Евангелието от Зографския манастир

Таня Биринджиева

Зографското евангелие е паметник на славянското ръкописно наследство, един от малкото глаголически ръкописи, оцелели до наши дни. Глаголицата е най-старата славянска азбука. Зографското евангелие ни позволява да проследим прехода от глаголица към кирилица.

Ръкописът е написан на пергамент. Според писмото то е разделено на три части,  по различно време.Основната част от ръкописа е създадена през 11 век- текстът е изписан със заоблена глаголица( най-старият вид глаголическа писменост).

В тази основна част на кодекса през 12 век листове (с 41-57) са вмъкнати с довършването на текста, който очевидно е бил изгубен до този момент. Тази вложка е написана с по-късен вид глаголица- ъглова глаголица,с епизодично използване на кирилски букви. Голям интерес представляват и вложените листове, защото представляват палимпсест. Това е името, дадено на пергаментовите ръкописи, чиито листове са били използвани за писане два или дори три пъти: оригиналният текст, който по някаква причина е станал ненужен, се измива и върху листа се нанася нов текст( което е скъпо за изработка). Палимпсестите са ценен материал за изучаване на историята на древните текстове, тъй като са запазили следи от по-древна писменост. Текстът на ,, долния,, слой може да бъде разчетен с помощта на оптоелекронни  методи на изследване. Зографското евангелие съдържа седем листа палимсест: този , написан на глаголица, е измит през 11 век текст на четирите евангелия.  

И накрая третата част на кодекса е написана през 13 век на кирилица. Авторът на тази част, свещеник Йоан, е оставил името си в записа, който се чете на страница 288 . Тази последна част съдържа добавки към Евангелието - Синанаксар и Менологий. Съдейки по езиковите особености на текста на кирилската част, свещеник Йоан е бил българин. 

По полетата на страниците на ръкописа могат да се прочетат многобройни бележки и пояснения, направени на глаголица и кирилица: различни видове добавки, поправки, тълкувания на основния текст, начални думи на четива. Съдържанието на тези бележки представлява специален предмет на изследване.

Зографското евангелие има характерен дизайн под формата на глави с геометрични орнаменти и инициали. Особен интерес представляват архаичните рисунки на някои от страниците на книгата. Съвременни изследвания показват, че първоначално ръкописът е бил украсен с миниатюри, изобразяващи евангелистите. Това се доказва от следи от контакт с боядисания слой върху тези листове, които, въз основа на структурата на кодекса, биха могли да бъдат съседни на изгубените листове с миниатюри. Тези миниатюри все още не са открити.

Историята на създаването на Зографското евангелие е неизвестна. Според устното предание ръкописът се е съхранявал в подворието на манастира Зограф близо до гред Йересос на полуостров Атон, а след това пренесен в манастира Зограф. Паметникът става известен  на научната общност, след като Антон Миханович, хърватски писател и колекционер на ръкописи, служил като австрийски консул в Константинопол , го видял в манастира Зограф през 1843 година. Още през следващата 1844 година Зографския манастир посещава Виктор Иванович Григорович, историк и филолог -славист, преподавател в университетите в Казан, Москва и Одеса. Той  говори за Зографското евангелие като за най- важния ръкопис, съхраняван по това време на Атон. През 1860 година игуменът на Зографския манастир архимандрит Антим заедно с всички братя подарява Зографското евангелие на руския император Александър Втори.

Скъпоценният подарък е даден чрез Пьотър Иванович Севастиянов , археолог, пътешественик и колекционер. Той се озовава на Атон, след като през 1859 година е назначен от руското правителство за ръководител на специалната експедиция за събиране на християнски антики. В резултат на дейността на експедицията са формирани археологически колекции в Москва и Санкт Петербург.

Колекцията на Севастиянов- голяма колекция от копия и снимки на древни картини и писания е придобила световна слава.

