Евангелието от Зографския манастир

Таня Биринджиева

Зографското евангелие е паметник на славянското ръкописно наследство, един от малкото глаголически ръкописи, оцелели до наши дни. Глаголицата е най-старата славянска азбука. Зографското евангелие ни позволява да проследим прехода от глаголица към кирилица.

Ръкописът е написан на пергамент. Според писмото то е разделено на три части,  по различно време.Основната част от ръкописа е създадена през 11 век- текстът е изписан със заоблена глаголица( най-старият вид глаголическа писменост).

В тази основна част на кодекса през 12 век листове (с 41-57) са вмъкнати с довършването на текста, който очевидно е бил изгубен до този момент. Тази вложка е написана с по-късен вид глаголица- ъглова глаголица,с епизодично използване на кирилски букви. Голям интерес представляват и вложените листове, защото представляват палимпсест. Това е името, дадено на пергаментовите ръкописи, чиито листове са били използвани за писане два или дори три пъти: оригиналният текст, който по някаква причина е станал ненужен, се измива и върху листа се нанася нов текст( което е скъпо за изработка). Палимпсестите са ценен материал за изучаване на историята на древните текстове, тъй като са запазили следи от по-древна писменост. Текстът на ,, долния,, слой може да бъде разчетен с помощта на оптоелекронни  методи на изследване. Зографското евангелие съдържа седем листа палимсест: този , написан на глаголица, е измит през 11 век текст на четирите евангелия.  

И накрая третата част на кодекса е написана през 13 век на кирилица. Авторът на тази част, свещеник Йоан, е оставил името си в записа, който се чете на страница 288 . Тази последна част съдържа добавки към Евангелието - Синанаксар и Менологий. Съдейки по езиковите особености на текста на кирилската част, свещеник Йоан е бил българин. 

По полетата на страниците на ръкописа могат да се прочетат многобройни бележки и пояснения, направени на глаголица и кирилица: различни видове добавки, поправки, тълкувания на основния текст, начални думи на четива. Съдържанието на тези бележки представлява специален предмет на изследване.

Зографското евангелие има характерен дизайн под формата на глави с геометрични орнаменти и инициали. Особен интерес представляват архаичните рисунки на някои от страниците на книгата. Съвременни изследвания показват, че първоначално ръкописът е бил украсен с миниатюри, изобразяващи евангелистите. Това се доказва от следи от контакт с боядисания слой върху тези листове, които, въз основа на структурата на кодекса, биха могли да бъдат съседни на изгубените листове с миниатюри. Тези миниатюри все още не са открити.

Историята на създаването на Зографското евангелие е неизвестна. Според устното предание ръкописът се е съхранявал в подворието на манастира Зограф близо до гред Йересос на полуостров Атон, а след това пренесен в манастира Зограф. Паметникът става известен  на научната общност, след като Антон Миханович, хърватски писател и колекционер на ръкописи, служил като австрийски консул в Константинопол , го видял в манастира Зограф през 1843 година. Още през следващата 1844 година Зографския манастир посещава Виктор Иванович Григорович, историк и филолог -славист, преподавател в университетите в Казан, Москва и Одеса. Той  говори за Зографското евангелие като за най- важния ръкопис, съхраняван по това време на Атон. През 1860 година игуменът на Зографския манастир архимандрит Антим заедно с всички братя подарява Зографското евангелие на руския император Александър Втори.

Скъпоценният подарък е даден чрез Пьотър Иванович Севастиянов , археолог, пътешественик и колекционер. Той се озовава на Атон, след като през 1859 година е назначен от руското правителство за ръководител на специалната експедиция за събиране на християнски антики. В резултат на дейността на експедицията са формирани археологически колекции в Москва и Санкт Петербург.

Колекцията на Севастиянов- голяма колекция от копия и снимки на древни картини и писания е придобила световна слава.

Части от тази колекция днес се намират в Руската държавна библиотека в Москва, Академията на изкуствата в Санкт Петербург и Ръкописния отдел на Руската национална библиотека. Тази колекция съдържа луксозен подвързан с кожа албум със снимки на Зографското евангелие направени от Пьотър Севастиянов през 1859 година в Зографския манастир , предназначени за императора.

