Пс.15:8)
17. Не пази недоволство в душата си, а веднага прости на този, който те обвинява. Защото  Господ казва:,, Ако простиш на хората техните престъпления, Твоят небесен Отец също ще ти прости"(Мат. 6:14).
18. Да отсъждаме със справедливост и страх от Бога. Да не критикуваме, да не презираме и да не унижаваме ближния си за греховете му. Защото Господ казва:,, Не съдете ближните си, да не би Бог да ви съди"(Мат.7:1).
19. Да защитаваме слабите, да помагаме на инвалидите, да напътстваме заблудените.
20. Да обичаме да четем духовни книги, да слушаме божественото слово и духовните разговори.
21. Почитайте родителите си и никога не ги наранявайте.
22. Да присъстваме на свещените служби, които се отслужват в храма. Никога не се съмнявайте в чудесата, които Бог върши във всяка епоха.
23. Когато човек живее по този начин, имайки Бог завинаги в сърцето си и в съзнанието си, той ще наследи царството небесно, което е  подготвено за светиите от началото на света и което бих искал всички да наследим с благодатта на нашия Господ Иисус Христос. На него принадлежи славата  и силата за вечни времена. Амин.

Господи, търся убежище при Тебе!

Блогът на Таня Илиева

Всемогъщи и Милосърден Господи, чувствам необходимост да прибегна до Тебе в този момент, за да бъда в Твоята прегръдка.

Господи, помогни ми и ме укрепи особено по време на изпитанието.

Или когато врагът се опитва да ме съблазни и да ме доведе до грях, или когато лошото ми Аз ме тласка към зло, или когато греховната среда се превръща в капан, готов да ме оплете.

Господи, тогава усещам истинността на думите ти ,, без мен не можеш да направиш нищо". Тогава осъзнавам колко малка е моята сила. Много пъти този  път изглежда като буря, която избухва внезапно и ужасно. И тогава слабата ми душа, замаяна и уплашена, е в опасност да бъде съблазнена и затрупана.

Господи, подобно на Петър насочвам погледа на душата си, умолявайки Теб, изричайки същите думи :,, Господи, спаси ме".

Да, Господи, дай ми,моля те, винаги твоята благодат и твоята сила да не се увличам в началото на изкушението, за да не бъда след това напълно обладан от греха.

 И ако по всяко време в този критичен момент те забравя и се отклоня от Теб, но ,,не отклонявай лицето си от детето си". Насочи ме бързо към Тебе и ме укрепи, за да Те обичам повече заради Твоята милост към мен. Амин.

Подземните църкви в Китай

Таня Илиева

Подземните църкви в Китай. За да могат да изповядват вярата си християните  излизат с лодки в морето в неделен ден, там се отслужват в много от случаите и неделните литургии . Правителството на Китай премахва кръстовете от храмовете.
Нека да се помолим заедно с преследваните християни от Китай.

Библейски разкази: Стълбата на Иаков

Таня Илиева

Стълбата на Иаков е името на стълбището, което се явява в съня на библейския патриарх Иаков. Тя символизира връзката между Небето и Земята, както и историята на човечеството, в която стъпалата на стълбата представляват царствата, управлявали света.

Това събитие се е случило по времето  на бягството на Иаков от брат му Исав, който искал да го убие. В този си сън Иаков видял стълба, която свързвала небето и земята. Освен това се разказва, че Иаков е видял Бог на върха на стълбата, и също и ангели, които са се качвали и спускали по нея. Историята на стълбата на Иаков можем да я прочетем в Книгата Битие.

В книгата Битие се разказва също, че Иаков е откраднал правото на първородния от брат си Исав както и благословията на баща им. И като резултат Исав се разгневил на Иаков и направил опит да го убие. Иаков е бил предупреден от майка си Ребека, която му казала да бяга при брат и Лаван в Ханаан, докато отмине яростта на Исав. Иаков послушал майка си и тръгнал към чичо си Лаван.

Иаков стигнал до едно място, където решил да нощува, защото слънцето вече било залезло. Според преданията това място е било мястото на бъдещия Йерусалимски храм. След което Иаков взел един камък, за да го използва за възглавница, и заспал. И докато спял Иаков сънувал стълбата.

Ето и сънят на Иаков:

,, и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

И видя сън; ето, стълба изправена на земята, а върхът и стига до небето, и Ангели Божий се качват и слизат по нея.

И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака;( не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и потомството ти ;

и потомството ти ще бъде като земния пясък, и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг: и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена.

и ето . Аз съм с тебе, и ще те запазя, където и да отидеш; и ще те върна в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

Иаков се събуди от съня си и рече:наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

И уплаши се и рече:колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

И стана Иаков рано сутринта , взе камъка, който си беше турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

И нарече(Иаков)името на онова място:Ветил; а предишното име на тоя град беше Луз"( Битие 28 12-19). 

Чудотворната икона на Пресвета Богородица в манастира ,, Свети Марк " в Йерусалим

Блогът на Таня Илиева

Чудотворната икона на Пресвета Богородица Сирийска се намира в манастира ,, Свети Марк" в Йерусалим . Нейният образ е поставен на специално място в църквата.

Иконата е една от тези, които апостол Лука е нарисувал и е станала известна с многобройните си чудеса.  

На ръцете на много от възрастните сирийци могат да се видят кръстове. Тази традиция се е появила още по времето, когато османците владеели тези територии, тогава имало подтисничество и имало много случаи на убийства на християни и за да не умрат без свещения кръст на гърдите си, сирийците поставяли кръст върху телата си.

Размислите на монахиня Доротея

монахиня Доротея, игуменка на манастира ,, Животоприемни източник" остров Сикинос

Изпитания като днешните никога не са излишни на човечеството, което трябва да се събуди от летаргията на егоизма си и благополучието!

И е факт, че нашето поколение не е познало ужасите на войната, глада и смъртта....

За християните днешната пандемия  е покана от Бога за покаяние.

Бог, Който ни дава изпитания заради собствените ни грехове, и собствената си милост ни дава знак да се завърнем при Него.

През това трудно време всички  се подчиняваме на принципите.

Затворихме портите на манастира, разбира се, но отворихме сърцата си към хората!

Ние се молим все по-интензивно за тях и приканваме нашите братя и сестри, ако желаят да ни изпратят  имена, които ще бъдат споменати на адрес imhrysopigis@gmail. com

В стремежа си да помогнем на хората от Сикинос, решихме да даваме храна на възрастните хора и да им занесем маски за защита, които да ги раздадем безплатно на островитяните. Постепенно  се надяваме да снобдим всички хора. 

Като доброволец към военна болница преди 20 години знам как да направя такива защитни маски, които осигуряват безопасност и комфорт в същото време.

Препоръчвам да направите същото на всеки, който има малко свободно време, малко знания за шиене и парчета плат.

 Правейки маски за нашите събратя, за лекарите и медицинските сестри, ние всъщност изразяваме любовта си!

Ние  не само помагаме на нашите братя и сестри, ние помагаме главно на душите си и на нашето спасение!

Това вече не е време на егоизъм, а време на любов и обич!

Оставаме вкъщи, за да помагаме и подкрепяме нашите слаби и чувствителни братя с молитвени и дела на любовта!

Манастирите в православния свят не забелязват собствените си затруднения, но винаги се интересуват да поддържат света и да му дават криле, за да лети високо към Бога.

Сега ни е дадена възможността да контролираме живота си, да живеем според Божията воля, да се молим и постим.

Нека се възползваме от възможността, която ни беше дадена да се покаем и да променим живота си, за да можем наистина да излезем победители от това изпитание.

   Леки пости!