Части от тази колекция днес се намират в Руската държавна библиотека в Москва, Академията на изкуствата в Санкт Петербург и Ръкописния отдел на Руската национална библиотека. Тази колекция съдържа луксозен подвързан с кожа албум със снимки на Зографското евангелие направени от Пьотър Севастиянов през 1859 година в Зографския манастир , предназначени за императора.

През 1861 година Зографското евангелие , както всички останали книжни подаръци на руските императори, постъпва в Императорската публична библиотека . В Русия за ръкописа е изработена подвързия с корица, която е произведение на приложното изкуство от 19 век. Подвързията, в която ръкописът пристига в Санкт Петербург може да се види на снимка в албума на Пьотър Севастиянов . Съдейки по това изображение, подвързването също е направено през 19 век, вероятно специално за представянето на ръкописа на Александър Втори.

Снимките на П. Севастиянов показват, че някои листове от ръкописа са сериозно повредени от гъбички. През 90 -те години от 20 век Кодексът е развързан и възстановен. В момента ръкописът се съхранява неподвързан, отделно от подвързията.

Зографското евангелие има богата библиография от научни трудове и публикации.

Библейски разкази: Борбата на Иаков с ангела

Таня Биринджиева

Когато стигнал във Ветил Иаков получил ново(второ ) име от Бог - Израил. От този момент нататък потомците на Иаков в Писанието често са наричани израилтяни.

Веднъж по време, когато бил сам през нощта на Иаков му се явил Бог в лицето на ангел, с който той се борил до зазоряване, вземайки благословия от него. По време на борбата Иаков наранил своето бедро, но Бог останал удовлетворен  от неговата ревност. Иаков получил благословия и ново име- Израил,, Борба с Бог" . Този епизод се разказва в книга Битие: ,, И остана Иаков сам. И с него се бори Някой  до зори; и видя, че не го надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше  с Него. И (му) рече : пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да те пусна, докле не ме благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. и (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита  Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори, защо ме питаш за името Ми?( то е чудно) И го благослови там."

Иаков нарекъл това място Пенуел. 

Когато пристигнал в Хеврон, Иаков получил прошка от баща си Исаак в последните дни от неговия живот и погребал баща си, когато той самият бил на 120 години....

Библейски разкази: Стълбата на Иаков

Таня Илиева

Стълбата на Иаков е името на стълбището, което се явява в съня на библейския патриарх Иаков. Тя символизира връзката между Небето и Земята, както и историята на човечеството, в която стъпалата на стълбата представляват царствата, управлявали света.

Това събитие се е случило по времето  на бягството на Иаков от брат му Исав, който искал да го убие. В този си сън Иаков видял стълба, която свързвала небето и земята. Освен това се разказва, че Иаков е видял Бог на върха на стълбата, и също и ангели, които са се качвали и спускали по нея. Историята на стълбата на Иаков можем да я прочетем в Книгата Битие.

В книгата Битие се разказва също, че Иаков е откраднал правото на първородния от брат си Исав както и благословията на баща им. И като резултат Исав се разгневил на Иаков и направил опит да го убие. Иаков е бил предупреден от майка си Ребека, която му казала да бяга при брат и Лаван в Ханаан, докато отмине яростта на Исав. Иаков послушал майка си и тръгнал към чичо си Лаван.

Иаков стигнал до едно място, където решил да нощува, защото слънцето вече било залезло. Според преданията това място е било мястото на бъдещия Йерусалимски храм. След което Иаков взел един камък, за да го използва за възглавница, и заспал. И докато спял Иаков сънувал стълбата.

Ето и сънят на Иаков:

,, и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

И видя сън; ето, стълба изправена на земята, а върхът и стига до небето, и Ангели Божий се качват и слизат по нея.

И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака;( не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и потомството ти ;

и потомството ти ще бъде като земния пясък, и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг: и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена.

и ето . Аз съм с тебе, и ще те запазя, където и да отидеш; и ще те върна в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

Иаков се събуди от съня си и рече:наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

И уплаши се и рече:колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

И стана Иаков рано сутринта , взе камъка, който си беше турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

И нарече(Иаков)името на онова място:Ветил; а предишното име на тоя град беше Луз"( Битие 28 12-19). 