През 1861 година Зографското евангелие , както всички останали книжни подаръци на руските императори, постъпва в Императорската публична библиотека . В Русия за ръкописа е изработена подвързия с корица, която е произведение на приложното изкуство от 19 век. Подвързията, в която ръкописът пристига в Санкт Петербург може да се види на снимка в албума на Пьотър Севастиянов . Съдейки по това изображение, подвързването също е направено през 19 век, вероятно специално за представянето на ръкописа на Александър Втори.

Снимките на П. Севастиянов показват, че някои листове от ръкописа са сериозно повредени от гъбички. През 90 -те години от 20 век Кодексът е развързан и възстановен. В момента ръкописът се съхранява неподвързан, отделно от подвързията.

Зографското евангелие има богата библиография от научни трудове и публикации.

Време за изкуство: Картината,, Иисус Христос в пустинята"

Таня Илиева

Работата на Иван Крамски,, Христос в пустинята е била замисляна почти десет години. Докато се намира в Академията за изкуства, той работи върху първите скици. През 1867 година е нарисуван първия вариант на картината, но той не покрива изискванията  на художника. Когато заминава за чужбина, той посещава галерии и салони за изкуство. През 1871 година художникът започва да работи по втория вариант на картината. Избира се хоризонтален формат, а не вертикален. Това позволява да представи пустинята като по-разгърната. Картината е разделена на две части: земната и небесната. И фигурата на Христос, седнала на един камък, за да изпъкне на фона на пустинята. Стъпките на Христос са ранени, ръцете му са заковани. Но преди всичко лицето на Иисус изразява невероятна воля.

Тази картина е показана за първи път след смъртта на художника, и предизвиква небивал интерес.

Време за изкуство: Иконата,, Страшния съд"

Таня Илиева 

За иконата сведенията са малко.Картината на Страшния съд се дели на две части по отношение на изображението на Иисус Христос-съдия. От дясната му ръка се намира изображението на сцените на рая,а от лявата ръка сцените на ада.По средата са хората,които трябва да бъдат съдени,праведниците и грешниците.Пътят на праведниците не е помрачен от нищо,докато на грешниците,водени от Мойсей се намират в тъмнина и разпалените огньове на преизподнята.Долу е видението на пророк Данаил за четирите царства:Персийското,Вавилонското,Елинското и това на Антихриста.В тъмната част на медальона със символите на царствата ангелите гонят грешниците в адския огън,където се е притаил сатаната с фигурата на Юда на коленете си.Вървейки през Геената огнена,грешните потъват в тъмнината,където е мястото на техните мъчения.В средата на това царство има един светъл лъч,където са праведниците начело с Апостол Петър,който ги приближава към райските врати,зад които са райските блаженства.Това е лоното на Авраам,Исаак и Иаков.От това място започва небесния Йерусалим,сияещ в наше ляво в горната част на иконата.

Време за изкуство: Кръщение Христово - Верокио

Таня Илиева

Картината,,Кръщение Христово" е рисувана в периода 1472-1475 година в знаменитото  ателие на Верокио,където през годините са били ученици Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино,Лоренцо ди Креди.По това време сред учениците бил 20-годишният Леонардо да Винчи,на които е възложено да нарисува едно от двете ангелчета.Талантливият художник е автор на русокосото ангелче със синия плащ, а другият ангел е рисуван от Сандро Ботичели.

Основата на картината е дърво и е с размери 177х 151 см.Правена е по поръчка на настоятелството на манастира на бенедиктинците Сан Салви. 

Време за изкуство: Поклонението на влъхвите

Таня Илиева

Огромната по размери картина е темперна и е рисувана през 1423 година от известният за своето време художник Джентиле да Фабриано.Произведението е по поръчка на богатият флорентински банкер и хуманист Пала Строци за семейният параклис в църквата ,,Света Троица" във Флоренция.

Произведението изобразява феодалния свят в цялата му елегантност и блясък и се счита за шедьовър на световната готика.

Темата за поклонението на влъхвите била любима тема за онова време за рисуване и така давала възможност да се демонстрира икономическото благосъстояние на поръчителя.

Многолюдната шарена процесия запълва цялата процесия на композицията.Разкошните дрехи покрити със злато дават допълнителен блясък на поклонението пред младенеца Христос.

Самият поръчител на картината присъства сред целият този разкош.

Великолепните одежди на персонажите, изисканите впрягове от коне, екзотичните животни,пейзажа на заден план и изкусно гравираната рамка произвежда искрено възхищение от  този шедьовър на италианската живопис.

