Таня Биринджиева
Зографското евангелие е паметник на славянското ръкописно наследство, един от малкото глаголически ръкописи, оцелели до наши дни. Глаголицата е най-старата славянска азбука. Зографското евангелие ни позволява да проследим прехода от глаголица към кирилица.
Ръкописът е написан на пергамент. Според писмото то е разделено на три части, по различно време.Основната част от ръкописа е създадена през 11 век- текстът е изписан със заоблена глаголица( най-старият вид глаголическа писменост).
В тази основна част на кодекса през 12 век листове (с 41-57) са вмъкнати с довършването на текста, който очевидно е бил изгубен до този момент. Тази вложка е написана с по-късен вид глаголица- ъглова глаголица,с епизодично използване на кирилски букви. Голям интерес представляват и вложените листове, защото представляват палимпсест. Това е името, дадено на пергаментовите ръкописи, чиито листове са били използвани за писане два или дори три пъти: оригиналният текст, който по някаква причина е станал ненужен, се измива и върху листа се нанася нов текст( което е скъпо за изработка). Палимпсестите са ценен материал за изучаване на историята на древните текстове, тъй като са запазили следи от по-древна писменост. Текстът на ,, долния,, слой може да бъде разчетен с помощта на оптоелекронни методи на изследване. Зографското евангелие съдържа седем листа палимсест: този , написан на глаголица, е измит през 11 век текст на четирите евангелия.
И накрая третата част на кодекса е написана през 13 век на кирилица. Авторът на тази част, свещеник Йоан, е оставил името си в записа, който се чете на страница 288 . Тази последна част съдържа добавки към Евангелието - Синанаксар и Менологий. Съдейки по езиковите особености на текста на кирилската част, свещеник Йоан е бил българин.
По полетата на страниците на ръкописа могат да се прочетат многобройни бележки и пояснения, направени на глаголица и кирилица: различни видове добавки, поправки, тълкувания на основния текст, начални думи на четива. Съдържанието на тези бележки представлява специален предмет на изследване.
Зографското евангелие има характерен дизайн под формата на глави с геометрични орнаменти и инициали. Особен интерес представляват архаичните рисунки на някои от страниците на книгата. Съвременни изследвания показват, че първоначално ръкописът е бил украсен с миниатюри, изобразяващи евангелистите. Това се доказва от следи от контакт с боядисания слой върху тези листове, които, въз основа на структурата на кодекса, биха могли да бъдат съседни на изгубените листове с миниатюри. Тези миниатюри все още не са открити.
Историята на създаването на Зографското евангелие е неизвестна. Според устното предание ръкописът се е съхранявал в подворието на манастира Зограф близо до гред Йересос на полуостров Атон, а след това пренесен в манастира Зограф. Паметникът става известен на научната общност, след като Антон Миханович, хърватски писател и колекционер на ръкописи, служил като австрийски консул в Константинопол , го видял в манастира Зограф през 1843 година. Още през следващата 1844 година Зографския манастир посещава Виктор Иванович Григорович, историк и филолог -славист, преподавател в университетите в Казан, Москва и Одеса. Той говори за Зографското евангелие като за най- важния ръкопис, съхраняван по това време на Атон. През 1860 година игуменът на Зографския манастир архимандрит Антим заедно с всички братя подарява Зографското евангелие на руския император Александър Втори.
Скъпоценният подарък е даден чрез Пьотър Иванович Севастиянов , археолог, пътешественик и колекционер. Той се озовава на Атон, след като през 1859 година е назначен от руското правителство за ръководител на специалната експедиция за събиране на християнски антики. В резултат на дейността на експедицията са формирани археологически колекции в Москва и Санкт Петербург.
Колекцията на Севастиянов- голяма колекция от копия и снимки на древни картини и писания е придобила световна слава.
Части от тази колекция днес се намират в Руската държавна библиотека в Москва, Академията на изкуствата в Санкт Петербург и Ръкописния отдел на Руската национална библиотека. Тази колекция съдържа луксозен подвързан с кожа албум със снимки на Зографското евангелие направени от Пьотър Севастиянов през 1859 година в Зографския манастир , предназначени за императора.
През 1861 година Зографското евангелие , както всички останали книжни подаръци на руските императори, постъпва в Императорската публична библиотека . В Русия за ръкописа е изработена подвързия с корица, която е произведение на приложното изкуство от 19 век. Подвързията, в която ръкописът пристига в Санкт Петербург може да се види на снимка в албума на Пьотър Севастиянов . Съдейки по това изображение, подвързването също е направено през 19 век, вероятно специално за представянето на ръкописа на Александър Втори.
Снимките на П. Севастиянов показват, че някои листове от ръкописа са сериозно повредени от гъбички. През 90 -те години от 20 век Кодексът е развързан и възстановен. В момента ръкописът се съхранява неподвързан, отделно от подвързията.
Зографското евангелие има богата библиография от научни трудове и публикации.