Библейски разкази:Открито е възможното място на Ковчега на завета

   

Таня Илиева

 Археолози от Израел може би са разкрили връзка с изгубения Ковчег на завета, който е обект на търсения и загадки.

Археолозите  са открили храм с камък , където някога светинята е почивала.

При разкопките извън град Бет Шемеш, близо до Йерусалим са открити следите. Работи се върху место, което датира от 12 век преди Христос.  То използвано като храм, с квадратна форма с размери 28 фута . Открити са два кръгли камъка, за които се предполага, че имат вдлъбнатини, които са били предназначени за изливане на свещено вино. Намерени са също кости на животни и грънчарски изделия. Това е свидетелство за това, че мястото е било използвано за ритуали. Професор Шломо Бунимовиц казва следното:,, Когато погледнете разкопките, че става дума за специално място."

В структурата е открит голям камък, опиращ се на няколко малки камъка и напомня на маса или долмен.

Мястото е било култово за хаананците, преди идването на израилтяните. За подобна структура се говори  в първата книга на Самуил, като място за пребиваване на Ковчега на завета.

Това може да е забележително откритие, защото хората от векове търсят Ковчега на завета. Той е бил подвижна светиня, която съхранявала заповедите получени от Мойсей, когато слезъл от планината Синай. Ковчегът на завета е била най-святата реликва притежавана от евреите, тъй като е била символ на завета между тях и Яхве, но била изгубена по време на вавилонското нашествие в Йерусалим през 458 година преди Христа. 

Според Библията, ковчегът е бил поставен за първи път в Силоа, близо до Йерусалим, след изгонването на ханаанците от Обетованата земя. Той бил заловен от филистимците по време на битка, но Бог ги наказал с чума и той бил върнат на израилтяните, които го поставили  в Бет Шамеш. Тук той останал още няколко години, докато окончателно бил отнесен в Йерусалим от цар Давид.

Библейски разкази: Гробницата на Авесалом

Блогът на Таня Илиева

Родителите, когато покажат това място на своите деца, казват:,, Ако се държите зле като Авесалом и не почитате майка си и баща си,  така ще хвърлят камъни на гроба ви!"

Гробницата на Авесалом, е наричана още колоната на Авесалом, е древен паметник с конусен покрив, разположен в долината Кидрон в Йерусалим.

Според легендата  тази сграда е свързана със стълба, издигната  от Авесалом, непокорният син на цар Давид.

Височината на гробницата на Авесалом е около 14м. Долната половина е със солидна монолитна основа от 2 квадратни метра и височина 7 метра, заобиколена от три страни от галерия, разделяща гробницата на Авесалом от Елеонската планина.

Горната половина на гробницата  е изградена  от обърнат камък, вътре е куха и има отвор  за достъп  от юг на височина 6 м.

Вътре има малка стая, с две празни  арки в стената, под която  е поставен  ковчег с тяло, както и малка ниша за погребение.

Авесалом е третият син на цар Давид от Маахи.

Когато неговият брат Амион е обезчестил сестра си Тамар, той го убил. След това се разбунтувал срещу баща си цар Давид, бил победен, и се заплел в дългата си коса в клоните на едно дърво и бил убит.

Днес има традиция да се хвърлят камъни на гроба му. Родителите  правят това, когато показват това място на децата си, докато казват:,,Ако се държите зле като Авесалом и не почитате майка си и баща си,тогава така ще хвърлят камъни на гроба ви!..."

Библейски разкази:Каин

Таня Илиева

Каин е големия син на Адам и Ева, името му означава,, създава". Каин е баща на Енох. Каин бил земеделец. Неговият конфликт с брат му Авел започва с жетвоприношението на Бог, направено от двамата братя, това е първото жертвоприношение споменато в Библията. Господ приел даровете на Авел и пренебрегнал жертвата на Каин. Каин убил Авел, за което бил наказан от плодовете на земята и бил обречен на скитане. Той бил първия убиец на земята, той бил белязан с особен знак от Бог, т.нар. печат на Каин. Каин се заселил в страната Нод, оженил се и му се родил син на име Енох, на които бил наречен основания от него град.