Време за изкуство: Рилският манастир - Никола Гюдженов

Таня Илиева

Димитър Гюдженов е син на художника Атанас Гюдженов.През 1915 година е завършил Художественото индустриално училище в класа на професор Цено Тодоров,като паралелно учи и два семестъра и в Париж в Националното училище за изящни изкуства.

Започва творческият си път като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия.

В периода 1920-33 година Димитър Гюдженов е преподавател, с титла професор.Сред възпитаниците му са Стоян Венев, Петко  Задгорски и Страхил Титиринов.През 1925 година рисува първите си картини на историческа тематика.

През 1959 година му е поверено изписването на църквата  в Стара Загора„Свети Димитър“.През 1961 година изографисва варненската църква „Свети Николай“,Гюдженов рисува стенописи на църкви и в Бургас,Пловдив и Чирпан.

Време за изкуство: Намирането на Светия Кръст- Аньоло Гади

Таня Илиева

„Намирането на кръста“на Аньоло  Гади е рисувана през 1380 година и се намира в църквата„Санта Кроче“във Флоренция. Изображението се намира на апсидата на францисканската църква„Санта Кроче“във Флоренция. 

Аньоло Гади е обърнал голямо внимание  на пейзажа,на дърветата, и скалите и също така на основните действащи лица. Картината е подредена в хармония. Преобладават пастелните тонове,бледолимоновите и белите отенъци. Това е предадено в цикъла от картини от живота на Дева Мария, изобразени в катедралата в Прато,в периода 1392-94 година.

Време за изкуство: Преображение Господне- Рафаело Санти

Таня Илиева

Рафаело Санти  е известен художник от епохата на Ренесанса, нарисувал за своите кратки 37 години, немалко известни картини по света.
Най-голяма слава му е донесла картината„Преображение Господне“.
Тя била поръчана за катедралата в град Нарбон, от самият кардинал Джулио Медичи през 1517 година. 

Имало е две картини, едната е била лично за кардинал Медичи. На другата картина също е изобразен библейският сюжет описан в трите Евангелия, където се разказва за това,че Христос е показал своята Божествена същност. Както се говори в писанията Иисус Христос взел тримата апостоли Йоан, Яков и Петър и ги повел към най-високото в планината място,където се преобразил пред тях.После се чул гласът на Бог Отец, който потвърдил пред апостолите,че Иисус Христос е неговият истински и единствен син.
Когато се връщал от планината, Иисус с апостолите те срещнали тълпа от хора.
Тук се започва картинният сюжет на Рафаело.

На първи план са апостолите, които са заели различни пози и чакат Иисус Христос. Иисус Христос е представен в цялото си величие. Хората протягат ръце, а един старец и едно момче са застанали в очакване да бъдат излекувани. Вижда се и една жена, която е протегнала ръце и очаква чудо. Той идва и  излекува момчето, изгонва един лош дух.

Според историческите сведения горната част е рисувана от Рафаело Санти, а долната част е довършена от неговите ученици, защото Рафаело е починал при трагични обстоятелства през 1520 година. 

Време за изкуство: Явяването на Иисус Христос пред Мария- Магдалена след Възкресението

Таня Илиева

Картината е рисувана от Александър Иванов през 1835 година, техниката е дърво и масло.Тя се съхранява в Държавния Руски музей.Тя е рисувана в Италия.От 1836 година се намира в Санкт Петербург.За нея Александър Иванов е получил званието академик, а самата картина е била поднесена като подарък на император Николай Първи.

Време за изкуство : Domine,quo vadis?- картина на Анибале Карачи

Таня Илиева

Случката не е описана в Новият завет и много рядко е изобразявана на картина.Според преданието,по време на преследванията на християните по време на император Нерон,свети апостол Петър решил да избяга от Рим и на Виа Апия му се явил Иисус Христос,носещ кръста си.В отговор на въпроса на апостол Петър„Господи,къде отиваш?“, Христос отговорил,че отива в Рим, за да бъде разпнат отново.Самият апостол Петър се завърнал  в Рим, където бил убит мъченически.

Картината е рисувана от Анибале Карачи през 1602 година по поръчка на кардинал Пиетро Алдобрадини,който възнаграждава художникът със златна верижка.Записано е,че картината е в колекцията на Алдобрадини от 1603 година.Пълното заглавие на картината е„Христос се появява на Свети Петър на Виа Апия(Domine,quo vadis?), изпълнена е с маслени бои върху дърво, с размери 77.4-56.3 сантиметра.  