Историята на Каин принадлежи към разспространения сюжет за двама съперничещи си братя. Има неяснота, поради какво Бог не е зачел жертвата на Каин, непонятно е и защо и от кого трябва да го пази този печат, как се е случила тази загадъчна сватба.

В представите на християнството Каин е представител на синовете на дявола, убил невинният си брат Авел; също се прави връзка с Иисус Христос, които е убит и наказан от евреите.

В мюсюлманската традиция причината за конфликта между братята Каин и Авел е спор за една от техните сестри, за която са искали да се оженят и двамата. Каин е убил Авел и се оженил за нея. 

Името на Каин е събирателно название на един народ наречен каинити, този народ се споменава в книгата Съдии 4:11.

Библейски разкази: Ева

Таня Илиева

Ева според книгата Битие е първата жена и прамайка на човешкия род.В Библията се съдържат два разказа за сътворението на жената според единия от тях Бог сътворил мъжа и жената едновременно(Битие 1:27;5:2), а според другият -тя била сътворена от ребро,взето от Адам по време на сън,след като Бог не намерил сред своите творения, ,,помощник съответстващ на него"-Битие 2:18,20-22.

Когато жената била заведена от Бог при Адам,той незабавно узнал,че тя е неотменима част от неговото същество,,кост от костите ми и плът от моята плът" и я нарекъл ишша,,жена"или ,,взета от мъжа"-Битие 2:23. Това е опит да се изрази от първият човек една универсална норма валидна за цялото човечество,,И след това човек ще изостави баща си и майка си,и ще се прилепи към своята жена; и ще бъдат една плът"Битие 2:24.

Ева става причина за грехопадението на Адам и тяхното изгнание от рая, съблазнена от змията изкусителка,тя вкусила от забранения плод от дървото на познанието на доброто и злото и накарала Адам да направи същото.За наказание Бог дава на жената родилните мъки и я подчинява на мъжа-Битие 3:16.Адам и дава името Хавва, ,,защото тя станала майка на всички хора"-Битие 3:20.

Ева родила Каин и Авел,след убийството на Авел от Каин-Сит-Битие4:1-2-25.Ева е погребана редом с Адам в пещерата Махпела.Повече за нея не се споменава в Библията.

  

Библейски разкази: Адам

Таня Илиева 

Адам буквално ,,човек", е първият човек и прародител на човечеството.Има два варианта на разказа за сътворението на човека.Според първия вариант(Битие 1:26-31), прародителите на хората са били Адам и Ева,те били създадени по образ и подобие на Бог в края на създаването на Вселената, и им било дадено да господстват над цялата земя и над всички живи същества.

Според вторият вариант(Битие 2:7-25;3:1-24), Бог създал човека от праха на земята,вдъхнал му живот и го оставил в Едемската градина,дал му да пази градината.На Адам му било разрешено да яде от всички дървета,с изключение на едно: дървото на познанието доброто и злото.

За да,не бъде сам и да има помощници,Бог създал разните животни и казал на Адам да им даде имена. Бог създал от едно от ребрата на Адам,жената.Тогава Бог поставил жената до Адам и на него му харесало това.Тази двойка не изпитвала никаква нужда от дадено нещо,докато змията не съблазнила жената да изяде плода от дървото,което било забранено.Ева(така била наречена жената) го изяла заедно с Адам.Тогава те осъзнали,че са голи и се скрили от Бог.

Змията била наказана да живее в прахта.Жената била наказана да ражда с болка своите деца и да се подчинява на мъжа си.На мъжът се отредило да изкарва с мъка и пот прехраната си. От тогава се възцарила вечната вражда между човека и змията.

След всичко това Бог направил кожени дрехи и облякъл с тях мъжът и жената.От този момент човек станал,,познаващ доброто и злото"

Библейският разказ за Адам и Ева послужил за много произведения на световното изкуство и литература.