Време за изкуство : Тайната вечеря - Леонардо да Винчи

Таня Илиева 

,,Тайната вечеря " е стенопис на Леонардо да Винчи  , изобразяваща сцената на последната вечеря на Иисус Христос със своите ученици . Създаден е през 1495 - 98 година в доминиканския манастир Санта - Мария дел Грация в Милано . 

Размерите на изображението  са 460 / 880 см , и се намира в трапезарията на манастира , на задната стена . Темата е традиционна за тези  помещения . Противоположната страна на трапезарията е покрита с фреска от друг художник , но Леонардо да Винчи също има намеса .

Картината е поръчана на Леонардо от неговия господар , херцог Лудовико Сфорца и неговата съпруга Беатриче д Есте , над творбата има герб на фамилията Сфорца . Стенописът е започнат през 1495 година и завършен през 1498 година  , работата била на приливи и отливи . Началната дата не е известна поради причината , че архивите на манастира са били унищожени , са останали нищожна част от тях , които правят догадки за започването му . 

Известни са три ранни копия на стенописа , вероятно правени от помощника на Леонардо .

През 1547 година боите на стенописа започват да се повреждат от влагата . През 1556 година биографа на Леонардо , Джорджо Вазари описва как картината е силно повредена и не е възможно да се разпознаят фигурите по нея . През 1652 годината​ била направена врата през тогавашното изображение , тя е била по - късно зазидана и тази намеса в нейната цялост личи и до днес . Има хипотеза , че в по ранните версии на картината краката на Иисус Христос са били в такава позиция , която символизира предстоящото му разпятие .

Първата реставрация на картината датира от 1726 година , от Микеланджело Белоти ,  който  решил проблема със запълване на части с маслена боя и положил лак върху цялата   картина   . Това  укрепване  не дало резултат и била предприета друга реставрация през 1770 година от Джузепе Маза . Той премахнал предишната работа на Белоти и основно преработил картината . Цялото изображение с изключение на три образа било напълно възстановено и така Джузепе Маза се озовал в затвора , защото по този начин нарушил закона . Трапезарията била използвана за затвор  в периода 1796 година от френската кавалерия . Няма данни за щети по това време . Следващата реставрация била през 1821 година извършена от Стефано Барези , като за целта бил извикан експерт по пренасянето на стенописи , за да се пренесе на място където е безопасно и да може да се реставрира  нормално . Само че , това нанася огромни щети по централните части на изображението и най накрая се разбрало , че не е стенопис . Направени са опити да се залепят липсващите части с лепило . Следва опит на Луиджи Савенаджи да се изследва структурата на картината и за почистване . Оресте Силвестри през 1924 година прави почистване и подобряване чрез хоросан . Трапезарията през 1934 година на 15 август е засегната от бомба , но картината оцелява , въпреки че вибрациите от удара частично я повреждат . Следващата реставрация е в периода 1951 до 1954 година правена от Мауро Пеличиоли .

Голямата реставрация на картината е от 1978 година до 1999 година , правена от Пинин Брамбила Барцилон и отнема 21 години . На 28 май 1999 година тя отново е достъпна , при определени правила за разглеждане , посетителите под ред могат да разглеждат и само за 15 минути .

Има две копия на ,, Тайната вечеря " . Едното е в Белгия и е текстилно .  И на него могат да се видят много от детайлите , които не могат да се различават на оригинала . И второто копие се намира в църквата на миноритите във Виена , то е изработено от мозайка от Гиакомо Рафаели , през 1809 година - 1814 година .

Време за изкуство : Благовещение - Леонардо да Винчи

Таня Илиева

Композицията на картината на Леонардо да Винчи ,, Благовещение "е проста и в определен смисъл е традиционна . На преден план е изобразен архангел Гавраил с бяла лилия   в  лявата  си ръка . С  дясната  си ръка той благославя седящата в своят дом Дева Мария . Одеждите на архангел Гавраил са в гамата на тревните цветове . Света Богородица според традицията , чете Библията , която е поставена на мраморна поставка , с богато украсен релеф .
На заден план има силуети на дървета , река с виждащи се плаващи по нея кораби , кулите и стените на града .

Картината е съвместна работа на Леонардо да Винчи и неговия ученик Верокио . От 1867 година и ден днешен се съхранява в галерия Уфици , Флоренция . Размерите и са 98 см на 217 см , рисувана е върху дъска и с маслени бои .